Капана.БГ

Капана.БГ

Белгийският ежедневник „Le Soir”: "В нейните текстове образите дестилират една красота, мощна и дълбока. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Песен на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, очарова и смайва. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които ние всички смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на своя живот и ни ги връща преобразени"

Аксиния Михайлова: Да се потопиш в чужд поетичен свят с книга в ръка, е като да се разхождаш в Родопите през август, да слушаш зелената песен на щурците и да си напълниш дробовете с кислород. А ако ти се случи да напишеш стихотворение, означава, че ти е дадена за няколко минути благодатта да се свържеш с нещо по-голямо от теб и с останалите човеци

Българската писателка Аксиния Михайлова спечели националната награда за поезия на Франция – „Макс Жакоб“ за 2020г. Тя е носител и на литературната награда „Гийом Аполинер“, (често наричана „Гонкур за поезия“) за първата си книга на френски език книгата си Ciel a perdre („Небе за изгубване“). Нейната втора книга на френски език "Le Baiser du temps" ("Целувката на времето") е издадена от френското издателство "Галимар" през 2019 година.

Церемонията по връчването на наградата, която трябваше да се състои на 24 март в Националния център за книгата в Париж, бе отменена заради пандемията.

Когато научава за наградата, Аксиния пише в своя профил във фейсбук:“Най-после една добра новина в тези тъжни и несигурни дни! Моята "Целувката на времето" (Галимар, 2019) е удостоена с националната награда за поезия на Франция – Макс Жакоб 2020! Церемонията по връчването трябваше да се състои тази вечер в CNL (Националния център за книгата) в Париж! Но... белотата в София тази вечер е приказна! И пречистваща! А аз щастливо-тъжна и умерено оптимистична!“

Наградата Макс Жакоб се връчва от 1950 година за поетична книга. От 2004 година насам журито връчва и специална награда за превод на френски на чуждестранна поезия. В края на статията можете да прочетете най-актуалната биография на Аксиния Михайлова. А сега с нея разговаряме за книгата ѝ, която спечели наградата тази година и за това как преминаваме през ситуацията на пандемия, в която се намираме всички.

Доколкото заглавието издава "Целувката на времето", предполагам, че в тази книга основната тема е свързана с времето. Но как?
Винаги съм твърдяла, че не е работа на поетите да тълкуват стиховете си. Затова ще си позволя да цитирам част от анонса за книгата на сайта на издателство Галимар: "Това е книга за времето, което ни отдалечава от детството и неговата магия, времето, което изхабява телата, времето, което иска да ни затвори в килията на миналото. Авторката изследва как ни променя това време и какви отпечатъци оставя върху нас, за да заяви убедително, че настоящето съществува: настоящето на писането, на спомена, настоящето на нейния глас на жена, независима и еманципирана. За Аксиния Михайлова нищо не може да замени настоящия живот. Именно от него тя извлича смисъла и цялата енергия на стиховете си".

Кога са писани стихотворенията и колко са на брой?
Книгата съдържа около четиридесет стихотворения. Половината са писани последните пет години, а другите по-рано. Но това не пречи на единното звучене на книгата, защото през всичките тези над тридесет и пет години откакто пиша и публикувам, има една едно постоянно тематично ядро, което ме е вълнувало и подтиквало да го разглеждам през различни призми и етапи от живота  си.

Може ли да кажем повече за това какво включва книгата, да я разгледаме като части, например?
И при композирането на книгите, за добро или зло, проявявам едно упорито постоянство. Организирам ги в цикли и има едно въвеждащо стихотворение. „Целувката на времето“ е организирана в три цикъла: Удавени сенки, Плачът на жените и Ръженът на гласните.

