Мери Уолстънкрафт се ражда на днешната дата през 1759. Днес името ѝ може да не е толкова познато на широката публика, но делото английската писателка оставя траен отпечатък в историята. През 1792 г. публикува труда „Защита на правата на жената“ като отговор на политическия памфлет „Защита на правата на човека“, излязъл две години по-рано. В товрбата си Мери твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, само защото им липсва образование. „Защита на правата на жената“ се счита за едно от първите произведения на феминистката философия и придобива особено широка популярност през 20 век, когато се заражда феминисткото движение. Ето защо Мери Уолстънкрафт днес е считана за една от основателките на феминистката философия.

Уолстънкрафт е майка на авторката на „Франкенщайн“, Мери Шели, , която се ражда от брака й с философа Уилям Годуин. За съжаление, след раждането Уолстънкрафт умира заради усложнения и оставя няколко недовършени ръкописа.

„Мъжете и жените трябва да бъдат образовани, в голяма степен, от мненията и нравите на обществото, в което живеят.”

„Със сигурност има нещо в това сърце, което не е краткотрайно – животът е повече от мечта.”

„Децата трябва да са невинни, но когато прилагаме епитет за мъже и жени, терминът е слабост.”

„Как на разумно същество може да се даде нещо, без то да го е заслужило без усилие?”

„Началото винаги е днес.”

„Жените системно са унижавани чрез получаване на внимание - мъжете смятат, че е мъжествено да си платят за секс, когато всъщност те подчертават собственото си превъзходство.”

„Направете жените рационални същества и свободни граждани, и те бързо ще станат добри съпруги – това е само в случай, че мъжете не пренебрегват задълженията си на съпрузи и бащи.”

„Научен от най-ранна възраст, че красотата е скиптърът на жената, умът се пригажда към тялото и блуждае около своята златна клетка, стремейки се да украси своя затвор.”

„Време е да се извърши революция в женските маниери – време е да се възстанови тяхното загубено достойнство. Време е да се разделят непроменения морал от местните нрави.”

„Никой човек не избира злото, защото е зло. Той просто го бърка с щастието - доброто, към което се стреми."

„Добродетелта може да процъфтява само сред равни.”

„Сигурна съм, че нищо не предизвиква така силно способностите, както задължението да се борим със света."

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…