Издигането на манастира като религиозен център и изграждането на настоящата главна църква стават с пловдивска помощ

Теодор Караколев

15 август или Успение Богордично се смята за един от най-важните празник на Рилския манастир. Това е свързано с почитта към Богородица, макар и главната църква на манастира да носи името на празника "Рождество Богородично". Самият манастир, днес национална гордост и част от Световното културно наследство, се развива неравномерно през вековете – понякога с успехи, понякога не. Дни преди празника ще се срещнем с два от успешните моменти, които са свързани с Пловдив.

Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски

За първата документално сигурна връзка на Пловдив с Рилския манастир се пренасяме в средата на XV век. Цяла България вече е под Османска власт. В Пловдив вече са издигнати Джумая джамия, Имарет джамия, Куршум хан. Религиозната свобода е изключиетелно ограничена, макар и не унищожена. Премахната е Търновската патриаршия, като почти цялата българска земя е подчинена на гръцката Цариградска патриаршия.

Сложни дипломатически ходове осигуряват някаква минимална религиозна свобода. Сред тях е възможността мощите на свети Иван Рилски да се върнат в Рилския манастир. Към този момент те се намират в Търново, но градът не е в завидно положение. Манастирите се радват на минимално и крехко спокойствие от османската власт, по-спокойни места от градовете. Така идва и идеята за пренасянето на мощите на по-сигурно място.

Мощите на светеца са изминали дълъг път след смъртта му някъде по време на Първото българско царство в Рила. Първо те са пренесени в София, след това за кратко са в Унгария, след което се връщат в София. Малко след възраждането на Второто българско царство те са пренсени в Търново, където са събрани множество мощи на различни светци, свързани с България.

Така стигаме до 1469 година. Султан е Мехмед II. Негов баща е Мурад II – по чието време е издигната Джумая джамия, носеща неговото име. Съпруга на Мурад и мащеха на Мехмед е Мара Бранкович, която е свързана със сръбската държава. Именно тя е централна в разказа за пренасянето на мощите от Търново в Рилския манастир.

Информация за това шествие е запазено в текста на Владислав Граматик „Рилска повест“, който е работил известно време с Мара Бранкович. Именно от него разбираме и за пловдивската връзка.

Историята може да проследите в Под тепето.