Поредното издание на Код червено: Литература ни среща със Светлана Атанасова на извънреден художествен съвет.
"Българското литературно е пределно замърсено от книжни отпадъци, твърдят многоучени критикари (не без основание!), та в тази връзка нашето допитване до уважаемата публика е:
Да издаде ли лицето С.А. книга, или да предаде текстовете си за рециклиране?"
Срещата е тази вечер в U PARK Gallery от 19 часа.
Биография на Светлана /такава, каквато само тя може да измисли/:
Родена в София, в борческа Коньовица, съвсем до тънката граница между българи и цигани, потомък на бежанци от Македония и Одринска Тракия, самата тя е бежанец в прекия и преносен смисъл на думата. Животът не я задържа повече от десетина години на едно място и затова тя нарича себе си "Влакът- беглец". Преди това е имала и други прякори - "Лудото Ленче" и "Птичьенцьето" - така са я е наричали колегите ѝ във ВИТИЗ - където завършва актьорско майсторство /1978 – 1982/ в класа на проф. Николай Люцканов. "Тракийското Съкровище" е - от времето на работата ѝ в пловдивския театър от 1982 до 1989. Наречена е така от най-любимите ѝ Мама Злата и Бачо Кольо - светла им памет и дълбок поклон! Това са вечните актьори Златина и Никола Тодеви... "Змията", "Змиярева", "Черната мамба"... и други производни, произлизащи от вица - "най-гот е да си змия - хем си лежиш, хем си вървиш"- е прякорът, движещ се паралелно с "Тракийското Съкровище". Максим Генчев, пък ѝ вика "Светлосиния Петър" - пак в пловдивския период. Та… освен в Драматичен театър Пловдив, Тракийското съкровище се изявява и в Театър "Сълза и смях", преди да хване така наречените "кубински самолети" и да далдиса в Канада, където прякорът ѝ се променя на "Мамо". Там, тя живее близо 15 години - най-вече в Едмънтън, но също и във Ванкувър и Калгари. След това съдбата я захвърля в Щатите. След три години в Сан Франциско тя и до днес пребивава в Бостън, когато не е в София или Пловдив! Сами разбирате откъде идва собствено измисленият й прякор "Влакът -беглец". Играе в над 25 постановки във Пловдив и в София. Имала е над 30 представления месечно в продължение на години, докато се отдаде на благородната професия - "МАЙКА" 2009 , вече в Бостън, заедно с Мая Праматарова пишат "Убийте тази жена" и след 20 години Светлана бодро стъпва отново на сцената. Играе моноспектакъла в Щатите и Канада... и естествено в Пловдив и София. Веднъж отприщена, актьорската природа на "Влакът - беглец" не спира. Започва да излага дневните си въжделения и наблюдения във Фейсбук, където събира малка, но предана група от приятели и последователи. Някои от постовете ѝ ще чуете на 15 ноември в собствената ѝ интерпретация.