Капана.БГ

Капана.БГ

Джон Скофийлд, Мария Жоао, Кърт Розенуинкъл и Петър Славов в програмата на Пловдив Джаз Фест 2019  

Краят на октомври и началото на ноември в Европейската столица на културата е запазеното време на едно от най-очакваните джаз събития в страната – Пловдив Джаз Фест. И тази година основната програма на фестивала се състои от 6 концерта, които този път са събрани в три дни. Паралелната програма включва клубни концерти, джем сешъни, изложба, литературен фокус и младежки конкурс. За първи път ще се проведе и фестивал във фестивала: Пловдив Джаз Фест ще е домакин на първото издание на младия фестивал Джазтроника.

Също като предишните години, се запазва практиката всеки отделен билет да е за една фестивална вечер или с други думи – всеки билет включва и двата концерта в съответната вечер. В продажба вече са и ограничен брой Гранд пасове, които обхващат цялата програма на фестивала, включително и клубните концерти.

Основна програма

Началото на фестивала на 31 октомври ще поставят две дами: забележителната джаз певица Мария Жоао и една от най-добрите млади басистки Линда Мей Хан О.

Линда Мей Хан О

Фестивалът ще открие ексцентричната Мария Жоао, заедно с нейния дългогодишен музикален партньор – пианистът Марио Лажиня. Леко театрална, Мария Жоао добива широка известност със своите впечатляващи вокални възможности, чрез които често вплита фолклор, авангард и електронна музика. През дългата си и особено интересна кариера Мария Жоао създава 23 албума.

Тя е имала колаборации с музиканти като Аки Такасе, Боби Макферин, Дейвид Линкс, Жилберто Жил, Дино Салуци и много други. Участвала е в най-престижните европейски и световни джаз фестивали и е получавала много награди. Днес тя е истинска икона на импровизационната музика, а също така е смятана за един от най-добрите изпълнители в света.  Може да се каже, че Мария Жоао пее така, както малцина биха могли или биха се осмелили.

Вторият концерт от същата вечер ще бъде на възхитителната бас китаристка, контрабасистка и композиторка – Линда Мей Хан О. Родена в Малайзия, но израснала в Австралия, в момента тя живее и работи в Ню Йорк. През последните десет години Линда Мей Хан О се превръща в една от най-признатите и търсени басисти на своето поколение. Тя е част от  настоящия квартет на Пат Матини, а също е била в групите на Дейв Дъглас и Джо Ловано. Линда Мей Хан О е носител на множество музикални награди и има четири издадени албума, от които последният излезе само преди три месеца. За нея Уолстрийт джърнъл пише, че „новаторския ѝ диапазон и изключителните ѝ импровизации, превръщат госпожица О в една от най-динамично издигащите се звезди в джаза днес.“  В Пловдив тя ще пристигне със своя квартет.

Втората вечер (01 ноември) на Пловдив Джаз Фест е вечерта на китаристите. Тя ще започне с американския китарист и композитор

Кърт Розенуинкъл

– един от най-влиятелните и оригинални джаз музиканти на своето поколение. Неговият глас на мултиинструменталист и водещ китарист ясно се откроява в 11-те му албума, всеки от тях вдъхновен от множество млади и по-възрастни музиканти от целия свят. Естетическият и многожанровият му мироглед водят до съвместна работа и с някои от най-важните съвременни музикални звезди като: Ерик Клептън, Гари Бъртън, Джо Хендерсън, Брад Мелдау и много др. От 2016 той се занимава с активна продуцентска дейност, насочена изцяло към младото поколение музиканти.

Джон Скофийлд и Джон Клиъри

Веднага след него на сцената на Пловдив Джаз Фест ще се качат двама Грами носители: легендарният китарист Джон Скофийлд и един от най-интересните певци и пианисти в историята на съвременния блус Джон Клиъри. Двамата дългогодишни приятели, започват да свирят заедно едва през 2008 г., а чак през 2015 г. са първите им концерти като дует. Тази година те правят лимитирано турне в Европа и САЩ, чийто маршрут минава през Пловдив Джаз Фест. Необичайни музикални партньори – единият виртуоз в съвременния джаз, а другият ненадминат владетел на нюорлеанската музика, Джон Скофийл и Джон Клиъри създават впечатляваща и плътна концертна програма, която съдържа в себе си по малко от двата свята: от нюорлеанска музика, през атрактивен ритъм енд блус до наелектризиращ джаз.

Заключителната вечер на фестивала (02 ноември) е посветена изцяло на българския джаз.

