„На последната права от шестото десетилетие и на първата от седмото ви каня на самостоятелна изложба в галерия „Мария Луиза“. С "Точно време" за чаша вино на 31 януари 2025г. от 18.00 часа. Ще се радвам да отбележа с вас предчувствието за рожден ден.“

Типично в духа на свежото си чувство за хумор, пловдивската художничка Венета Маринова кани приятели, колеги, пловдивчани и гости на града на своята самостоятелна изложба в навечерието на рождения си ден.

Откриването на 31 януари е пет дни по-рано от личния празник, но е „точно време“ за чаша вино, което тя обещава да продължи до 5 февруари. Мястото също не е случайно. Галерия "Мария Луиза" в  Пловдив на бул. "Мария Луиза" 15, е естествено допълнение на едноименния бар в Пловдив, в който близо 30 г. се събира арт бохемата на града.

Венета Маринова е родена на 05.02.1956 г. в гр. Пловдив. През 1975 г. завършва Национална художествена гимназия “Академик Илия Петров”- гр.София. През 1979 г. - Великотърновския Университет “Св.Св.Кирил и Методий”- гр. Велико Търново, специалност Живопис.

Работи в областта на живопис, колаж, дървопластика, пърформанс и видеоарт. Има реализирани множество участия в колективни международни изложби; международни и национални симпозиуми и пленери; общи национални, регионални и колективни изложби; реализация и участия в множество кураторски проекти; изложби, пърформънси и акции с група „Ръб’’ и „Жените на Ръб-а“. Дългогодишен преподавател по рекламна графика и графичен дизайн. Автор на Национални учебни програми и Национални изпитни програми за професия Дизайнер - Рекламна графика към МОН. Осъществени над двадесет самостоятелни изложби.

Носител на награди от Международен симпозиум “Арт колаж“ гр. Пловдив, Годишни изложби на ДПХ, гр. Пловдив,, „Рицар на четката“, гр. София– Арт център Орхидея. Награда "Пловдив" с група "Жените на РЪБ-а" в раздел Изобразително изкуство.

Венета Маринова ви очаква на 31 януари, в 18.00 часа в галерия „Мария Луиза“, за да споделите празника ѝ в „точното време“, обградени от изкуство. 

Младите математици канят Лило Петров след като гледат неговата пиеса „Ботушът“

На 12 февруари 2025г. от 14.00 часа, гост в Математическата гимназия "Академик Кирил Попов" -Пловдив ще бъде младият и обещаващ драматург Лило Петров - син на писателката Теодора Димова и внук на гениалния романист Димитър Димов.

Срещата е по покана на учениците от гимназиален курс, а повод за нея е пиесата на Лило Петров „Ботушът“,  реализирана от Варненския театър, която гостува в Пловдив миналата година на сцената на Кукления театър. След като гледали пиесата, гимназистите останали силно развълнувани от историческите събития, разказани в драматургичния текст, а именно – срамните периоди в историята ни около народния съд. Голяма част от тях плакали много, а на следващия ден в часа по история продължили дискусията с тяхната учителка Атанаска Колева. 

35 години след смяната на режима в България и 80 години след т.нар. Народен съд - извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945г., въпросите към тяхната учителка Атанаска Колева не стихвали, а във вълнението си редували сълзи и прегръдки.

Пиесата „Ботушът“, поставена в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, през 2024г. получи награда „Икар“ за драматургичен текст, а друга негова пиеса „Добролюб“ получи номинация за "Икар" през 2020г. и спечели наградата на Нов български университет за драматургия.

Макар и произхождайки от този знаменит литературен род, Лило Петров проправя свой собствен писателски път, от който дълго е странял, но по който в крайна сметка тръгва. Може би заради корените си и заради вътрешната си потребност, днес пътят на младия драматург и сценарист е доста успешен. Лило Петров често споделя, че си е поставил за цел изпълнението на важната мисия да възроди паметта, да не се забравя, за да не се повтаря!

Преди концерта на Пекинския симфоничен оркестър, Пекинския оркестър за народна музика и специалните гости от България ще има Новогодишен базар и дегустация на китайски десерт от карамелизирани плодчета Бинтан-хулу.

На 29 януари милиарди китайци по света празнуват Новата година. Според китайския зодиак 2025 г. ще бъде под покровителството на Дървената змия. Празникът ще бъде отбелязан с фойерверки, танци, костюми, музика, веселие и подаръци. Знакът на Змията е шести в китайския зодиак и символизира мъдростта и баланса. Змията е знак на събраната сила и тихото натрупване на енергия. Тя умее да наблюдава, да избира най-правилния момент за действие и мъдро да постига целите си. Дървото като неин елемент, носи стабилност и доброта, а зеления цвят щедрост и благополучие.

Традицията на празнуване на китайската Нова година датира от времето на династията Шан (1600-1046 г. пр. Хр.). В сегашния си вид китайската Нова година е дошла при нас по време на империята Хан. През този период е определена датата на празнуване и са въведени първите обичаи. Хората започнали да празнуват Новата година, като организирали улични фестивали и пиршества, изстрелвали фойерверки, украсявали къщи. Няма точна дата на празнуване, но всяка година тя варира между 21 януари и 21 февруари. През 2025 г. празникът се пада на 29 януари и продължава 15 дни.

