Капана.БГ

Капана.БГ

Ако искате да пречистите душата си или  да изплачете мъката си,опитайте с фадо музика. Неслучайно думата фадо в превод означава съдба, вяра. А когато говорим за музика, фадото е начин да изразиш любовта, ревността, това е начин на живот. Това е стил, обединяващ  музика и поезия, който се е развил в Лисабон и днес е всепризнат международен символ на Португалия. Фадото  е не само икона на националната култура на Португалия, то е символ на португалската национална културна идентичност. Интензивното мултикултурно взаимодействие с други музикални традиции, присъствало във фадото през цялата му история, го утвърждава като жива културна традиция.
За да научите повече за този магнетичен жанр, посетете изложбата на 03.06 (вторник) „История на Фадото“ в клуб Библиотеката от 18:00.
Понеделник, 02 Юни 2014 03:00

Още пет пешеходни улици в Капана

Трима души отиват на работа в един офис в квартала с три автомобила

Пешеходната зона в Капана ще се увеличи с още 5 пресечки. Това ще бъдат улички, които така и така са неизползваеми. Всички тези, които няма да са пешеходна зона, ще бъдат преустроени като синя зона, съобщи кметът Иван Тотев. Планът е това да стане до края на годината.
Жителите на квартала ще могат да паркират там срещу 50 лева на година.
Тотев смята, че един от основните проблеми е, че за офис с трима човека, например, има три автомобила. Пловдив е модерен град с много добър градски транспорт, от който гражданите трябва да се възползват, допълни още той.

Събраха стотици на Лятното кино в помощ на Кари

Показаха, че не могат да седят и да чакат някой да си свърши работата

Деца помагат на деца. Дали в духа на празника, дали заради новото поколение, на което вече му е писнало да седи и да чака някой да си свърши работата, няколкото младежи от Френската успяха да съберат стотици хора в Лятното кино.Повод за това беше създадената от тях акция за помощ на прегазеното момиче Катерина Матеева.

Танци, фрийрън, песни и един доста голям балет следваха цялата вечер. Не всички, качили се на сцената, познаваха момичето, нито пък всички от публиката, но киното се озвучаваше от виковете „Обичаме те, Кари”. Това, което правят, е страхотно. Акцията е добра и се надяваме наистина да помогнем, казва Диди, която беше част от публиката. Измежду редовете се чуваха хора, които казваха, че не слушат такава музика, но пък си заслужава да проявиш малко доброта, макар и да не е Коледа. Публиката избухваше, организаторите не само следяха за лекото протичане на мероприятието, но се погрижиха и доста добре за настроението. При звука н любимата си песен се качиха на сцената, точно до изпълнителите, че даже за китариста нямаше достатъчно място.

Участвам заради каузата. Не само, за да помогна на Кари да оздравее, а за да изпратя послание към всички шофьори да карат разумно, за да не застрашават чужди животи. Чрез спорта, който тренирам, аз застрашавам собствения си живот, но не и този на другите. Аз също съм шофьор, но когато седна зад волана, карам внимателно. Нека оставим адреналина на тренировъчната площадка, това са думите на Киро, за когото гравитацията не съществуваше, а висенето над сценята сякаш е ежедневие. 

Детската душа е най-чиста и най-невинна. Именно едно такова събитие може да ви го докаже.С концертите и раздаването на храна не се приключва кампанията за помощ на Кари. Дарителската сметка ще седи все така отворена и всеки, който пожелае, може да се включи. Не е нужно да дадете много, а да е от сърце.


    Пълна зала на откриването на Черната кутия

    

    С препълнена зала стартира осмото издание на международния фестивал за театрално и танцово изкуство Черната кутия .Хора от всякакви възрасти бяха дошли, за да видят уникалните белгийски артисти от Opinion Public и тяхното неповторимо шоу Bob’ Art. Посланичката на Белгия у нас Аник ван Калстер също дойде да подкрепи своите сънародници, като каза няколко думи преди старта на представлението.

