Теодор Караколев

Ангел Гешев е един от по-опитните художници в Националните есенни изложби 2021. Той е и своеобразен представител на Пловдив на събитието, което иначе представя български автори от цялата страна.

Гешев дълги години се занимава с глаголицата и знаците от тази азбука, като този път отново се обръща с поглед към историята. На изложбата той ще покаже колажи върху вековни дървени талпи, събирани от различни стари разрушени вече сгради – къщи, плевни и др. Сред колажите са внедрени и печати с различни знаци – както глаголични, така и на култури от по-близки и по-далечни страни. Освен тях той ще покаже и няколко картини с преработени скални рисунки.

Националните есенни изложби се откриват на 1 септември в Стария град.

Този поглед към историята не е нещо ново в творчеството Ви, но доколко е провокирано от тази изложба и темата ѝ?

Това е една нова моя тенденция – колаж върху дърво и нови рисунки, сред които има и скални рисунки. Вече не се занимавам изключително с глаголичните знаци, това е едно ново направление.

Темата ми е адски близка. Постарах се когато получих тази нова покана да направя нови неща специално за този проект. Този стил тръгна някъде от миналата година, тогава се насочих към него. Имах една изложба в Безистена и там показах няколко подобни неща. Това направление продължава – но няма да се показват неща от тази изложба, а ще са изцяло нови.

Как се стигна до участието на Есенните изложби?

За мен дойде изненадващо. С Галина Лардева се познаваме от много години, може би и аз съм пораснал вече и така получих и персонална покана. За мен е страшно отговорно, колкото и да съм участвал във всякакви изложби, международни и какви ли не. Все пак това е моят град, Пловдив, израснал съм с елитарните Есенни изложби, със Слона, Митьо. Като деца, като ученици ходехме – гледахме, охкахме, сега вече дойде и моето време явно.

С тези мисли и спомени, какво е чувството в един вече национален форум да си представител от Пловдив?

Прекалено отговорно е чувството. За мен това е все едно отивам на изложба на Жоро Слона. Познавам ги всички, бяхме приятели. Това е Алма Матер за нас пловдивчани. Пловдив не е само град, а и религия и да покажем нещо много добро.

Тези стари талпи са от къщи, някои също толкова стари, колкото и по Трихълмието. Доколко самото място за изложба провокира да се направят конкретните работи по този начин?

Това е даване на един живот, както Начо Културата му даде живот и бъдеще на Стария град едно време. Самият град не е както беше преди 30-40 години, всички местни го знаем.

Историята, която тези дървета, които са на 180-200 години, извадени от някакви плевни в Северна България е нещо невероятно. Самият материал като дърво носи историческа стойност. Аз се опитвам хем да не го променям, хем да добавя каквото нося със себе си. Това са праговете и бариерите, ти си поставяш един праг – да можеш да създадеш съвременното върху нещо автентично и старо. Не знам доколко ми се получава, надявам се, това вече публиката ще каже.

Другите рисунки са на исторически символи, скални рисунки от хиляди години. Аз не ги използвам в прекия им вид, както съм ги видял лично или извадил от интернет. Много от тях ги обработвам и подвеждам под конкретния знак на самата картина. От Австралия взимам едно, допълвам с елементи от Африка, допълнено с нещо от Магурата – аз си ги правя. Това, че са на исторически талпи е интересно, защото им вдъхваш нов живот. Да си представим колко хора са минали през тея врати? И с твой цвят, с твоя почерк създаваш един нов свят върху една такава древна подложка.

Сякаш в едни месеци и години в които светът ни се преобръща, това е едно припомняне, че животът винаги продължава, всичко може да получи нов живот и историята е много по-голяма.

Едно нещо никога не може да изгуби своя живот. Винаги ще се намери някой, който да му вдъхне живот, да го погали – като минеш покрай Античния театър, стадиона, ти ще го погалиш. Като влизаш в една църква, това са твоите си мисли към религията, към съвремието, ти го носиш и от теб зависи как ти ще живееш. След теб ще има други. И винаги ще има. Коронавирусът много промени нашия живот, но какво да направим? Ние си живеем и какво друго да правим, ще си живеем каквото ни е отредено на тая земя. Да се оплакваме, лично за мен, това не е актуално.