Капана.БГ

Капана.БГ

Събота, 29 Ноември 2014 02:00

Съботна кинофиеста

8 заглавия на Киномания днес 

Цели 8 филма ще бъдат показани в съботния ден на Киномания в LUCKY Дом на киното. Фестивалният ден започва от 11:00 часа с детския филм “ПИНОКИО”. От 13:00 часа отново малчуганите могат да гледат “НОНО, КРИВОЛИЧЕЩОТО ДЕТЕ” по романа на Давид Гросман. 

13.15 часа е началото на един блестящ филм за големия дизайнер - “ИСТИНСКИЯТ СЕН ЛОРАН”. Режисьорът Бертран Бонело предлага изискан поглед към желанието и творческия импулс на един от най-великите моделиери на всички времена. Интелигентността и финеса на филма го превръщат в едно от най-въздействащите френски кинозаглавия на 2014 г.

Филмовият маратон продължава в 16:15 часа с прожекцията на италианско-френската продукция “ЧОВЕШКИЯТ КАПИТАЛ”. Две от големите звезди на италианското кино – Валерия Бруни Тедески и Валерия Голино, играят главните роли в този филм, съчетаващ любов, класови различия и амбиции в история, завладяваща с реализма си. 

От 18.15 часа в зала 2 на „LUCKY Дом на киното“ е прожекцията на филма с Асен Блатечки и Мики Манойлович „СЪДИЛИЩЕТО“. 

В 18:30 часа може да гледате “МАЙСТОР-ГОТВАЧ” със Скарлет Йохансон и Дъстин Хофман. Майсторът готвач Карл Каспър напуска работата си в популярен ресторант в Лос Анжелис и отива в Маями. Поемайки по пътя, Карл се връща към корените си, за да възпламени отново не само страстта си към готвенето, но и вкуса си към живота и любовта.

От 20.30 часа ще бъде показан европейския вариант на Форест Гъмп „СТОГОДИШНИЯТ СТАРЕЦ, КОЙТО СКОЧИ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА И ИЗЧЕЗНА“ Изключително забавния филм разказва за Алан Карлсон, който на 110-я си рожден ден решава да избяга през прозореца на стаята си в старческия дом. Алан ще се върне в миналото и ще се срещне лично с най-знаменитите политически фигури по земното кълбо и навсякъде ще свърши по нещо „полезно“, оказвайки влияние върху най-важните световни събития.

Последната за деня прожекция е екранизацията по пиесата на Аугуст Стриндберг “ГОСПОЖИЦА ЮЛИЯ” в 20:45 часа. Филмът впечатлява с брилянтната актьорска игра на Джесика Частейн, Колин Фарел и Саманта Мортън. Привлекателната Джули, дъщеря на влиятелен англо-ирландски граф, успява да прелъсти прислужника на баща си Жан. Тайната им любовна връзка бързо се превръща в нещо много по-сериозно, а фактът, че двамата са от различни социални прослойки не може да остане незабелязан.

Обществото ни не може и не иска да дефинира коя е тъмната страна, смята режисьорката Анастасия Събева

Ако човек остане без вяра, настават много страшни времена, казва момичето, поело теглото на „Антихрист” в театъра 35 години след Добчев

Едно младо и талантливо момиче качи на плещите си такава отговорност, с теглото на която никой не посмя да се заеме повече от 35 години в Пловдив- да постави на местна театрална сцена спектакъла "Антихрист" по едноименния съвършен роман на Емилиян Станев. Точно преди 35 лета товара изнесе младият тогава режисьор Иван Добчев, който бе тръгнал да променя българското театрално изкуство от града на тепетата. И го направи. Днес на ход е Анастасия Събева. Току що завършила НАТФИЗ, младата режисьорка прие изключителното предизвикателство да направи професионалния си дебют именно с "Антихрист" и именно на тази сцена, от която именитият й колега тръгна да прави революция на родната сцена преди 35 години. Дали ще успее- предстои да разберем на 15 януари, когато е фиксирана премиерата на нейния "Антихрист". Стискаме й палци и вярваме в нея, защото тя се бори, работи, бяга извън рамките и въпреки младостта си събира енергията на голям кръг от хора, много от тях далеч по-големи и опитни. Анастасия за светлата и тъмната страна, за Бог и Дявол, за надеждата и загубата на пътя пред Иво Дернев за КАПАНА.БГ. 