Получавате вероятно лично отзиви от французи и нека, ако може да споделим нещо от това, което Ви казват?
Да, получавам и отзиви през мрежата, и хартиени писма. И от читатели, и от поети. Но каквото и да споделя, би могло да се изтълкува като грандоманщина, защото е в личната ми поща. Тоест, недоказуемо. Ще цитирам част от статия, публикувана в един от големите белгийски ежедневници „Le Soir” : "В нейните текстове образите дестилират една красота, мощна и дълбока. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Песен на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, очарова и смайва. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които ние всички смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на своя живот и ни ги връща преобразени". (Никола Крус) Статията може да бъде намерена в мрежата, публикувана е две седмици след излизането на книгата в средата на юни 2019.

След като спечелихте наградата „Гийом Аполинер“ на Франция с Ciel a perdre („Небе за изгубване“), издадохте стихосбирка на български език „Смяна на огледалата“ (2015 г.). А сега планирате ли нова книга на български?
Имам доста резерви що се отнася до публично споделяне на някакви планове. „Ние предполагаме, Господ разполага“.  По скоро ми се върти в главата идеята да върна към живот стихотворенията от първите ми три книги, които отдавна са изчерпани. Понеже нямам навик да прехвърлям стихотворения от книга в книга. Освен 3-4, може би, които са били необходими за окръглянето на някой цикъл от новата книга.

Когато си говорихме след първата Ви награда за френска книга, казахте, че всяко отличие предполага по-голяма претенция на читателя към автора. Сега какви са усещанията след като получихте националната награда за поезия на Франция? И каква е „уловката“ в наградите за писателите, дали е вярно, че има опасност човек много да си повярва и да се изгуби?
Продължавам да мисля същото. И то е двупосочно. От една страна е претенцията на читателя, от друга – отговорността на автора към онова, което ще им предложи и способността му да направи вярна преценка, съпоставяйки нивото на стиховете в предишните книги и това, което пише в момента. И куража да се откаже, ако е необходимо. Както се казва в една песен на The Doors: когато музиката свърши, изгаси светлините. Не е лесно.

И да, опасността егото на човека да забули погледа на поета и да го удави, е голяма. Защото всеки пишещ, ако поне веднъж е бил споходен от Божията милост, знае, че има една енергия, която е по-голяма от него, нито може да я притежава, нито да я управлява. Може само да чака да го споходи.

Казвате, че „нашите успехи, мигове на щастие са също толкова важни, колкото тъгите, неуспехите и пропаданията ни“. Какво Ви помага да преодолявате и да продължавате напред, освен поезията, може би…  или най-вече тя?
Не знам. Ако знаех рецептата и имах хапчето, щях да съм най-щастливият човек на света. Поезията е една от възможните билки. Да се потопиш в чужд поетичен свят с книга в ръка, е като да се разхождаш в Родопите през август, да слушаш зелената песен на щурците и да си напълниш дробовете с кислород. А ако ти се случи да напишеш стихотворение, означава, че ти е дадена за няколко минути благодатта  да се свържеш с нещо по-голямо от теб и с останалите човеци.

Вие не сте човек, който може да застои, да се застопори на едно място. Метафорично казано, къде сте сега?
Буквално казано съм пред компютъра от две седмици. Вирусът застопори физическото ни тяло и го затвори в определена квадратура. Преподавам дистанционно, опитвам се да си върша работата, движейки се между десетките препоръки и нареждания на Министерството на образованието и науката, изискванията на децата и родителите, материята, която преподавам, опитвам се да се въоръжа с търпение и разбиране. А метафорично – стоя на балкона и от осмия етаж се разхождам мислено из Витоша, в градината си на село сред кокичетата, които прецъфтяха без да ги видя, в Париж, където не успях да отида тази седмица, избирам си различна чаша за кафето сутрин с картинки от десетки европейски градове и така си обикалям Европа въпреки карантината.

