Капана.БГ

Капана.БГ

Издателство Жанет 45 и Ко-оп ви канят на онлайн премиерата на фотокнигата на Никола Михов ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА. В нея той съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти.

 

„Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа.

 

Книгата ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА ни подтиква към съпоставка между два елемента: един наличен образ, грижливо лъскан с носталгия от едни и с възмущение от други и един отсъстващ образ, чиято визуална липса се замества с неговите думи.

 

Цитатите от Бойко Борисов уплътняват действията на Тодор Живков, запечатани върху фотографската лента. Ритуалът застава между Вожда и народа, който гледа мило, в захлас. Ритуалът е спойката, лепилото на традицията (по метафората на хърватската писателка Дубравка Угрешич). Ритуалът разделя, но и събира Вожда и народа. Народ, в който се редуват девойка с носия, милиционер, министър, бизнесмен, член на Политбюро, охрана, инвеститор, бодигард.

 

ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА не е илюстрация на историята, разказана чрез дати и официални лица, а книга, която ни дава възможност за неочаквани комбинации, през спиралата на времето и през съвсем буквалната телена спирала на книжното си тяло. Затова времето и мястото престават да имат значение.

 

Тази фотокнига ни кара да се замислим за обществото ни — тогава, преди 89-та година на ХХ век и сега. Какви са приликите и какви са разликите? Как изглеждат народът, медиите и политиците и най-вече кой е субектът на действието, този който има правото да чупи, реже и полива безнаказано?

 

Размисълът остава за нас.”

 

Ирина Недева

 


Двуезичното издание ЧУПИ РЕЖЕ ПОЛИВА е в предварителна продажба в сайта на ИК Жанет 45 (janet45.com) и Booklover (booklover.bg). От 6 април книгата ще може да бъде намерена в галерия „Ко-оп“, в Gifted Sofia, онлайн на Be Duende (beduende.com) и във всички добри книжарници.

 

ЗА АВТОРА:
Никола Михов е роден в София през 1982 г. Участва в редица международни изложби и фестивали, между които: Athens Photo Festival (2019), Биенале на фотографията в Солун (2018), Международни фотографски срещи — Rencontres d'Arles в Арл, Франция (2017) и Фестивал за млада европейска фотография — Circulation(s) в Париж (2015).

 

Първата му фотокнига „Forget Your Past – монументалните паметници от времето на комунизма” (изд. Жанет 45, 2012) е включена в селекцията "The Best Photobooks of the Year" на British Journal of Photography. Тя е част от колекцията с фотокниги на Марин Пар в музея Тейт Модърн. За работата си по проекта Никола е номиниран за Deutsche Börse Photography Foundation Prize (2014). Втората му книга „Hello and Welcome to Paris” (2016) е номинирана за наградата Kassel Dummy Award (2016) на Фестивала за фотокниги в Касел, Германия.

 

Никола е съосновател на платформата за съвременна българска фотография Bulgarian Photography Now и платформата за фотокниги ПУК! От 2019 г. е част от кураторския екип на Галерия Синтезис. През 2017 г. е гост-куратор на първото издание на Sofia Art Book Fair.

 

Разговорът ще се проведе онлайн. Повече информация на Фейсбук страниците на Жанет 45, Ко-оп и във Фейсбук събитието: https://www.facebook.com/events/2914606238752903

 

 

Община Пловдив започва набирането на предложения за удостояване с Награда „Пловдив“ на пловдивски творци за ярки постижения през изминалата 2020 година

 

От днес -1 април започва набирането на предложения – номинации за удостояване с „Награда Пловдив“ на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или културен факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната 2020 година, както и за Специалната награда за цялостен принос.

 

Крайният срок е 15 април.

 

Награди „Пловдив“ се присъждат по една в следните категории:

 

1.      Художествена литература и хуманитаристика;

 

2.      Художествен превод;

 

3.      Журналистика в сферата на културата;

 

4.      Архитектура и естетизация на градската среда;

 

5.      Музика;

 

6.      Танцово изкуство;

 

7.      Театър;

 

8.      Изобразително изкуство;

 

9.      Аудио-визуални изкуства и фотография;

 

10.  Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта;

 

11.  Произведение на изкуството, предназначено за деца;

 

12.  Съвременни мултижанрови изкуства.