Тя ще започне с концерта, иницииран от Пловдив Джаз Фест, замислен като своеобразен трибют към големия пианист и композитор Румен Тосков-Рупето – едно най-важните и обичани имена в българския джаз. Сред участниците в него ще бъдат пианистът Антони Дончев, бас китаристът и контрабасист Веселин Веселинов-Еко, тромпетистът Росен Захариев, виолистът Валентин Геров и др.

Официалната програма ще закрие известният контрабасист Петър Славов младши. Единствено в рамките на Пловдив Джаз Фест, той ще представи своя първи самостоятелен албум. От 2006 г. джаз музикантът и композитор живее в Ню Йорк. Носител е на много награди и е свирил на едни от най-престижните сцени в над 40 държави. Петър Славов е работил с някои от най-значимите имена в музиката като Куинси Джоунс, Джо Ловано, Алфредо Родригез, Чучо Валдес и много други.

Пловдив Джаз Фест

През четиригодишната история на сцената на фестивала гостуваха някои от най-влиятелните джаз артисти в света. Сред тях са Кърт Елинг, Ян Гарбарек, Дейв Холанд, Елиане Елиас, Крис Потър, Якоб Карлсон, Виктория Толстой, Майк Стърн, Дейв Уекъл, Ричард Бона, Джошуа Редман, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Дейвид Линкс, Влатко Стефановски, Розалия де Соуза, Зуко 103 и др. Част от програмата са били най-новите проекти на български джазмени като Христо Йоцов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Октет Пловдив.

Петото издание на Пловдив Джаз Фест е и акцент от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Организатор на Пловдив Джаз Фест е Блу Ем.

Ето какво е мнението на културната общност на града

Из стенограмата от първата и единствена засега широка дискусия по въпроси, касаещи процесите и политиките в сферата на културата 

Иво Дернев

Датата е 7 март, 2019г. Ден необичаен, тъй като се провежда първото и единствено засега разширено експертно обсъждане на въпроси, касаещи процесите в сферата културата. Организатор е Община Пловдив. Поканени са близо 40 души- творци, галеристи, представители на културните институции в града и творческите гилдии, директори на училища,  арт мениджъри и организатори на събития, архитекти, журналисти.  Някои знакови имена липсват, по една или друга причина.

Поводът за срещата е обсъждане на „Принципите за управление и дейност на новосъздадените културни пространства- галерията на Гладстон, Детмаг, кино Космос. Очакванията са големи, тъй като заявката е дискусията да е само началото на серия от подобни събития, които да дадат начало на новите политики на общината в сферата на културата. Среща предвестник, че оттук нататък решенията ще се вземат след широк експертен дебат, на принципа „всички на една маса” въпреки различията. Дава се знак за диалогичност и прозрачност.

Под тепето ще ви разходи из стенограмата от обсъждането, с която се сдобихме, и ще ви запознае с коментарите на част от участниците в него. Те идват на срещата с предварително подготвени писмени становища по темата, които са представени в резюме пред аудиторията. Преди това обаче начало на дискусията дава домакинът и организаторът Иван Тотев. Накратко той обяснява, защо сега е времето за това събитие.

„ Възникнаха много и важни въпроси, а след 2019 г. е нужна промяна. Част от инициативите по Културния календар не могат да получат финансиране по така действащата Наредба. Фондация Пловдив 2019 има финансиране, но е важно как това да се развие и как да продължи”, обяснява кметът и допълва, че новите културни пространства ще заработят през лятото. Едното вече е факт- галерия Капана. Другото- галерията на Гладстон, ще отвори врати след броени дни. Първата изложбена зала вече се стопанисва от Градска художествена галерия, но бъдещето на втората не е много ясно. Очаква се през септември общински съвет да реши дали да предостави безвъзмездно новата галерия на Гладстон на Дружеството на пловдивските художници. Към онази дата, 7 март, общината не заявява подобна позиция. Присъстващите на дискусията също имат различни мнения по темата.

Според Николай Радев, директор на ЕГ „Пловдив“, в новите пространства трябва да има още допълнителни дейности, насочени към работата с ученици. „Има много поле за работа в сферата на образованието”, подчертава на срещата той. Подкрепя го  директорът на ЕГ „Иван Вазов” Вихра Ерамян. „Необходима е промяна. Училищата имат свой много богат културен календар на високо ниво. Чести гости са посланици, гости от чужбина и е важно да се определи как училищата да ползват тези пространства. Нещо повече, проектите увличат широк кръг хора, не само родители, но и граждани. Непосилно е да плащат наеми, както често правят сега”, казва Ерамян. Допълва, че според нея  след 1 година новите пространства пак няма да са достатъчно, защото културният живот в Пловдив е много активен.

