Въпросът е как осигуряваме връзки между пластовете. Трябва да свържем по смисъл Античния театър с Тютюневия град, каза италианският археолог

Специалистът дойде от Матера за форума „Индустриална археология- Живият град в контекста на съвременните концепции за културно наследство”

„В Пловдив виждам археологически рани. Какво искаме да покажем с тях? Че сме римляни ли?” Това попита италианският археолог и културен мениджър Емануеле Курти в сърцето на Тютюневия град днес, на семинар на тема „Индустриална археология- Живият град в контекста на съвременните концепции за културно наследство”. Той дойде от Матера, Европейска столица на културата през 2019 заедно с Пловдив, по покана на организаторите от Фондация „Пловдив 2019”. И след въпроса отговори: „Въпросът е как осигуряваме връзки между пластовете. Как ще свържем по смисъл Античния театър с Тютюневия град. Те трябва да вървят заедно. Това трябва да се направи. Дори ние, археолозите, понякога забравяме за таза най-важна връзка между пластовете. И, Индустриалната археология е именно такава връзка. Тютюневия град би оживял, ако се свърже с всичко важно в града като пластове”. Преподавалият десет години археология в Лондон специалист допълни, че съхранявайки старите сгради, съхраняваме връзката с нас самите. Иначе ще имаме само нови центрове- моловете. Те са несъществуващи места. Тъй като човек отива там, за да пазарува, а не да бъде себе си или с другите, допълни Чурти в лекцията си, състояла се в последната функционираща до преди няколко години тютюнева фабрика.

Той разясни, че терминът Индустриална археология е измислен от проф. Доналд Дъбли през 50-те години на 20 век, за да докаже, че класическото върви ръка за ръка с индустриалното.

Стените са стени. Дали ще са от камък, тухла или бетон, те остават стени. Освен ако нямат история. А тук, в тютюневия град, има. Не успях да прочета романа Тютюн по обективни причини- не го намерих преведен. Но гледах част от филма. Осъзнавам значението му. Самият роман свързва нишките, създава история на това място, в което се намираме в момента. Дали можем да говорим за Индустриална археология като видим Кремиковци например? Не знам. Не знам дали историята си струва и дали общността в този регион го иска, обясни Емануеле Курти.

Той подчерта, че връзката между Матера и Пловдив е изключително важна. Съотборници в общо приключение сме. Предизвикателствата не са само местни, а са предизвикателства и за цяла Европа. И за да се случват нещата, трябва да работим заедно, подчерта той. И даде пример със съдбата на индустриална постройка в италианския град, подобна на нашите тютюневи складове.

Преди 6 години строителна компания искаше да събори най-старият цех в града, строен през 1895г.. Искаше да изгради жилищна сграда на негово място. Аз обаче реших да пиша до съответните институции, че тази сграда има стойност за общността, важна е като паметник, като архитектура, като история. Наложиха възбрана за събарянето й. Е, аз не станат особено популярен сред хората от въпросната строителна компания, но малко след нея се появи друг инвеститор, с друго решение. Той я купи с идеята да я ремонтира и реставрира и процесът е почти на финала. Иска да направи сграда модел за Италия. Сграда за бизнес. Вътре ще се предлагат само местни продукти, нещо като голям регионален фермерски пазар, разказа случай от собствения си опит италианският археолог.

Пространно интервю с него очаквайте скоро!

49 comments

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…