 

Предложения се приемат и за удостояване със Специална награда „Пловдив” за изключителни постижения и цялостен принос  в областта на изкуството и културата.

 

Какво трябва да направите? Изберете между следните три възможности:

 

1.      Отворете сайта на община Пловдив - www.plovdiv.bg. , където на началната страница, ще видите долу в банер - лентата надпис „Награда Пловдив“. Можете да изтеглите документите и от раздел „Култура“ в сайта, отляво в менюто - Награда „Пловдив“. Прочетете Статута и изтеглете съответния формуляр ( Приложение №1 - за номинация в някой от 12-те раздела или формуляр Приложение № 2 за номинация за Специална награда). Попълнете съответния формуляр с Вашето предложение и го внесете на хартия в деловодството на община Пловдив (пл. „Ст. Стамболов“ №1) с кореспондент Отдел „Култура, археология и културно наследство“ до 15 април, 17.00 часа.

 

2.      Попълненият формуляр с Вашето предложение, можете да изпратите на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

3.      Можете да използвате платформата за директно попълване на формуляр в новия сайт на Награда „Пловдив“  на адрес https://nagradaplovdiv.bg/ в рубриката „Подай предложение за награждаване“.

 

Предложенията за присъждане на Награда „Пловдив“ и на Специалната  награда „Пловдив“ се внасят от името на културни институти, образователни институции, неправителствени организации, медии, издателски къщи, културни оператори, други юридически или физически лица.

 

Предложенията се изготвят по образец (Приложение №1 и Приложение №2). В случай, че има приложения към формуляра, напр. книги, чертежи и др., които не могат да бъдат изпратени на електронна поща, същите следва да бъдат входирани в деловодството на Община Пловдив (пл. „Ст. Стамболов“ №1) с кореспондент Отдел „Култура, археология и културно наследство“ до 15 април, 17.00 часа.

 

Предложения, постъпили след посочения срок, не се разглеждат!

 

 

 

Този път за 2022

Шоуто в клуб *MIXTAPE* вече беше преместено веднъж във времето, след установяването на мерките срещу ковид-19, обхванали планетата през пролетта на миналата година.

 

Сега става ясно, че и новата дата, 6 юни 2021, е напълно невъзможна и изобщо цялата поредица концерти на ДЕВИН в Европа през юни се отлагат за следващата 2022.   

 

Точната дата на шоуто в София предстои да бъде обявена!

 

Всички билети за нея ще важат без допълнителна заверка, междувременно, в случай, че това не е удобно за вас, можете да върнете своя билет на мястото, където сте го закупили в системите на www.Eventim.bg и www.EpayGo.bg и да получите парите си обратно.

 

ВНИМАНИЕ - билети могат да бъдат върнати от 5 април (понеделник) до 30 юни тази година!

 

ВАЖНО - за закупените билети от системата на EpayGo и EasyPay:

 

1. Закупени онлайн билети се възстановяват по банковата карта, от която е направено плащането, САМО при заявка от платеца, като е необходимо да се посочи имейла, с който е извършено плащането на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

 

2. Закупени на каса билети се възстановяват САМО на касата, на която е направено плащането, като се възстановява сумата на целия паричен превод .  

 

Консорциум „Филипопол 2020“ е избраният изпълнител за реставрирането на археологическите комплекси Небет тепе, подходите към него и Източна порта.

Очаква се в срок до 120 дни изпълнителят да изготви и представи технически проект за консервация, реставрация и експониране на обектите. Срокът за строителство пък е 540 дни, от което следва двете туристически атракции да бъдат изцяло завършени за около две години. Стойността на договора за проектиране, авторски надзор и СМР е 6 996 594 лв. с ДДС. Одобрената обща стойност по проекта е 8 012 202,52 лв. От тях 6 009 151,89 лв. ще бъдат безвъзмездно финансирани по ОП „Региони в растеж“,  а 2  003 050 лв.  е съфинансирането, което трябва да осигури общината от финансова институция.

Проектът „По крепостните стени на Филипопол“ включва три обекта за интервенция. Това са „Археологически комплекс “Небет тепе”; „Античен комплекс „Източна порта на „Филипопол” и „Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс “Небет тепе”. Консорциум „Филипопол 2020“ е спечелил поръчката за изпълнение и на трите обособени позиции. В рамките на трите договора ще бъде извършено проектиране, изпълнение на консервационно-реставрационни работи, строително-монтажни работи и осъществяване на авторски надзор.

