Цялата зала е на крака. Коментарът е излишен

Стефка Георгиева

Актьорите от сливенския театър гостуваха на сцената на Пловдивската филхармония и представиха спектакъла си „Възхвала на колебанието“. Постановката е на Маргарита Младенова и е поставена върху произведения на Георги Господинов.

Тук е моментът, в който трябва надълго и широко да ви разкажа как са се представили актьорите. Дали ми е харесало или не, каква е била сценографията и куп подобни неща, които в момента толкова ми бледнеят в съзнанието, че няма да го направя. Няма да ви кажа нито думичка от горепосочените. Вместо това ще ги разкажа за публиката.

Финални реплики. Прожекторите угасват. Пълна тъмнина, като в затворена гробница. И аплодисменти! Сливенчани изправиха цялата публика, без изключение, на крака. Зрителите в залата аплодираха гостуващите актьори в продължение на няколко минути. Овации, аплаузи, хвалебствени викове и поощрителни звуци огласиха цялата зала на Филхармонията. Актьорите се поклониха веднъж, втори път, трети път… Аплодисментите не стихват. Четвърти и пети поклон. Шумът не намалява. Артистите излизат от сцената. Публиката продължава окуражително и на крака да аплодира след постановката. Те отново се връщат. Покланят се още няколко пъти. Една от актрисите вече е с насълзени очи. Мисля си: „Дали се получиха добри кадри? И да са, пак е крайно недостатъчно.“ По пътя си мисля какво да напиша. Реших го.

След като хора от различни възрастови групи и с различни разбирания за света (а това го знам, защото част от тях познавам), единодушно и на крака аплодират, какво значение има моето мнение? Единственото, което без колебание мога да кажа за това представление е – то ни дава смисъл, а ние го предаваме на актьорския състав като щафета.  Хубаво е така да се осмисляме взаимно.

Аня Петрова

На всички ни се е случвало, макар и да не искаме да си го признаем. ДЕТСКИТЕ РОЖДЕНИ ДНИ! След като едни колеги бяха пуснали подобен текст, но от мъжка гледна точка, то аз искам да ви дам женската, след като нашите нерви се късат къде по-лесно от мъжките. Как да оцелееш на детски рожден ден в десет стъпки.

1.    Добре е да пиете хапчетата си за глава предварително, а не да чакате до края на дадения рожден ден.
2.    Децата са достатъчно ниски, за да не знаят какво по-точно е съдържанието на розовата ви чаша за кафе.
3.    Медитацията, йогата и пилатесът ви се отплащат най-сетне, след като сте усвоили уменията си да изкарвате душата от тялото си и да се намирате в пълен покой.
4.    Махнете всякакъв вид герданчета, пръстенчета, обички и си вържете косата – всичко, което виси от вас, ще се превърне в обект за дърпане.
5.    Тренирайте поне седмица преди това, защото „ИСКАМ НА КОНЧЕ” не признава за отговор „не”.
6.    Кажете, че имате малък проблем с корема, затворете се в тоалетната и си поплачете тихичко.
7.    Гледайте повече реклами за перилни препарати, след като всички знаем, че след това ще ви бъде нужен най-добрият.
8.    Приберете всякакъв вид остри предмети. В един или друг момент, ще започнат да прескачат страшни мисли през главата ви.
9.    Не харчете много пари за подаръци,тъй като 2-3 секунди след като разопакова подаръка ви детето най-вероятно ще го счупи,смачка,стъпче или глътне.
10.    Дръжте номера на психиатъра си близо до вас.

Начин за употреба на текста: Всеки ред трябва да бъде приеман с насмешка и чувство за хумор.

Той е Иван Шарков и е едно голямо слънце, разхождащо се по пловдивските улици. Занимава се с фотография, основно пейзажна и улична. Пътувал е, продължава да пътува и няма намерение да спира, но въпреки това иска да остане и да се реализира в Пловдив. Вижте какво сподели той пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ. 

От колко време се занимаваш с фотография? 

Около 5 години. 

Какво те накара да грабнеш фотоапарата? 

Приятел. 

Кой е любимият ти кадър или зад кой се крие най-голяма история? 

Зад всеки кадър има дадена случка или миг, който ме провокира да го хвана или направя, но не винаги успявам. Любимата си снимка все още не съм я направил. 

Как се насочи към уличната фотография и защо? Има ли нещо специално, което откриваш в нея? 

