Капана.БГ

Капана.БГ

Вторник, 10 Септември 2019 17:34

НОЩ в Котка и мишка

Първият крафт бирен бар под тепетата се включва в най-дългата нощ от годината

Само след броени дни фестивалът „Нощ на музеите и галериите“ се завръща с поредното си издание, в което дава поле за изява на множество млади артисти и колективи и отваря най-популярните музеи и галерии за посещение извън обичайните часове. Четиринадесетата НОЩ ще се проведе под мотото ОБЩО МЯСТО, а програмата по традиция отново е разделена в тематични подпрограми: МУЗЕИ, ГАЛЕРИИ, АТЕЛИЕТА; ГРАД И КУЛТУРА; KЛУБ И МУЗИКА; ПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА.

В част от мащабното събитие се превръща и първият крафт бирен бар под тепетата – Котка и мишка, който ще бъде сцена за една различна изложба, в чиято основа е текстът.

„ТОЙ/ТЯ“ е проект, разказващ истории. Той запознава публиката с красотата на езика чрез силата на поезията. Естетически минималистичен похват, който засяга теми определящи битието ни в модерното общество. Представлява колекция от седемнайсет стиха на български и английски език в стил spoken words, съчетан с морзов код на думи, ключови за разбирането на текста. Създаването на този вид поезия е силно вдъхновен от писатели като Рупи Каур и Найира Уахид и разглежда теми определящи битието ни в модерното общество и как общуването между хората чрез социалните мрежи е повлияло стила ни на изразяване.

Автор на стиховете е Росица Петрова, която ще ви очаква на  13 септември от 19:00 ч.  в Котка и Мишка, за да ви разкаже повече за вдъхновенията, които раждат нейните стихове.

Изложбата е колаборация между Learpe project by rositsa petrova (автор) и Историйки / So Many Stories To Tell (визия и дизайн).

Гениалният цигулар Вадим Репин ще гостува за първи път в Пловдив на 4 октомври. Публиката ще се наслади на виртуозните му изпълнения и звука на цигулката модел “Bonjour”, произведена от италианския майстор Джузепе Гуарнери през 1743 година. До ден днешен никой не е разгадал тайната на цигулките на  Гуарнери дел Джезу, която придава вълшебството на звука.  Инструментите, създадени от него, са ненадминати по дълбочината, силата и красотата на звука и изпъкват много при акомпанимент от голям оркестър.

Софийската филхармония, по чиято покана гостува Вадим Репин, ще свири с него на концерта в комплекс “Сила”. Заедно ще представят романтичния Концерт за цигулка на Макс Брух.  Популярната Италианска симфония на Менделсон, Интродукция и Рондо Капричиозо от Камий Сен-Санс също са включени в програмата на неповторимия концерт.

На 4 октомври пловдивчани ще посрещнат и родения и израснал в града под тепетата диригент Найден Тодоров, директор на Софийската филхамония. Маестрото прави диригентския си дебют само на 16 години като ученик в Музикалното училище Добрин Петков в Пловдив, където създава Младежки оркестър Пловдив. Впоследствие Найден Тодоров завършва Виенския университет за музика, като стипендиант на Ротари клуб – Виена. През 1996-1997 е поканен от фондация Ленард Бърнстейн, Йерусалим, на специализация в Израел и там работи с Менди Родан – диригент на Израелската филхармония.  Към днешна дата пловдивчанинът е носител на множество награди и признания, чест гост-диригент на големите оперни сцени в Европа, САЩ и Азия.

Билетите за концерта на Вадим Репин в Пловдив вече са в продажба на всички каси на Ивентим и Билетния център пред общината, а цените са от 20 до 50 лв.

Филмът на режисьора Милко Лазаров "Áга" бе избран да бъде българското предложение в надпреварата за наградата на Американската филмова академия "Оскар" в категорията чуждоезичен филм, обявиха от Националния съвет за кино с председател Владимир Андреев.