Идването ти в Пловдив се приема като голямо предизвикателство за театъра- 35 години по-рано тук по този текст работи Иван Добчев?
Преди около две години прочетох "Антихрист" и силно се влюбих в този текст. Не знам защо реших, че той може да се качи и на сцена и не знаех, че Иван Добчев вече го е правил, при това точно в Пловдив. Разбрах го, когато почнах много да си мисля за този текст и взех да търся информация. Това не ме отказа, а напротив- мотивира ме. Казах си, че щом "Антихрист" е могъл да се направи на представление преди 35 години, значи може и сега да се направи. Аз не съм гледала нито съм виждала материала на Добчев и сама започнах да го мъча този текст, което се оказа по-сложно от предположенията ми дори. Предизвикателството не е това, че той го е поставял тук преди 35 години, а че аз трябва да извървя това приключение. Текстът е много труден, защото стилът на Емилиян Станев е много специфичен. Много дълго време той е правил изследване относно средновековния български език и е написал една творба, която е много поетична, средновековно приказна. И аз се опитвам да запазя неговия език, да не го променям, да не го осъвременявам. И си мисля, че след доста усилия започваме да се справяме, вървим вече в някаква драматургична конструкция.

Каква е твоята концепция за "Антихрист", как го виждаш на сцена? Ще предизвикаш ли публиката?
В началото много мислех да синтезирам основните послания на Емилиян Станев с хор, неговите действия и текстове. Но тази концепция се разпадна и предприех много по-различен метод. Опитах да синтезирам и да изкарам най-действените моменти от творбата и да направя сцени с тях. Има един пласт, който е изцяло сюжетен и с него върви разказът за главните герои. Има още един, който показва образа на народа. Него искаме да го извървим през цялото време паралелен на сюжета, зависим и независим от сюжета. Има и още един пласт, който е ангеличен. Защото в творбата има страшно много апокрифи, истории и сюжети за Бога и Дявола и аз искам да ги вплета, а не да се лишавам от тях. В хоровите моменти, които вече са много, много малко, да върви и този библейски пласт.

Какво те грабна в текста? Да не би сблъсъкът между доброто и злото и това, че днес творбата на Емилиян Станев звучи твърде актуално…
Точно това ме грабна. Този сблъсък и актуалността му днес у нас. В мига, в който четох книгата, ставаха едни неща в България… те продължават да стават ежедневно. Започнах да живея с идеята, че си губим държавата, вярата, губим се ние като нация, като самочувствие. Казах си, че българинът има нужда от национално определяне. Почнахме да губим идентификация от всякакви сблъсъци с властта, политиката и започнахме да живеем със съзнание за край. Всеки започва да се държи както си иска, обществото започна да се разпада. Имам чувството, че начинът на мислене на българина не се променя особено през годините и вековете. Емилиян Станев точно това разгръща много подробно- че българинът иска да живее всъщност и с Дявола, и с Бога. И от там му идват всичките проблеми. Когато му е удобно е с Дявола, когато му е удобно е с Бога. И така има извинение за всичко, което прави. И прави всичко. Не вярваме в едно нещо, единно, истински. Точно така спираме да зачитаме институции, независимо дали сме съгласни с тях или не. От там за мен, чисто човешки, идват националните ни проблеми, катастрофи. И все се чудим какво да правим, как да стане това или онова, какви да ги вършим. И аз по тази причина тръгнах да правя този наистина много архаичен и много средновековен текст, който обаче звучи като за настоящето.