Бихте ли искали да кажете нещо на нашите читатели, като кураж в трудното време, през което преминаваме сега всички?
Нищо не е вечно. И това ще свърши. Важно е как и какви ще излезем от тази ситуация. Едва ли има човек, който да не се е оплаквал как времето не му достига да обърне внимание на себе си, на децата си, на близките си хора, да се занимае с любимите си неща, да прочете книгата, която си е купил отдавна, но все не му остава време да го направи… И явно Великият Режисьор е чул молбите ни, откликнал е на тях и ни дава това време – не по най-добрия начин, но явно не сме внимавали, когато сме изричали молбите си, защото и това е изкуство. Сега повечето от нас имат времето, кой какво ще прави с него, е собствен избор. Дали ще се обърнем към най-съкровеното в себе си, за да излезем с пренаредена ценностна система, с по-малки претенции, с уважение към простите и истински неща в този ни наш живот или ще се гневим, страдаме и бунтуваме – всеки трябва да реши сам. Не е лесно, но и това ще мине.

За Аксиния Михайлова:
Тя е  поет и преводач. Автор на 6 поетични книги на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004),     Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), номинирана за  националните литературни награди „Иван Николов“ и „Христо Фотев“, Разкопчаване на тялото  (Изд. „Жанет 45“, 2011), номинирана за наградата „Иван Николов“, удостоена с националните литературни награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“ ( 2012 ) и Смяна на огледалата( „Жанет 45“, 2015), удостоена с националната награда за поезия „Иван Николов“

Аксиния Михайлова е автори и на две поетични книги на френски език: Небе за изгубване (Галимар, 2014) удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция  Гийом Аполинер  и Целувката на времето (Галимар, 2019), отличена наградата Макс Жакоб 2020.

Има 4 публикувани книги с избрани стихотворения на словашки, арабски език, италиански и румънски език.

Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Публикувани са в Канада, САЩ, Мексико, Колумбия,Франция, Белгия, Фландрия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Чехия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Гърция, Литва, Латвия, Турция, Египет, Япония, Китай.
Съставител и преводач на Антология на съвременната литовската поезия, (ФБЛ,2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза.

Един от учредителите на поетическото движение Cap à l’Est в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж.

Носител е и на международни литературни награди за поезия и превод  – Годишната награда на Съюза на литовските писатели през 2009 и  наградата на името на латвийския поет Александър Чакс  през същата година, както  и на най-високото отличие на Република Латвия  Рицар на Ордена на Трите звезди.

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали, форуми и литературни четения във Франция,  Белгия, Швеция, Словакия, Литва, Латвия, Словения, Румъния, Турция, Китай и Тибет.

Член на българския ПЕН-клуб, Съюз на преводачите в България и Сдружение на българските писатели.

Живее и работи в София.

На снимката: Аксиния Михайлова държи книгата, с която спечели първата награда от Франция "Гийом Аполинер". А под статията виждате корицата на "Le Baiser du temps" ("Целувката на времето"), издадена от френското издателство "Галимар" през 2019 година и спечелила националната награда за поезия на Франция – „Макс Жакоб“ за 2020 г.



 

Към днешна дата, много от хората печелят пари от залози за футболни мачове, всеки ден. Едни залагат абсолютно хаотично, поглеждат програмата с предстоящи събития за днес и за утре и поставят своите залози на базата на чисто емоционални решения. Други пък разчитат на своята собствена информираност за съответните двубои. Този тип хора четат пресата и следят промяната в различните коефициенти, след което съставят своя фиш, но реално оскъдната информация с която са се снабдили не е достатъчна за да ги доведе до големи печалби. Успешните в бранша, обаче не залагат  на късмет и малък обем от информация. Опитните играчи изпробват различни видове стратегии за залагане, докато не намерят най-успешната за тях. От друга страна, те винаги се доверяват на професионалистите в областта за футболни прогнози, каквито са Betinum. В Бетинум те откриват наистина големи обеми от точна и коректна  информация, които им се предоставят във възможно най-синтезиран и опростен вид. 

