Харесвам много начина, който Виктор Божинов е избрал да разкаже историята, казва авторът на романа

Всички тези герои, които видяхме, можем да открием всеки ден около нас

Авторът на „Възвишение” Милен Русков бе в публиката на предпремиерата на екранизацията на романа си снощи в Пловдив. Писателят се срещна с екипа на продукцията, с издателите си от „Жанет 45” и с пловдивски приятели. Успя и да отдели няколко минути журналистите.

Очакваше ли да видиш това? Има ли го основното послание на книгата и във филма?

Не. Не очаквах. Смятам този филм за много добър. Той надмина очакванията ми. Посланието го има го, да. Филмът има същото послание, каквото има и книгата. Просто е предадено по друг начин, със средствата на киноизкуството.

Има ли нещо, което филмът пропуска, някакъв нюанс, чиято липса те е подразнила?

Филмът трябва да пропусне девет десети от книгата, за да стане филм. Защото книгата е много дълга, сюжетно твърде усукана. Всичко това трябва да се изправи във филма, за да може да го събереш в два часа, както в началото Виктор искаше, но не успя, и го направи в два часа и двадесет минути. Въпреки това, естествено, много неща от книгата липсват. И това става при всяко филмиране на всяка книга. И така трябва да се прави, защото ако се опитвате да вкарате в един филм всичко от книгата, ще стане такъв страшен буламач, и то толкова дълъг буламач, че ще бъде негледаем. Киното трябва да съкращава. Това е не само правилно и необходимо, а е и най-интересната разлика между литературата и киното. А тя е как тези хора могат да разкажат по много по-кратък начин същата история. Разбира се, тя може да бъде разказана по различни начини, с различни изразни средства. И това е интересното. А аз харесвам много начина, който Виктор е избрал да разкаже историята. Смятам, че е успешен.  Филмът предава много добре усещането за епохата. И в книгата, и във филма, цялата тази история е разказана много интимно, много лично. Не случайно и в книгата, и във филма, разказът върви от първо лице. Всъщност цялата драма на българското Възраждане може да бъде разказана през някакъв конкретен опит и нечия конкретна гледна точка. Така е във Възвишение. Това не е историческа книга. А разказът на един човек през неговите преживявания. Тази много субективна история, която разказва героят, в същото време става и много обективна. Става много представителна.

Ако беше зрител, би ли видял паралел между днешната действителност и онази на екрана?

О, да, има много паралели със съвременността. Става дума за определени типове характери, които днес са същите като тогава. Тези хора могат да бъдат видени всеки ден. Всички тези герои, които видяхме, можем да открием всеки ден, ако се загледаме в хората около нас. Стига да ги познаваме добре, защото те се представят в една светлина, а всъщност може би са друг тип хора. Така че характерите са същите, мястото е същото, близко до ума е и, че много други неща са и ще бъдат същите.