Капана.БГ

Капана.БГ

150 литра боя използват за нарисуването на гигантската плуваща репродукция на прочутото платно на гениалния художник  

Иво Дернев

Гигантска репродукция на прочутото платно на гениалния Владимир Димитров- Майстора ще плува върху водна площ от 4,5 декара в Гребния канал тази събота. Огромни фрагменти от специален материал ще бъдат прецизно подредени между гребните коридори в близост до трибуните на базата и ще пресъздадат знаковото платно „Момичето със слънчогледите” с използването на 150 литра боя. Смелият проект се осъществява от кюстендилеца Евгени Серафимов и екип от 60 души, членове на неговата школа „Новите майстори”  и се очертава като едно от най-вълнуващите събития в програмата на Пловдив 2019 този месец.

„Желанието ни да покажем Майстора на Европа. Затова решихме да открехнем малко прозореца към гениалния свят на Владимир Димитров с нещо мащабно и незабравимо. Трудно можем да направим така, че запознаем Европа с Майстора по класическия начин с изложба в Брюксел например”, мотивира нестандартната си идея Евгени Серафимов.

Той вече има опит в създаването на гигантска репродукция на творба на Майстора. Върху декар и половина от централния площад в Кюстендил той и младите художници от „Новите майстори” нарисуваха преди време знаковия автопортрет на художника. Сега обаче им предстои нещо още по-мащабно и по-мокро.

„ Много се рових, но досега не намерих друг да е правил нещо подобно. Нашата ще е първата плуваща живописна картина в света”, заяви Серафимов. Подреждането на фрагментите от гигантската творба ще стартира в събота сутринта, като посетителите на Гребната ще могат да наблюдават изумителния процес. По водата ще се носи лицето на момичето от платното на Майстора, а слънчогледите ще са на 24 огромни фрагмента, някои от тях с големина 7 метра. Водата ще е естествения фон в плуващата картина.

Кулминацията в събота ще е в 21.30ч., когато е планирано мултимедийно откриване, което ще надгражда картината във водата. Ще има няколко водни стени, върху които ще се прожектират шедьоврите на Владимир Димитров- Майстора, а балет чрез танц ще пресътворява етюди от творбите на гения. Светлинно и лазерно шоу ще освети картината във водата, а събитието ще продължи около час.

Народна библиотека „Иван Вазов“ връчи традиционните си награди „Читател от 5 до 105“, които са и част от програмата на „Пловдив чете“. Наред с граждани и читатели, на събитието присъстваха деца от мрежата на читателските детски клубове „Бисерче вълшебно“ към фондация „Детски книги“ с председател Вал Стоева.

Най-бурни аплодисменти получиха двете сестри Виктория и Каролин Стратеви, съответно на 4 и 1 година, чиито родители са въвели децата си още от самото раждане в библиотеката. Редовно те си избират книжките в Детския отдел, а родителите им ги четат и разглеждат заедно с тях картинките. Силно впечатление е направило на библиотекарките, че децата не само връщат взетото навреме, но и в изряден вид.

Валери Иванов на 4 години през 2019  отново е  „Читател на годината“ след като грабна приза и през 2018 г. Почти не минава ден да не посети читалнята на Детския отдел  с майка си. Показва постоянен интерес към триизмерните книги за природата.

С разнообразни жанрови интереси се отличава Антон Луканов на 14 г., също отличен. Неговият поглед е насочен от класически и съвременни детско-юношески романи /Емил Конрад, Джеф Кини…/ до фентъзи /Джоан Ролинг, Рик Риърдън…/, исторически, приключенски и криминални заглавия.

За „Читател на годината“ бе обявен и доц. д-р Камен Станев, който работи в Кирило-Методиевския научен център на БАН. Интересите му в областта на историята и археологията по българските земи през средновековието, историческите география и демография го правят верен поклонник на НБ „Иван Вазов“ вече повече от тридесет години. В думите си на благодарност доц. д-р Камен Станев изказа възхищението и благодарността си от фондовете и служителите на библиотеката.

И един театровед се нареди сред читателите на годината – Катерина Георгиева. Освен от книгите, тя широко се възползва и от възможностите на отделите Изкуство и Краезнание.

