Четвъртък, 22 Май 2014 03:00

Стани доброволец в ONE DESIGN WEEK

Екипът на ONE DESIGN WEEK търси доброволци - енергични, позитивни, креативни хора, пълни с ентусиазъм да се включат в организацията и осъществяването на шестото издание на международния фестивал за дизайн и визуална култура. Тази година за първи път фестивалът ще се проведе тук, в Пловдив между 20 и 29 юни.

Ако искаш да станеш важна част от това вълнуващо събитие и да се запознаеш отблизо с изложбите и проектите в рамките на фестивала, с международните гости и техния професионален опит, изпрати кратко CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. със subject Volunteers до 2 юни!

Като доброволец те очакват  много позитивни емоции, ценен опит в организацията и подготовката на събитие от този мащаб, много нови запознанства и сертификат за стаж. От ONE DESIGN WEEK пък държат на ентусиазъм, доброто настроение и отговорност към задачите.

Published in УЛИЦА

Драмата откупи правата на трета топ книга, след Възвишение и Сестри Палавееви

Стартира ремонтът на храма на Мелпомена

След период на мрак и въглен, съчетан с творчески възход, добрите новини в пловдивския театър започнаха да следват една след друга. Покрай готовото вече начало за старт на ремонтните дейности, които трябва да възстановят щетите от миналогодишния пожар в големия салон и сцената и да превърнат залата в може би най-модерната в техническо отношение в страната, дойде и друга блага вест. Днес Драмата сключи договор за откупуване правата на една от най-добрите български книги в последните 20 години- Трънски разкази на Петър Делчев. Авторът, директорът на театъра Кръстю Кръстев и драматургът Александър Секулов днес стиснаха ръце за съвместната си дейност и общата им работа вече е в ход.

С Трънски разкази завършваме първия етап на цикъла театър-литература след Възвишение и Сестри Палавееви. В тези проекти рискът да не успееш е огромен. Но сме готови да го поемем. Тъй като искаме да наложим отношение към българската литература. Алек Попов и Деляна Малева вече завършват драматургията по Сестри Палавееви, следва Трънски разкази. А след това ще се обърнем към големите български автори от Пловдив, за които театъра трябва да е дом. Ще предложим на някои от тях да напишат текст, който да е подходящ за сцена, обясни Александър Секулов и изброи няколко имена- Недялко Славов, Митко Атанасов, Иван Странджев,  Петър Анастасов, Елена Пенева, Антон Баев.

Желанието ни е да създадем лаборатория за литература, ориентирана към драматургията за сценично изкуство. Тя ще заработи с пълна сила в мига, в който театърът върне блясъка си след ремонта. Това е важно за всички, допълни Кръстю Кръстев.   

Не знам как текстът ще се случи на сцена, Говорим за това със Секулов отдавна и не се притеснявам, не със се колебал нито за миг след предложението, обърна се към ръководството на Драмата авторът на Трънски разкази Петър Делчев. Той не скри, че ще помага в драматургичната работа само идейно, като тя е в ръцете на Александър Секулов. Мисля, че ще се получи. Аз имам известен опит в подобни сценични залитания с текстовете си. Писах сценарии са кино, който спечели субсидия, но след идване на поредно ново правителство парите за него бяха орязани. Наясно съм, че с качването на Трънски разкази на сцена ще има компромиси, най-вече с героите.  Готов съм да се работи върху текста, каза още Делчев.

Изключителният трънски диалект от страниците му ще бъде запазен и в драматургичния текст за спектакъла. Примерът на Възвишение в това отношение е повече от добър. Какво ме свързва с Трънско? Корените. Баща ми е от този район. От него съм научил много от легендите за този край на вълците, както го наричат. И без преувеличения- там човек и вълк се родеят. Аз лично съм ходил там няколко пъти да промивам злато с тиган, добави писателят.