Предвижда се още и осигуряване на информация и комуникация по проекта, изпълнение на мерки за развитие и реклама на туристическия продукт, както и провеждане на спасителни археологически разкопки.

В консорциум „Филипопол 2020“ участват „Терасист“ ООД, „Стройекспрес-НН” ООД и ПМ „Архитекти” ЕООД.Припомняме ви, че в средата на миналата година Пловдив спечели 8 млн. лв. за социализацията на Небет тепе и Източната порта след официалното одобрение на ОП „Региони в растеж“. През 2010 г. се изготвя първият проект за Небет тепе, но той не успява да спечели финансиране, защото не е внесен навреме в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През 2014 г. се прави нов проект, който е внесен навреме, но не получава финансиране по Норвежкия фонд за финансиране. Той също така не е припознат от пловдивчани.

В началото на януари 2020 г. беше проведено публично обсъждане за визията на трите обекта, включени в проекта. По време на него се стигна до консенсус, че археологията на Небет тепе трябва да бъде експонирана, а не надграждана и по възможност да бъдат адекватно представени градежите от различните епохи. Всичко това е залегнало в съгласуваното задание с Министерството на културата нов проект.

 

„Това не е точно дистопия. Това е едно възможно бъдеще – талантливо разказано, охранявано от гранични състояния, преминаващи често в красив делириум... Едно екстремно бъдеще, в което въпреки всичко се надяваме да попаднем.“ Разгръщаме дебютния роман на Елена Колева на 2 април!

 

„Играта на солта“ (480 стр., цена: 19 лв.)  е роман за противоположностите, обречени да се обединят. Брам Кобке, създател на най-популярните ларпове в света (ролеви игри на живо, прерастващи в нова реалност), организира Tabula Rasa – терапевтичен ларп за хора с биполярно разстройство, в който те трябва да разгърнат неизчерпаемия си запас от енергия и идеи, да овладеят крайностите на своя дух и да заживеят в мир. Изоставеният крайбрежен квартал „Вароша“ във Фамагуста, раздиран от дългогодишната вражда между кипърски гърци и турци, се превръща в зрелищна арена на новата игра на противоположности. Решени да надвият противниковия отбор, героите отключват скрити за човечеството дарби, а сливането на психичния с физическия свят става опасно оръжие в битката помежду им. Това ще ги отведе далеч отвъд играта – в древен лабиринт, където всяко подсъзнание e нова врата към паметта на света. 

 

Елена Колева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като автор и редактор в списанията MAX, Amica, L’Europeo, InGlobo и Playboy. Днес професионалният й път е свързан с лайфстайл медиите и копирайтинга. „Играта на солта“ е нейният дебютен роман. Атрактивната корица е дело на Стефан Касъров и Станислав Каридов.

 

Елена Колева  „Играта на солта“

 

 1

 

Брам

 

Колумбия, Сан Антонио дел Текендама

 

 

Брам Кобке се прозя. Стоеше на покрива на небостъргача, издигащ се от ръба на каньона, и зяпаше малката статуя на Дева Мария 28 етажа по-надолу. И тя като него дежуреше в нощта. Охраняваше гърлото на дълбоката пропаст. Чаша от скални отвеси, които се втурваха далеч надолу, следвайки експлозията на водопада. Ако статуята оживееше и направеше няколко крачки наляво, щеше да стъпи точно върху печалната веранда на хотел „Дел Салто“.

 

Наричаха я Девата на самоубийците. Нали от каменния ѝ скут бяха скачали не един или двама... Да я съжали човек! Бе напълно безсилна пред волята на нещастниците, които игнорираха мълчаливите ѝ опити да ги спре и в крайна сметка политаха надолу към пенливата уста на Текендама. Защо избираха точно това място? Според местните – защото телата им се разтваряли долу, между студените чела на камъните, и никой никога не ги откривал.

 

Малко преди живото предаване да продължи, огласяйки каньона, Брам щракна с пръсти – само да не забрави да попита Сковгаард дали е осигурил достатъчно медицински екипи... При по-екстремните игри присъствието на спешна помощ беше задължително, така че не искаше издънки. Разбира се, че нямаше да го попита. Всичко щеше да е наред, както обикновено. Обърна се да види дали скъпата му колежка, психоложката Руна Равн, се е погрижила за изгорялата буква от електрическата табела на покрива. LUSORIUM светеше все така ярко и непримиримо.