Галеристката Анна Дякова прочита писменото си становище. Според нея е добре Детмаг „Снежанка“ да се управлява от Градската художествена галерия, а галерията на Гладстон- от ДПХ. „ Независимо от състоянието на дружеството на пловдивските художници, заради неговата 100 –годишна история, то заслужава да има собствена изложбена площ. Финансирането и обезпечаването на дейността на ДПХ в галерията на Гладстон 32 от страна на Общината, е въпрос на чест”, е становището на Дякова.

На съвсем друго мнение е членът на УС на фондация „Пловдив 2019” Христо Гюлев. Той смята, че публично – частното партньорство е бъдещето на подобни пространства и начинът за тяхното управление и стопанисване. Дали това е възможно според сега действащата нормативна база, пита художникът и двигател на фондация „Изкуството днес” Емил Миразчиев.

По сега действащото законодателство са възможни три варианта, 3 инструмента, с които може да се оперира- отдаване под наем, отдаване на концесия и кандидатстване с проекти, отговаря кметът Тотев. Той допълва, че в едно определено финансиране от порядъка на 4-5 милиона годишно е необходимо да има ясни критерии, всеки да може да ползва новите пространства, при ясни правила, като това се отнася за всички пространства. Целта е да се гарантират устойчивост и бъдеще за града. Фондацията също ще има отворени покани, но да се прецизира точно – към кого ще са насочени. Не е важно кой управлява, а какви са принципите, които ще се следват, казва още градоначалникът.

В дискусията се включва арх. Хубена Салджиева. Според нея това, което имаме в момента не е ново, а е ремонт на съществуващи пространства.

Културата в Пловдив е съсредоточена в центъра на града и не се случи  децентрализацията, каквато идея имаше. Няма опера, и още много важни идеи не се реализираха заради проекта „Пловдив 2019“. Така останахме на провинциално ниво. Трябва да се децентрализират местата за култура, заявява арх. Салджиева.

Защо не правим културни пространства в Тракия, например, а все в центъра? Трябва да привлечем кварталите, отбелязва на свой ред галеристът Божидар Савов.

Думата взима поетът, писател и драматург Александър Секулов. Неговото мнение е, че с новите пространства за култура,  Пловдив има потенциала за 5 години да се превърне в значим културен център. Той говори за свързаността на всички обекти- Детмаг, ГХГ, Античен театър, галерията на Гладстон, кино Космос и Дома на културата. За да се случи това, по мнението му, трябва да има ясна цел и планираност. Като препоръча в новооткриващите се пространства да се работи с образователно-културна насоченост.

В писменото си становище Секулов отбелязва, че е изключително важно е да се съхранят създадените международни контакти и база данни след Пловдив 2019, за да може с тях да работят всички желаещи в града. Те трябва да станат публични. Да се запази проектния принцип, но 1 година е къс период за планиране на дейности. Всеки голям фестивал работи по организацията няколко години напред.

За управлението на новите културни пространства трябва да се спазват прости принципи: Кой е собственикът, кой го стопанисва и кой води културната политика, подчертава писателят Недялко Славов. Той отбелязва, че погледът е насочен към Пловдив и е нужно да се генерира чисто пловдивския творчески дух, а вносът на култура е нужен само като мерило, да съизмерим къде сме ние.

От спазването на простите правила следва всичко останало: мониторинг, финансиране и т.н. Самофинансирането е много важно, иначе се връщаме преди 10 ноември. Пространствата да се ръководят от професионални културни институти. Не може да се подари на някой, а друг да го издържа. Добър пример за управление е Дом на културата „Борис Христов“. Така трябва да е и с новите пространства, е мнението на Недялко Славов. Предлага новите галерии да имат тясна връзка с училищата и ГХГ, да има отворени врати, да приемат и съвременно, но и достатъчно класическо изкуство. Препоръчва да се обърне внимание на привличането на младите публики

Според Мариана Чолакова, почетен консул на Германия, собственик PR агенция, устойчивостта е един от най-важните резултати, които търсим от ЕСК – 2019, а срещата се провежда със закъснение, но е по-важно, че се случва. Тя отбелязва, че съществува сериозен дефицит в диалога между НПО и държава/община във взаимоотношенията, свързани с финансирането на общински, държавни или частни културни оператори. И препоръчва уроците от 2019-та да дадат визия за бъдещето.

