На 26 септември 1886 година в Габрово се ражда Ран Босилек, авторът на нашето детство. Истинското му име е Генчо Негенцов. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчия. Умира, когато Генчо е едва на седем години. Ран Босилек има двама братя и две сестри, като всички получават висше образование.

Самият Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. Пише първото си стихотворение за своите ученици – „На косичка“ е публикувано в списание „Светулка“ през 1906 година. Учи славянска филология и право в Софийския университет и завършва докторат по право в Брюксел.

Известно време работи като адвокат, но обичта му към децата и творчеството го кара да започне да пише детска литература. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умело съчетава лирика и проза.

Умира на 8 октомври 1958 година В София.

Завещава богато творчество, автор и преводач е на редица разкази, приказки и стихотворения, които днешните деца все още четат и обичат, а по-възрастните със сигурност помнят някои от стиховете му наизуст.

Припомняме си Ран Босилек с две красиви и тематични негови стихотворения:

Не бързай, есен дъждовита!

При нас не идвай още ти!

Когато лятото отлита,

тъй сладко слънцето трепти!

И най-мъничката тревичка

ламти тогава да живей!

За сбогом сладкопойна птичка

най-свидната си песен пей!

Почакай, есен мъгловита!

Не пращай още дъжд и кал!

Че бързо лятото отлита,

пък аз не съм се отиграл!

***

Сиромашко лято

Искам аз да ида

в слънчевите двори,

в приказките както

често се говори.

Слънчевата майка

там ще ме запита:

„Що дириш от Слънча

в есен мъгловита?“

— Диря, — ще й кажа —

сиромашко лято —

за голи и боси

слънчевото злато!

И тя ще помоли

сина златоглави,

и бедняци клети

той не ще забрави!