 

Заслужава ли си да се залага на съвети от типстъри

Типстърите са хората, които  предоставят актуални съвети на базата на обстойни и задълбочени анализи или вътрешна информация за съответния отбор. Много голяма част от тях не разказват за начина, по който събират необходимата информация и я анализират. Други пък изобщо не се притесняват да споделят с голям кръг от хора своите футболни прогнози и начина, по който са ги изработили. Като цяло в днешно време има стотици хора, които обявяват себе си за добри типстъри, на които може да се има доверие, но това съвсем не е така. Истината е че когато става въпрос за вашите пари, заложени в определен фиш трябва да бъдете много внимателни, относно това, от къде си набавяте необходимата информация за дадено събитие. При всички случаи е хубаво да вярвате само на изпитани източници, които се ползват със доверие от мнозина и имат наистина успешни футболни прогнози, каквито са Бетинум.

Как да разпознаваме добрите безплатни футболни прогнози

Някои хора твърдят, че безплатните футболни прогнози не са надежден източник за информация и ги отричат. Реалността обаче съвсем не е такава. Когато се касае до това да разпознаете наистина добрите предположения за това какво ще стане във дадена среща има няколко важни неща, които не бива да пренебрегвате, а те са:

  • Проверка. Както всички знаем проверката е висша форма на доверие. Затова, пробвайте някои от тези безплатни футболни прогнози, с минимален риск или с други думи заложете малка сума пари и проверете дали си заслужава;

  • Доверявайте се само на опитни и доказали се в бранша. Разгледайте обстойно всяка една подробност, като: процент успеваемост, доволни клиенти, коментари и така нататък.

 

Да се запознаем с Betinum - сайт за безплатни и платени залози

 

Когато става въпрос за истински и доказали се професионалисти в тази сфера, на които можете да разчитате за вашите успешни залози, изберете Betinum. С тяхна помощ вие ще можете да съставите вашите успешни залози. Добрата комуникация, както и доверието винаги са били ценени от потребителите, а в Бетинум можете да бъдете сигурни, че те са на високо ниво. 

 

 

Застраховките винаги носят спокойствие и сигурност. Тези, които обединяваме по “задължителни” имат за цел да предпазят лицата, към които вие носите отговорност. 

Такива са:

  • “Гражданска отговорност”;

  • Отговорност на превозвача ( отнася се за транспортните фирми);

  • Застраховане при трудова злополука;

  • Отговорности на лекари, адвокати, архитекти, нотариуси, проектанти, медицински персонал и други.

“Гражданска отговорност” трябва да бъде задължително сключена от всички лица, които притежават превозно средство на територията на Република България. Останалите по-горе изброени видове имат за цел, при настъпил инцидент, да покрият щетите, които сте нанесли на пострадалите - пряко или непряко. За да осигурим спокойствие на клиентите си, ние от I&G Brokers, предлагаме всички видове застраховки.

 

Какви са ползите от различните видове застраховки

 

Както задължителните, така и незадължителните могат единствено да ви помогнат, но в никакъв случай да ви навредят. Застраховането може да направите за себе си, за цяла група от ходя или за материални неща, като имущество, например. Различните продукти на I&G носят много и различни ползи. Например, ако решите да застраховате имуществото си, можете да бъдете сигурни, че при настъпили умишлени или неумишлени действия от физическо лице или щети от природни бедствия, бързо ще можете да ги възстановите, тъй като застрахователния брокер бързо ще помогне. Нека обърнем внимание и на застраховането, касаещо нашето здраве - независимо дали се намирате в чужбина или на родна земя, случва се да изпадаме в непредвидени ситуации, за които имаме нужда от крупна сума пари. Само чрез предоставяне на медицински направления и бележки и при сключено здравно застраховане, I&G Brokers ще покрият всички разходи, които са включени във вашата полица. За задължителните застраховки е ясно - те са от изключителна важност и винаги трябва да бъдат сключени навреме. Освен че гарантирате сигурността на хората, с които работите - пряко или косвено, ще бъдете спокойни, че шри случайно настъпил инцидент I&G ще покрие щетите на пострадалия. Задължителни или не, застраховките не бива да се пренебрегват. За щастие, все повече хора осъзнават това.