Според теб може ли нашето общество ясно да дефинира коя е тъмната страна?
Не може, и не иска. Емилиян Станев много говори за това, че българинът изначално е свикнал да живее с много богове, с много измислици, и някак си и Христос между всички вери, религии и митове, които сме събрали на тази земя. И някак си вече не може да разграничи добро от лошо, правилно от неправилно, истинско от неистинско. Толкова много неща сме смесили… Може и за добро да е, но смятам, че понякога от там идват много големи проблеми. Не казвам, че това смесване не е правилно, защото то е и страхотно народно богатство- вярвания, легенди, фолклор, приказки. Те са много красиви и много богати, но същевременно могат да доведат човек до големи заблуди при търсене на някакви големи истини.

Постоянно търсим помощ, но май не сме наясно на чия помощ искаме да разчитаме- дали на Бога или на Дявола?
Не сме наясно и никога няма да бъдем наясно. Всеки човек трябва да носи личната си отговорност да прави това, което може да прави, да върши това, с което може да помогне на хората около себе си, на обществото си. Винаги ми е любопитно какво очакват хората като питат:  Как ще се оправим? И се чудя как хората не разбират, че лично за себе си трябва да правят най-доброто възможно.

Ти вярващ човек ли си?
Да, аз вярвам. Нямам нужда за себе си да дефинирам в кого и в какво. Вярвам, че човекът не е сам, че не бива да остава сам на себе си. Смятам, че ако човек остане без вяра, настават много страшни времена. Това искам да го разкажа като приказка в спектакъла. Че когато човек загуби вярата си, той неизменно губи държавата си, близките си, себе си и остава сам в нищото. Това ми се вижда много страшно.

Остава да се надяваме светлите сили да настъпят отнякъде…
Точно това търся в спектакъла- разрешението, лъча. Като го доведем до така звучащия песимистичен край, както е и в самата творба- падането на България под турско робство,  мислим накъде да го изведем така, че дадем надежда на човека. Той не може да живее с идеята, че е сам, че всичко е изгубено, че вярата е загубена и ще се мре… Не бива. Днес имаме силна нужда от надежда, от вяра в себе си, в идентичността си. Това искам да дам с това представление. Това искам да постигна най-много. Имам чувството, че българинът има нужда от това.

Отново залагаш на предимно млад екип?
Млад екип, но в едно с опитни театрали. Те много ни помагат. Антихриста Еньо е Васил Дуев. Мисля, че той може да направи много интересна роля. В началото имах идея да разделя персонажа за различните възрасти, но тя отпадна. Ще се концентрирам върху самотата на този образ, върху това как един човек може да събере толкова много противоречия, толкова много неща да му се случат. Това се оказа доста трудно актьорски, а и трудно се проследява, защото историята е наситена с толкова много събития и етапи, че е много трудно за един човек да го извърви. Еньо е центърът. С мен от София идва и Елена Недкова. Тя завърши моя клас. Мисля, че нейното присъствие ще е доста смело. Тя е основният женски образ, който трябва да е много предизвикателен и сексуален, същевременно много лиричен и нежен. Тя се ще направи нещо много впечатляващо. Младите от пловдивския театъра са тук, както и някои от най-ярките имена от трупата.

Липсата на голяма сцена кара ли ви да минавате към тъмната страна- да беснеете?
Ха, не. Аз сега завърших и това е първото ми професионално излизане на сцена. Дипломирах се със спектакъла „Женска управия” . В НАТФИЗ се репетира както можеш, без никакъв регламент. Правехме го по всякакви сцени и камерни пространства. Аз много държах да се дипломирам на голямата сцена на НАТФИЗ, което се оказа много трудно. За мен това бе парадокс, тъй като НАТФИЗ е за студентите, не са професорите. Заявявам го много открито и смело. Тъй като мисля, че там професорите правят много от дипломните спектакли на студентите, а това не е честно. Студентите трябва да си ги правят. Разправях се дълго, за да мога да се дипломирам на голямата сцена и в крайна сметка го направих, а те ни дадоха четири репетиции. Така че аз съм свикнала да адаптирам нещо и то бързо за голямо пространство. Не ме фрустрира  ситуацията със сцената тук.

