Танита и Георги ще се срещнат за първи път в Пловдив, арт-сцена „4хП“, на 5 декември от 19:00 часа.

За да ви потопи в дебрите на любовта - онази истинската, трагичната, вечната, незабравимата.В годината, в която празнуваме 450 години от раждането на Шекспир, режисьорът на театъра Николай Георгиев тръгва към една от най-класическите и същевременно емблематични пиеси в световната драматургия. Но не за да я постави на сцена и да Ви запознае с образите на Ромео и Жулиета, а за да срещне човекa зрител с едно момиче, което не подозирате, че съществува. За да Ви потопи в дебрите на любовта - онази истинската, трагичната, вечната, незабравимата. Този път – не за да видите колко от вас има в Шекспир и колко от Шекспир - във вас, а за да се откажете от мислите, от логиката си, от морала, от семейството и обществото си и да си кажете „Аз не съм това, което съм, защото съм само това, което съм. Така вече става!“". "Когато човек се откаже от всичко, което „е“, само тогава и единствено тогава „е“. Съблечен. Истински. Себе си", допълват артистите.

 Режисьор: Николай Георгиев
По текстове на Уилям Шекспир
Концепция: Ян Кот
Хореограф: Петя Йосифова

С участието на: Ромео – Георги Арсов, Жулиета – Танита Генова, Меркуцио – Марко Дженев, Тибалт – Николай Андреев, Дойката – Весела Радева, брат Лоренцо – Константин Кучев, граф Парис – Дилян Дайновски, брат Джовани – Георги Георгиев, Монтеки и Капулети – Криси Милева, Владимира Николова, Виолина Иванова

Това обещават организаторите на гастрола на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA в България.

Знаменитият оркестър ще завладее българските сцени и естествено няма да подмине и Европейската столица на културата Пловдив. VIENNA CLASSIC ORCHESTRA пристига с музиката на ВИЕНСКАТА КОЛЕДА, за да отвори душите ни и да ни зареди с много усмивки и празнично настроение.
 Традицията на Коледните виенски концерти продължава със специалните гости от австрийската столица – VIENNA CLASSIC ORCHESTRA, които за първи път ще гостуват в България.
Прочутият в цяла Австрия диригент Даниел Каваца ще завладее слуха и съзнанието на българската публика. Виенският оркестър VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е създаден от виртуозни и вдъхновени творци, с една обща цел – да съхраняват и предават красотата на виенската класическа музика. Всички тези таланти са завършили във Виена и са част от Виенската филхармония, така и в най-големите оркестри по цял свят. VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е свирил в зали като Щатсопер във Виена, величествената Олимпия в Париж и Роял Алберт Хол в Лондон, както и в най-помпозните концертни зали в повече от 30 страни по цял свят.
Отличителна черта на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA е свободата, която се усеща по време на концерт. Това е така, заради честата смяна на музикалното оформление и на самите персонажи на сцената. Програмата се състои от две части. Първата е с произведения на Моцарт, а втората е Щраус. Фамозното сопрано от Виена Юдит Халаз ще пее и в двете части, като ще изпълни известни опери и от двамата композитори. Музиката ще оживее в танцовите изпълнения на балетни двойки. Музикантите успяват да създадат един синхрон, в който, обаче променят типичната за класическите концерти последователност в изпълненията. Интересна комбинация между традиционно и съвременно.
Заповядайте да изживеете класиката в новото време с Коледното турне на VIENNA CLASSIC ORCHESTRA в България:
Пловдив - 14.12, Концертна зала на пл. „Централен“ 1, начало: 20ч.

Билетите са в продажба в БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПЛОВДИВ и онлайн в мрежата на Eventim.bg.

Владимир Чукич е роден през 1958г. в Хасково. Започва да учи специалност „Графика” във Великотърновския университет и напуща, убеден, че личните му експерименти в областта на графичните техники, му дават повече...
Член на Съюза на българските художници от 1983г.
Реализирал е десетки самостоятелни изложби в страната и чужбина, пленери и представителни за българското изкуство общи експозиции: в Холандия, Италия, Русия, САЩ, Франция, Сърбия, Германия, Турция, Полша, Латвия...
Владо Чукич е носител на редица престижни награди, сред които е и годишната награда на галерия „Дяков”, връчена му през 2010г. Печелил е конкурса „Сите дез ар” в Париж...
Негова „запазена територия” са графичните техники и рисунката, които го правят известен и познаваем за културната публика. Изяществото и ефирността на творбите му са характеристиките, които не разрешават да бъде сгрешен с друг художник.
В последните години художникът обогати търсенията си и в областта на живописта, които за първи път бяха представени пред публика в изложба в галерия „Дяков”.
Настоящата експозицията от рисунки / които той нарича „ръчна техника за избождане на очите”/ и живопис ще се открие на 4 декември /четвъртък/ 2014, в 17,30 и е неговия елегантен подарък за публиката пред настъпващите празници.

