На 1 януари (стар стил) 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов, станал известен като един от най-великите български поети под псевдонима Яворов. Няма съвременен българин, който да не се сети, веднага след споменаване на името му, за най-популярното му стихотворение, посветеното на Мина Тодорова „Две хубави очи“. Днес ви предлагаме други 10, не толкова известни, но дълбоко разтърсващи.

И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов!

--
Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…

"Песента на човека"

--

Затварям пламнали очи
ала напразно – няма сън;
не мозък, а олово сякаш
в разяден череп се разлива…
Възглавието – камък същи
леглото тръне и коприва.

„Сън“

--

Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,

в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно

     на привичен покой:

окови тежки влачи и тъй смирен умира,

че щастието сякаш в неволята намира,

     да, брате, роб е той.

 "На един песимист"

--

И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля — и чезна оттогаз.

„Мечта“

--

Те чакат милост… Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,
извикал бих отдън гърди
към тоя тъмен промислител:
о, господи, проклет бъди!

"Бежанци"

--

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта… Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там – сянката на мъж и сянка на жена.

„Сенки“

--

Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
но тебе – да те отрека не мога.
Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,
над мене – или в мене? – трезвен дух!

"Аз сам не съм"

---

Душата ми, жена, душата ми бе храм
на смелите мечти и светли вдъхновения.
Проклет часа, когато те въведох там!

„Проклятие“

--

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…