На финала на церемонията, по повод на изложбата представена на първия етаж „Нарисувани думи“,  от името на Британския съвет към присъстващите се обърна Любов Костова. Тя сложи акцент върху илюстрацията като важна част от въздействието на книгата.

В него се споменава директно за Античния театър и прави връзката между двата най-значими обекта във Филипопол

Вероятно надписът е бил върху постамент на статуя, посветена на виден филипополец

Иво Дернев

Фрагмент от надпис на старогръцки от първите десетилетия на втори век след Христа бе открит върху парче камък от археолозите, които работят на Епископската базилика на Филипопол. Екипът на арх. Жени Танкова се е натъкнал на находката миналия петък. Открили общо три фрагмента, които вероятно са били част от голям постамент на статуя, посветена на знатен филипополец. В късноантичния период, при поредни строителни дейности на базиликата, въпросният постамент е бил преизползван. Бил е натрошен, а материалът е влязъл в употреба като подложка под основната настилка на атриума. Днес на място бе епиграфът проф. Николай Шаранков, дошъл на обекта, за да разчете буквите по каменната плоча.

„Много интересното е, че за първи път тук имаме надпис, в който се споменава директно Античният театър. Преди бе открит друг надпис, който свързва Базиликата с театъра- списък с членовете на съвета на старейшините, в който се чете името на касиера на тази организация, който е изградил една ложа в театъра. Открития вчера надпис е втората връзка между тези два най-значими обекта във Филипопол. За щастие точно „ТЕАТРО” е оцеляло от надписа. Иначе той е бил е част от голям зидан постамент за статуя в чест на виден гражданин на Филипопол, почетен заради своите благодеяния към града. Това, което може да се види, е че той е организирал някакви празненства в чест на всички богове и богини и вероятно е бил почетен със статуя и в театъра”, обясни проф. Шаранков.

Надписът се датира в първите десетилетия на втори век след Христа, по време на императорите Траян или Хадриан  и е изработен от същото ателие, което е изработвало всички официални надписи на града през този период. Може да се направи извод, че този надпис в чест на някой от най-видните граждани на града е стоял някъде наблизо, преди да бъде преизползван през късноантичния период в базиликата.

„Надяваме се, че могат да се появят и повече фрагменти от текста, за да се опитаме да го възстановим по-пълноценно, както и да разберем името на този човек, от което засега имаме само две букви”, допълни епиграфът.

Ежегодната наградата на Народна библиотека „Иван Вазов“ „Читател на годината от 5 до 105 години“ ще бъде присъдена днес, церемонията е от 10,30 часа във фоайето на първия етаж. Това издание е петнадесетото по ред. Наградата обхваща читатели в различни възрастови групи. Кампанията е в резултат на целенасочено годишно статистическо изследване на читаемостта в НБ „Иван Вазов“ – Пловдив. През 2019 г. връчването на наградите се посвещава на 140-годишнината от създаването на Пловдивската народна библиотека и е част от програмата „Пловдив чете“.

По-късно след обяд в Конферентната зала на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив ще се състои кръгла маса „Изкуството на превода“.  Събитието е по проекта на СНЦ „Писалка и перо“ „Литературен Ренесанс в Пловдив“ в партньорство с  библиотеката  и е част от Програмата на Пловдив – европейска столица на културата 2019. То се провежда в дните на литературния фестивал „Пловдив чете“. Участници ще са преподаватели, преводачи, литературни критици, представители на издателства, библиотекари от Пловдивска област, граждани.

На кръглата маса ще бъдат представени резултатите от проведените през 2018 година два конкурса за превод на художествени текстове от немски и италиански езици, насочени към ученици и млади хора. Даниела Такова, завеждащ Немска читалня и Борис Минков, преподавател и преводач, ще запознаят участниците с резултатите от конкурса за превод от немски език, а д-р Наталия Христова, също преподавател и преводач – от италиански език. За новите заглавия на преводна европейска литература ще говори Надя Фурнаджиева, собственик на издателство „Летера“.

