На февруарското издание на ‘ТЯ в Пловдив’ ви срещаме с проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова – преподавател по славянски литератури в Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски“. От ранна възраст се поражда любовта й към литературата. Любов, която тя предава на своите студенти.

 

Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?

Жалко е, ако има хора, които всяка сутрин се пробуждат винаги с една и съща мисъл… Ако това наистина се случва, значи човекът е програмирал мисълта си, дори преди да започне да мисли. Не вярвам на този, който казва: „Събуждам се с мисълта, че още един хубав ден ме очаква.“ Изтръпването, което навярно всеки усеща, дори преди още да отвори очи, е не само физическо – то ни казва, че в нас нещо тръпне, нещо в нас очаква да се случи и то не е нито предчувствие за нещо лошо, нито радост, а едно вълнуващо напомняне за живота, през който ни предстои да минем и който минава през нас. Пробуждам се едновременно с всички недосънувани сънища, с всички разочарования от пропуснати възможности и с всички очаквания за нещо смислено, което бих искала да изживея.

 

С какво се занимаваш професионално?

Вече повече от 35 години съм университетски преподавател по славянски литератури. Насъщният ми хляб е сладък, защото работя това, което обичам. От дете любимото ми занимание е четенето. Научих се да чета, преди да навърша четири години, и винаги криех книжка под възглавницата. Литературата е истинският свят, защото там живеят нашите мисли, илюзии и тайнства. Прагматиката и консуматизмът на обществата, в които сме се озовали, се опитват да ни отклонят от вселената на духа, но тя е нашата истинска родина. Затова се чувствам най-уютно, „най себе си“ с книгите. Една от най-важните професионални цели за мен е да предам тази любов и това отношение към литературата и на моите студенти.

 

А в свободното си време?

Не разбирам въпроса. Ако обичаш да правиш това, срещу което получаваш месечната си заплата, значи правиш същото и във всеки възможен момент. Разбира се, обичам да слушам музика, да гледам филми и театрални постановки, да прекарвам по цели дни в някой голям музей…Голямата ми страст обаче е да превеждам поезия. Но поезията – авторска или преводна – не е занимание, с което да запълваш свободното си време. Това е начин на живот. Носиш стиха в съзнанието си, в сънищата си, после в някакъв момент – може късно през нощта, в таксито или в междучасие – да се появи най-после пулсиращият образ, облечен в българските ми думи. Но този образ трябва да го усетя с цялата си същност, да ме завладее, да се почувствам разтворена във въздуха, за да разбера, че мога да го запиша. След това идва времето за редактиране на написаното, което е един безкраен процес. Когато превеждам, се чувствам крайно отговорна не само пред себе си и своето разбиране за професионален етос, но и пред тези, чиито гласове могат да звучат вече само чрез гласовете на другите. Обичам да превеждам великите мъртви поети. Вълнува ме мисълта, че им давам нов живот. А това е и голямата мисия на преводача – да разширява жизненото поле на словото, създадено от някого някъде някога…

проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова – снимка личен архив
 

Защо в Пловдив?

Много пъти са ми задавали този въпрос и винаги съм отговаряла по един и същи начин – защото съм родена под знака на буквата „П“. Прага, Париж, Пловдив са моите съдбовни места. В Прага и Париж имам не само приятели, не само красиви спомени, но това са университетските градове, които отвориха пред мен тежката си порта и ми дадоха професионално самочувствие. Но само в Пловдив се чувствам у дома.

 

Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

Едва ли са по-различни от тези, с които се сблъсква всеки човек, който иска да живее почтено.

 

Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента.

В момента не участвам нито в международни, нито в национални научни проекти, които, за съжаление, в много от случаите се оказаха за мнозина преди всичко източник на допълнителни доходи. Най-голямото ми желание – и разбира се, страх, че няма да ми стигне времето – е да довърша недописаните си текстове. Освен това от 2004 година правя списание „Славянски диалози“ и в момента работя върху поредния брой. Списанието е официално издание на Филологическия факултет, но сигурно не се учудвате, че факултетските средства едва успяват да осигурят отпечатването на твърде малък тираж, който при това не се продава. Списанието има онлайн платформа, която осигурява читателски достъп, но на която все още не са качени всички материали. За мен списанието е не само академична, но и лична кауза. За щастие, в тази кауза не съм сама и разчитам на професионалното и приятелското съучастие на мои колеги – всички работим на доброволни начала, защото ни обединяват ценности, които не се измерват с пари.

проф.д.ф.н. Жоржета Чолакова – снимка личен архив

Какво те вдъхновява?

Аз нямам нужда от „външно“ вдъхновение. Отвън идват само стресовете, които ми напомнят, че това не е моят свят.

 

Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?

Отново не разбирам въпроса. Какво значи „женска енергия“? Приемам този израз единствено в смисъла, който е вложен в образа на Гея като въплъщение на креативното начало, на силата, даваща живот. Но съм противник на феминизма – не съм създадена от ничие ребро, за да се стремя към постигане на завършена цялост. Друг възможен аспект на въпроса може би засяга моята преподавателска професия, за която казват, че е подходяща преди всичко за жени. Дано никой от моите студенти не ме възприема като своя майка, защото обикновено децата не слушат майките си.

 

Как завършваш един ползотворен ден?

Замаяна от умора и от щастие.

Очакваме ви на 27-ми февруари от 19ч. в Отсреща за поредното издание на ‘Тя в Пловдив’.
 

*Социалният формат ‘ТЯ в …’ е създаден в Пловдив от Академия ‘Екатерина Каравелова’ с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Сега „ТЯ в…“ обединява над 20 доброволеца, които организират ТЯ в Пловдив, ТЯ във Варна, ТЯ в Габрово, ТЯ във Велико Търново и ТЯ в Сандански.

 

През 2020 Академия ‘Екатерина Каравелова’ в партньорство със Си Ви Ес България и с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България ще сформира 5 нови доброволчески екипа в градовете Плевен, Ловеч, Монтана, Видин и Враца. Научи как да се включиш!

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…