 

Като изсечени в камъка, на плазмите, вградени в скални ниши по гигантските отвеси, се появиха лицата на водещите, а после и това на Марица Рохас. Досадна хомосексуална писателка и изследователка на свръхестествени феномени, която от години човъркаше в случая на хотел „Дел Салто“. Колкото и да му беше неприятно, Брам нямаше как да я прескочи. Тя бе нужният антагонист в неговата игра – човекът, който всячески се опитваше да докаже, че мястото е прокълнато.

 

„…И така, за зрителите, които току-що включват на нашия канал, ето ни пак на живо от Лагуната на мъртвите! Излъчваме пряко от населения с духове бивш хотел „Дел Салто“, който през 2014-а бе реновиран като музей на екологията, а наскоро – отново изоставен. Преди малко изпълнителният директор на известната ЛАРП организация Lusorium, господин Брам Кобке, наричан още Импровизатора, официално обяви последната вечер от „Метаноя“. Хитовата ролева игра на живо, която изследва процеса на фундаментална промяна в начина на мислене. Онзи духовен прелом, при който убежденията на индивида претърпяват катарзис и той припознава нов модел на възприятие спрямо реалността. Дами и господа, дали трийсет заклети атеисти, напълно отричащи свръхестественото, след едномесечното си пребиваване в печално известния хотел „Дел Салто“ ще решат, че духове все пак съществуват? И дали останалите трийсет участници в ларпа, действителните потърпевши от прокобата на мястото, ще излязат от сигурната прегръдка на високотехнологичния небостъргач и убедени в обратното, ще кажат сбогом на страха?!...“

 

Брам изпука врата си, скован от хладния, пълен с водни сачми вятър, и се разсмя: Девата може и да беше уморена, но не и той. Ако тук вилнееше зла сила, нека го повдигне на скрипец и свали кожата му! Още утре ще облече нова. Ще огъне ребрата на Земята и ще направи място за друга, своя Вселена.

 

„...Уважаеми зрители! Виждате обсадата на входа на хотела! Членовете на Братството – международната организация, която защитава правата на играчите по света, протeстират срещу опасната игра на Lusorium и препречват пътя на госпожица Рохас! Но ето я, тя успява да се измъкне… Госпожице Рохас, разкажете малко повече за тъмната история на сградата…“

 

Изрязаното от сърповидни черни кичури лице на Марица Рохас засия. Изглежда, малката обичаше истории за духове, защото оживено заразказва за този 157-метров водопад с викториански вид и как през 50те хотелът изпаднал в забвение, а смъртта станала найредовната му гостенка.

 

Брам плъзна поглед по хидравличния мост, свързващ основата на небостъргача с жалкото хотелче отсреща. Опита да забрави за пропастта, която ги делеше, и си представи славните дни на „Дел Салто“, елита на Богота и баловете под шампанското на водопада. Но после пред очите му отново изплуваха виденията на Раул Падиля… Като дългогодишен администратор на хотела, Падиля трябваше да познава проклетата сграда по-добре от трите косъма на голото си теме. Вместо това старецът се бе поддал на общата мания. И ако някога бе уволнявал всяка камериерка с по-развинтено въображение, днес той на свой ред бе убеден, че хотелът е обитаван от зли духове. През последните два месеца всеки път, щом Брам го канеше на разходка, Падиля не спираше да дърдори за левитиращи предмети, тайнствени стенания и драскане по прозорците. Разправяше как гостите се будели със синини или се хвърляли от Девата по средата на изречението, подтиквани от зовящите ги от пропастта гласове. В такива моменти малката дупчица в брадата на Падиля трепереше или се разширяваше от ужас и даже хлътваше още повече. Но колкото и да му се присмиваше, Брам не можеше да забрави деня, в който старчето му разказа за жената с кървавото лице.

 

Двамата вървяха в гората по платото на Текендама, когато Падиля спря рязко до едно дърво, почука като кълвач с гнилия си бастун по ствола и се огледа. Едва след като се увери, че никой не ги следва, старчето приближи Брам и издиша спиртната мъгла на страха право в лицето му.