Първоначално исках да снимам всичко. С времето се насочих към тази нишка от фотографията, защото ми доставя най-голяма емоция, независимо каква. Защото една снимка трябва да ти носи емоция (Перифразирам думите на един човек, Elliott Erwitt, също е уличен фотограф. Мисля точно като него и от негови снимки се запалих). Уличната фотография ти позволява да виждаш живота от различни ъгли. 

Най-щурото ти приключение в фотоапарата? 

Старая се да ги избягвам, когато снимам. Все пак искам да остана незабелязан. От време на време ми викат и се налага да обяснявам или да трия кадри. Може би протестите през 2013г. в София. 

Защо остана в Пловдив, има ли нещо специално за теб под тепетата? 

Защото е най-красивият град. 

Занимаваш ли се с нещо друго? 

Студент съм все още. Уча адаптивна физическа активност и спорт за хора с увреждания в Национална спортна академия.

Авигея Бойкова

След успеха на първата ,,Нощ на сетивата‘‘,състояла се миналата седмица в Медицинския университет,дойде ред и на втората,която се проведе в библиотеката на Пловдивския университет. Тя е част от националната кампания под надслов ,,Библионощ‘‘.
Вечерта започна под акустичния звук на студентите от специалностите ,,Джаз и поп изпълнителско изкуство‘‘, ,,Музика‘‘ и ,,Педагогика на обучението по музика‘‘, изпълнили произведения на Ерик Клептън, Ричард Клайдерман, Александър Винитски, Стинг, Ломбардо Грийн, Фредерик Бюргмюлер, Йохан Себастиан Бах и други световноизвестни музиканти.Гостоприемните организатори бяха приготвили сладки изкушения и чаши вино,с които посрещнаха всички гости.

Стартова позиция зае студентката Светлана Маринова,която изпълни няколко акустични произведения, последвана от колегата си Кристиян Манолов,който погали слуха на присъстващите с изпълнения на Ерик Клептън. Иво Анохин,студент в специалността ,,Музика‘‘  представи  2 изключително виртуозни изпълнения на електрическа китара ,като в едно от тях спомагателна сила бе и синът му Ангел,който изпълняваше съпровод на акустична китара.След това приятно музикално оформление,публиката се наслади на увлекателните истории на проф.дфн. Никола Балабанов-страстен любител на книгите и литературата като цяло-относно началото на университетската библиотека и премеждията при опазването й.Професорът е бивш ректор на Пловдивския университет в периода 1989-1993,но самият той сподели,че и до ден днешен продължава да посещава библиотеката редовно и й дарява книги.Самият той цитира писателят Александър Балабанов приканвайки хората да не се страхуват от ловци в гората,от диви зверове или от удавяне в Адриатическо море,а от човек,никога не прочел и една книга.Професорът загатна и за скорошното издаване на новата му книга,която ще бъде посветена на историята на атомната физика.Пожелаваме му успех какъвто имаше с предната ,,Закачки с миналото на университета‘‘.
След разказите на професора присъстващите се насладиха на изпълненията на Живко Каратабанов-акустична китара и на Жулиета Танева-виолончело

Градска художествена галерия – Пловдив кани своята публика да твори!

Всеки пловдивчанин или гост на града, посетител на галерията, е поканен да изрази в цветове своя история, да сподели в рисунка чувство или впечатление, да остави художествено послание като частица от себе си и своя свят!

Началото на тази инициатива ще бъде поставено на 22 май 2015 г. (петък) в 11:00 часа по повод официалното удостояване на град Пловдив с титлата „Европейска столица на културата 2019”.

В двора на Градска художествена галерия - Пловдив на  ул. „Съборна” №  14а (Старият град) ще бъде разположено специално подготвено платно, върху което всеки ще може да рисува свободно. Всеки месец платното ще бъде подновявано, а всяка година ще се организира изложба с всички произведения.

Бялото платно очаква Вашето творчество! Очакваме Ви и ние – екипът на галерията!

Корейският артист Пууунг успява да улови в творчеството си онези малки моменти, които правят любовта истинска. В една връзка ежедневните взаимоотношения са много по-важни от тези по празниците и не бива да забравяме това никога. Чаша чай, прегръдка или дори целувката за чао – във всичко това се крие магията на любовта.
Любовта е нещо , с което всеки може да се свърже. Любовта идва по начин, който лесно можем да пропуснем в ежедневието си. Така че  се опитвам да намеря смисъла на любовта именно в нашето ежедневие и да го превърна в произведение на изкуството, пише Пууунг в социалните мрежи.
Погледнете целия списък с картинки. Коя улавя най-добре значението на любовта за вас? В коя може да видите части от вашето собствено ежедневие, които заслужават повечко внимание от това, което им отделяте?