Председателят на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева подчертава, че то е отворено за всички интересни предложения, с които да се обогати програмата, като отбелязва, че ДПХ работи активно с РИО на МОН, с НГСЕИ (провеждат се практики и уъркшопи), с другите гилдии. Дава за пример партньорствата с Фотосалон и Нощ на галериите, както и участията в галерията на Design Week и поетични фестивали. Фурнаджиева предлага съвременното изкуство да се експонира в Детмаг.

ДПХ е със 100 годишна история и много богат фонд от картини и се нуждае от изложбената площ. Това дава право и основание на ДПХ да иска да си запази сградата, казва Снежана Фурнаджиева.

В становището на джаз певицата и организатор на Пловдив Джаз Фест Мирослава Кацарова, която не присъства на срещата, пише, че не е запозната със статута, който се планира за галерията на Гладстон, но допуска, че ако не е обвързана с институция като Дружеството на пловдивските художници и пр., тя би била по-достъпна и за млади, независими артисти, за гастролиращи изложби на европейски и значими художници, за визуални артисти, а и за други изкуства като перформативни или концерти.

Директорът на ГХГ Красимир Линков изцяло подкрепя становището на Недялко Славов, а в допълнение прочита своето. Според него, собственикът на един имот трябва да го мениджира, иначе имотът запустява. Смята, че Общината трябва да мениджира новите пространства. Даде пример от начина на работа на ГХГ, която получава финансиране от Общината.

Ние не срещаме съпротива или диктовка от страна на общината. Напротив, имаме пълното ѝ съдействие. Оставени сме да бъдем инициативни при едно изискване – строга финансова отчетност. За новите пространства следва да има равнопоставеност, гарантиран достъп, да се показват и други неща на изложбен принцип, продукции на училища, а защо не и на фирми от Пловдив? ДЕТМАГ Снежанка например да е изложбена зала. Трябва да се прави разлика между галерия и изложбена зала, за да не се обърква публиката. Гладстон да бъде „Общинска изложбена зала“. И да е на всички. Не само на отделна институция, а на общината като цяло. Да се изведат два основни принципа: Да се създаде структура на управление, подчинена на Общината и да има самоиздръжка и подкрепа, защото иначе е много трудно, е мнението на Линков.

Директорът на Историческия музей застава зад становищата на Славов и Линков. Той е на мнение, че галерията на Гладстон 32 може да се даде на ДПХ, но да има разработен проект как ще се стопанисва и то при условие, че проектът бъде одобрен.Иначе има опасност да бъде затворена зала, която ще се отвори 4-6 пъти годишно за изложбите на дружеството. Шивачев настоява и да се разработи проект и за работа с ученици. Предложението му за кино Космос, което се намира на 87 крачки от ДК „Борис Христов“, е да се стъпи на опита и да бъде част от ДК „Борис Христов“, като поделение, защото по естествен начин дейността се вписва.

Писмено становище чете и скулпторът Иван Тотев. Той смята, че ако ДПХ се пренесе в новото пространства в сегашния си вид, то резултатът ще е пак същият.

Сегашната активност на дружеството се дължи на Снежана Фурнаджиева, но това не е устойчивост. „Гладстон“ е собственост на общината, но да е управлявано от ДПХ. Нужно е цялостното изграждане на обекта да е до най-малките детайли. Да има съпътстващи дейности. Да има разумна субсидия. Да има обучения за подпомагане на проектното финансиране, казва творецът. И допълва, че изборите в ДПХ в която участват 100 човека, се правят от 30 човека, които на практика избират ръководство.

Тотев предлага да има 40 отделни изложби годишно, плюс всичко друго – четения, концерти, частни мероприятия, комерсиални събития. Да има изработен конкретен календар, който да се одобрява от общината, както и да се засилят контактите с останалите части на област Пловдив, така както е било преди години, когато за да имаш професионален статут е трябвало да си член на Дружеството и да участваш в този живот.

Да има в програмата поне 2 мероприятия за други гостуващи дружества или СБХ по покана. Да има програма за привличане на знакови имена в изявите на Дружеството.

Да има повече международни прояви, които могат да се случат по програма за работа с побратимените градове. Най-изявените 30, най-силните пловдивски автори да бъдат привлечени да се активизират и да се включат в работата с новата зала. И това да е първото нещо, свързано с въвеждането в експлоатация, изброява другите си препоръки скулпторът и прилага списък с имената на 33 творци.

Мнението на директора на театъра Кръстю Кръстев е, че в Пловдив трябва да се случват значими национални събития, а не регионални.