 

Как да изберем правилния застрахователен брокер

 

Застрахователните компании и брокери на хиляди. Важно е, обаче, винаги да избирате сигурни и коректни брокери - такива, каквито са I&G Brokers. Това отново е за ваше успокоение и е гаранция, че всичко ще се случи така, както е описано в договора. За заетите хора, които нямат време да посетят офиса на застрахователния брокер, I&G Brokers предлагат онлайн застраховане. Всеки продукт, предлагащ услугата има онлайн калкулатор, в който да попълните конкретни данни - лични и такива за автомобила или имуществото, например, след което калкулатора пресмята сумата и ви дава различни оферти, сред които да избирате. В няколко думи - много по-бързо върши цялата работа на брокера. Услугата е също толкова надеждна, колкото и ако посетите физическо лице. Отново напомняме - залагайте на качеството и гаранцията - фактори, присъщи за I&G Brokers.

 

В дни на карантина галериите и музеите са затворени. Но изкуство има навсякъде – и днес отново ще ви „разходим“ из някои монументални творби на изкуството в Пловдив, из публично пространство в Стария град и около Трихълмието.

Поради различни преустройства през годините много от къщите в резервата са разрушени, а необичайните градоустройствени промени са оставили голи калкани на различни места. Тъкмо тези голи стени стават обект на творчество през 60-те и 70-те години в Пловдив и около тях ще се разходим в следващите редове. Прокараният през 50-те тунел под Трихълмието също е обект на художествени намеси, които са много по-неизвестни, тъй като се виждат предимно от пешеходци – но там почти никой не минава пеша.

Макар и достъпни по всяко време, екипът на „KAPANA.BG“ все пак препоръчва да стоите колкото се може повече у дома до края на извънредното положение у нас.

Калканите на Димитър Киров

Няколко къщи, построени в годините до 1944 година, оставят големи голи калкани в Стария град, заради събаряне на стари къщи, някои от тях, свързани с проекта на Тунела. През 60-те и 70-те години, с развитието на монументалните творби в цяла България, тези калкани се украсяват с творби – предимно на Димитър Киров.

Димитър Киров – или Ди Киро – е част от поколението пловдивски художници, завършили „Монументална и декоративна живопис“ в края на 50-те години в Художествената академия. „Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци, които променят по-скования академичен стил от предходните години, като част от тях са известни именно с монументални творби. Всъщност по-свободното третиране на форма и цвят в живописта сред някои от тях се смята, че е свързано именно с образованието и работата им в монументалното изкуство, където тези артистични жестове са по-допустими.

Темата на много от творбите по Трихълмието е свързана с историята на България и, всъщност, по-специфично Пловдив и региона. По-свободна като тема е една от ранните публични творби на Димитър Киров – пано в началото на днешната улица „Крикор Азарян“ (бивша „Перник“) на „Колесница“ с четири коне.

Две години по-късно – през 1968 година – е създадено и голямото сграфито пано, което всички туристи в Стария град познават отлично: на „Христо Г. Данов“ в началото на улица „Съборна“ до църквата „Успение Богородично“. Далеч по-мащабната творба с размери 10х13 метра е пряко свързана с мястото – в съседство е къщата, и до днес – музей на легендарния пловдивски книгоиздател. Оформеният днес пред него паркинг разсейва вниманието, но от друга страна по тази причина там няма растителност, която да пречи на гледката.

Не е така с други две пана по същата улица „Съборна“ – калкани на една от сградите на АМТИИ до Тунела. Рисувани в началото на 70-те двете пана обаче през лятото остават предимно скрити зад дървета – но от друга страна те и градинката пред тях създава съвсем друга, по-живописна атмосфера. Темата отново е историческа – едното пано на Ди Киро е свързано със Захари Зограф, негови творби и църковна живопис. Така освен пресъздаване на един от автопортретите на възрожденския зограф, Ди Киро ни показва Християния, също Адам и Ева в долния десен ъгъл (което, на практика, означава – гола жена в публично изкуство, макар и доста наивистично нарисувана).

Съседната творба е свързана с развитието на музиката. В центъра на сграфитото е Орфей, но темата не е само историческа – под него има съвременни пианист и виолончелист. Малко по-късни от първите творби, тези сграфито пана вече са по-цветни, по-смело разработени.

