Капана.БГ
Поставят „Тетрален Урок по български“ в Пловдив
Трупата на Театър „Българска армия“ кани пловдивчани на поетичния спектакъл „ УРОК ПО БЪЛГАРСКИ“ създаден по стихове на Иван Вазов на 28ми февруари в Дом на културата от 19:00 часа.
Артистите Евелин Костова, Антоанета Добрева – Нети, Анастасия Ингилизова, Калин Иванов, Йордан Алексиев и Ясен Атанасов няма да преразказват написаното в учебниците за живота и творчеството на Патриарха на българската литература, а ще се опитат със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово”) да надникнат в десетина от неговите неувяхващи творби. В спектакъла зарителите ще чуят „Паисий“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“, „Моите песни“, „Майка ми“ и други любими стихове на Иван Вазов.
Автор на сценичната адаптация е Иван Налбантов, сценографията и костюмите на Нина Пашова, а музиката е на Дони.
А защо „Тетрален Урок по български“, отговаря филологът, учител по литература и преподавател в Сoфийски университет – проф. Владимир Атанасов:
„Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва.
Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява очакванията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена… не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност.
Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи.
С Вазов започва професионалното битие на българската поезия, нейното обогатяване като език, сюжети, образност, мотиви, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е великолепен пример за естествено свързване на народната реч и книжовната норма. И до днес остарелите форми придават специфична „вазовска” стилова оцветеност на неговите стихове. Днес Вазовото слово живее в новия проект за театрален урок на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”.
Българското слово обича Вазовата поезия и изпълва театъра.
Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, тревогите и тъгите, които е пренесло в културната ни памет! А ЗАЩО ВАЗОВ? СЛУШАЙТЕ!“ – проф. Владимир Атанасов.
Билети на преференциални цени – 15 лв се продават в мрежата на Ивенитим, каса пред общината, каса „Маскарт“в Дом на културата.
Спектакълът е подходящ за ученици!
„Тютюн“ с Диана Димитрова и Калин Врачански на Варненския театър гостува отново в Пловдив
Великолепната Диана Димитрова, звезда от тв сериалите „Откраднат живот“ и „Лъжите в нас“, магнетичният Калин Врачански и талантливият Стоян Радев, са в главните роли в спектакъла „Тютюн“ на Варненския театър, който пловдивчани ще могат да видят на 13 април от 19.00 часа в Дома на културата „Борис Христов“. Те са Ирина, Борис Морев и Фон Гайер – харизматичните герои на Димитър Димов, пламтящите страни на унищожителен любовен триъгълник от романа „Тютюн“ и света на „Никотиана“.
„Тютюн“, една от 10-те най-любими книги на българите, има нелека литературна съдба. Забележителна панорама на времето, когато България се намира в германската зона на влияние, романът, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на СБП за „проводник на западно влияние“ и политически „неправоверно“ съдържание. Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „Тютюн“ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „социалистически реализъм“ (1955).
Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г. „Тютюн“, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 г.
Спектакълът „Тютюн“ бе един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговата 100-годишнина. Днес, 72 години след излизането на романа и 62 години след филма с Невена Коканова и Йордан Матев, „Тютюн“ е спектакъл като нож, опрян в гърлото. Светът е разяден от войната. Хората се борят за власт, пари, доминация над другия. Разтърсващ и чувствен спектакъл за една невъзможна любов.
„Тютюн“ е провокация за театъра, за актьорите, за зрителя, и за режисьора Бина Харалампиева. Спектакъл, в който зрителят ще преоткрие много актуални теми, които свързват минало и настояще. За драматизацията Юрий Дачев използва оригиналната, нецензурирана версия на романа. Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов.
Театрално-музикален продуцентски център Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ представят „Тютюн“ за трети път в Пловдив, като билетите за предишните гостувания се разпродадоха за броени дни.
Билетите за 13 април са в продажба от утре – 23 февруари на каса „МаскАрт“ в Дома на културата „Борис Христов“.
Универсално одобрение за проекта на Форум-юг и Форум-изток
Търсят се около 11 млн. лева за изпълнение на проекта, нужна е само политическа воля
Теодор Караколев
Представянето на работния проект за реставрация и социализация на разкритите части от т.нар. „Форум-юг“ и „Форум-изток“ около Пощата е посрещнато с всеобщо одобрение от пловдивската общественост. Събитието се провежда в Малката конферентна зала в ГДК и трудно желаете да видят презентацията на екипа, спечелил обществената поръчка за проектиране. Експерти от различни сфери изразиха възхищение от детайлната разработка, описване на всички археологически части и внимателно подреждане на пъзела, извлечен от земята през годините по време на разкопките.