Ето какво заявява в становището си той:

„ Основните въпроси, на които трябва да се отговори са:

  • Кой ще управлява?
  • Каква дейност ще се извършва?
  • Вътрешен правилник?
  • Ясно дефинирани цели?
  • Как ще се отчита изпълнението на целите?
  • Структуриране на бюджета?
  • Реална оценка на издръжката?
  • Има стандарти в работата – екип, който се занимава с административни неща и друг, който се занимава с творческия продукт
  • Средства за дейност за създаване на културен продукт

 Не чух ..готови сме да финансираме това.

Ние имаме мечта – да имаме фонд, който да реализираме в конкретен проект

  • Да има 1-3 или 4 годишна програма, с конкретното име и ЕГН на човека, който управлява.
  • Програмите да бъдат с публичен конкурс, с приет бюджет.
  • Да има обществен, професионален борд за култура, който да е мост между двете страни.
  • Културните пространства да са многофункционални
  • Да са част от програмата на общината
  • Огромни са възможностите за сътрудничество между община и държавни културни институти и това Пловдив го доказа.
  • Колкото по-значим е един държавен културен институт, толкова по-голям е неговия финансов нетен бюджет. Ние не искаме парична помощ, но това може да си го позволи само държавата.
  • Как оттук нататък да оползотворим по-разумно ресурса на града?
  • Необходимо е да има и мобилна зала, която всяка година да променя местоположението си и която да представя значими културни събития.”

Думата взима директорът на Опера Пловдив Нина Найденова. Тя заявява, че на срещата са представители на 4-5 гилдии и всеки е подвластен на собствените си емоции и проблеми. Предлага да се назначат 2 работни групи, едната от които да извърши анализ върху цифрите,  полезната дейност и перспективата за 10 години напред на културната инфраструктура, а втората да работи върху културното съдържание.

В дискусията отново се включва Емил Миразчиев, който дава пример как работят в  Румъния. Там дадено НПО кандидатства пред МК или общината. След като бъде одобрено и припознато като партньор, имат 3 годишен период поне, за да може да планират дейността си и проектите.

Общината е изправена пред няколко варианта: Каква политика да води и с какво съдържание. Новите пространства са собственост на общината и тя има правото да ги управлява. Но възникват въпроси. Ще има допълнителен бюджет, например от 3 милиона лева за новите 3 пространства? Да се проведе ли конкурс с програма и обезпечаване на дейността? Има ли свободен ресурс от хора, които имат капацитета да развият дейността?, хвърля неизвестните Миразчиев и предлага да се извърши мониторинг какъв е капацитета.

Светлозар Чавдаров, директор на НХГ „Цанко Лавренов“ смята, че трябва да се използва и развива капацитетът на учениците от трите училища по изкуства, които са над 1000. Предлага професионалната експертна общност да решава за новите пространства. Смята още, че е нужно да се спазва пропорция – колко международни, общински, национални, дебютни и т.н изложби да има в програмата.

Така дискусията от 7 март отива към своя край. Всички напускат срещата с очакване за следваща такава. Едно от решенията от мартенското събитие е организиране на ново  след месец, на което да се дебатира върху изведените теми от първата. Среща, която не се състоя. Няма и индикации да бъде организирана в скоро време. Пътят към диалогичност и прозрачност зацикли още след първата крачка. Редно е и втората да бъде направена. Защото важните градски решения трябва да се взимат точно по този начин. След широка експертна дискусия, сериозен анализ, кръстосване на мнения и извеждане на конкретни предложения. Предложения, с които трябва да бъдат запознати общинските съветници, за да вземат най-доброто решение. Тъкмо това се очаква от тях през септември, когато ще решат съдбата на галерията на Гладстон. А от общината, който и да е кметът след октомври, да направи втората стъпка в посока диалогичност и прозрачност.

От славната питиепродавница остана само хипарския символ

Съдържателят Савата е продал мястото, новият собственик май иска да го възстанови

Иво Дернев

Култовата пловдивска кръчма Трабанта се превърна в строителна площадка. Няма и помен от паметната визия на любимата славната питиепродавница, закътана в близост до пешеходния прелез на борсата в Кичука, някъде между релсите над Коматевския надлез и на границата между Смирненски и Южен.

Като артефакт е оцелял единствено хипарският символ, пред който заклетите почитатели на Трабанта могат да отдават почит към прекараните там прекрасни напоителни вечери с много рокендрол, сладки приказки, качамак и бумбар. Джон, Пол, Миг и Кийт вече не висят по стените. Не звучи Пинк Флойд. Няма ги камуфлажните мрежи, както и цялата веранда. Липсва, разбира се, и емблематичният Трабант, кацнал на покрива и намигащ с фаровете си в пивките вечери в кръчмата.