 

– Тъмнокоса южноамериканка, подстригана възкъсо. Първо се появи на прозореца ми. После чух стъпки в стаята, но реших да се престоря, че спя. Тогава тя седна на леглото ми, топла като… човек! – ококори се Падиля. – А може би аз бях изстинал... Осмелих се да я погледна само веднъж. После тя се разтвори във въздуха. Пуф! – Падиля пусна за миг бастуна си и плесна с ръце. – Вярвате ли ми, кажете?! Мога да се закълна, че беше самата Мария Прието. Онази, която постави началото на края...

 

– Успокойте се, Раул. Отдавна всичко е приключило. Хотелът е необитаем.

 

Падиля го погледна с укор.

 

– Нищо не е свършило! Че ако е свършило, за какво сте тук? Самоубийствата на туристи продължават.

 

– Няма да има повече самоубийства – отсече Брам. –  Държим нещата под контрол. И ми разкажете още за тази Мария. Искам да знам всичко.

 

Падиля отново почука с бастуна си, този път повяло. Напълно бе погълнат от образа, който рисуваше под тихия и нехаен дъжд.

 

– Пристигнаха с влак от Богота – каза. – Тя и годеникът ѝ. Изглеждаха така щастливи, че им дадох найхубавата стая – на втория етаж, с изглед към водопада.

 

– Тази, в която спях аз? – попита Брам.

 

Падиля кимна разсеяно.

 

– А после нещо се случи и Мария спря да се усмихва. Спря и да ме пита за птиците... След вечеря вдигаха чинията ѝ почти пълна, а нощем я гледах как кръстосва боса и по нощничка на терасата.

 

– Ах, вие, Падиля… – намигна му в обречен опит да се пошегува.

 

– Онази неделя Мария отново се усмихваше – продължи старецът и едната му вежда хвръкна. – Сервирах им лично закуската – бъркани яйца с царевични питки, после двамата излязоха. Годеникът ѝ отиде да поплува, а тя поиска да ѝ пратя дежурния фотограф. – Падиля го погледна сякаш от съдебната скамейка. – Разбирате, да ѝ направи няколко снимки за спомен от Богота. – Старецът извади смачкано картонче и палецът му се плъзна по него като шкурка. Върху снимката, с ръждив кламер, бе закрепен лист с изящен почерк. – Вижте позата, в която за последно я е хванал фотографът ни, преди тя да се хвърли към пропастта. Брам погледна снимката. В рамка от скали и в дълга бяла рокля, Мария Прието бе застинала в своя последен полет, запечатан от вероятно нищо неподозиращия фотограф.

 

– Погледнете бележката – прошепна Падиля и припряно го потупа по ръката.

 

Брам извади кламера, разгърна пожълтелия лист и зачете предсмъртните думи на горката женица.

 

 

Заради неблагодарността се забърквам в дълбината на тайнствения водопад. И в тази романтична пропаст, която се спуска надолу по зеления хълм зад прикритието на дърветата. Диво място! Така свещено и вълшебно, както под бледната луна жена ридае за своя любовник-демон.

 

 

4.11.1935

 

Мария Прието

 

 

 

Без идея за каквото и да е отстъпление от каузата ни – НАПРОТИВ, обстоятелствата около датите на първите два концерта от сезон 12 на платформата Камерна сцена Пловдив, налагат следните промени.

 

-          Домакин на събитията ще бъде  АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив. Благодарим на ръководството за предоставената ни възможност!

 

-          Начален час 20.00 ч.

 

-          Събитията ще бъдат проведени без публика с онлайн премиери излъчени на страниците на академията и Камерна сцена Пловдив.

 

-          Със специалното участие на Деница Димитрова – арфа.

 

На 8 април от 20.00 часа на сцената на АМТИИ ще се срещнат няколко поколения съвременни класически артисти в необичайната комбинация от арфа, виола и флейта.

 

БЕРТЕН Д’ОЛАНДЕР- флейта (Белгия)

 

РАИСА ЗАПРЯНОВА–виола (България) 

 

ДЕНИЦА ДИМИТРОВА – арфа (България) 

 

Тримата инструменталисти имат широка концертна изява в редица фестивали в Европа, Япония, Китай и САЩ.