Критични мнения имаше предимно върху вариантите за социализация на обекта и опасността той да остане едно красиво пространство, което обаче ще остане бездушно. Роля тук може да има сградата на Пощата, но тя е извън рамките на конкретния проект, а поне в обозримо политическо бъдеще няма как да попадне в ръцете на Община Пловдив и тя да се разпорежда с нея. Различни граждани и специалисти в различни сфери имаха лични забележки и по други конкретни елементи.
Акцент в проекта са „вдигането“ на няколко колони и колонади в огромния обект. На първо място това е представянето на Източните пропилеи в почти пълния им блясък. От запазените елементи и с частично допълване, по подобие на дейностите във вече реализираните Форум-запад и Форум-север, ще се реконструират 2 цели колони от парадния източен вход на Агората, както и част от самия вход, арка и фронтон.
Цялата статия и галерия с визуализации по проекта може да видите в Под тепето .
Станислава Станоева: Ако успееш да съхраниш спомените си, порастването не е бреме
„Трева и звезди“ е първият сборник с разкази на Станислава Станоева. Това е книга за порастването, за живота, разделен между две идеологически системи
„Трева и звезди“ е първият сборник с разкази на Станислава Станоева, позната предимно с книгите си с поезия. Четирите цикъла на новото издание включват детските, младежките, зрелите и последните години на разказвача или на самата авторка, всъщност.
Книгата бе представена от Издателство "Жанет 45" и Литературен салон Spirt & Spirit на среща с автора във вторник вечерта в клуб "Петното на Роршах" в Пловдив. Модератор на срещата бе писателят и драматург Александър Секулов.
Със Станислава Станоева разговаряме за приключението, наречено порастване.
След няколко поетични книги през годините, се появява през 2022 първият ви сборник с разкази. Какво доведе до него и предизвикателна ли беше тази нова посока за вас?
Просто дойде време и за проза след цели шест книги с поезия. За мен да пиша прозаични текстове не беше нещо ново, тъй като дълги години съм работила като журналист в печатни и онлайн медии. Пък и като дете първото нещо, което написах, беше началото на един научно-фантастичен роман, който срещна безмилостната критика на роднините ми. Писането на разказите от новата ми книга не беше проблем, проблем бяха липсата на време в началото, а след това съмненията ми дали си струва, дали ще е на ниво това, което правя. Моите учители в полето на литературата са ме научили винаги да се съмнявам, да преценявам, да следя на какво ниво съм спрямо другите. Аз по принцип съм доста самокритична. В този смисъл прозата за мен си беше известно предизвикателство. Защото с поезия започнах сравнително млада, а младостта е смела. На по-зряла възраст човек започва да губи тази смелост. И защото поезия и проза се пишат по много различни начини. За прозата се изисква и дисциплина. Казах си: „Хайде, опитай, не е нужно да го показваш на други, просто се отпусни и пиши“. И така полека-лека започнаха да се появяват нещата.
Колко време е писана „Трева и звезди“?
Не се насилвах, исках да се забавлявам. Крадяха си време, когато можех. Редактирах, пренаписвах, редактирах. С всеки следващ разказ сякаш освобождавах все повече себе си. Предизвиквах се. Затова разказите са писани доста дълго, може би 4-5 години, ако не и повече. Появяваха се един по един сякаш в някаква своя си последователност, която ми подсказа и как да ги организирам после в книгата. С поезията емоцията е бърза и силна, с прозата е по-бавна и разточителна, понякога дори не знаех накъде ще ме заведе всеки следващ разказ. Докато пишех, бях в доста тежък период. А и след това. И сякаш в един момент пишех, за да се спася. Описвах спомени, за да ги съхраня, за да повярвам, че ме е имало.
От малкото момиче до порасналата жена, а дали е пораснала всъщност, какво има в рецептата с порастването и в книгата по аналогия?
Това наистина е книга за порастването, за живота, разделен между две идеологически системи. Както казва за нея Христо Карастоянов: „Светла носталгия за едно порастване и малко тъжната ирония на вече порасналия – такива са историите, събрани в тази книга.“ В сборника има много спомени, но и много измислени неща. Т.е. книгата не е чисто автобиографична. Тя условно може да бъде причислена към т.нар. автофикшън литература. По някакво интересно съвпадение в последните няколко години излязоха доста такива книги. И то все от автори от моето поколение – родени през 70-те години на миналия век. Сещам се за книгите на Наталия Мешчанинова „Разкази“, на Димитри Ферхюлст „Непрокопсаниците“, на Богдан Александру-Станеску „Детството на Каспар Хаузер“ и др. Миналогодишната носителка на Нобелова награда за литература Ани Енро е представител изцяло на жанра автофикшън.