"Áга" е копродукция между България, Германия и Франция и е втори игрален филм на Милко Лазаров след първия "Отчуждение" от 2013 г., който бе селектиран във Венеция. Оператор на лентата е Калоян Божилов, а съсценарист е Симеон Венциславов.

Филмът разказва за живота на ескимосите Нанук и Седна, които мечтаят да се съберат с дъщеря си Ага, избрала живота в града и загърбила традициите. Сюжетът е посветен на начина, по който модерният свят променя взаимоотношенията между хората. Главните роли във филма изпълняват Феодосия Иванова, Михаил Апросимов и Галина Тихонова.

Миналата седмица лентата тръгна по кината в САЩ с премиерна прожекция на 4 септември във Film Forum в Ню Йорк.

През 2018 г. прожекция на "Áга" покори "Берлинале", с което стана първият български филм от 29 години насам, получил възможността да закрие големия форум.

Той вече има близо 40 отличия от различни международни фестивали, сред които за най-добър филм в Кайро, на "Златна роза" във Варна, в Любляна и в Сараево. Разпространявана е още в Австралия, Нова Зеландия, Китай, Полша, Швейцария, Франция и Германия.

Източник: Дневник

Днес, 10 септември,  от 17.00 ч. в гр. Хасково, в Регионална библиотека "Хр. Смирненски", пл. "Свобода" №19 Ви очаква екипа на Фондация BCause за да представи програмата и да даде повече информация за начините за кандидатстване. Вход свободен

Академията, част от програмата „Забавно лято, Грижовна есен“, дава шанс на млади предприемачи от тютюнопроизводителни райони да получат практически знания от специалисти и финансиране на техните бизнес идеи

Стартира третото издание на „Академия за местни предприемачи“ – обучителна програма, специално създадена за хора с предприемачески идеи, които търсят подкрепа за собствен бизнес в тютюнопроизводителните райони в страната –  в областите Кърджали, Хасково, Благоевград и Силистра.

„Академия за местни предприемачи“ е част от програмата за развитие на тютюнопроизводителните общности  „Забавно лято, грижовна есен“ реализирана от Фондация BCause и финансирана от Филип Морис България за пета поредна година. Това е третият панел в програмата, в която се включват още безплатни летни образователно-приключенски академии за деца, обучения за учители и безплатни специализирани медицински прегледи за възрастни хора. Академията цели да допринесе за местното развитие като подкрепя малки, но устойчиви бизнес идеи, в разнообразни икономически сектори. Изпълнява се с помощта на „Център Ринкър“ за предприемачество и обучения към фондация BCause.

Третото издание на Академията търси дейни хора с намерение за стартиране на малък и среден бизнес в регионите на програмата, които да подкрепи с обучения, индивидуални бизнес съвети и възможност да спечелят финансиране. Академията е подходяща както за хора, които имат само идея за бизнес, така и за тези, които вече опитват или са започнали да я реализират. Специално разработената програма включва три двудневни обучения в София, индивидуална работа по бизнес модел и бизнес план и състезание с общ награден фонд от 25 000 лева. Експертите от Център „Ринкър“ използват прагматичен подход, като целта е всеки от участниците да получи реална подкрепа и да развие идеята си на следващо ниво. Участието в Академията е напълно безплатно, а пътните разходи и тези за настаняване в София по време на обученията се поемат от организаторите.

Срокът за включване в Академията е 25 октомври 2019 г., а кандидатстването се извършва онлайн на уебстраницата на „Център Ринкър“. След преглед на кандидатурите ще бъдат избрани до 16 екипа с ясни бизнес идеи, които да се включат в обученията, след което да се борят за финансиране от общо 25 000 лв.

От 9-ти до 13-ти септември ще бъдат проведени 15 информационни срещи на място в четирите тютюнопроизводителни области на програматаПо време на тях експертите от „Център Ринкър“ ще представят програмата, ще разкажат какво включва обучението, какви бизнес проекти ще бъдат насърчавани и ще отговорят на въпроси.

