Фернандо Алварес Буска е маркетинг директор на „Сан Себастиан 2016“ – Европейската столица на културата. Той пристигна в Пловдив по покана на колегите от „Пловдив 2019“ във връзка с форум, свързащ туризма и проекта ЕСК, като се срещна с туроператори и други експерти в областта в ГДК „Борис Христов“. Ден след форума, той разказа за читателите на Kapana.bg детайли от изминалата година в Сан Себастиан, трудностите, пред които са се изправили, свързани с баските, испанските културни наслагвания и проблеми, за проекти, с които се гордее, промените, настъпили в процеса на изпълнението и други теми:

Европейска столица на културата е един голям и дългогодишен проект, който се променя по време на подготовката. Както казахте пред медиите, екипът трябва да се придържа към Апликационната книга – до каква степен вие се придържахте към нея и каква част от проектите успяхте да изпълните?

Европейска столица на културата е голямо събитие, което е свързано с много информация. Аз често питам, например в Пловдив, дали хората, журналистите са чели Апликационната книга. За съжаление хората често очакват информацията да дойде до тях, вместо те да я потърсят. 

Както всеки избран град, и ние в Апликационната книга ние си представихме програмата и бяхме избрани заради нея. Може би имахме около 100 проекта в книгата. Някои от проектите включваха по много събития в тях – накрая направихме много събития. Да, в този процес, който е 5-годишен, някои първоначално планирани проекти имаха проблеми с финансиране, или не може да се намери организацията, която да ги изпълни, или може би причиниата да бъде създаден този проект вече я няма.

В края на краищата може би изпълнихме около 85% от проектите в Апликационната книга. Но също направихме и много нови, които първоначално не бяхме програмирали. Накрая нашата програмата беше с много, много, много проекти. Имаше много хубави проекти. Ако се погледнат проектите, някои са хубави, някои са средно хубави, някои изобщо не стават. Ако правиш твърде много проекти, вземаш ресурси от по-важни неща, от някакви други проекти. Важно е да се прави баланс. ЕСК е едногодишно събитие, имаш време да правиш много проекти, но е интересно да правиш баланс между нуждите на града и какви са ресурсите, които имате.

От гледна точка на маркетинга, какви бяха основните проблеми при възприемането от хората – дали го виждаха като нещо, което ще им е от полза или бяха по-критично и негативно настроени?

Сложно е да се отговори. Когато създавахме програмата, знаехме, че имаме 1 година, 52 уикенда. Ясно е, че се концентрираш върху уикендите, но след това – дали се концентрираш върху активности през лятото, насочени към туристите; или се насочваш към местните – към останалите сезони – пролетта, есента, зимата. 

Също трябва да имаш предвид, че някои проекти са за деца, други са за възрастни. Ние се опитахме се да запазим баланс между всички зрители. Накрая някои хора откриха това, което искаха и харесваха проектите, но някои не ги харесаха. Но според мен постигнахме баланс между ресурсите ни. Никоя публика не остана без събитие, стигнахме до всички групи хора.

Каква част от проектите се случиха в центъра на Сан Себастиан и каква в кварталите на града?

Най-големите проекти, разбира се, бяха в центъра. Но идеята на програмата ни беше да бъде насочена не към туристи, а към местните хора. Нашата цел беше да балансираме между всички части на града, а дори и на региона и страната. Вашето мото „Заедно“ е хубаво, защото явно е насочено към пловдивчани. Не бива да се концентрирате само в центъра, но да има събития и в кварталите, хората да се почувстват важни, да се почувстват част от събитието.

А какви събития се случваха извън Сан Себастиан – в региона?

Правихме много неща – концерти, събития, изложби, не само в Сан Себастиан, но и също в Билбао, Памплона, Байон (баски град в Южна Франция), имахме събития в Мадрид, Барселона, Витория.

Интересно е това, че публиката ни не беше само в Сан Себастиан. С такива събития печелиш по два начина. Първо правиш хората в различни градове част от ЕСК, те могат да ѝ се насладят от други градове. От друга гледна точка няма по-добро средство з акомуникация от съдържанието. Ако искаш да покажеш нещо на софиянци, може да го направиш в София, не е нужно те да идват до Пловдив.

Съществена част от темата на вашата Европейска столица на културата беше социална, както в Пловдив – засегнатият при вас проблем е свързан с помирението между политическите фракции, баски сепаратисти, ЕТА, други организации, останалите хора. Как се справихте с този въпрос?

Имахме много проекти, които бяха насочени към сближаване. Основният бе т.нар. Teatro de Premida (Театър на потиснатите, или Форум театър), развит през 70-те в Южна Америка. Използвахме Форум Театъра не само като организирани събития в нашия офис. Дадохме възможност за всички организации, квартали и хора да участват. На практика всеки можеше да ни се обади и ние да отидем при тях и да направим театъра с тях.

Форум Театъра, който ние правихме, представлява разиграване на пет различни ситуации, свързани с нашите скорошни събития, свързани с политиката, с терористичните атентати или друго насилие между испанци и баски. Например една от сцените е на момиче, които стои на спирка и става жертва на терористи. Пред нея минава кола с група празнуващи младежи, единият от тях е затворник, който се прибира от затвора у дома си. И така се разиграват 5 различни ситуации – всеки влиза в ролята на другите и вижда как той се чувства, влиза в неговите обувки.

Не само актьорите, а и зрителите могат да участват – дава се шанс на публиката също да почувстват, да видят друга гледна точка – не  нужно да си променят мисленето за политическата ситуация, а просто да видят и усетят какво мислят другите хора. Това е един много добър начин да усетиш как другият човек мисли.