Но най-важното- няма го Савата. Съдържателят и символ на това разкошно непретенциозно островче от миналото е продал мястото преди около година, тъй като не може да се грижи за него. А сега новият собственик майстори нещо. Може ли обаче Трабанта да се прероди?

Във форума на сайтът-библия за пловдивския кръчмарски бит и култура- kry4mi.com се появиха няколко оптимистични коментара, в които се твърди, че новият собственик има намерение да възроди Трабанта. И работи в тази посока. Коментар във форума от преди по-малко от месец гласи: „Радостна новина! Савата е продал Трабанта, новият собственик прави основен ремонт и е казал, че ще отвори старата кръчма в присъщия и стил! Надеждата ни близна с огненото си езиче!”. Дали това ще се случи, остава да разберем.

Страхотният текст за Трабанта на Петър Петков и Димитър Димитров и снимки от славната питиепродавница можете да прочетете и видите тук

Новата галерия „Капана“  и експозицията, с която тя беше открита, предизвикаха огромен интерес сред пловдивчани и гостите на града. Само за 20 дни над 3500 български и чуждестранни посетители разгледаха новото изложбено пространство на Пловдив и експонираните в него картини. Отзивите както за залите на двата етажа, така и за представената колекция живопис от фонда на община Пловдив са изключително позитивни. Особено доволни от съвременното изложбено пространство са пловдивските творци и ценители.

Рекордният посетителски интерес и вълнението при представянето на творбите на пловдивски художници дават основание на екипа на Градската художествена галерия да планира втора част на изложбата. През януари 2020 г. първата експозиция в галерия „Капана“ ще съдържа избрани графики и скулптури от богатия фонд на Общината.

 

Вторник, 13 Август 2019 15:07

G като Георгиев

Собственикът на „Розаимпекс” завърши ремонта на знаковата сграда на ул. „Патриарх Евтимий №1”

 

Реставрацията запази автентичния облик на паметника на културата с изключение на един елемент- новото G на върха на сградата

 

Ремонтът и реставрацията на знаковата сграда на ул. „Патриарх Евтимий №1” е на финала. Днес фасадата на паметника на културата бе разкрита с премахването на строителното скеле около нея. А резултатът от дейностите е повече от задоволителен- реставрацията е съхранила автентичния вид на аристократичната сграда в самото сърце на града. С малки изключения. Разликата е в цвета на фасадата, която преди бе бледорозова, и на един много интересен архитектурен елемент.

Сградата преди ремонта и след него

Оригиналният декоративен орнамент на върха на постройката е подменен със стилизирано G, което вероятно идва от първата буква на фамилията на инвеститора- инж. Димитър Георгиев.

 

Собственикът на „Розаимпекс” закупи сградата преди няколко години, след като тя пустееше дълго време. Възстановяването й стартира в началото на 2017 г., след задължителните съгласувателни процедури с НИНКН, а към днешна дата недовършени отвън остават единствено терасите. Поставено е дори художественото осветление.

 

Припомняме, че в началото на 2017г. бизнесменът насочи интересите си към паметници на културата, като купи първо сградата на ул. „Патриарх Евтимий №1”, а после се сдоби и с прекрасната постройка на улица „Феликс Каниц”, където в момента вървят строително-реставрационни дейности.

 

В миналото в сградата на ул. „Патриарх Евтимий №1” се помещаваше емблематичният бар „Ъндърграунд”. По горните й етажи се намираше клуб „Флаинхай”, а години по-късно приземният функционираше като турска пекарна. Скоро постройката ще заживее отново, но с различно предназначение. Според първоначалната информация на приземните нива  ще има банков офис и магазин, а над тях ще е еднофамилно жилище на две нива.

 

Проектант на обновената сграда е председателят на Камарата на архитектите за Пловдив- арх. Петко Костадинов.

Отворена покана за писатели дава възможност на един писател от България да пребивава през октомври в Нови Сад и да работи върху литературно произведение, провокирано от града.

Резиденцията е планирана като част от обмен в контекста на програмите за творчески резиденции ADATA AiR ( в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019) и PLANT AiR (в програмата на Нови Сад – Европейска столица на културата 2021). Паралелно в Нови Сад е анонсирана покана за визуален артист от Сърбия, който да осъществи художествена намеса в публичното пространство на Пловдив през есента.