В предишните издания през 2017 г и 2018 г. екипът на Академията се срещна с над 200 души и избра да работи с 25 предприемачи, като 6 от тях получиха безвъзмездно финансиране от общо 45 000 лв и менторска помощ, за да реализират плановете си. Финалистите от миналогодишната програма Зорница Мълчанкова, Евгения Мърценкова и Румен Димов осъществиха своите идеи и развиха съответно баскетболен клуб в Гоце Делчев,  българска серия козметика с цветни есенции в Благоевград и воден туризъм в Силистра.

Програмата „Забавно лято, грижовна есен“

За пета поредна година програмата за устойчиво развитие на тютюнопроизводителните райони „Забавно лято, грижовна есен“ разширява обхвата си като включва все повече участници и добавя нови модули.  От стартирането й през 2015-а година до сега са се включили общо над 7 000 души – близо 2 000 деца, 5 000 възрастни и над 200 местни предприемачи. През годините са осъществени над 75 летни академии за деца, над 8 000 специализирани медицински прегледи за възрастни хора и над 150 консултации за стартиране на бизнес по места. Програмата се осъществява от Фондация BCause в сътрудничество с Фондация „Направи добро – Александровска“, и Народно читалище „Бъдеще сега“ и „Аз чета“ с финансовата подкрепа на Филип Морис България.  Програмата е пример за устойчивост в корпоративната социална отговорност, като всяка година финансирането за инициативите нараства и за 5-те години, общо, достига близо 1 милион лв.

Вторник, 10 Септември 2019 10:39

MELFORMАTOR-ски уикенд в Пловдив

На 13 и 14 септември club VOID става домакин на две поредни събития на пловдивския аудио-визуален колектив MELFORMATOR

Снимка: Pink Tsonk

Мелформатор е свят в света. Или казано с други думи - мултидисциплинарен колектив, насочен към организация на събития със строга идентичност, експериментално звучене и интерактивни визуални инсталации. Колективът е създаден преди повече от 6 години и продължава да съществува и до днес, сплотен от идеята за наложителна революция в нощния живот на Пловдив, а и извън него.

На 13 септември зад пулта на клуб VOID ще се качат waysie, denitza, sayulke, elen и mironov, a в нощта на 14 септември ще видим колективът в по-разширен състав за поредното издание на тематичната вечер “Void Electronic Sessions”.

Дейността на МЕЛФОРМАТОР се развива в различни артистични посоки, като днес включва студио за графичен и уеб дизайн, проекти за интерактивни инсталации, музикални колаборации и участия в многобройни културни събития от всякакъв характер.

Проектът включва различни форми на звукови и визуални експерименти и се стреми да създава и съчетава различните форми на дигиталното и абстрактното изкуство, обогатявайки клубната и визуална култура в Пловдив.

Едно от главните действащи лица зад пулта на клуб VOID ще бъде Самуил Кехайов / sayulke, основател на Melformator, отговорник за разнообразната програма на artnewscafe в Пловдив, част от платформата Nordic Soundscapes, а тази година, съвместно с Деница Чакърова, е организатор на серия събития на тема музика, технологии, образование и дигитални изкуства, част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

Мисията на Самуил, независимо от посоката на проекта, в който участва, остава една - обогатяване на клубната култура в Пловдив чрез алтернативни за града събития, посредством преформатиране на градските пространства, разнообразяване на  музикалната среда и приобщаване на различни социални групи в идеята за клубната култура.

Романът, превърнал се във феномен на немскоезичната литература, рисува трагикомичен портрет на Европа и Балканите през втората половина на XX век

„Ангелски езици” от един от най-успешните ни автори в чужбина – Димитър Динев – се появява отново на български език!

Името на австрийския писател от български произход е споменавано редом с това на Илия Троянов, Капка Касабова и Мирослав Пенков. Неговият първи роман „Ангелски езици” се превръща в истински феномен и невероятно точен и трагикомичен портрет на България и Европа след края на Втората световна война.