Какво се промени у вас преди началото на ЕСК и след края на годината. Бяхте ли подготвен?

За нищо не бях подготвен. Не се шегувам, това е наистина така. Беше голямо събитие. Усещам, че има напрежение в Пловдив, но в Сан Себастиан напрежението беше твърде много, твърде много. Не става дума само за събитието. По-скоро за темите, които засягахме, те бяха проблем – темата с помирението, ситуацията с националистите, това е много чувствителна тема в Баската държава. И също всеки беше готов да се оплаква, да каже нещо, за нещата, които правим. Така трябваше да сме много внимателни за всяка стъпка, която правехме.

Какво се промени – много неща. Поставихме на масата много въпроси, които преди не се задаваха. Направихме така, че много места и части на града вече да се използват за публични събития. Дадохме възможност на много организации, колективи и хора да участват, да правят проекти. И тези хора сега се занимават с много неща. И според мен овластихме много хора. Всъщност участието е много важно - това хората да чувстват, да получат възможност и развият желание да правят неща, да са активни.

Как достигнахте до обикновените хора, имаше ли проекти насочени към тях, а не само към професионалните културни оператори?

Имахме един проект - Waves of energy – това бе отворена покана към хора, непрофесионалисти, най-обикновени хора да правят техни собствени проекти. Примерно ти и твоите приятели искате да направите малък фестивал на вашата улица, примено, ако живееш на улица „Левски“ – да речем „Улица Левски Хип Хоп фестивал“. Пращате предложение, а ние организираме комисия, която да решава. Но не решавахме ние, решенията взимаха самите хора – комисията, която оценяваше проектите бе съставена от обикновени граждани, избрани на случаен принцип.

От една страна е интересно, че така даваш шанс на най-обикновени хора да правят събития. От от друга страна е интересно и да се види другата страна, колко е трудно да оценяваш, да разбереш колко трудно се вземаш такива отговорни решения. А тези проекти така имат и повече стойност – защото хората са участвали в решенията, те са решили кой да се случи и кой - не. А хората, които са преживели това и са били в комисията, знаят вече колко е трудно да критикуваш различните решения на властите – видял си какво е от другата страна.

Интересно е самите хора да усетят вземането на решения. Така постигаш много различни цели. Така проектите са много по-легитимни. Гражданите знаят, бяхме заедно в стаята и заедно взехме това решение – какво да се финансира.

Това е тенденция - на локално, национално, световно ниво, хората искат мнението им да се чува и да се уважава. Разбира се, понякога се вземаха грешни решения. Но по старомодния начин също се взимат грешни решения. Става дума за учене, за овластяване и хората да се чувстват част от обществото и да им се дава възможност да дават гласа си.

По този начин се разпределяха по 2016 евро на проект – ежемесечно се финансираха по 5 проекта. А на всеки втори месец се финансираше един голям проект с 20 160 евро, и той беше отворен за кандидати цяла Европа. Отворен напълно за всеки, няма нужда от предишен опит, и се финансира изцяло. Разбира се, след това има проверки и оценки за разходите, дали е изпълнено това, за което са дадени парите. Но не е нужно да си артист, конкурсът е напълно свободен.

Кой е любимият ви проект от Сан Себастиан 2016?

Любимото ми беше едно представление на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир на открита сцена. Всъщност всички зрители се канят на сватба в парка. Хората са поканени на сватбата. Всичко започва с пикник, сервират ти вечеря, като част от тържеството. Но ти не знаеш какво ще се случи точно – дават ти хапване, седиш в парка на тревата. И изведнъж сервитьорите започват да се раздвижват, идват актьорите и започва постановката с актьорите.

И тогава персонажите, както е в пиесата, избягват в гората – в случая в парка – и ние влизаме всички, актьори и зрители, в парка. А там има музика, танци, но имаше животни, прилепи, понякога беше малко страшно, но беше магическо. Има например диви пауни в този парк – в един момент чуваш пауните, което не е режисирано. Но не виждаш само това, което се случва в постановката, виждаш и хората около теб и техните реакции. Беше супер успешно, бяхме по националните телевизии и медии и т.н., освен всичко, визуално беше много атрактивно.

Помня как прочетох някъде мнението на една жена, която каза, че никога няма да види този парк по същия начин. Това е много добър начин как нещо, което се случва веднъж ще има ефект за целия живот. Аз също винаги ще запомня какво съм преживял там. Няма да видя града по същия начин отново. Защото нещо ти се е случило на теб лично, затова аз няма да видя парка по същия начин отново, въпреки че той е същият. 

Имаше огромен интерес към билетите – една постановка беше за 250 души, а се игра всеки ден за 30 дни. Отменихме само един спектакъл заради дъжд – което е нещо много рядко за Сан Себастиан. Постановката беше от нестна група, с местни актьори. Един ден се играеше на испански, друг – на баски език. Това беше един от най-големите ни успехи.

Фернандо Алварес Буска остава в Пловдив няколко дни и добави, че няма търпение да разгледа римските останки на Пловдив, но и цялото ни културно наследство. Римската култура за него е особено привлекателна, като той показа и любимата му книга – „Спомените на Адриан“, в която се разказва за римския император Адриан, който се разхожда из цялата империя и разказва в писмо към своя внук своите мисли за управлението, за живота, за света. Буска добави, че все пак най-интересното за него в един град са хората и е много щастлив от всичките си запознанства с пловдивчани.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…