Нови Сад е сред фокусните за развитието на сръбската култура градове. През настоящата година градът е Европейска младежка столица, а само след 2 години ще посреща посетители и като Европейска столица на културата, паралелно с градовете Тимишоара в Румъния и Елефсина в Гърция. Прескачайки назад във времето, през 18 и 19 век, Нови Сад, заедно с разположения в близост Сремски Карловци, играят важна роля за запазването на сръбската култура и нейното определяне, наричан за което „Сръбската Атина“. През 60-те и 70-те години на миналия век Нови Сад е сцена за експеримент с нови форми за авангардните и пънк/рок изпълнители. В бурните години от край на 20 век – маркирани от войните в Югославия и НАТО бомбардировките – градът губи своите дунавски мостове и става дом за многобройни бежанци от Хърватия и Босна, което от своя страна трайно променя  градския пейзаж и демографските му характеристики.  Днес, мостовете над река Дунав са възстановени, но Нови Сад все още работи по възстановяването на културните мостове, свързващи го с Европа, и активно изгражда съвременния разказа за себе си.

Настоящата отворената покана предлага пространство на избраният резидент да се включи в разказването. Поканеният от България писател ще работи върху кратка литературна творба, която да изрази впечатленията получени от хората, начина на живот и градския ритъма на Нови Сад. Формата на литературното произведение е свободна – разказ, есе, поетична творба, размишление, или дори кратка пиеса, ако авторът има желание и амбиция за това. По време на своята резиденция той или тя ще има свободата да работи и върху други свои проекти и възможността да се срещне и със свои колеги от местната литературна сцена. Литературно произведение, създадено в контекста на резиденцията, ще бъде преведено на сръбски и публикувано през 2021 г. в колекция от литературни творби на писатели, участвали в програмата.

Краен срок за подаване на кандидатури за резиденцията за писатели в Нови Сад е 6 септември. Избраният кандидат ще бъде обявен на 13 септември. Мотивацията на кандидатите ще бъде разглеждана едновременно с творческия опит. Избраният кандидат ще бъде обявен на 13 септември. Пълната информация за условията на резидентната програма и изискванията за кандидатстване: ТУК

В горещите летни дни няма по-прекрасно занимание от гледането на филми, а това е и доста ефективен начин да направим ежедневието си по-интересно. Уговорката за кино с приятел е гаранция за добро изживяване, особено ако имате сходен вкус за предпочитани заглавия. А през август изборът е доста разнообразен – от драма до типичната американска комедия и героичен екшън. Какво ще избереш, зависи само от личните предпочитания, а за нас остава да разкрием малко повече от предстоящите ленти.

Имало едно време… в Холивуд

Филмът ни отвежда в края на 60-те години на ХХ в. в Холивуд и разказва за бивша звезда от телевизионен уестърн на име Рик Далтън (Ди Каприо), който се надява да възстанови кариерата си, като се прехвърли в киното. Същите амбиции има и някогашният му дубльор Клиф Буут (Пит). Плановете на двамата се усложняват от добре известните действителни събития, свързани със съдбата на съседката на Рик – Шарън Тейт (Марго Роби).

Както много от филмите на Тарантино и в този съвсем ясно прозира културната носталгия на режисьора. Носталгия по класическата ера в Холивуд и всички хора, които са били замесени в нея. Засегнат е и въпросът за това как американската филмова индустрия винаги е имала силата да създава икони, но и след това забравя бързо за тях. Резултатът е изненадващо забавен и изключително меланхоличен филм, елегия за отминала епоха, а изпълнителите на главните роли са допълнителен стимул да се залепиш за екрана.

Момчета за пример

След като получава покана за първото си парти с целувки, 12-годишният Макс (Джейкъб Трембли) изпада в паника, защото не знае как да се целува. Нетърпелив да получи някакви насоки, Макс и най-добрите му приятели, Тор (Брейди Нуун) и Лукас (Кийт Л. Уилямс) решават да откраднат дрона на бащата на Макс – дрон, който на Макс му е абсолютно забранено да пипа, за да шпионират по-голямата му съседка, която притежава завидни познания в областта. Планът им обаче се проваля с гръм и трясък, а дронът е задържан. Отчаяни да го получат обратно, преди бащата на Макс (Уил Форте) да се прибере вкъщи, момчетата бягат от училище и дават начало на одисея от епично лоши решения, включващи случайно откраднати наркотици, пейнтбол в студентска бърлога и бягство, както от полицията, така и от ужасяващи тийнейджърки.

Ревютата са доста разнопосочни, но повечето са единодушни, че смехът е задължителен. Типичната американска комедия, в която хуморът е доста хаплив и на моменти вулгарен. Ако си в настроение за забавление, събери се с тайфата и се пригответе за сълзи от кикот.