Искрен и Светльо – двама българи, избягали от родината, за да търсят щастието си навън – се срещат случайно на Виенското централно гробище, без да подозират, че съдбите им са преплетени още от раждането им. Всеки от тях е в задънена улица, останал без надежда, изгубен в своята емигрантска съдба. Последният им шанс е Миро.

Миро, който има мобифон и криле и който лежи на една от най-престижните алеи на гробището. Приживе за Миро не се  е знаело много (освен че е роден в Югославия), но след смъртта му сред емигрантите във Виена той е смятан за ангел хранител; спасител, който ти помага да намериш решение на всеки проблем.

Но дали този път Миро ще проговори?

В чудния свят на Димитър Динев реални исторически събития и художествената измислица се преплитат в драматичен, смешно-тъжен и магичен разказ за съдбата на четири поколения българи, напуснали родината, за силата на личния избор, корените, границите и за самотата, която е неделима част от живота в „чужбината”.

Колоритни и противоречиви, героите на Динев оживяват на страниците на романа и правят читателя част от премеждия и перипетии – заплетено кълбо от езици и религии, от  ангелски, но едновременно с това и адски мъки.

Димитър Динев е роден през 1968 г. в Пловдив. Учи немски в езиковата гимназия в Пазарджик. През 1990 г. емигрира във Виена. Там завършва философия и руска филология. Пише белетристични и драматургични произведения на немски.

Първата му книга с разкази е „Надписът“ (Die Inschrift). Още с нейното излизане критиците започват да говорят за „стил Динев“, а името му е споменавано редом с това на Елиас Канети. Известност придобива с първия си роман, „Ангелски езици” (Engelszungen) (2003), преведен на български през 2006 година от Гергана Фъркова. Носител е  на редица литературни награди, а пиесите му се радват на голям успех на австрийска сцена.

 

 

Димитър Динев е композирал една комична и тъжна семейна сага за властта на политиката и тиранията на властниците… Със своя трагическо-комически реализъм, великолепно написан, „Ангелски езици“ е роман за дългите зимни вечери… Die Zeit

 

През последните години рядко сме срещали книги, които описват с такава наситеност колоритните и изпълнени с обрати биографии на своите герои.

Die Welt

 

Димитър Динев представя грандиозна, трагикомична панорама на европейската история на XX век… една голяма литературна сензация!

Die Presse

 

 

Проектът „Изоставената България” превърна мракът в културен туризъм

Създателят на „Dark Tour“: Всички участници в туровете из изоставените места са тотално разтърсени. Водим задълбочени разговори. Това е един цял процес

Евгени от проекта „Abandoned Bulgaria“ търси и научава историята на сгради в България, изоставени и тънещи в забрава. Той намира архитектурни бижута в градовете, селата и планините, снима ги и развежда групи от хора, за да покаже историята на страната ни, през погледа на рушащото се минало.  Защо се пречупва диалогът по съживяването на величествените сгради? Какъв е потенциалът на мъртвите постройки? Къде пропитите от история архитектурни шедьоври могат да се срещнат, разказва пред Под тепето създателят на „Dark Tour“, който може да ви разходи и в Пловдив. С него разговаря Ивелина Василева.

  

  – Защо архитектурното наследство е пренебрегнато? Къде се къса нишката?
– Това е най-интересното, че всяка сграда си има своята уникална история и причина да се стигне до тук. Например, при по-големите постройки, най-често става въпрос за строителство от соца, в наши дни от пазарни причини е изключително трудно да се поддържа. Дори и да решат да ги превърнат в хотели или публични сгради са изключително трудни за отопление и биват изоставени.