Трето пано, част от същата група сгради, но далеч по-невидимо при обичайна разходка, е „кацнало“ над къщата музейна експозиция „Енчо Пиронков“. Паното гледа на север и всъщност се вижда много трудно от самия Старинен Пловдив, и много по-лесно от другата страна на булеварда – но и много по-далеч. Темата е свързана с историята и археологията – изобразява типичния за тракийското изкуство конник, както и глава на бик и кариатида.

Една от малкото монументални работи на Георги Божилов – Слона

Георги Божилов – Слона е част от споменатото „Пловдивско поколение от 60-те“, като също завършва „Монументално изкуство“ при проф. Георги Богданов. Самият негов преподавател обаче усеща, че Слона е по-лиричен и по-скоро ще се насочи към кавалетно творчество. Все пак Божилов има няколко монументални творби – като мозайката в Пощата, за която вече сме ви разказвали.

В Стария град той е автор на пано непосредствено под Градската художествена галерия и до ресторант „Гражданския клуб“. То също е на историческа тема – вече не специфична за пловдивския регион, а национална. Сграфитото представя покръстването и създаването на азбуката от светите братя Кирил и Методий.

Абстрактното сграфито на Иван Кирков

Асеновградчанинът, свързан с Пловдив Иван Кирков, също е оставил своя отпечатък с монументална творба в Пловдив. Негово е сграфитото на калкана на една от къщите на Небет тепе – едно от малкото изцяло абстрактни произведения в този жанр. Свободата да се правят такива произведения идва малко по-късно през годините на социализма – подобни са споменатата мозайка на Георги Божилов в Пощата или стъклописът в същата сграда на Йоан Левиев – от 70-те на миналия век.

Каменните релефи около Тунела

Най-неизвестни, може би, остават каменните релефи около Тунела. Единствено малкото пешеходци, които минават през натоварения булевард може да са им обръщали внимание – едва ли някой шофьор се е заглеждал в тях, а и не ви го препоръчваме. Пешеходният достъп до двата входа е сравнително лесен и каменните релефи могат да се разгледат без проблеми.

Проект за най-големия от тях, който се намира в ляво на южния вход на Тунела има Анастасия Кметова – художник, който твори най-вече керамика и за който стана дума в предходния материал. На същото място е реализиран релеф, различен, от запазения в проекта, но вероятно авторът е същият.

Между надписи Хеброс и Тракия е изобразен регионът на Пловдив с персонификация на реката, житни и гроздови класове и животни. На редица други по-малки камъни пък са изобразени други релефи, свързани с историята на Тракия и траките – свещената двойна брадва; Орфей и животни, които го слушат; тракийски конник и др.

От северната страна – откъм Стария град – също има няколко релефа. Два от тях са вдъхновени, най-вероятно от открити при археологически разкопки монети – с профил на Филип Македонски и „пейзаж“ на Пловдив с известния, но незапазен храм, който през Античността се е извисявал над града. Интересно е разработен и един ъглов камък с лъв и ключ, които, обаче, остават днес предимно под растителност.

Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ "Св. Георги", дължи създаването си на епидемия

Редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис

Заради неспазване на карантинните правила, заразени селища са били изселвани - като село Тузлу дере, община Първомай

Д-р Ангел Дряновски, началник на Опитната противомаларийна станция в града лекува с хлорохин още в годината на създаване на лекарството 1934

СЗО препоръча няколко медикамента за лечението на пациенти с коронавирус. Един от тях е Resochin (chloroquine), познат в България като хлорохин. Лекарството е синтезирано в Германия през 1934 година като синтетичен противомалариен препарат. Още същата година то се прилага и в Пловдив от д-р Ангел Дряновски, началник на Опитната противомаларийна станция в града. Това съобщава българската секция на Дойче веле. Автор на материала е колегата от Пловдив Веселина Божилова, която изразява благодарност за съдействието на доц.д-р Георги Томов и историка Румен Иванов. Използвани са и източници от НБ "Иван Вазов".