В моята книга могат да се разпознаят хората, родени у нас през 70-те и живели в 80-те, 90-те, преживели прехода, опитали какво е да живееш и по времето на тоталитаризма, и по времето на демокрацията. Хубавото е, че в „Трева и звезди“ спомените са реконструирани без каквато и да било претенция или идеологическа ангажираност. Разказите са като антропологическо платно, като своего рода психологическа и топографска карта на фетишите и местата на колективна памет от времето на соца, прехода и годините след това, както пише за сборника Екатерина Григорова. И без да искат, и дори без да усетят, героите порастват, порастваме всички. Ех, да можеше да не става така! Но паметта е тази, която ни държи. Човекът е особена сплав от спомени и чувства и с нея той се опълчва на времето, което от своя страна е безмилостно. Ако успееш да съхраниш спомените си, порастването не е бреме, а дори забавление. Защото някак успяваш да надмогнеш времепространството.
Книгата с разкази е подходяща за хора от всякакви възрасти, мисля, че би паснала и на днешните тийнейджъри, нали така?
Да, тя е написана леко, четивно, разказите са забавни, а по-дългите са фрагментирани, което улеснява четенето. Има и много тъга, освен забавление. Книгата съдържа 31 разказа, разделени в четири цикъла, като обединяващото в тях е времето и носталгично-ироничния поглед към годините от зрелия соц, годините на преход в България, та чак до наши дни. Първият цикъл маркира детството, вторият – младостта, третият – зрелостта, а четвъртият, последен цикъл, е посветен на смъртта и нейната рефлексия върху живота на героите. Езикът е жив и пълнокръвен, а героите – истински със своите страхове, проблеми, радости, любови. Всеки, живял през последните 50 години у нас, може да разпознае себе си и своя живот в тези разкази.
С десетокласници от Езикова гимназия „Иван Вазов“ в Пловдив проверихме, че става и за тийнове. Гостувах им, четохме разкази, говорихме си за приликите и разликите между тогава и сега. И стигнахме до извода, че всяка младост си прилича – тя е дръзка, смела, бунтовна, наивна, всичко й е ясно и всичко за нея е мимолетно, леко, въздушно. И добре, че е така. После имаме остатъка от живота си, в който всичко натежава. Трупаме тъга, трупаме вещи, материални глупости, с които задръстваме дните си. Неизбежно стигаме и до смъртта, както се случи и с мен – загубих обични и любими същества. В крайна сметка смъртта се оказа голям учител – виждаш съвършено ясно кои са важните неща и отсяваш останалото.
Имаше такова заглавие на филм, но да попитам, в какво се превръщат мечтите?
Мечтите основно са приоритет на младите. И аз като бях млада, мечтаех за хиляди неща – едни от други по-неосъществими. Въпреки че, като се замисля, си давам сметка, че някои от мечтите ми се сбъднаха. Сега не съм чак толкова смела и свободна, че да мечтая. Мечтите на порасналите хора се превръщат в планове, задачи за деня, седмицата, месеца. Но и остават белези, спомени, памет. И осъществените, и неслучилите се мечти. Превръщат се в опит, в смях, в сълзи, в тъга.
Все пак е хубаво хората да мечтаят повече. Едно общество от мечтатели е за предпочитане пред скуката на хора, на които всичко им е ясно, скептични са и се присмиват на бляновете на хората. Така че – мечтайте!
Да очакваме ли прозата да ви задържи при себе си за по-дълго?
Надявам се. Само да сме здрави. Вече съм нахвърляла някои идеи за нови разкази, започнала съм да ги оформям в главата си. Но не бързам. Аз всъщност никога не съм бързала. Искам да вадя на бял свят само хубавите си, добрите си неща. Да пиша, само ако не мога да не пиша. Ще ми се да опитам и по-дълги прозаични форми, дори да напиша роман. Мечти? Кой знае. Това с романа явно ще е по-нататък. Разбира се, никога няма да се откажа от поезията. Тя е първата ми и неувяхваща любов, която ме спаси.