След добрата новина за Трънски разкази директорът на театъра зарадва още повече поклонниците на Мелпомена- започва ремонта в Драмата. Държавата осигурява 1,2 милиона лева. Над 80 хиляди са дошли от дарители и близо 200 хиляди от застрахователя. Моето желание е големият салон и сцената да бъде на Хай тек ниво- всичко най-добро като осветление, озвучаване и механизация. Нека си пожелаем това, което сме поискали, да се случи. Аз съм готов да похарча веднага милион и половина, зависи какво ще ни дадат от държавата, обяви Кръстев.

 

 

Published in СЦЕНА

Заключителния концерт от пролетния сезон на „Камерна сцена Пловдив“ ще изнесат музикантите от „Folk five +“, със специалното участие на Петър Салчев (вокал) и словенката Звездана Новакович (вокал и арфа). Събитието е на 30 май от 19 часа в Първо студио на Радио Пловдив.

„Folk five +“ е млада пловдивска формация от възпитаници на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Участниците в нея са дълбоко свързани с Академията и дълго са си взаимодействали по сцените. Преди година у тях се ражда идеята да се съберат заедно, за да представят традиционния български фолклор в различна светлина, която да го направи по-разпознаваем, интересен и актуален сред младите хора в България. Концепцията им е нестандартна, както нестандартно е и съчетанието на инструментите, на които свирят Васил Василев (кавал), Владимир Владимиров (тамбура), Деница Василева (вокал), Десислава Петкова (контрабас), Владимир Петков (пиано) и Живко Михов (ударни). Това подпомага диалогичността и интерактивността между музикантите на полето на етномузиката. В същото време е предпоставка за нови творчески импулси чрез съчетаване на фолклор с поп и джаз елементи, традиционно и модерно, локално и глобално.

През февруари групата изнесе благотворителен концерт в полза на идеята за ремонтиране на Жълтото училище в Стария град. В момента „Folk five +“ работят върху първия си албум, който ще включва авторска музика и аранжименти на фолклорна основа.

Пролетният сезон на „Камерна сцена Пловдив” се съфинансира от Община Пловдив и фирма „Дерони“. Реализацията му е в подкрепа на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019. Проектът партнира и с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), която чества своята 50-годишнина през 2014 г.

С близо 4-часова специализирана операция монументалната творба с лика на Борис Христов, дело на Цвятко Сиромашки, бе монтирана пред Дома на културата. Паметникът бе вклинен директно на парапета над стълбите към сградата. Цвятко сам избрал мястото, при все, че до сутринта намеренията бяха творбата му да бъде инсталирана на площадчето пред бившия Синдикален. Трябва да се вижда от далеч. Голям бил монумента- ами няма да е малък, щом става въпрос за такъв велик българин, обясняваше Сиромашки, докато работници побиваха скулптурата му.

Навършилият 60 години маестро сам аплодира успешния край на мисията, качен с помощта на дюлгерите на парапета, на едно ниво с главата на Борис Христов. Най-накрая, дойде на мястото си, каза Цвятко и не скри усмивката си. На акцията присъстваха Жорж Трак и Любозар Фратев, които бяха основни сподвижници на Сиромашки в делото му да пребори
отказа на общината да приеме паметника. Не знаехме, че ще го сложи тук. Мислехме, че ще е долу, на пространството пред стълбите, чудеха се служители на Дома на културата. Браво, Цвятко, браво, направихме го, викаха твореца негови близки.

Официалното откриване на монумента е на 23 май.

Published in POPART

Архитектурният шедьовър на градоустроителя на Пловдив е в меко казано окаяно състояние