    – Къде срещаме изоставени архитектурни шедьоври?
– Трябва да се отбележи, че често са в центъра на града. В други страни са в покрайнините, забутани в предградията. Например, пловдивските тютюневи складове имат културна ценност и не могат да бъдат разрушени. В последствие стават собственост на хора, които имат материални очаквания от тях и нарочно не ги подновяват, чакат да паднат или се случват случайни палежи и остават без покрив. Те искат да направят на това място МОЛ, или каквото е модерно на деня. Често изчакват удобния момент да си лансират проектите, а в това време тези сгради се рушат. Дори, според мен, има такава целенасочена политика, не знам колко е осъзната, но като практика го има. Като басейнът Червено знаме в София – супер лесно е да се отиде там, вандали отдавна са минали. Крадат машини, надраскали са, изпочупили са, за да може да се каже после: „А, виж какво направиха вандалите, ние вече не можем да го оправим“. И това се случва винаги на апетитно местенце. Остава се да бъде разрушено и да се направи нещо комерсиално, а не нещо за хората. Това е начин, според мен, да се смени статутът на сградата и някой много бързо да си изкара много пари.

  

  – Ние познаваме тези сгради, емоционално и обективно ги ценим. Тези, които държат в ръцете си властта да решат съдбата им, изпитват ли нещо към тях?
– Не смятам. Мисля, че ги виждат като един трън в очите. Като нещо, което трябва възможно най-бързо да бъде разчистено и там да се построи това, което са си намислили. Аз нямам нищо против новото строителство. Даже съм фен на архитектура от всякакъв тип, но за съжаление, почти цялото ново строителство в България е най-евтиното – пластмасово, стъклено, безлично, адски скучно. Въобще не може да стъпи на старите места, които си отиват. Те имат свой дух, отличителна архитектура, по-голяма ценност. И за туризъм, и за бизнес. Те са страхотен потенциал,  привличат много туристи и не само. Днес никой не може да си позволи да строи по този начин. Мисля, че хората, от които наистина зависят нещата, не виждат потенциала и не успяват да го използват. А реално те самите могат да профитират от това.

 

   – Когато обикаляш по тези турове какво е настроението ти?
– Неописуемо е! Дори и тези умиращи бетонни сгради да са до оживен булевард, влезеш ли вътре, се обличаш в съвсем различно усещане. Имат специфична тишина, изведнъж всичко спира. Целият градски свят, бомбастичното, там изчезва, нещо като усещане за музей. Най-много някакви птици да прелетят, чува се как вятърът вее, разпокъсаните завеси шумолят. Има една изоставена болница в сливенско, усещам в нея как стените са като разказ без думи. Ако човек се замисли по един дедуктивен начин, те имат своя история и можеш да научиш много за себе си, знаейки през какво е преминало мястото през годините и хората, които са били там. Какво е преживяла България, за да се стигне до там.

    – Представяш ли си за какво може да се ползва дадена сграда?
– Това е едно от нещата, което привлича хората. Първо го виждаш тотално разбито, после започваш да го изследваш, опитваш се в мозъка си да сглобиш пъзела как е било преди. Виждаш артефакти, представяш си какво се е случвало, как е изглеждало. Накрая, когато разгледаш всичко си казваш: Не мога да повярвам, тази сграда тук може да бъде поправена. Тези места са годни да се превърнат във всичко –  арт галерия, хотел, дори и да се използва само фасадата. Милиони варианти има. Аз лично ги виждам във всяка сграда. Някои от тях са отвъд възможността да бъдат поправени, докато много могат да бъдат спасени.

  

  – Можеш ли да дадеш пример за потенциал на съживяване в някоя от тях?
– В Пловдив ще разкрия едно от тайните места на моя тур – Централна поща. За хората е изключително първо да видят тази огромна, бруталистична сграда. Влизаме вътре, показвам им частта, където пощата работи и се взимат колети, взимат се пенсии, пускат се писма. Всичко изглежда що-годе нормално. После отиваме в просторната част, празното пространство с тези барелефи и мозайки. Хората питат защо се разпада и аз нямам отговор. От там им показвам администрацията горе, излизаме и след кратка разходка стигаме в задната част. Слизаме по една стълба в приземния етаж, а там се вижда най-изоставената част от Пощата. Целите подземия са празни, прозорците са изкъртени. Омерзени, издраскани, изпотрошени, стъкла навсякъде. Чужденците са в шок. Има разкошна огромна тераса, която гледа към Стария град, римските останки, в центъра на града. Там едно кафе да направиш ще е претъпкано. Каквото и да направиш там всъщност ще е претъпкано. А какво се случва? Нищо, освен това, че е все по-изкъртено и все повече прозорци се трошат. А потенциалът на Пощата е огромен.