Станислава Станоева е родена в Пловдив. Завършила специалност „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на стихосбирките:„Смъртта на палача“,1999 г. (Национална награда за първа поетична книга в конкурса на Шуменския университет, 2000 г.), „Полет в камъка, 2003 г., „Градове и други острови“, 2009 г. (номинация за награда „Пловдив“), „Теория на всичко“, 2012 г. (номинация за Национална награда „Николай Кънчев“), „Форми на живот“, 2017 г. И „Божествени частици“, 2020 г. През 2022 г. излиза сборникът й с разкази „Трева и звезди“ с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“. Тя е лауреат на редица поетични конкурси. Има публикации в големите виртуални библиотеки, както и в национални и чуждоезични електронни списания. Стиховете й са преведени на турски, английски, немски и норвежки език.
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“. Източник-Пловдив чете
Представят сборника с разкази „Трева и звезди“ в Пловдив
Издателство Жанет 45 и Литературен салон Spirt & Spirit канят пловдивчани и гостите на града на среща със Станислава Станоева и сборника с разкази „Трева и звезди“ в Пловдив.
Модератор на събитието ще бъде Александър Секулов 21 февруари 2023, вторник, 19:00 ч.
в клуб Петното на Роршах Пловдив (ул. Йоаким Груев 36).
Станислава Станоева е родена в Пловдив. Завършила специалност „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор на стихосбирките „Смъртта на палача” (1999), „Полет в камъка” (2003), „Градове и други острови” (2009), „Теория на всичко” (2012), „Форми на живот“ (2017), „Божествени частици“ (2020). Има множество публикации в български литературни списания и вестници, както и десетки награди от национални и международни литературни конкурси. Нейни стихове са включени в Международен балкански сборник, Истанбул 2007 г., Юбилеен сборник на Лондонското поетическо общество, Лондон 2009 г., сборник „Лирика 2010” на НДК, София 2011, Антология „Литературен Пловдив“, Магдебург, Германия 2014 г. и Антология на българската поезия – XXI век, София 2015 г. Стиховете ѝ са преведени на турски, английски, немски и норвежки.
За книгата:
Светла носталгия за едно порастване и малко тъжната ирония на вече порасналия – такива са историите, събрани в тази книга. С тайните сили на носталгията можеш да видиш, че очите на баба ти върху черно-бялата снимка от други времена са зелени, растящият може да напише писмо на Анджела Дейвис (да го спаси от лекарката, която всеки ден му бие инжекции), после да попадне в ръцете на учителите (които си мислят, че от тях няма по-умни на този свят, поне докато си в ръцете им), а порасналият опрощава всичко това. Така в „Трева и звезди“ спомените за порастването се превръщат в разкази. Добри разкази.
Христо Карастоянов
Детството като една от най-плодотворните, но и трудни теми в литературата, съчетано с уменията на автора да разказва и точността, с която езикът прихваща материалното измерение на живота, превръщат сборника с разкази „Трева и звезди“ в своеобразна психологическа и топографска карта на фетишите и местата на колективна памет от времето на соца и годините след това. Сборникът може да послужи на всички, които са любопитни да разберат що е „спарче“, кои книги, плочи и изпълнители, кои семейни градски теми и легенди са кръстосвали сенки в живота ни. Тук, подобно на изровени цветни стъкълца, картините от света на героите се сменят една след друга в калейдоскопа на автобиографичната памет.
Екатерина Григорова
Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Творчески стипендии“.
Мелъди Гардo идва за първи път в у нас, пее на Античния
Критиците я сравняват с Ела Фицджералд и Нина Симон. Кадифеният й глас звучи нежно и вълнуващо като прошепнато откровение. Известната американска джаз и блус изпълнителка и автор на песни Мелъди Гардо идва за първи път в България. Концертът й ще бъде на 29 юли, в Античен театър, Пловдив.
Гардо е с ранга на джаз звезда от първия ешелон - нейният възхитителен кадифен глас звучи както на най-големите фестивали, така и на камерни зали. Името й е познато на всички любители на модерния джаз. Винаги нежни, пропити с дълбоко усещане за преживяване, песните на Гардо предизвикват силни емоции. Нейните изпълнения се отличават със същата бавност и обмисленост на интерпретациите – тя пее така, сякаш ти говори или мисли за нещо сама за себе си. Нейните джаз романи са посветени изключително на любовта, а текстовете им - невероятно поетични. Богатството на интонациите, преживяването на най-фините нюанси характеризират този необичаен и чувствен изпълнител.
Историята на живота й е точно толкова вълнуваща, колкото и нейната музика. На 19 години, красавицата от Пенсилнания, докато кара колелото си по улиците на Филаделфия, е пометена от джип. Прекарва близо година в болница, парализирана от кръста надолу и с тежка форма на аномия. Отново се учи да ходи и да говори. Като част от възстановяването си започва музикална терапия, която оказва истински успешна. Не само за подобряване на състоянието й, но и за откриването на нов, уникален талант. През 2012 тя дава името си на програма за музикална терапия в Ню Джърси.