    Истински фурор и възхищение предизвикаха артистите още в началото с непретенциозния български, който бяха научили същия ден и на който говориха през целия спектакъл. Това много се хареса на зрителите и аплаузите и смеха съпровождаха всеки техен  скеч на родния ни език.

    Цялото представление бе направено като сатира на съвременното изкуство и това  получи най-силен израз тогава, когато трупата, облечена в смокинги, се събра пред абсолютно бяло платно и започнаха да кимат одобрително.

    Най-голям смях у публиката, обаче, сякаш предизвика модното ревю, което направиха артистите, тъй като имаше и водещ, който отново на развален български обясняваше, коя премяна, какво представлява.

    Танцовите умения на младежите и девойката не отстъпваха по никакъв начин на артистичните им заложби. Белгийците танцуваха и се извиваха така, сякаш нямат кости и правеха неща, изглеждащи невъзможни за човешката физика.

    Пърформансът им продължи около час и половина, който мина неусетно под звуците на музиката, която ни представи белгийски струнен дует.

    Тази вечер фестивалът продължава с представлението на израелката Габриел Ниухауз, което стартира в 19:00 часа в Драматичния театър.

Събота, 31 Май 2014 03:00

Група „НеЗнам” знае

Музикантите оставиха инструментите си след концерт-забава в ръцете на феновете си
Група „НеЗнам” за пореден път показа, че знае. Триото напълни с чуден звук импровизираната сцена във Vino Culture клуб така, сякаш цял оркестър бе излязъл пред публиката. Нежният кадифен глас на Ина Георгиева, китарата на Павел Попов и кахона на Михаил Гроздев държаха на крака вътре в клуба и на улицата отпред, в полите на Трихълмието, десетки млади хора, дошли да му отпуснат края след тежката работна седмица и да дадат летящ старт на пивкия уикенд. Всички се бяха събрали да се забавляват, да пият качествено вино и да попиват музика. Дори музикантите влязоха във Vino Culture не като за концерт, а като за парти, на което са случайни гости. Ина, Михаил и Павел не крият, че се събират заедно на клубни сцена, за да се забавляват. Но го правят с нескрита страст. Емоцията във всеки звук е важна, казва китаристът Павел, който може да бъде видян и чут всеки ден на Главната с инструмента си и капела пред себе си. Доказателството, че никой от тримата не се взима на сериозно, бе финалът на акустичното им шоу, след който те оставиха сцената и инструментите на публиката. Мнозина се престрашиха и се пробваха я на китарата на Павел, я на микрофона на Ина или пък на кахона на Мишо. Тези, които не се справиха с инструментите по предназначение, успяха да позират качествено за снимка.
 
Събота, 31 Май 2014 03:00

Йо-хо-хо и бутилка ром!

Джак Спароу обърка бреговете, акостира на паважа на Отец Паисий в нетрезво състояние
 
Потърси Хавана, но го упътиха до бара във Фабрик
 
Капитан Джак Спароу обърка бреговете заради прекомерно количество погълнат ром. Той ненадейно акостира на паважа на улица Отец Паисий във видимо нетрезво състояние, стигнало до границата на закачливата веселба, за да попита живия преди полунощ Пловдив за посоката към кубинския бряг. Упътиха го обаче само до най-близката кръчма, та да си допие с помощник капитанката, в чието деколте може да потъне цяла флотилия. Взорът на Спароу, който иначе пресича морета и океани, се бе разфокусирал тотално и достигаше не по-далеч от близките възвишения от телесния бряг на пищната Елизабет. Йо-хо-хо и бутилка ром! Йо-хо-хо и искам в този дом, пийваше, а после се взираше в съвършените извивки на помощник капитана си Джак. В знак на добра воля към хората на новия бряг, до който между впрочем доплува не на борда на страховитата Черна перла (сигурно някой някъде го е потопил), а на предната седалка на бял пикап, Спароу скри пистолета и ножа и разля директно на паважа от най-ценното си- залежите с алкохол от захарна тръстика в трюма си. Пийте, сега ви се е паднало. Днес Капитан Джак е тук, утре го няма. За да намериш места, които не могат да се намерят, трябва първо да се загубиш. Иначе всеки ще знае къде са. Между другото- в коя посока е Хавана, пробва отново да намери пътя Спароу, но в крайна сметка се озова в бар Фабрик. Как е излязъл от там- трудно е да се каже…
 