 

За първи път триото се събира в общ проект за да открие дванадесетия по ред сезон с концерт от платформата Камерна сцена Пловдив. Интересният и богат обертонов потенциaл на инструментите ще се мултиплицира в оригинален звуков резонанс, който обединява наследството от европейската импресионистична музика на Дебюси и Ибер с творби от съвременни автори. Световни премиери в програмата са произведенията на българския композитор Велислав Заимов – Соната за флейта и виола ( 2020) и Уилфред Уестерлинк – Дуо за виола и флейта. При изпълнението на Квартет за флейта, виола, арфа и чембало от Велислав Заимов музикантите ще си партнират с доц. д-р Велислава Карагенова – преподавател по пиано и чембало в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.

 

 

На 9 април от 20.00 часа на същата сцена в импровизационен дух ще се срещнат идеите на :

 

БЕРТЕН Д’ОЛАНДЕР - флейта (Белгия)

 

ЖИВКО БРАТАНОВ – пиано (България)  

 

Дуото се сформира през лятото на 2019 г., когато двамата получават непланирана възможност за съвместен концерт. Резултатът от неочакваното музикално сътрудничество се оказва интересен както за публиката, така и за самите тях. „Близка среща на два свята“ по думите на Бертен, който е сред изявените класически музиканти, които умеят и не се притесняват да импровизират. Този вид музициране му предлага възможност да приложи изключително богатата си палитра от изразни средства и забележителното владеене на инструмента флейта. За добре познатия на пловдивската публика Живко Братанов импровизираната музика е основно поле на търсения и платформа за музикално общуване.

 

Концертите се реализират в колаборация с Международен Младежки Фестивал „Кръстопът”- АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив.

 

Камерна сцена Пловдив – 12-ти сезон се осъществява с подкрепата на община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2021 година.

 

 

8 април – четвъртък

 

9 април – петък

 

„Близка среща на два свята“

 

от 20.00 часа

 

Онлайн премиери

 

АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив

 

 

Татяна Лолова: „Че какво по-сериозно от шегата, радостта, ласката, признанието… празник след толкова делници.“

„Много съм играла… И съм чела интересни текстове на глас пред публика. Актьорът насита няма. Иска още и още! А като спре да иска, значи не е вече актьор, а иска да стане режисьор, да събере група актьорчета и той да им казва какво да правят. Или започва да пише автобиографии. На всеки му се дописа. Писатели много, читателите намаляха.

 

Да не кажа… няма ги. Няма време за четене.

 

Ей!... Някой прохърка. Тихо… Ще го събудиш и ще вземе да пропише.“ – Татяна Лолова

 

 

 

На 22 март 2021 г. ни напусна обичаната от всички ни Татяна Лолова. Една от най-великите и талантливи български актриси. Няма незаменими хора, но има неповторими. Тя е именно от тях. Последно тя сподели с публиката си своите тетрадки и рисунки, които беше пазила толкова много години. Отвори ги, за да си спомня за своя съпруг Славето. Така се роди книгата „Дневници & делнициׅ“, под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев. Книгата бе представена през октомври 2019 г. в литературен клуб „Перото“ към НДК, както и в поредица пътувания в страната и чужбина. Предоставените снимки, спомен от премиерата, са на фотографа Орлин Огнянов.

 

От днес в книжарниците можете да намерите специалното издание на „Дневници & делници“ в памет на кралицата на театъра. В книгата е вложен като подарък голяма картичка с авторски шарж на самата Татяна Лолова с дата 19 март 1988 г. Това издание разкрива таланта на актрисата не само на сцената и екрана, а и уменията й да рисува, да прави дизайн на дрехи и кукли, да представи себе си чрез разказите си за колеги, приятели, познати. Татяна Лолова озаряваше не само сцената и екрана. Появата й където и да е караше хората да се усмихнат и да засияят. Тя беше светъл човек, нека е светъл и небесният й път!

 

***

 

„Дневници & делници“ е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката. След като обичният съпруг Светослав Светославов–Славето си тръгва от този свят в края на 2018-а, Татяна Лолова отваря старите тетрадки и изважда забравените фотографии, картички и писма, за да си спомня.