  

  – Колко турове си правил до сега?
– Доста. Това е трето лято, в което правя турове. Всяка година са все повече. Някои харесват изоставени фабрики, други комунистически сгради. Но най-голям интерес има към Бузлуджа. Сграда известна на световно ниво. Има хора, които обикалят целия свят, за да видят 10-те най-известни изоставени сгради. До скоро Бузлуджа беше в тази класация. Тя привлича невероятен брой хора.

    -Как се събират групи?
-Хората ми пишат предварително, искат да им разкажа историите, които съм събирал. Няма конкретни дни или период, всичко е на уговорка, импровизирано.

    – Какъв тип хора идват?
– Трудно ми е да определя. Преди години съм работил в Слънчев бряг като екскурзовод. Тези, които идват на моите турове сега нямат нищо общо с групите от Слънчев бряг. Това е публика, на която й е интересно да научи за истинската България, а не за тази, която  общините са подредили и се опитват да покажат в центъра на града. Имал съм туристи от 20-годишни до над 60, от Америка, Канада, Англия, Скандинавия, Германия, Франция, Австралия, Нова Зеландия.

    – Чужденците споделят ли добрите и лошите примери от техните страни?
– Да, споделят. Това е нещо като културен туризъм, защото, колкото им е интересно да видят тези сгради, толкова им е интересно и да научат тяхната история. Често си говорим за причините тези сгради да бъдат изоставени. Разглеждаме какво ни е завещал комунизмът. Това е интересна тема за тях, защото са чували много или малко за комунизма, но не знаят каква е истината за режима. Говорим какво е било да живееш по това време. Те имат идеалистична и романтична представа, но когато дойдат в България виждат, че всъщност не е било точно така.

    -Какво ги кара да пътуват до тук, за да са част от този тур?
– Защото при тях почти няма изоставени сгради. Всичко е толкова подредено и изпипано, че искат да усетят някакъв контраст, да могат да се зарадват на тази тяхна уреденост, те имат нужда да видят нещо друго, нещо разрушено. При нас такива сгради не липсват. Трябва да видите очите им. Викат им „мини чернобилчета“. Често идват хора, които могат да си позволят да пътуват, видели са целия свят и искат по-различно усещане. Желаят да научат повече за България, отвъд това, което ние се осмеляваме да им покажем на нашите официални гидове.

    – Част от сградите държат ли се под око от някого? Има ли охрана и грижи за тях?
– Някои да. Бузлуджа вече се наблюдава, има денонощна полицейска охрана. Не се знае колко ще продължи. Това може би е с цел да не влизат вандали, отделно е с цел безопасност. Има опасни места и всеки момент покривът може да се срути. Падат метални парчета, когато има вятър. Искат България да няма този неприятен имидж. Като е въпрос на време там да се случи инцидент и някой да пострада. Обикновено у нас се взимат мерки, чак когато нещо лошо се случи.

    – Как действат туровете на хората?
– Всички са тотално разтърсени. Водим задълбочени разговори. Това е един цял процес. Дори след еднодневен тур те кара да се замислиш. Ободряващо е, защото ни помага да осъзнаем какво притежаваме, да видим как всичко е преходно, да се зарадваме на нещата, които имаме в момента, да осъзнаем, че те няма винаги да са с нас. Това има терапевтичен ефект върху хората. Докато обикаляш МОЛ-а и града всичко изглежда перфектно, развиващо се, непрекъснато подменящо се, никога няма да свърши, създава илюзия за вечен живот, който никой от нас няма да има. Планината дава сила за величие, но в града забравяме това. Всяко нещо има възход и падение в града. Макар и болезнено, турът помага да оценят това, което имат и да не отлагат нещата, които искат да направят със себе си.

