Капана.БГ

Капана.БГ

Вдъхновена от стереотипите, Сузана Хайнц обикаля света и прекарва празниците с два пластмасови манекена - съпруг и дъщеричка

Що за жена трябва да си, че да направиш подобно нещо? Луда, ненормална, психо или наистина откачена. Това ви идва на ум, щом видите снимките, нали? Ако е така, то потвърждавате теорията ми. Не може да съдите човек по корицата му, но спокойно, не сте единствените, които го правят. Макар и 21 век, жената все още се определя по визията ѝ на майка и съпруга. Ако случайно не е в тези роли, то тя излиза от рамките, поставени от обществото ни. За това пък ѝ слагаме други етикети, които рядко биват толкова ласкателни.

Сузана Хайнц започва тази поредица от снимки в  ранните си години на фотограф, вдъхновена от натиска на всички около нея да се омъжи най-сетне, преди да е станало късно и да се превърне в стара мома. Но това ѝ е изглеждало като твърде старомодна идея. Отказва да бъде приета като успешна, само защото до нея стои мъж и дете, за това си намира пластмасови такива и с творчеството си показва какво не му е наред на това общество.

Сузана се поставя като предмет на снимките, с което се опитва и да каже, че те изобщо не са създадени само за нея. Те са за това, което се очаква от една жена да бъде. Как да се определим какви сме в един модерен свят, ако закостенелите традиции го правят вместо нас. Ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите, че тук не се обръща внимание само на жените. Става въпрос за личния избор на всяко човешко същество. Хайнц казва, че тази сесия за нея е била предизвикателство, но пък именно това я вдъхновява. Чувствам се достатъчно мъж, достатъчно жена и достатъчно забавна, за да го направя, споделя тя пред феновете си. 

Понеделник, 20 Април 2015 03:00

Обувките, които сменят размера си

Кентън Лий създаде сандали, които порастват с 5 размера, за да помогне на милиони бедни дечица

Понякога най-простото изобретение може да промени живота на милиони, това е и целта на Обувките, които растат – сандали, създадени от Кентън Лий, чиито размер може да се регулира. Именно това позволява на децата от бедните страни да растат, без да се налага да ходят боси. Обувките, които могат да се намерят от най-малкия до най-големия размер, могат да пораснат с цели пет размера, а животът им е минимум пет години.

Има над 300 милиона деца, които не разполагат с обувки и още безброй,които носят обувки, но не по техен размер, казва Лий. Децата без обувки са податливи на наранявания и паразити, които заразяват хората през краката. Проблемът с обикновените дарения на обувки е, че те много скоро ще бъдат надраснати. Именно този проблем поправят растящите обувки.

Въпреки, че може да си купиш чифт, сайтът предлага и пакети, които позволяват на купувачите да изпращат обувки в насипно състояние на страните, които се нуждаят от тях най-много. 

Изтъкнатата пианистка  Руя Танер (Турция) ще е солист на Пролетен концерт на 22 април (сряда) в Концертна зала от 19 часа. След успеха в зала България със Софийска филхармония, г-жа Танер е вече в Пловдив за репетиции с оркестъра на Пловдивска опера. Тя ще изпълни един от най-популярните концерти за пиано от Моцарт - N=21, познат оше като "Елвира Мадиган".  Диригентът Лучано Ди Мартино е включил в програмата още Моцарт - Увертюра от оп. "Отвличане от сарая", Дворжак - Славянски танци и Брамс - Унгарски танци.

Руя Танер е сред водещите концертиращи пианисти в Турция. След като кратко учи в Консерваторията в Анкара, едва 11-годишна тя печели държавна стипендия за обучение в Лондон. Изнесла е концерти в над 60 държави.

Моцарт пише Концерт за пиано и оркестър N=21 за своя изява във Виена, а баща му Леополд го описва като "изключително труден". Лиричната втора част на произведението е включена в шведския филм "Елвира Мадиган" (1967), откъдето идва и названието на концерта.

Билети за Пролетен концерт с Руя Танер и Пловдивска опера се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.

 

От Ед Шийрън до Тони Стораро в час и половина.

Стефка Георгиева

Всички в залата сме си наши хора, беше реплика при откриването на акустичния концерт на Зорница Канева, Тодор Грудев, Георги Арсов и Цецо Кушев. Определено обстановката беше силно задушевна. Старт на събитието дадоха Зори и Тодор, за които е характерно изпълнението основно на баладични песни. Кавър версии на Jessie J,Ed Sheeran, дори и на метал кор бандата Bring me the horizon изпълни акустичното дуо, което този месец празнува първата си годинка съвместна работа.

След емоционалното изпълнение на вече познатото пловдивско дуо, на сцената буквално изскочиха Георги – Гопето и Цецо, които изтрещяха с китарите си. Изтрещяха не като на хард кор концерт, а като да се отпуснеш пред приятели. Двамата софиянци, колкото и да отричат, започват да усещат Пловдив като свой град, което е осезаемо за всички, особено за тези, които се присъединиха към афтър партито. Програмата им беше не разчупена, а направо ударена в земята и изхвърлена от импровизации. Макар и умолението на Гопрето това да бъде едно сериозно представяне, Цецо избухна с две-три акустични версии на (явно популярни) български чалга песни, които разбуниха духовете в публиката и падна голям смях. 

За финал всички заедно изпълниха Thinking Out Loud на Ед Шийрън. Скоро отново ще можете да видите Зори и Тодор, но този път без Цецо и неговото избухване. 

