Темата дава възможност за множество интерпретации, като ни предизвиква да се замислим върху интересния ефект на плацебо

В България масово под керамика се разбира тясно занаятчийство. Това означава, че има много предразсъдъци

Рада Дичева е сред утвърдените имена в българското съвременно изкуство, който от години изследва, анализира, интерпретира и разработва проблеми свързани с дизайна, областта, в която се срещат естетиката и функционалността. Чрез изложбата специално създадена за ПЛАЦЕБО Националните есенни изложби Пловдив 2017 художничката представя смисловата и визуална игра между предмет и символ, пластичен образ и зрител. 

Основавате tochka&tochka – студио за арт дизайн и игра с пространството. Още названието провокира множество въпроси – наричате го „студио за арт дизайн“, тоест говорим за дизайн като изкуство и дизайн продукти, и в същото време „за игра в пространството“. Какво влагате в това?

Създадохме студиото, за да може по-фокусирано да продължи работата ни в посока дизайн на обекти за интериора и масата. 

Името tochka & tochka е игра на думи и смисли. То представя успешната среща на поне две гледни точки, диалогът между тях, многоточието, което следва и красотата и целостта на точката, като графичен знак. За мен, като художник и дизайнер на студиото, добрият дизайн е успешната среща на естетиката и функционалността. Той създава по-достъпна възможност на хората да се срещнат с изкуството, то да влезне в домовете им и да промени жизнената им среда. Дизайнът винаги предполага потребност, екипна работа между хора с различна компетентност и производство, което е проблем за момента в България. Нашето студио е съсредоточено върху създаването на дизайн, прототипи и възпроизводството им предимно от порцелан и керамични материали в малки серии. Това създава доста по-индивидуално отношение по време на процеса на възпроизводство, което променя крайния вид на предметите и до някъде задоволява ограничения интерес на потребителите в България.

Как възприемате концепцията на проекта ПЛАЦЕБО Националните есенни изложби в Пловдив 2017? 

Темата дава възможност за множество интерпретации, като ни предизвиква да се замислим върху интересния ефект на плацебо. Провокира ме символното въздействие, което води до промяна при плацебо.

С какво Ви привлече тази тема и какво ще покажете в пространствата на Старинен Пловдив, където ще бъдат експонирани творбите Ви?

Специално за изложбите реализирах и представям за пръв път две пространствени композиции "FRAGILE" в двора на къщата с постоянна експозиция на Цанко Лавренов и мексиканско изкуство.

Занимава ме ефектът на възприемане на добре познати образи, тяхната символика и очакванията ни, които мозъкът ни довършва свързани с тях. Интересна ми е промяната, която се случва, когато сменим материала и контекста. Така се получава смислова и визуална игра между предмет - символ, меко - твърдо, пукащо се - чупливо, горе - долу, мимолетно - вечно. Вълнува ме моментът на граничност и напрежението от очакването ни за разпад в невидимата част от работите и статичността, и очарованието от материалния израз на обектите.

В работата Ви „Сън в лятна нощ“, забелязвам една деликатност, изчистеност на формата, загадъчност.

Това е композиция, която интерпретирам по различен начин в годините. Тя винаги е свързана с чувства и емоции, породени от сънища. Сънуването, като процес, ме вълнува и провокира още от първата ми самостоятелна изложба „Отварянето на възглавката“. Често използвам заглавия на книги, пиеси, филми, като цитати и имена на моите работи, защото те са в диалог с разсъжденията ми и често са част от моята провокация. В „Сън в лятна нощ“ недоизказаното и еротичното са нещата, които ме водят емоционално в пластичния образ.

Не се колебаете да експериментирате с материали (керамика, стъкло, порцелан, разтопена гума, хартия). Разкажете повече за материала, третирането и символиката, които влагате в творбите си.

Предизвикателство е да съчетаваш различни материали. Никога не е случайно. Обикновено водеща е идеята, тя определя употребата им. Аз се занимавам предимно с пластични обекти в пространството и изборът на материал е свързан със средата, в която тези обекти се намират. Обичам безкрайните възможности на керамичните материали и порцелана, както и неизброимите начини, по които могат да се третират. Топлотата, прецизността и импровизационните възможности, това че са едновременно пластични, крехки, твърди и вечни, много различни, като характеристика в етапите на работния процес са само част от качествата им. На символно ниво те допълват идеите ми.

Завършили сте специалност керамика в Национална художествена академия и активно работите в тази област. Какви според Вас са актуалните процеси в развитието на съвременната керамика в България? С какви проблеми трябва да се справя художникът дизайнер? 

В България масово под керамика се разбира тясно занаятчийство. Можеш да си си автор, който има идеи и твори в съвремието адекватно или да си изпълнител и да интерпретираш традиционни идеи свързани с утилитарна функция. Това означава, че има много предразсъдъци! Предразсъдъците винаги са свързани с непознаване на проблема. 

Съвременната керамика би трябвало да очертава полето на авторски идеи проявени чрез керамични материали.

За мен керамиката е съвкупност от различни керамични и силикатни материали, с които ми доставя удоволствие да реализирам част от идеите си. Естествено, реализирането на идеи чрез керамични материали включва и добро, задълбочено владеене на процеса, който има всички компоненти на творческия такъв. Това е предизвикателство и качество. Реализацията на форми от независимо какви материали изисква познание и практика, за да бъдат адекватно приложени и изпълнението да не провали идеята.

Каква е връзката между творческия експеримент и масовото производство? Разкажете за внедряването на дизайна в проектирането на силикатното производство.

Експериментирането и търсенето винаги предхождат процеса на производство. Те обикновено се случват в студиото на дизайнера и са част от процеса по изготвяне на проектите и прототипите. Това е много интересен и предизвикателен път, тъй като има множество рамки, с които дизайнерът се съобразява. Точно тук е моментът, в който трябва да се прояви фантазията, находчивостта и вкуса на дизайнера. Масовото производство предполага наличието на фабрики, които са отворени и адаптивни към промяна за работа с дизайнери. Бизнесът трябва да осъзнае, че работата с дизайнери повишава качеството на продукта и спомага за по-добрата му реализация. Във времето тази нишка у нас се е прекъснала и сега, като че ли започваме отначало.

През 1995 г. сте участвала в Националните есенни изложби с куратор проф. Борис Данаилов. Сега участвате отново по покана на артистичния директор проф. Галина Лардева. Като творец, участник и зрител бихте ли споделили вашето мнение относно развитието на Националните есенни изложби Пловдив и тяхното значение за града?

Това ще е третото ми участие в Националните есенни изложби. Тази година е по покана на проф. Галина Лардева, за което й благодаря!

Предните две бяха с кураторите Борис Данаилов през 1995 г. и Пламена Рачева през 2001 г. Националните есенни изложби винаги са били важни за културния живот в Пловдив. Дългото им съществуване, превърнало се в традиция доказва това. Мисля, че е от малкото културни събития в България успели да просъществуват 50 години. Кураторският принцип е много важен фактор и мисля, че той е част от формулата, която успява да съхрани интереса към изложбите и съществуването им. Това е форум, на който се срещаме различни автори, често се запознаваме, показваме работите си и се получава диалог. Създава се атмосфера на общност и съпричастност. Обемът на изложбите е намалял с годините, но е факт, че те имат своята вярна публика и се надявам тази връзка между потребност и възможности за реализирането им да не престане да съществува. 

Източник: Блогът на Есенни изложби в Пловдив