 

В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините – от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата „Аскеер“... Страниците на „Дневници & делници“ ще ви разкажат и за радостите в личния й живот – срещата със Славето, появата на сина й Сава, на внуците Сава и Матео. Особено интересни са потретните описания на редица артисти като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Тодор Колев, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Калоянчев-Калата, Велко Кънев, Калин Сърменов, Цветана Манева, Николай Хайтов, Никола Анастасов, Георги Русев и др. В тези кратки етюди е побрана цяла палитра от настроения – ще усетите зад думите на Татяна Лолова и хумора, и болките, и любовта й към живота и професията на артиста. Този своеобразен дневник от 240 страници ще ви направи съпричастни към спомените и към умението й човек да подреди живота си такъв, какъвто е.

 

В това занимание немалка е и ролята на съставителя и редактора Георги Тошев. Творческият усет да подбере най-интересните за публиката и най-ценните за времето пасажи, снимки и илюстративен материал буди истинско възхищение. Чудесният дизайн е дело на Тодор Манолов – проявил е страхотно въображение как да подреди по най-добрия начин този пъзел от стотици материали. Някои от снимките на обичаната актриса се публикуват за първи път в тази книга. А портретите и автопортретите са най-голямата изненада за художническия й талант – в частта „Делници“ ще видите скици на Шекспир, Мерсия Макдермот, Иван Цветарски, Светослав Светославов-Славето.

 

 

А ето и за какво е мечтала Татяна Лолова:

 

 

Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен!

 

Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да весели, да те води към танц, към песен, да показва развитието на целия човешки живот – от започването му до старостта…

 

Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми мечта, но пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти мечти.

 

Нека остане и нещо несбъднато.

 

Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига…

 

Защото съм АЗ!

 

Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…

 

Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат.

 

Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…

 

 

***

 

 

Гледайте видеото от 15.11.2021 с Татяна Лолова малко преди представянето на книгата „Дневници & делници“ в Мидалидаре, което събра над 11 000 лайка във фейсбук и повече от 160 споделяния само за 2 дни:   https://www.youtube.com/watch?v=GQtRNgB9D1s

 

 

Откъси:

 

 

Какво е да си спомняш?

 

Да подреждаш минали случки, думи, снимки, тъжни и смешни моменти в емоционалната си памет…

 

Да си спомняш, може да е щастие, но и проклятие.

 

Животът минава като миг пред очите ти.

 

И може да разбереш какво си пропуснал.

 

Татяна Лолова е обичана актриса.

 

Жена, чийто талант живее от човешките емоции.

 

Познавам я от години.

 

Виждал съм я в щастливи моменти, когато се раздава на своята публика. И когато се оглежда в очите на любимия си съпруг Славето.

 

Бил съм до нея и когато мълчи от болка.

 

Славето!

 

Дори не мога да си представя в този чуплив свят какво е да споделяш живота си с някого цели 56 години.

 

Татяна Лолова и Светослав Светославов – Славето са доказателството, че любовта е възможна, „докато смъртта ни раздели“.

 

Бях с Таня, Славето и сина им Сава на 25 декември 2018 г.

 

На другия ден Славето си тръгна…

 

Таня остана.

 

Сама.

 

За да си спомня.

 

И да подреди живота си такъв, какъвто е.

 

Тя отвори старите тетрадки, извади забравени

 

фотографии. Спасение от празнотата. След Славето.

 

Таня е тук.

 

Сама.

 

И си спомня.

 

Георги Тошев

 

 

 

Пиша. От малка. Записвам всичко, което трябва да направя. Предпочитам с молив. Така подреждам мисли, дни, задачи.

 

Обичам да пиша. И да рисувам.

 

Мечтаех да водя дневник през целия си живот. Да записвам всеки ден случки и преживявания. Не успях. Животът се случваше по-бързо от намеренията и мечтите ми.

 

Надбягвахме се.

 

И той ме изпреварваше всеки път, когато помислях, че трябва да опиша някое свое преживяване. И все пак успях да подредя в тетрадка някои хубави и трудни моменти.

 

Писането ми помага да се справя. И с еуфорията на радостта, и с бездната на мъката.

 

Пиша и днес. Кратко. Задачи, телефони, срещи, имена. Все по-рядко – преживявания.

 

Животът е бърз. Думите – кратки.

 

Последното нещо, което написах, беше на Рождество, 2018.

 

Татяна Лолова

 

 

 

Страница 9 от 1868

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…