Бунтар си май. Бунтуваш ли се сега срещу комерса и новите първи в културата на политическо ниво?
Мой преподаватели, дори близки такива, са ми казвали, че много се бунтувам. Аз никога не съм го приемала така. Не се бунтувам, а гледам да правя това, което мога. Да го направя добре, най-добре. В този ред на мисли според мен театърът много се комерсиализира. Това е мое лично мнение. При мен нещата са такива- да ги направя така, както аз ги виждам. Не случайно сред артистите в „Антихрист” няма да видите едно изключително известно име, което да пълни залата задължително. Това малко ме притеснява, но от друга гледна точка си казвам: Не, може и така. Когато нещо е качествено и добро, хората идват да го гледат и не е нужно да има мечка на сцената. Така стана и с моя дипломен спектакъл- хората и до днес го гледат в Младежкия театър. Колкото до културата на политическо ниво- гледам да не коментирам много, тъй като не съм запозната със ситуацията чисто на административно все още, но откровено казано в момента се прави висша подигравка с артистите изобщо. Това е грозно отношение към културата и хората, които искат и се занимават с изкуство. Но коя съм аз да го коментирам…



Актрисата приготвя Чи-Чай и коктейл "Ирменак" в Приятели зад бара

В инициативата “Приятели зад бара” тази неделя от 14:00 часа, ще може да се срещнете с актрисата Ирмена Чичикова. Вдъхновена от последния филм на Иняриту - “Birdman”, тя ще експериментира с пространството, като го превърне в гримьорна - този малък храм на всеки актьор. С известна доза самоирония artnewscafe ще бъде облепено с плакати на актрисата от нейни представления. По рафтовете ще има актьорски книги, а огледалото ще бъде облепено със снимки. Посетители ще могат да си вземат маски с лика на актрисата, както и да си поръчат от нейния Чи-Чай или от коктейл “Ирменак”. Ще слушаме любимата музика на нашумялата актриса от филма “Виктория” на Майя Виткова, както и десете й любими песни от предаването Молескин по Радио Пловдив. Очакват ни още прожекции на късометражни филми и много положително настроение. 

Ирмена Чичикова е актриса на свободна практика. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев през 2008 година. Професионалният й път минава през Пазарджик, Сливен, Русе и София, където работи напоследък - в Театрална работилница "Сфумато". За първото си представление "Изкуството да смиташ боклука под килима" с режисьор Деси Шпатова получава номинация "Икар" и награда "Аскеер" 2009 за главна женска роля. В последните години се снима активно в киното като има вече три главни роли в пълнометражни филми, сред които "Аз съм Ти" на Петър Попзлатев и "Виктория" на Майя Виткова - първият български филм в селекцията на най-големия фестивал за независимо кино "Сънданс". За ролята си в "Аз съм Ти" Ирмена получава съвместна награда за главна женска роля на фестивала "Златна роза" 2012. Последните месеци шеметно пътува по фестивали из цял свят. 

Инициативата „Приятели зад бара” на artnewscafe има за цел да среща посетителите с интересни личности, които представят заниманията, любимите си напитки, храни и се превръщат в онези бармани, с които можеш да побъбриш на воля.

Кольо Карамфилов, Добри Тонев и Недялко Славов в центъра на две събития

На 3-ти декември три емблематични имена за духа и културата на Пловдив – Добромир Тонев, Кольо Карамфилов и Недялко Славов ще бъдат в центъра на две събития на отстояние едно от друго на стотина метра.

От 18.00 в галерия "Люнион" ще бъдат представени творби на К.Карамфилов под мотото ГРАФИКА И РИСУНКА. В изложбата ще бъдат показани и поетическите шаржове на прочутата пловдивска бохема от сборника "Под седлото на пегаса" от Добромир Тонев.

