На 26 септември 1886 година в Габрово се ражда Ран Босилек, авторът на нашето детство. Истинското му име е Генчо Негенцов. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчия. Умира, когато Генчо е едва на седем години. Ран Босилек има двама братя и две сестри, като всички получават висше образование.

Самият Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. Пише първото си стихотворение за своите ученици – „На косичка“ е публикувано в списание „Светулка“ през 1906 година. Учи славянска филология и право в Софийския университет и завършва докторат по право в Брюксел.

Известно време работи като адвокат, но обичта му към децата и творчеството го кара да започне да пише детска литература. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умело съчетава лирика и проза.

Умира на 8 октомври 1958 година В София.

Завещава богато творчество, автор и преводач е на редица разкази, приказки и стихотворения, които днешните деца все още четат и обичат, а по-възрастните със сигурност помнят някои от стиховете му наизуст.

Припомняме си Ран Босилек с две красиви и тематични негови стихотворения:

 

Не бързай, есен дъждовита!

При нас не идвай още ти!

Когато лятото отлита,

тъй сладко слънцето трепти!

 

И най-мъничката тревичка

ламти тогава да живей!

За сбогом сладкопойна птичка

най-свидната си песен пей!

 

Почакай, есен мъгловита!

Не пращай още дъжд и кал!

Че бързо лятото отлита,

пък аз не съм се отиграл!

 

***

 

Сиромашко лято

 

Искам аз да ида

в слънчевите двори,

в приказките както

често се говори.

 

Слънчевата майка

там ще ме запита:

„Що дириш от Слънча

в есен мъгловита?“

 

— Диря, — ще й кажа —

сиромашко лято —

за голи и боси

слънчевото злато!

 

И тя ще помоли

сина златоглави,

и бедняци клети

той не ще забрави!

 

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…