Print this page

Великолепната седморка финишира турнето си тази вечер в Sofia Live Club. Обиколката из страната на момчетата минава под надслов: "Забавната страна на джаза". Заглавие, което отлично описва музикалните празници, в които джазмените превръщат всеки свой концерт.
Много хора биха се припознали в джаз музиката, ако тя звучи по-генерално в пространството. Това споделя Михаил Йосифов и е категоричен, че джаз културата в България има бъдеще.
За музиката, турнето и дъщерите – Ева и Яна, Мишо Йосифов разказа на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Мишо, хубаво е да си на турне, нали?
Ааа, има си и хубавите, и лошите страни. Понякога е малко е изморително, но пък ние сме късметлии с колегата [Вили Стоянов], защото това, което работим, всъщност ни забавлява.

Как мислиш - музиката ли е спечелила с вас или киното е загубило?
Вили чува въпроса и веднага заявява категорично: "Определено киното е загубило!". Мишо посреща питането със смях и споделя: "Не съм се замислял никога за кино".

Как минава турнето?
Ами добре, аз съм доволен. За нас е важно да покажем тази формация на света, защото тя е сравнително нова. Има един такъв, с извинение, мръсен израз - "нов бардак със стари курви" сме малко, ама нищо. Обаче, понеже не ни знаят в точно тази комбинация, много ни се щеше да се покажем, защото ние много си се харесахме. Така се получи Брас Асоциация КОМБО – много близко до нашите темпераменти. Ние всички, много обичаме да се забавляваме, докато свирим и се събрахме една компания, в която всеки един е любител на забавата. Имаме и големия късмет, участниците във формацията да свирят и много добре, всичките, освен умението да се забавляват. Такъв един късмет ударихме! :)

Как направихте подбора на музикантите с Вили?
Правихме кастинг. По красота ги избирахме. Манекени са всичките.

Дали сте шанс и на млади музиканти!
Е, как няма да дадем!?

За да свириш в Брас Асоциация КОМБО, какви условия трябва да изпълниш?
Много голям рушвет да ни донесете.Шегувам се, разбира се! Ами виж, ние всъщност – музикантите, които се занимаваме с джаз и с неща около джаза, не сме кой знае колко много и се знаем с всеки един. Примерно, куриозно дълго време вече, свирим с Наско Попов. Аз бях в 5 клас, когато се запознах с него, а той трябва да е бил в трети. И оттогава свирим с него, с разни прекъсвания, разбира се. Той беше в Холандия, да учи. Имали сме периоди, в които не сме свирили, но генерално сме започнали да се изявяваме заедно преди 29 години. С Вили свирим минимум 20 години, да не кажа 23-24. С Милен бяхме студенти, когато започнахме, т.е. през 1995 година. Митко Карамфилов се появи малко по-късно, чак преди 10-15 години. Ние сме малко древни! :) Но става въпрос, че знаем хората, които вършат работа и от тях отсяхме тези, които хем да се забавляват, хем да вложат необходимия професионализъм, за да се случат нещата и, мисля че много гот се получава.

А кои са най-добрите разказвачи на вицове и смешки от формацията?
Всички! Ако не разказват вицове, няма как да попаднат в групата.

Коя публика ви е много на сърце? Когато сте на турне, кои са задължителните градове, през които минавате?
Ето, Пловдив е една задължителна точка. Тук публиката беше много сърдечна и така добре прие нашите идиотщини. Общо взето, посрещането тук винаги е много топло, наистина. Другото място, където хората са много запленени от джаза, генерално е Русе. Това е град с големи традиции в това отношение. На останалите места се мъчим и борим да се получат нещата и мисля, че и това ще стане с времето. Примерно, Стара Загора - град, на който, според мен, му предстои сериозно събуждане. Съдя по музикантите, които са там и се занимават. Имат един военен духов оркестър, който се трансформира в биг бенд, при нужда. Ръководителят и въобще всички музиканти са страшно запалени и смятам, че това им отношение създава джазово ежедневие в града, което ще даде неминуемо резултати. До голяма степен, това, че джазът малко не се приема, се дължи на факта, че не звучи толкова генерално в пространството. Аз съм сигурен, че много хора биха се припознали в тази музика, защото тя е много приятна. Не е толкова претенциозна, дори, в по-голямата си част, а предлага други аспирации, други емоции. И така де, според мен, джаз културата има бъдеще, по някакъв начин, в България.