Посолството на Китайската народна република в България има честта да покани пловдивчани и гости на града на празничен концерт по случай Китайската Нова година „Изтокът среща Запада“,  под надслов „Заедно в споделена красота и хармония“. 

Събитието ще се проведе на 9 февруари 2025 г., неделя, в Дом на културата „Борис Христов“ и е с вход СВОБОДЕН! Програмата на 9 февруари започва в 11.00 часа с Новогодишен базар и работилници „Културата на Китай“, разположени във фоайето на ДК „Борис Христов“.  Посетителите ще имат възможност лично да се докоснат до китайските традиции, да получат подаръчни сувенири и да опитат традиционния китайски десерт – карамелизирани плодчета Бинтан-хулу. 

От 14.00 часа в Зрителната зала на ДК „Борис Христов“ започва празничен концерт по случай Китайската Нова година „Изтокът среща Запада“, с участието на изпълнители от Пекинския симфоничен оркестър и Пекинския оркестър за народна музика. В него ще се включат специални гости от България -  популярната група „Оратница“ в състав: Стефан Чеков, Георги Маринов, Християн Георгиев, Ася Пинчева, дуетния тандем Кристина Топалова KEYA &Стефан Горанов, Илин Папазян NINIO и Виолина Доцева & Теодор Стоянов. Българските участници са финалисти в конкурса за композиране на песен по китайски древни стихове, проведен на 9 ноември миналата година.

Ден по-рано, събитие ще има и в РЦСИ „Топлоцентрала“ София, а след концерта в Пловдив участниците заминават за следващата си изява в Полша.

Организатори са Министерство на културата и туризма на КНР и Посолството на КНР В България, съорганизатори са Пекинския симфоничен оркестър и Пекинския оркестър за народна музика.

Събитието в Пловдив се осъществява с подкрепата и домакинството на Община Пловдив. Град Пловдив е побратимен с четири китайски града. Това са: Тиендзин от 1989 г.,  град Лоян  от 1994 г., град Чанчун от 2011 г. и град Шънджън от 2014 г.

Ученици от училища по изкуствата се запознаха с творчеството на един голям български скулптор, който е почти непознат у нас въпреки известността си в чужбина. За Михаил Симеонов (1929 – 2020) – скулптор и визуален артист, им разказа Йоана Атанасова, уредник в Градска художествена галерия – Пловдив и куратор на изложбата „Cast the sleeping elephant“.

В лекциите сред творбите в изложбата участваха дванадесетокласници от Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, профилирани в специалностите „Живопис“ „Графика“, с ръководителите си Ангел Китипов и Михаил Маламски. Втората група от се състоеше от единадесетокласници от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив със специалност „Художествено осветление“ с ръководител Кънчо Касабов.

Йоана Атанасова запозна учениците с дългогодишното поетапно осъществяване на арт проекта на Михаил Симеонов по създаване на бронзова скулптора на африкански слон в естествени размери по отливка, направена от приспано само за 72 минути животно.

Изложбата, посветена на този проект може да се види до края на януари в Първа зала на Постоянната експозиция на ул. „Съборна“ №14А.

Четвъртото издание на цикъла „Литературни срещи в Библиотеката“ ще се проведе на 28 януари – вторник, от 18:00 ч. във фоайе „Изкуствотека“ на НБ „Иван Вазов“.

Ще бъде представена книгата на Александър Кьосев „Вера и далавера“, издание на ИК „Колибри“. Както сам пише в предговора авторът, „тази книга няма научен характер. Тя обхваща разнообразни публицистични и есеистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000–2023 г.“ 

„Есета и анализи, простотии и разкази“ е подзаглавието на сборника. За него ще говорят Младен Влашки и Вероника Келбечева, която ще бъде модератор на срещата.  

По време на събитието ще бъдат четени откъси от книгата.

Из предговора: 

„Като цяло се получи шарения, която не успях докрай да подредя въпреки всички усилия.  Но може би историята на последните 20-25 години, т.нар. „преход“, е такава, разнопосочна и фрагментарна, преди да я стегнат в менгемето си Големите разкази. И дали пък не е вярно, че само чрез хаоса можем да се доближим до някаква обща картина  на безумното out of joint време, в което живяхме? Така се утешавах, че книгата може да се чете като лична история на прехода, надявах се, че се получи синтез  от само себе си, но май такъв не се е получил. Упорствах обаче, редях и подреждах, пренареждах и разбърквах есетата. В един момент си казах – всъщност нека призная, – доста от тези фрагменти просто си ги обичам и суетно искам да ги спася от забрава – затова, напук на хаоса, ще ги туря в книжно тяло. Дано бъдат така опазени и да забавляват с лакардиите си любознателните младежи. Може би те ще открият в тях повече връзки отколкото аз, и дай боже, ще разчетат някаква обща фигура , вписана в този живот, дето го живяхме, каквато аз не можах да открия“.

За автора:

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Директор на Културния център на Софийския университет.