Събота, 31 Май 2014 03:00

Оруел да го духа

Автор: Кирил Николов
 
Много обичам кръчмите. Навремето, когато бях дете, а сетне и юноша /ех, че красива и забравена неамериканска дума/, ходихме семейно на ресторант. Менюто навсякъде беше обичайно за сектора „Обществено хранене”: краставици, домати, мешана салата, шопска салата, кюфте, кебапче /сервитьорите в съучастие с готвачите правеха от две кебапчета три!/, кърначе, шишче, пържола и мешана скара – перла в короната. Искаш - не искаш, това е положението. А, забравих – винаги те лъжеха в сметката, но майка ми, даскалицата, газеше келнерите наред. Изобщо, забавление с предизвестен сценарий. Нямаше изненади, пък и ракията беше гроздова и евтина.

Сега е друго, кръчми бол, а менютата доказват, че съвременните ни готвачи имат и междугалактически гастро експириънс. Евала!, както казваме на български. Е, малко е скъпичко, но храненето вече не е „обществено”, нали така?!

Та, понеже ги обичам тези кръчми, ходя периодично на тях. Ама, понеже съм и малко сиромах, ги посещавам на четири години един път. Затова гледам да отида на някоя по-така, лачена да е.

Имаше една стара въвонясана кръчма с десетилетен опит в „общественото хранене”, но от около 25 години се модернизира, уж неузнаваемо. След тази, така да се каже реконструкция, обнадежден, че каймата за гумените кебапчета е свършила, я посещавах редовно /през четири години, де/. И все пак, спрях да ходя и там – съвсем развалиха манджите. Отначало бяха свежи и подлютени и някак не личеше, че кавърмата например я правят от недоядените пържоли. После, обаче, започнаха да раздават ваучери. Купуваш един такъв и ядеш на корем, колкото можеш. Ядеш, ядеш, ама манджа бол, калории хич – след един час пак си гладен и пак взимаш ваучер...

Последния път се загледах в менюто. Дай да видя, викам си, дали пък не са турили нещо по-така, гастрономическо. Ох, майчице мила, само лайна! - с праз, без праз, някои отлежали, някои съвсем пресни, корави, меки, червени, сини, жълти, зелени, пембени... Страшно говнишарско разнообразие. Само прасе да си – рай! Ама аз не съм. Ще ходя гладен, докато не сменя кръчмата. Ама кръчмарите и те лайнари – предишният им бизнес бил с гомновози. Кво да им е менюто - те от тва си разбират!

Та така де, отплеснах се.
Спрях да ходя на кръчми, но не ми става по – добре, щото тази тор вече е навсякъде...
Дали пък да не си взема една „Златарка” и аз, а?! Ще събирам фекалии и ще ги карам в Съветския съюз /може и в някой друг съюз/. В секретна правителствена лаборатория, ще ги обработват със специални химикали – обезцветители, дезодоранти, омекотители и втвърдители, ще извличат ДНК на родителите им и ще ги клонират. Така ще се нацвъкат Новите политици – порода БДС Кьосе. Аз ще съм техен Бащица и ще забраня всякаква гастрономическа цензура. След това ще сменя строя в държавата си на Абсолютна Министър-Председателска Монархия и по време на моето управление народът ще мине на безотпадъчна система – ядеш-сереш и обратното... За тази дейност ще отговаря Вицекралят в ресора си – Министерство по усвояване фекалните фондове на обществото в контекста на Единната европейска екосистема. Нещо като „Министерството на Истината” от оная шантава книга.
Оруел да го духа!
 
Бахти глупостите, дето ги надрънках.
Просто исках да ви кажа – за Бога, братя, не гласувайте! „Златарката” ще свърши останалото.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…