Спомняш ли си как се влюби в джаза?
Като влязох в музикалното училище, бях в 8 клас. На 11 години започнах да свиря на тромпет и три години по-късно влязох в музикалното училище в София.
Ама ти, така свириш на тромпет, сякаш го правиш от 3-4-5-годишен. Имам чувството, че цял живот това си правил, а не чак от 11-годишен... Е, имах и такъв щастлив период, в който не свирих на тромпет. Но става въпрос, че в музикалното училище, попаднах в среда на момичета и момчета, които бяха вече второ, трето поколение музиканти. И покрай тях започнах да чувам тази музика и взех много да се впечатлявам. И на всичкото отгоре, в онова време, тромпетистите, които чувах в джаза, направо ме фрапираха жестоко. Просто бях невероятно впечатлен и малко по-натам във времето, много се концентрирах върху Дизи Гилеспи. Ти помниш, в онези години, нямаше кой знае колко информация. Сега хората могат да чуят всичко винаги, докато тогава, някак си, да си намериш музика, беше трудно... Приличахме на запалянковци: "Ей, каква касета намерих!" - "Дай да я презапиша!", ама тя е вече осми презапис – какво се чува, какво не се чува, но... Дизи Гилеспи, като го чух в онези години, направо бях потресен – как може да се свири на този инструмент. С годините, естествено, тази любов към джаза се задълбочи. Имах един период, в който никаква друга музика не ме впечатляваше. Като че ли напоследък, доста съм отворил вкусовете си за всякакви неща и мнението ми в момента е, че няма значение кой е стилът, въпросът е как се прави, с каква душа и въобще, ако човек е вътре в цялата работа, то музиката звучи добре.

През лятото участвахте във видео на общата ви песен с Нора Караиванова – "Искам те". Терен на снимките бяха зеленчукови градини. От кадрите личи, че от раз влизате в ролята на аграрни труженици. Как се подготвихте за този клип?
Справихме се много добре, защото лично аз съм от тези, които имаха село като деца. Прекарал съм много лета на село, където дядо ми имаше един трактор, който караше. И ние с брат ми сме го карали, затова, по време на снимките, за които говориш, аз бях подготвен, т.е. цялата случка не беше някаква голяма новост. Работата по този клип ме върна в детството, а това е нещо, което в днешно време ми липсва. В смисъл, че доста съм се забъркал с какви ли не проекти и много малко свободно време ми остава за безметежно стоене някъде на природа, някъде на дивотия. А това, много ми е харесвало винаги и предполагам, че още известно време ще "натискам" и после ще започна да отделям на тези неща.

Сигурна съм, че много време отделяш на музиката, но това всъщност е начинът ти на живот.
Да, определено.

Как си почиваш, какво обичаш да правиш, когато откриеш свободно време?
Както преди малко казах, обичам дивотията. Предпочитам да си почивам в планината, понеже нашата работа, знаеш, е свързана постоянно с шумни места, с купони, с много хора. Както обичаме да се шегуваме - постоянно празнуваме Нова година. Случва ни се, горе-долу, по 100 пъти за 12 месеца.

Очаквам едни приятели, които ще ви канят да им свирите на сватбата. Тя ще е през лятото, на морето.
Те са поредните. С Брас Асоциация КОМБО имаме няколко такива участия, все пак сме нова формация, а генерално, във всички останали формации, в които сме работили, сме свирили на стотици сватби.

Мишо, на какво учиш твоите момичета? Мечтаеш ли да се занимават професионално с музика?
Малката - Яна, свири на пиано. Нея я приобщаваме в света на музиката - къде с нейно желание, къде - без нейно желание. :)))) И тя попадна в музикалното училище, а там нещата са сериозни. Пианото е тежък инструмент и милата,  трябва да свири много. Тя, естествено, като всяко дете, повече предпочита да си играе. Голямата – Ева, пробва с музика, но някакси, тя е много сериозна в другите науки. По едно време много й вървеше рисуването и се беше запалила, но сега пък, изведнъж, стана съвсем сериозна и мераците й са да влезе в испанска или немска гимназия. Тя е много ученолюбиво дете, не знам на кого се е метнала такава. :))) Определено не е на мене, защото Ева непрестанно учи. Направо я съжалявам понякога. Понеже ние много пътуваме нагоре-надолу и аз нямам кой знае колко време да прекарвам с децата си, гледам като сме заедно, даже не толкова да ги уча, защото мисля, че те така и така се учат добре, по-скоро да се забавляваме заедно.

Обичаш Пловдив, защото…?
В Пловдив животът тече по един характерен айляк начин. Така го усещам и това ми допада много. Има спокойствие у хората, което е много хубаво.

Михаил Йосифов е един от най-активните и успешни български джаз музиканти, а вечната му усмивка е негова запазена марка. Роден е под знака на Козирога в София през 1976-та. Завършва класа по тромпет на Русин Атев в Националното музикално училище "Любомир Пипков", а по-късно и Националната музикална академия "Панчо Владигеров", в класовете на Стойчо Радев и Ангел Македонски. Освен музикант, който вече 29 години не се разделя с тромпета си, Мишо е преподавател, композитор и аранжор. Участва в създаването на различни музикални проекти, пише музика за филми и театрални постановки.



Съпругата му Маша е художник реставратор. Имат две дъщери – Ева и Яна.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…