Статистиката на четенето на европейските автори в Народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив беше проучена и ще бъде представена от библиотекарите Петя Кехайова и Радка Анчева. В изследването те отбелязват по-засилен интерес от страна на читателите към балканските автори през 2018 година. На вниманието на участниците ще бъдат предоставени и библиографските проучвания на съвременна европейска художествена литература.

От 16.00 ч. ще се проведе дискусия на тема „Прозата на европейския декаданс“ с участието на преводачите, литературния критик проф. Милена Кирова и съставителя на поредицата Тодорка Минева. Дискусията е въз основа на вече реализираната поредица на издателство СОНМ със същото име, в рамките на която през 2017-2019 г. бяха представени знакови произведения на малко познати на българския читател европейски класици от началото на 20. век: руския символист Фьодор Сологуб („Тежки сънища“, прев. Здравка Петрова), холандеца Луи Куперюс („Психея“, прев. А. Данчева-Манолова), унгареца Михай Бабич („Халифът-щърк“, прев. Светла Кьосева), хърватина Густав Матош. („Уморени разкази“, прев. Хр. Попов), белгиеца Жорж Роденбах („Призванието“, прев. Т. Минева).

„Поезията има много важно място в съвременния свят, дори да не изглежда така. Пловдив се отнася към мен с много топлина и любов и винаги ще му отвръщам със същото”. Това каза тазгодишният носител на Орфеев венец за високи постижения в поезията Иван Ланджев на мократа сцена на Античния театър тази вечер. Министърът на културата Боил Банов окичи поета с творбата на скулптора Жорж Трак на откриването на фестивала Пловдив чете.

Въпреки дъжда, който се изля минути преди обявения час за старта на церемонията, Античният театър се събра достатъчно публика. „Вие сте най-великите читатели. Викам си преди събитието „Кой ли луд ще дойде в този дъжд”, а ето ви и вас. Те лудите хора са великите хора”, поклони се на публиката създателката на издателство Жанет 45 и двигател на фестивала Божана Апостолова. След което заяви, че любимият й министър Боил Банов, дъжд, не дъжд,  е тук, за да връчи Орфеевия венец и да поздрави четящите пловдивчани.

„Изказвам безкрайното си уважение към вас в този дъжд да дойдете тук. Пловдив си беше столица на културата и преди 2019-та, ще бъде и далеч след 2019-та”, заяви от сцената министъра на културата. След което награди Иван Ланджев с Орфеевия венец. Един от спонсорите на фестивала Димитър Георгиев пък връчи на поета и паричната награда- 5000 лева.

„Благодаря на пловдивския дъжд, че ни събра. Това е най-голямата чест, която съм получавал в досегашния си живот”, заяви развълнуван тазгодишният носител на Орфеев венец.

Златна четка за оформление на книги получи илюстраторът на Сиела Стефан Касъров. Връчи му я зам.-кметът Александър Държиков.

„Да не ме забравяте”. Това са били последните думи на Димчо Дебелянов към роднините му в Пловдив, когато поетът се е разделял с тях преди да замине на фронта. С влажен поглед го е изпратил и един от най-близките му сродници- летописецът на Пловдив Никола Алваджиев. Тази история разказа синът на автора на „Пловдивска хроника” пред публиката днес, на премиерата на новото и актуализирано издание на знаковата книга.

Изданието на Летера е обогатено с архивни снимки и разказ от наследника на Алваджиев- Станко Стоянов, който откри представянето на хрониките тази вечер. „Дебелянов и Алваджиев са роднини по майчина линия, с корени от Копривщица- две сестри, едната от които ражда поета, а другата- летописеца”, припомни Станко Стоянов.

За книгата на втория говори доц. Владимир Янев, а някои от историите в нея изчете Стефан Попов.

„Изчезването и обезпаметяването са най-страшното наказание за отделния човек, група от хора или нацията. Алваджиев е от онези хора, които ни кара да вярваме, че обезпаметяване няма да има. Той обективизира онова, което е около него. Историята не е само на крале и генерали, а на всеки човек. Така постъпва Алваджиев. Вниква в бита, психиката, драмите на обикновените хора и с това книгата много печели”, каза доц. Янев.