Под карантина през 1893

Този интересен факт разкрива кураторът на Музея на медицината в Медицинския университет в Пловдив доц. д-р Георги Томов. В сбирката на музея има данни за редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис. Особен интерес предизвикват карантинните мерки, взети през 1893 година по повод епидемия на шарка. Заповедта е открита от историка Румен Иванов в Народна библиотека "Иван Вазов" и гласи следното: "В област Коня се появила силна форма на заразната болест шарка, причинила смъртта на хора. За ограничаване на заразата от правителството се вземат спешни мерки: (...) да не се разрешава придвижването на хора от едно в друго населено място, за да не се разпространява заразата."

Заповедта се отнася до днешното село Могилица, Смолянско, което тогава е в рамките на Османската империя. Заради неспазване на карантинните правила, заразени селища са били изселвани - като село Тузлу дере, община Първомай. За епидемиите от чума и едра шарка по българските земи свидетелстват и надписи на надгробни паметници. Един от тях, разчетен край вече изчезналото село Деделер в община Ардино, е на млада жена и в него се казва: "Причина за смъртта ми беше чумата. Никога не забравяй смъртта". Надгробната плоча е от 1812 година.

Историкът Румен Иванов изброява и други интересни факти. Така например известният османски лекар-хирург Шерафеддин Сабунджуоглу (1385-1468) при заразни епидемии препоръчвал следното: "Стой далеч от много хора; поздравявай отдалече; мий си ръцете редовно; когато излизаш на улицата, покривай лицето си".

Днес заради пандемията от Ковид-19 се затварят държави. Но подобно нещо се е случвало и в далечното минало, разказва Румен Иванов и дава следния приемр: при чумната епидемия от 1445 година Султан Мехмед Фатих забранява влизането на чужденци от Западна Европа и Китай в Османската империя и най-вече в столицата Истанбул. Първата карантина в Османската империя срещу чужденци е наложена от султан Махмуд II през 1831 година срещу кораб с руснаци, които пристигат в Истанбул. Причината е широкото разпространение на холерата в Русия и Франция.

Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ "Св. Георги", дължи създаването си на епидемия, разказва доц. д-р Георги Томов. Става дума за холера сред руските войски по време на Руско-турската война. Болните са били изолирани във временни бараки в подножието на Джендем тепе през януари 1878 година, а малко по-късно - през 1891 - до тях се строи и първата сграда на държавната болница с инфекциозно отделение. В него на 16 май 1903 година, по време на епидемия от менингококов менингит д-р Иван Драгомиров извършва първата в България лумбална пункция. По-късно в това отделение се лекуват болните от инфлуенца по време на голямата пандемия от испански грип през 1918-1919 година. Почти всички от погребаните в британските военни гробища в Пловдив военнопленници са починали от инфлуенца.

В далечното минало българите са се пазили от епидемии с вотиви, амулети и народни поверия, разказва Румен Иванов. Българският фолклор пази името Баба Шарка. Когато тя влезе в дома, хората са спазвали редица забрани - в къщата не влиза друговерец, не се работи, огнището не се гаси и къщата не се заключва, до огнището се оставят ястия и вино и непременно една медена питка, за да се умилостиви Баба Шарка. Къщата трябва да е чиста, а със захарен сироп се ръси пътечка от леглото на болното дете до входната врата, за да се умилостиви шарката и да си отиде.

Мащерка, оцет и розова вода

Османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и жилищата с мащерка, сандалово дърво, дафинов лист, а по няколко пъти на ден улиците били поливани с оцет и розова вода. Основното лекарство срещу заразните болести, което препоръчвали, е Тин-и Махтум (вид бяла глина, която се правела на хапчета), която сега е известна като Бентонит. Кулата Къз кулеси в Босфора е свързвана със затворената там дъщеря на султана, която така е предпазвана от лошо пророчество. Истината е, че през 1831 по време на епидемия от холера, кулата е била изполвана като място за карантина за пристигащите чужденци.