    – Кои сгради са те впечатлили теб?


 

   – Много ме впечатляват изоставените къщи, които откривам в Родопите, в смолянските села. Аз често обикалям там, защото имам нещо като вила последните 8 години.  Темповете на обезлюдяване са стряскащи, защото се случва пред очите ни. Младите хора са в Пловдив или другаде. Остават само тези, които не могат да си тръгнат. Това се случва с дни, не е нещо толкова бавно и неусетно. Виждам стари разкошни къщи, всяка от тях с гледка към планината. Аз си представям какво е било да живееш в тях, когато е било живо селото с глъчка, с деца, имало е лятно кино. От няколко стотин човека, в момента живеят 5. Опитвам се да си представя какво са правили хората да оцеляват, как са живели, как са изглеждали къщите като нови. Много са красиви, с каменни покриви, а с всяка изминала година по една от тях безвъзвратно си отива. Иначе ходя да си ги наглеждам, да ги снимам. В началото имах амбиция да ги възродя, но постепенно осъзнах, че една птичка пролет не прави и колкото и да го искам, докато цялото общество не е готово, тази промяна няма да я има.
Друго място е ЖП заводът в София. Има нещо много носталгично там. Огромни, страхотни индустриални помещения с много високи тавани. Зеленината някак си е превзела всичко, като джунгла. Нагледно е какво би станало, когато хората изчезнат и как природата завзема територията на хората. Прокрадват се лиани. Понякога, когато гледам тези сгради си мисля не е ли това едно показно какво ни очаква, в следствие на климатичните пагубни промени, които причинихме.
В Пловдив ми харесва много стадионът. Пример за полуизоставено, полуизползвано място. Има графити, цели трибуни обрасли в трева. В същото време хора тренират на стадиона, деца тичат, в малки зали се тренира бокс, джудо. Странен микс. Стана ми мило, как това, което зависи от държавата е тотално оставено на забрава, но малките пространства, които използват спортистите са спретнати, боядисани, чисти. Правят каквото могат, те поддържат това, което зависи от тях и милеят за него, пазят го, има тренировки. На ниво индивид нещата се случват, но на ниво държава и общество не се случват.

    – Можеш ли да посочиш сграда, която сме на път да изгубим?
– Със сигурност са много. Една от моите любими сгради е в Пловдив, Сточна гара, какви ли не проекти имаше там, а сега багерите нахлуха и са заравнили мястото, за да построят поредния МОЛ, от който нямаме нужда. Трябваше да бъде парк, но това няма да стане. В период на псевдо завишена икономическа и строителна активност, такъв тип сгради бързо си отиват. Защото са на апетитни места, стари са и на никого не му се занимава да ги реставрира.

    – Лесно ли се влиза в изоставените сгради?
– За много от тях трябва да се иска разрешение, да се пребориш с охрана или изобщо не позволяват да влезеш. Тези, в които е забранено влизането ги снимам само отвън или отгоре с дрон, така може. Има такива, в които се събират  бездомници, наркомани, намирам спринцовки, превърнато е в тоалетна. Всеки е сякаш добре дошъл и на никого не му пука, че ти ще си поредният, макар някои от постройките да се водят на община или са частни. Аз не съм имал проблеми, но е плашещо, когато ходиш сам.

    – Има ли чувство за хумор в тази ситуация?
– Ако човек си го носи със себе си, навсякъде може да види хумора. Аз често виждам забавното в графитите. Порутена постройка и изведнъж цветен и весел графит. Някой път са по-заиграни, с послания. Наскоро намерих нарисувано едно човече как се бори с огромен змей. Вечната битка между доброто и злото, а стената е използвана като пано.

Страница 7 от 1595

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…