Аня Петрова

Абе, винаги съм се чувствала като черната овца на всяко общество, в което съм се опитвала да се впиша. Чета книжки, не гледам телевизия, даже нямам телевизор от две години. Ходя на театър и опера, а за дискотеките – ами, не. Пробвах се няколко пъти в ранните младини и не ми хареса. За да можете да разберете болката ми, аз съм на 21 – разцвета на силите, младостта ми, студентски години, айляк! Да бе, да си купя книга и да нямам пари за храна ми е любимото, а народът ми се чуди ли, чуди. Та аз дори нямам време да ги прочета, купувам ги, защото ми харесват, а знам, че някога ще забравя за тях, така че ги складирам. Трупат прах в шкафа ми или ги давам на някой друг да ги прочете с обещанието, че няма да ми разказва нищо.

Дразнят ме онези погледи, които ми нарушават личното пространство в автобуса, например. Влиза същество с розова коса, разпокъсани панталони и кубинки и гледа като терорист (това съм аз, да вметна само). Сядам до поредната баба, а тя си мисли, че не виждам потресения й поглед. Как не го е срам това младо поколение, значи! Не стига, че благодари за билетчето си, ами и вади книга и чете за 5 спирки! Срам! Срам! Предпочитам да ме е срам, отколкото да водя поредния разговор за прегоряла леща/боб (броя ги, 7 за сега на брой). Питам аз някоя колежка какво е чела последно и ми се отговаря „Космополитън”. Да, добре, хубаво четиво. Няма проблем. Велико е даже, не знам как все още не е станал бестселър. Абе, хубаво е че все пак четат, но да кажем, че това не се вписва в идеите ми за интелектуално ниво, което бих допуснала до себе си. Да, високомерна съм… Та, след лирическото отклонение, искам да кажа, че това ме плаши много. Плаши ме преподавателка, която ми разказа как студент отива при нея и й казва, че не е успял да намери произведението, което има да чете, защото книгата-сборник е била много дебела. От тук ни навежда мисълта, че човек изучаващ филология или социология дори не осъзнава, че има съдържание на сборните томове. Плаши ме, че се задава въпрос „Какво е лирика”, но  никой не може нито да отговори, нито да даде пример. Плашат ме преподавателите из школата в страната, чийто любим въпрос е „Какво е имал предвид авторът?”. Плашат ме пак те, които вкарват в главата на младите идеята, че писателите са мъртви, измъчени и евентуално застреляни. Плаши ме поколението на майка ми, което не признава, пак, писател, освен ако няма кръстена улица/училище/булевард/град на него. Ако не си в учебника по литература – МАЙНАТА ТИ! Изложби? Хахахахахаххаа. Да бе, кой ще ти отиде на изложба? Моля ви се, провесени картини и човек, който си вярва много. Отиваме, само заради безплатното вино. За фотографията изобщо няма да говоря, това у наше село не се приема за изкуство. Ако си фотограф – снимаш само сватби и кръщенета. Край на въпроса. Музика – трябва да са на сцена минимум 20 години и майка ти да те е приспивала с техни песни, за да ги уважаваш. Не би дал и два лева вход за нова банда. Защо ли? Ми, няма причина, така си отгледан. От къде да знаеш, че срещу тези ми ти пари би намерил едно съкровище. За театъра какво мога да кажа? Докато не се направи постановка по „Здрач” не очаквайте интерес от младото поколение. Пука ни, че ни дреме на спектаклите ви. Бях в Камерна зала на Драматичния, гледам си аз „Дисни Трилър”, а девойчето до мен се тагва във Фейсбук, че е на театър. За нещастие изпусна велик момент, на който всички се смееха и ръкопляскаха, та тя почна да се върти и да пита какво се е случило. Да живее социалната мрежа убила социалния ни живот!

Мечтата ми е да стана министър на кОлтОрата и да въведа тази красива дума на всекъде. Представяте ли си „Дом на кОлтОрата Борис Христов” .Ще държа на малките и големи букви, разбира се. Ще вкарам велики произведения в училище, като автобиографията на Парис Хилтън, например. Да си знаят децата, че ако си слаба, руса и с отворени крака всичко може. Ще приветствам с отворени обятия всички терапевтично написани творби. Всички бездарни глупаци, които сега заемат важни длъжностни места и ми отговарят за кОлтОрата, защото „ако се купува, ще се продава”. Защото е много важно да покажеш на един народ, че колкото и да си бездарен, стига да имаш правилния финансов подход и гръб, който те пази – абе, можеш! Сега започваме бавно и плавно да си подаваме оставките и накрая дори няма да има смисъл от Министерство на кОлтОрата, така че вероятно като дойде моментът аз да заемам тази длъжност ще отговарям единствено за статусите във ФейсбукА и коментарите по снимките ви.