„Нашите деца и може би ще се наричат българи“, заяви още той в речта си
Цяла България отбелязва Дена на Ботев и загиналите за свободата на родината ни. В Цар-Симеоновата градина Военният духов оркестър, представителния взвод, венценосци и представители на пловдивския Куклен театър поднесоха цветя пред лика на великия българин.
Виктор Бойчев – директор на Държавен куклен театър Пловдив, изнесе реч в памет на загиналите за свободата на България. Ето и речта на Бойчев:
Стихотворението „Борба“ на Ботев не се учи в българските училища нито след Освобождението, нито сега.
Днес е ден на загиналите знайни и незнайни герои, положили своята жертва в основите при създаването на съвременна България. Днес е денят на почит към загиналите, за да съществува нашето отечество. Денят на вградилите частица от себе си за по-добър живот на наследниците им. Днес е денят на мълчанието. Ден за размисъл и ден на оценка, изпълнен с благодатта на живота за нас. Днес е денят, в който можем да съпоставим техните идеали и величината на жертвата, извършена в името на по-щастливото утре. Наша грижа и дълг е да го сторим за в други ден.
Днес е ден на откровения и признание. Днес можем да дадем клетва на себе си, да живеем, изграждайки частица от утрешния по-истински и по-добър свят. Свят, който да създаваме в отговорност към нас и всички останали. Мястото, в което ще живеят нашите деца и може би ще се наричат българи.
Днес е денят, в който в оптиката му можем да прозрем какви ще бъдем – джуджета или великани, прекрачвайки в утрешния ден. Днес е голямата Задушница на духа, наречен български. Днес е денят да мислим за глобалния свят на бъдещето, в което ще се разтворят всички национални геройства и жертви. Ще се стопят като сянка култура, език, идеал, морал, достойнство. Всичко ще отиде на бунището на историята, стъпкано и презряно, ако не го пазим в себе си и не го вградим в следващите поколения.
Днес е денят на България! За да го има и утре, трябва борба. Борба неуморна, безкрайна, нестихваща, постоянна и пламенна, неувяхваща от жар като слънце, непримирима като вятъра, неспирна и чиста като пролетните дъждове, разчупваща ледовете, изриваща снега и тъгата от обрулените лица, изсушаваща сълзите, надмогваща стенанията и болката, глада и умората, надсмиваща се и прекрачващата над пропастта на бездушието и нищетата, унищожаваща и стремително увличаща, сгромолясваща и издигаща борба за правото да се наричаме българи!
Очаквайте подробности!