Той подчерта, че „Пловдивска хроника“ може трудно да се определи жанрово, а и че няма смисъл това да се прави. „Удивително е как Алваджиев се интересува от всичко, което е общоинтересно в живота, и в същото време се интересува от онова, което е интересно конкретно на хората на Пловдив. Той създава модерната летописна школа на Пловдив, негов стожер е”, допълни Владимир Янев.

„Книгата е еклектична, но не е еклектиката на площад централен, която е лоша, а еклектиката на Джумаята. Алваджиев говори както за величието, така и за простотията, болестите, ранната смърт. Особено интересно е чувството му за хумор, вниманието му към детайла, атрактивността на писането и дори малката грубост на моменти”, каза още доц. Янев.

Дипломати от 20 държави отправиха пожелания за толерантност, общо бъдеще и заедност под защитната конструкция на бъдещия музей

Посланията им бяха обединени около думите на Васил Левски до Любен Каравелов– „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“

Иво Дернев  

Посланици от цял свят обединиха ЗАЕДНО усилия с кмета Иван Тотев и почистиха най-изящното мозаечно изображение на Епископската базилика на Филипопол- сцената с разкошния паун с разперена опашка. Дипломати от 20 държави хванаха четките днес, след като преди това отправиха пожелания за толерантност, общо бъдеще, разбирателство, уважение и единство. Всяко от посланията, което звуча на собствения език на посланиците, на български и на английски, ще бъде гравирано в стена до бъдещия вход на музея, който ще бъде открит през септември. Споделените ценности обединиха представителите на дипломатическите мисии на Австрия, Албания, Великобритания, Гърция, Дания, Израел, Испания, Ирландия, Италия, Кипър, Косово, Словакия, Словения, САЩ, Румъния, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и представителството на Европейската комисия за България. Всеки от тях завеща свързана със страната си сентеция, която ще остане за следващите поколения на входа на бъдещия музеен център. Първото послание, което избра екипът на Фондация „Америка за България” и около което се обединиха всички други, бяха думите на Васил Левски до Любен Каравелов– „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност“.

„Градена камъче по камъче и ръка за ръка, Епископската базилика на Филипопол ще отвори врати през септември тази година след стотици години на почти непрекъснато съществуване. Общо място за поколенията на няколко века и паметник на приемствеността между различни времена и култури, новата й сграда ще представи реставрираните великолепни мозаечни подове, колоните и всички открити архитектурни елементи на една от най-големите раннохристиянски базилики в Европа в нов културен, общностен и образователен център”, подчертаха организаторите на церемонията от Фондация „Америка за България”, която финансира може би най-важния проект за града в последните години, в партньорство с общината. Общите действия на фондацията и администрацията бяха дадени като отличен пример за публично-частно партньорство.

„Щастлив съм да бъде в този момент тук. Огромен респект към вашата подкрепа към този изключително важен за Пловдив, България и света проект”, обърна се кметът Иван Тотев към Нанси Шилър, президент на “Америка за България”, към борда на директорите на фондацията и към целия й екип. „Този проект е плод на труда и куража на много хора, плод на екипна работа. Благодаря на Нанси Шилър, която е двигател на проекта, и на проектантите заради това, че ще можем да разкажем историята на това място, което най-добре пресъздава историята на самия град. Град, който е символ на толерантност и респект към различните вярвания и националности. Нашето послание от името на Пловдив ще бъде „Заедно””, каза Иван Тотев.

„Красотата и богатството на българската история скоро ще блеснат в Епископската базилика. Вярваме, че Епископската базилика на Филипопол ще се превърне не само в удивителна историческа забележителност, но ще бъде културен, туристически и общностен център, а отправените послания ще вдъхновяват много поколения напред”, сподели президентът на „Америка за България” Нанси Шилър. „България е известна със своята толерантност още от времето на Търновската конституция, където се казва, че всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска земя. Спасяването на евреите показа истинският характер на българите- тях никой не може да ги принуди мразят”, допълни Нанси Шилър в словото си.

Всеки един от посланиците завеща на Епископската базилика пожелание за толерантност, любов, след което дипломатите се включиха в реставрационните дейности директно на терен. На финал си пожелаха всички да бъдат ЗАЕДНО на откриването на музея в края на септември.

Страница 7 от 1527

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…