Близо век по-късно в Пловдив търговецът на тютюн Димитър Кудоглу прави най-значимото благотворително дарение за онова време, свързано с епидемия. През 1927 година той създава и поддържа Дом за благотворителност и народно здраве заради две епидемии, които морят основно бедните хора - туберкулоза и сифилис. За съжаление, сградите вече са съборени, но играят важна роля за града поне в продължение на 20 години.

Източник: dw.com

Снимка на корицата: Домът за благотворителност и народно здраве в Пловдив, създаден от Димитър Кудоглу

Планираните за месец април събития от „Европейски музикален фестивал“ в Пловдив, се отлагат за есента, заради извънредната обстановка с разпространението на новия коронавирус  у нас и по света. Мултимедийният концерт „Кино и класика” с Оркестъра на Класик ФМ радио и диригента Максим Ешкенази, който трябваше да се състои на 11 април в Дома на културата „Борис Христов”, се измества на 22 октомври 2020. Тази програма комбинира любими класически пиеси и световни филмови хитове, а солисти са изявените наши музиканти Мила Георгиева (цигулка) и Георги Черкин (пиано). Второто събитие от фестивала – детският концерт с представяне на ударните инструменти „Музикално пътешествие”, беше планирано за 22 април, но новата му дата още не е уточнена и ще бъде анонсирана допълнително. Всички билети,  закупени до момента  ще важат без заверка за новите дати.

„Европейски музикален фестивал” в Пловдив се реализира от „Кантус Фирмус” с финансовата подкрепа на Община Пловдив , като част от Календара на културните събития на града.

 „Европейски музикален фестивал“ се провежда с различна периодичност в Пловдив от 2004 година. В него са гостували известни български и чуждестранни артисти като Веско Пантелеев – Ешкенази, Васко Василев, Йълдъз Ибрахимова, Рекс Ричардсън (САЩ), Марко Теца (Италия), Елинор Валкенбург (САЩ), Фридеман Вутке (Германия), Orquesta Tipica Imperial (Аржентина), Младежки оркестър Pacific Symphony (САЩ), ансамбъл Tutti Soli и др.

За „Кантус Фирмус“

„Кантус Фирмус” АД е водеща българска музикална агенция, продуцент на концерти и събития с класическа музика и crossover проекти. Тя съществува от 1994 година, първоначално като част от Класик ФМ радио, а през 2007 година се отделя като самостоятелна компания. „Кантус Фирмус“ прави известни у нас за широката публика редица български инструменталисти, като Васко Василев, Веско Пантелеев – Ешкенази, Мила Георгиева, Светлин Русев и други. Агенцията реализира концерти на световни звезди на класическата музика, сред които Джошуа Бел, Найджъл Кенеди, Гил Шахам, Ванеса Мей, Ричард Клайдерман, Пинкас Цукерман и много други.

За повече информация:  „Кантус Фирмус“; Ирена Данкова, Радостина Узунова;

++ 359 2 442 08 00, 0 885 25 20 69

Третото издание на Международния фестивал на поезията „ОРФЕЙ – ПЛОВДИВ“ 2020 стартира онлайн чрез мултиезичния сайт на фестивала. Готови са и многоезичните книжни издания, които се разпространяват безплатно по време на събитието.

На www.orpheus-plovdiv.eu са качени всички творби на участниците – на роден език, в превод на английски и на български.

Фестивалът трябва да се проведе от 7 до 9 май в Пловдив, но е много възможно да бъде отложен поради световната пандемия от COVID-19. Благодарим на партньорите си – хотел НОРД, ресторант Свети Никола за разбирането.

Всички 11 участници от 9 държави са потвърдили присъствието си, а решението за евентуално отлагане мениджърският екип на фестивала ще оповести след 14 април 2020, когато свършва извънредното положение, гласувано от българския парламент, и на база епидемичната обстановка в Европа.

Междувременно се обмисля и вариант за онлайн издание на фестивала, ако мерките за сигурност продължат и през есента.

Страница 1 от 1700

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…