От 19.00 в „Библиотеката” Недялко Славов след трите си романа от последните години, отново се връща към поезията и ще направи авторов рецитал по нови, непубликувани досега поеми.

Петър Салчев, оркестърът на операта и Мирослава Кацарова със специално събитие преди празниците

В навечерието на най-красивия празник - Рождество Христово пловдивчани ще могат да се насладят на едно красиво и мечтателно предколедно музикално събитие в Дом на културата "Борис Христов" -. One ballad night symphony .Това е концерт на джаз певеца Петър Салчев и симфоничния оркестър на Държавна Опера Пловдив с диригент Константин Добройков. Специален гост е Мирослава Кацарова.

Eдни от най-красивите баладични теми, останали в историята на музиката, написани от класиците на съвременната популярна и джазова музика, звучат в концерта "One ballad night" .

Няколко мига светло съпреживяване. Откраднато време, в което да чуем душите си. Така най-синтезирано може да се обобщи посланието му. Негов автор е Петър Салчев – един от водещите джазови изпълнители у нас. В програмата са включени някои от най-красивите баладични теми  като My funny Valentine,  How deep is the ocean,  Slow hot wind,  Amapola.

Баладата е трудно изкуство, това е музика на наситените със съдържание паузи. То е другата инвенция в музиката -  с малко изразни средства да казваш много.  Когато подготвяхме проекта, за нас от съществено значение бяха и текстовете на тези песни, защото словесните им образи обогатяват още повече цялостното звучене и са също толкова красиви, колкото самите музикални теми.

One ballad night e проект, подготвен с много любов, с много смирение и призив за повече обич между хората. Това е основното послание на концертите ни и се надяваме публиката ни да бъде докосната.
Музиката в One ballad night е на ръба на жанра – част от пиесите са джазови, има и теми от други жанрове. Но е сигурно, че зрителите ще чуят красива музика, поднесена с широко отворена душа и професионализъм. Това ще се случи на 16 декември в Дома на културата.



Дефилето на младото вино стартира официално днес по обяд с Дионисиево шествие. Фиестата започва в 13ч. от фонтана пред общината с участието на ансамбъл Тракия. Водената от Дионис колона ще премине през цялата Главна, за да стигне до Лапидариума в Стария град, където от 14.00 часа ще се състои официалното откриване. Очаква се да присъства министърът на земеделието Десислава Танева. Вечерта събитията продължават на Римския стадион, където в 19ч. ще бъде представен спектакълът Огън и Вино от Театъра на огъня и сенките Fireter. Артистите ще разкажат история за приказен древен свят, в който дявола със своята магична флейта събужда отдавна заспали митични същества сред руините. Там те ни разказват истории за щастието, завистта, чистотата и опиянението от любовта и виното.


За първи път пред пловдивската публика ще се изявят момчетата от Jin Monic. Те ще се качат на музикалната сцена в Петното на Роршах утре вечер. Бандата е от лейбъла на Жоро от Остава – Homeovoxmusic и вече набира все по-голяма популярност.  Музикантите радват своите фенове, както с авторската си музика, така и с кавъри на своите любими банди, сред които са Arctic Monkeys, Queens of the Stone Age, Nirvana, Sex Pistols, Pearl Jam, Oasis, MGMT, Foo Fighters, Manic Street Preachers, Band of Skulls, Muse и Placebo.

Homeovox е проект, създаден от китариста на култовата банда Ostava, Георги Георгиев, който стои в основата на лейбъла Homreovox music - малка музикална компания за млади независими артисти.

За първи път пловдивската публика ще има възможност да чуе Jin Monic. Групата е в състав: Николай Иванов – вокали, Ивайло Василев – китари, вокали, Боян Дечев – китари, Джокич Стефанов – бас, Георги Иванов – барабани. И петимата се заканват лайфът да бъде размазващ.

Началото на концерта е от 22:00, вратите на клуба се отварят в 21:30, а билетите са по 5 лева.



КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…