Веселина Бакалова-Михайловска
Най – новият български филм е вече по кината и в първата събота след премиерата залата се пука по шевовете. Дали обаче оправда очакванията ни и заслужава ли препоръката ни?
Още от началото жанрът романтична комедия ни оставя с впечатлението, че нищо особено няма да се случи, защото всички знаем какво става в американските такива. Е, нямаше особени изненади. Стандартен сюжет за една гимназия, който може да гледате във всеки тийнейджърски филм. Има групи, готини и задръстени. Любов, интриги, наранени чувства и това не само между учениците.
Класната тук е куул (не може да отречем, че Яна Маринова се справя доста добре в ролята си). опитва се да бъде приятел с учениците си и като че ли целият й живот са училището и танците. Танцът като част от училищния живот също не е нещо ново. Той събира и разделя. А когато към него има музика, в лицето на новия учител „господин Калин”, се получава приятна комбинация. Само дето госпожата и господинът на моменти се държаха като поверените им ученици, дори и в любовта. А може би малко трябваше да са надраснали този вид драми.
Общо взето някакво действие не очаквайте, защото всичко се върти около 5 – 6 човека, които на фона най – често на мола и няколко известни столични заведения ни показват колко е яко да плащаш с телефон. Шопинг, кафета и цигари в училище, бягане от час и забавление в нощните клубове – това е действителността на българските абитуриенти от частното училище според сценаристите и режисьора. Диалозите са доста опростени, но едва ли може да очакваме повече, когато разбираме, че оценките им по история са потресаващи, а единственият път, когато написаха нещо, беше поради факта, че имаха отговорите на теста.
Продуктовото позициониране беше в почти всяка сцена и въпреки че няма как да се получи българско кино без спонсорство, леко идваше в повече. Верно ли учениците от елитната гимназия пият водка на българска марка или по – скоро биха посегнали към известна марка шампанско, която няма как обаче да рекламира у нас?
Това, което може би си струва в цялото действие, е речта на класната на бала. Макар и пълна с клишета, тя бе нещо, което е хубаво да се повтаря, да бъде осмисляна и разбирана от всяко едно поколение. Друг е въпросът колко от нас успяват да я приложат в реалния живот!
Появата на така рекламираната Николета Лозанова в самия край и аналогията с „Американски пай” изобщо не си струва да бъде коментирана, тъй като стоеше като огромна кръпка на целия филм.
И все пак, ако ви се гледа нещо неангажиращо, без претенции за нещо грандиозно и с уговорката, че все едно гледаме романтична американска комедия от преди няколко години, „Привличане” е идеален за разтуха, особено в случай че ученическите терзания и неволи не са ви толкова далечни.