 

Неделя, 19 Април 2015 03:00

На кабаре със Sentimental Swingers

Аня Петрова

Събота вечер е предназначена за танци и забавления, а какво по-хубаво от това под тепетата да пристигне най-доброто суинг трио – Sentimental Swingers. Изпипани от глава до пети - от косата през грима, двата костюма, че чак до обувките – дамите успяха да завладеят всяко едно мъжко сърце и да разтанцуват всяко едно токче в Библиотеката.

Средата на двадесети век, американски бар и току що прибрали се моряци – подобен дъх успяха да внесат Sentimental Swingers снощи. Именно от това има нужда човек в края на седмицата – да има врата, която да го отведе далеч във времето и далеч от ежедневието му. Триото успя да възроди любовта към този вид музика през последните няколко години. Изпълненията им са повече от брилянтни. Плетеница от професионално пеене, хореография и костюми, които никога не са еднакви при изпълненията им. Дори лекият флирт, който струеше от сцената през цялото време и успяваше да настръхне кожата ти. Едно сантиментално намигване и пърхане с мигли, които трудно се зaбравят. Макар и да правят кавъри на класически парчета, то техните авторски са с пъти по-обичани и това си личеше от опашката, която се изви, че да си купи техния албум. Група, която успява да накара хората да си закупят музика, а не само да я изтеглят – това мисля, че е достатъчно обяснение. Гордостта пред-пред-пред премиерата, както триото само нарече концерта, на първия им албум, да се състои именно в Пловдив. Макар и да пеят за софийската сладкарница Пчела, то в снощното изпълнение не беше проблем да го променят на пловдивската ни „Канела“, което донесе чиста сладост за душите и ушите. Повечето момичета от публиката се бяха приготвили подобаващо за концерта с тоалетите и успяха да завладеят малкото пространство, което беше предоставено от клуба за танци. Суингът е онази музика, която щом чуеш ти е изключително трудно да стоиш мирно на столчето си. За жалост от бара се бяха постарали да има маси дори и пред сцената, което малко попречи за по-голямо развихряне на публиката, но това може да си остане като обеца било то на Библиотеката, или на самата публика.

Този тип събития винаги ще си останат на върха в класацията ни за „Какво трябва да има по-често в Пловдив“. Когато му е било времето, суингът малко е заобиколил нашите географски ширини. Макар и повече от половин век по-късно, сега можем да се насладим на оригиналния му вариант в наш си аранжимент.

Фотографска изложба украси фоайето на Новотел Пловдив днес. Тя се казва „Фото-Феникс“ и неин организатор е Светослав Стойков.

Стефка Георгиева

Над двайсет български фотографа се събраха в Пловдив, за начинанието. Изложбата представлява различи фотографски изображения, отпечатани на канва. Освен чудесните пейзажни и панорамни изображения, можете да видите чудесни макро кадри и нежни портрети. За подготовката на мероприятието е бил нужен един месец.Свтослав Стойков сподели, че идеята за обща изложба дошла благодарение на едноименната фейсбук група, в която членуват всички фотографи взели участие - Фото-Феникс. От някои колеги на Светослав идеята била приета радушно, от други не чак толкова, но първата изложба вече е факт, а професионалистите, присъстващи на откриването дадоха обещание това да не е последната.

Изложбата ще бъде на разположение за разглеждане още месец.

 

Чешките следи в българската история,по-конкретно в Пловдив, хич не са малко. Именно и чешки е градът, който с гордост носи призванието Европейска столица на култирата за 2015. Вчера се проведе чешки ден, който започна от ректората на Пловдивския университет и приключи с изложба на чешкия художник Петр Йеделичка и концерт в Дома на културата. Самият Петр е завършил Софийската художествена академия и на чист български успя да представи творбите си.  След толкова много общи точки не беше чудно, че изложбата му беше посрещаната не като гостуваща, а все едно се прибира у дома си.

Живопис и скулптури украсиха Дома на културата. Едва ли е имало по-добро място за представянето на творбите на чешкия автор. Самата обстановка в Борис Христов – високи бели стени, пространство, което сякаш няма край и Йеделичка, който завладява всичко това. Живописта му дишаше от рамките и даваше дъх на пролет. Изключително ярки цветове, които те омайват и  заливат с топлина. Личи си и експресионизма в тях. Усеща се всяка една капка емоция, с която тези творби са били създадени и няма как да не те накарат да почувстваш нещо – тъга, носталгия или радост стоят между рамки и чакат да бъдат видени. Понякога рисувам не само с четки, а и с пръсти, сподели автора на публиката, което пък успя да разсмее няколко ученика, които бяха дошли да се докоснат до маестрото. Трябва да работя, а не да говоря за творбите си, каза Петр и по-ясно нямаше как да се изрази. Неговите картини са създадени да бъдат поети с всяко едно сетиво – да ги погледнеш, докоснеш и помиришеш, дори. Есенните му платна ухаеха точно на есенни листа, току що паднали от дървото и пропити с дъжд. Щом пък се доближиш до русалките, мирисът на морската вода те залива като вълна. Скулптурите му са сякаш живи и с минути дебнеш да мигнат, че да се увериш в това.

Така, на чаша българско вино и чешки ликьор, специално донесен от автора, премина и откриването на изложбата му в Борис Христов. Ако някой все още не е успял да я види, то не губете време, а отидете.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…