Гардо е повлияна от блус и джаз изпълнители като Джуди Гарланд и Джордж Гершуин, както и латински музикални артисти. Многобройните й албуми са отдавна любими на слушателите – като My One and Only Thrill (2009) – продал над 1,5 млн. копия, платиненият The Absence (2012), събрал на едно място джаз, r'n'b, фолк и соул и хармонично съчетал музикалните традиции на Мароко, Португалия, Бразилия и Аржентина. А в издадения през 2020 г. Sunset in the Blue в първия сингъл “Little Something” тя си партнира с музикалната икона Стинг, който я нарича „изящна”.
По време на пандемията май 2020 г. Мелъди Гардо привлича вниманието на световните медии, като обявява в социалните мрежи кастинг за музиканти, които нямат възможност да работят заради ограниченията от COVID-19. С тяхна помощ тя създава виртуален оркестър и сингъла "От Париж с любов".
През юни 2020 именно Мелъди Гардо открива отново записите в легендарното музикално студио Аби Роуд, което поради пандемията беше затворило врати за първи път от 90 години насам. Тя се включва дистанционно от Париж и записва с Кралската филхармония.
Финес, изящен глас и красиво разказани музикални истории – това ще представи Мелъди Гардо на българската публика. Концертът й е на 29.07.2023
Една от най-успешните британски пиеси идва в Пловдив
Премиерата на „Отблизо“ от Патрик Марбър ще се състои днес, 20-ти февруари от 19:00 часа, в Камерна зала на Пловдивския драматичен театър. Режисьорът е Елица Йовчева и това е първата ѝ премиера на сцената в Пловдив. Сценографията и костюмите са дело на съвместната работа на Александра Йотковска и Мария-Елиза Бакова, музиката е на Светослав Димитров. В ролите на Алис, Ана, Дан и Лари влизат: Климентина Фърцова, Радина Думанян/Ирина Митева, Стилиян Стоянов, Тодор Дърлянов
„Отблизо“ е спектакъл за безизходното лутане в лабиринта на взаимоотношенията. За болезненото оглеждане в другия в търсене на себе си. За сърцата като стиснати юмруци, обвити в кръв. За забранените желания и розовите представи. За излъганото доверие и волята да продължиш. За невъзможните срещи и болезнените раздели. За Алис. За Дан. За Ана. За Лари. За момичето на седалката вляво. За мъжа на последния ред. За мен. За теб.
Колко трае едно „Обичам те“? Какво е по-голямо от ревността? Не е ли всичко вариант на нещо друго? И защо любовта никога не е достатъчна?
Алис, Дан, Ана и Лари се срещат, за да се разминат. Защото, за да обикнеш някого, първо трябва се изправиш срещу себе си. Да надвиеш себе си. Да простиш на себе си. Да обикнеш себе си. Да се взреш в себе си… Отблизо.
Патрик Марбер е роден на 19 септември 1964г. Той е английски комик, драматург, режисьор, актьор и сценарист. Той прави международното си име именно с пиесата си „Отблизо“ (Closer), която е поставена за първи път през 1997 в Кралски национален театър Лондон. Когато пиесата стъпва на сцената на Бродуей е екранизирана във филм, където в главните роли влизат Джулия Робъртс, Натали Портман, Клайв Оуен и Джуд Лоу.
“Винаги, когато съм режисирал пиесата, винаги съм се опитвал да намеря хора, които не са непременно като героите, а хора, които смятам, че притежават основния компонент, който героят притежава, някаква душа за него.” – Патрик Марбер
Елица Йовчева е завършила „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков, а след това магистратура по „Театрално изкуство“ в НАТФИЗ. Преди академията завършва психология в СУ “Св. Климент Охридски“. През 2022 получава номинация за „Икар“ 2022 в категорията „Дебют“ за представлението „Жената е рибя кост“.
„Отблизо“ печели петте най-големите награди за драматургия в САЩ и Англия. Сред престижните награди влизат и наградата „Оливие“ за най-добра пиеса през 1998 г. и наградата на Нюйоркския кръг на драматичните критици през 1999 г. за най-добра чуждестранна пиеса.
Пиесата е четвъртата премиера на Драматичен театър – Пловдив за сезон 2022/2023 и е първата за тази година. Премиерните дати са 20-ти и 21-ви февруари, а датите през март са 6-ти и 22-ри. Билетите са вече в продажба.