ANGRY BIRDS: ФИЛМЪТ 2

В този филм от поредицата прасенцата и птиците се съюзяват срещу Зета – мистериозна птица, която заплашва всички със сложна криокинетична технология. За да избегнат замразяването, неприятелите бързо се впускат в ново приключение срещу врага.

Лента, която може да гледаш както с детето си, така и с компанията, ако си почитател на анимацията.

Докато смъртта ни раздели

Cъвceм cĸopo Гpeйc щe ce oмъжвa зa Aлeĸc Дe Лoмacи и в тoзи мoмeнт тя нe мoжe дa бъдe пo-щacтливa. Винаги е предполагала, чe тoвa щe бъдe нaй-щастливият ѝ дeн в живoтa, нo дa стане чacт oт бoгaтoтo ceмeйcтвo, се оказва вcичĸo дpyгo, нo нe и пpaзниĸ. B нoщтa пpeди cвaтбaтa cи, млaдaта жeнa е посетена oт eĸcцeнтpичнaта фaмилия нa млaдoжeнeцa, ĸoятo ѝ cъoбщaвa, чe зa дa бъдe пpиeтa в ceмeйcтвoтo им, тpябвa дa ce вĸлючи в cтapa тpaдиция – да yчacтвa в eднa игpa и дa я cпeчeли. Πpeди дa ocъзнae иcтинcĸaтa cъщнocт нa тpaдициятa, тя e въвлeчeнa в ĸoвapнa игpa нa ĸoтĸa и мишĸa в oгpoмнoтo имeниe, ĸoятo дaлeч нaдxвъpля пpeдcтaвитe ѝ за забавление. Бpyтaлнo пpecлeдвaнa c вcяĸaĸви opъжия, млaдaтa жeнa нe ce oтĸaзвa oт бopбaтa и дopи бива пoдĸpeпянa oт cъпpyгa cи.

Според някои критици в „Докато смъртта ни раздели“ е постигнато почти невъзможното: комедия-трилър с елементи от филм на ужасите, който се представя доста добре във всеки от съставните си жанрове и успява да стои като завършено цяло. Въпреки че на моменти може да е забавен, залозите изглеждат съвсем реални, а чувството за опасност съпровожда героинята през цялата лента.

Код: Ангелът

Paбoтaтa нa aгeнтът нa тaйнитe cлyжби Maйĸ Бaнинг e дa зaщитaвa пpeзидeнтa нa CAЩ Aлън Tpъмбyл. Toй винaги e бил пocвeтeн нa paбoтaтa cи и мнoгoĸpaтнo ce e жepтвaл зa ĸapиepaтa.  Πpeди гoдини e ycпял дa cпacи Бeлия дoм, a cлeд тoвa цял Лoндoн, вcлeдcтвиe нa ĸoeтo e пoлyчил пceвдoнимa “пaзитeля нa пpeзидeнтa”.  Aĸo няĸoй иcĸa дa yбиe Aлън, пъpвo тpябвa дa пpeминe пpeз нeгo. Eдин дeн живoтът мy нaпълнo ce пpoмeня, ĸoгaтo бeзпилoтни лeтaтeлни aпapaти извъpшвaт oпит зa yбийcтвo нa пpeзидeнтa. Πo вpeмe нa aтaĸaтa тoй зa пъpви път пocтaвя пoд въпpoc избopa мeждy живoтa и ĸapиepaтa. Ocвeн чe e нaтoпeн, нeгoвитe вpaгoвe ca peшили дa пpeвъpнaт пoлoвинaтa oт Baшингтoн в pyини.  Baжнa poля в тexния плaн игpaят вoeннoвъздyшнитe cили, ĸъм ĸoитo пpинaдлeжи caмият тoй. Убeдeни във винaтa нa дeйcтвиятa нa вepния cи чoвeĸ, ФБP гo oбвинявa в тepopизъм и oпит дa yбиe пpeзидeнтa. Извeднъж тoй e пpинyдeн дa избягa oт бившитe cи ĸoлeги и cвoятa aгeнция, ĸaтo в cъщoтo вpeмe дa ce oпитa дa paзбepe peaлнитe пoддpъжницитe нa зaплaxaтa. Изглeждa чe няĸoй гo e пpeвъpнaл в изĸyпитeлнa жepтвa, зa дa пpиĸpиe цeлитe cи.

Една от най-емблематичните роли на Джералд Бътлър е тази на агент Майк Банинг. В третата част от поредицата е видно, че ще се заложи основно на драмата, напрежението и екшън уменията на Джералд Бътлър. Че кой не обича истории за герои!?

Източник: mallplovdiv.bg

Страница 7 от 1574

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…