Месо и топла скара умъртвиха сградата като я скриха от погледa

Предумишлено убийство! Само така може да се опише онова, което се случва с една от най-великолепните постройки на градоустроителя на Пловдив Йозеф Шнитер. Невероятната еднофамилна къща на архитекта, който промени Пловдив и го превърна в европейски град, е буквално умъртвена. Самата постройка е в меко казано окаяно състояние- фасадата сякаш е изядена от свирепи термити, останали са едва няколко декоративни елемента, а дворното пространство пред нея е като фон за нискокачествен американски филм на ужасите- тотално занемарена, с валящи се автомобилни гуми и всякакви ненужни вехтории. Проектираният и построен през 1905-та година шедьовър на Шнитер днес просто не може да бъде видян (при все, че гледката към него е твърде, твърде тъжна). На мястото на красивата ограда, съзидана преди век,  днес има търговски обекти от временен тип, чийто качества няма смисъл да коментираме въобще. Те пречат на погледа да се впие в цялостното съвършенство на двореца, превърнал се в руина. Къщата, издигната за Иван Андонов в началото на миналия век, се населява от наследниците му, сред които е и бившият областен управител на Пловдив Андон Андонов. Каква е причината един висш администратор да има такова отношение към наследството на Шнитер и към собственото си такова- не ни става ясно и не разбираме. Но ще се опитаме да разберем…

Очаквайте продължение на темата!

Най-тежко е , когато родител надживее децата си, в това число и духовните си деца. Пред очите ми ги избиха, едно по едно. Така коментира случващото се със стенописите си в тютюневия склад Вълчан Петров. Под тепето го потърси за коментар по повод разрушаването на фреските му в красивата сграда с неясен собственик, а той никак, ама никак не се изненада. Търсил съм контакт с тези хора, но не съм направил такъв. Повечето от работите ми в градска среда са унищожени, при това умишлено. Една от фреските ми се оказа в частен имот след промените и реституцията, двама души така го поделиха, че разделиха и самия стенопис с преградна стена, а в последствие замазаха всичко. Тежка бе участта и на един мой витраж, който бе свален от обществена сграда и отнесен неясно къде. Опитах се да го спася, но не успях, разказва Петров, без да изброява всички подобни културни убийства на неговото изкуство. За пример- фреската му в италианския град Пескара, размери 10 на 5 метра, се обгрижва като творба на Микеланджело. У нас, всичко се руши и краде.

Стенописите в бившето тютюнево хале са рисувани в края на 80-те години. Тогава в първия етаж се е намирала Аптека 22, по чиято поръчка Вълчан работи в продължение на месеци. Цялата композиция е свързана и представлява Храм на фармацията. Днес вече е Храм на безхаберието. Как се бори с него Вълчан Петров, какво се е случило с монументалното му изкуство, какво е загубил от него и кое е спасил, очаквайте в подробно интервю другата седмица.

 

Търсих мълчаливото и лично преклонение пред великия бас, каза художникът

Искам ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, допълни маестрото

Художникът Атанас Хранов откри фантастичната си възпоменателна алея в чест на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов тази сутрин. Маестрото покани на ръчно направената от него пейка с чугунени лаврови венци кмета Иван Тотев и заместника му Стефан Стоянов. Тримата се настаниха удобно в романтичното пространство край Дома на културата и послушаха гласа на Борис Христов, който се лееше от скритите в осветителните тела тонколони. По паважа до скамейката на Хранов минаха журналисти, общински съветници, приятели на художника, случайни минувачи. Те прочетоха вградения в гранитните блокове чугунен надпис  "100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов" и стиха на Александър Секулов "... и в безкрая на времето неговият глас се моли за България". Най-щастлив Атанас Хранов бе в мига, в който прегърна между лавровите венци сина си Любен- Емилио. Това бе жест на обединение, на сливане на поколенията, на почит и на любов, естествено.

Благодаря на общината и на общинския съвет за гласуваното доверие да създам тази възпоменателна алея в памет на Борис Христов. Да направя знак, който изразява любовта и почитта пред световния артист, за мен беше много трудно и отговорно. Исках от този знак няколко неща- да бъде част от атмосферата на града, да не нарушава архитектурната цялост на самото място, да кореспондира естествено с природата, сградите, пространството. Търсих мълчаливото и лично преклонение пред  Борис Христов. Исках да създам място, което хората естествено да обитават, да създам нов детайл в града, допълващ неговата енергия и дух. Ще бъда щастлив, ако видя хора, които седят на тази пейка. Така ще знам, че съм постигнал това, което искам – ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, каза Хранов пред гостите на събитието.

 

Страница 1 от 2

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…