Източник: soscheescho.de
Робърт Б. Фишман

Пловдив ще бъде обявен за Европейска столица на културата през 2019 година. Целта на организаторите е да обединят хората под мотото „заедно“. Докато наскоро обновеният център на града празнува повече от 6000 години история и младите хора уверено градят своето бъдеще в творческия квартал  Капана, в покрайнините на града попада и едно от най-големите ромски гета в Европа.

Със своите 360 000 жители Пловдив е вторият по големина град в страната и най-старият: основан от траките преди повече от 6000 години (някои казват 8 000) на хълм в равнината между Стара планина и Родопите. Тук може да откриете един от най-добре запазените древни амфитеатри в света, римски стадион, стар град с великолепно обзаведени старинни търговски къщи, роми, които живеят в своя си собствен квартал, защото никой не ги иска другаде или самите те искат да си останат там, колоритен и весел квартал на изкуствата и много специален, спокоен начин на живот, наречен айляк.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Айляк: Всичко е наред

Неделя сутрин. Слънцето къпе творческото кътче Капана в златна есенна светлина. Собствениците на баровете изкарват и подреждат столовете навън. В баровете „Котка и мишка“ и в съседния CU 29 с малката художествена галерия, кафе машините  съскат. Първите клиенти вече седят отвън на кресла, столове и дървени пейки. Лекият вятър си играе с цветните флагчета, които, опънати като струни, трептят над калдъръмените улички. Дзен моментът: Всичко е наред.

Прочетох за айляка, специалния начин на живот в Пловдив, в една статия на американския канал CNN. Авторката го описва като „спокоен и неподвластен на цялото забързано ежедневие.” „Да”, отговаря Веселина на моя въпрос за същността на айляка, „Доста добре описано”, особено сутрин в Капана тя се чувства точно по този начин. 33 – годишната маркетинг специалистка работи за “Lost in Plovdiv”, онлайн дигитален пътеводител. Както почти всички млади хора тук, тя говори свободно английски. Много от тях са учили или живели в чужбина. Сега голяма част се връщат обратно.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Предприемаческият дух

„Тук има толкова много възможности” – казва ми Вера. На уебсайта си „Зелена революция” тя продава продукти, които не замърсяват околната среда: многократни сламки, изработени от метал, натурална козметика и четки за зъби от бамбук, които тя сама изработва. България е „идеална за стартиращи фирми“, ентусиазирано разказва младата жена, която е изучавала връзки с обществеността в Англия и след това се е завърнала в родината си. Навсякъде имате на разположение бърз интернет. Данъците са ниски. Тъй като никъде не можела да намери органичен почистващ препарат в стъклена опаковка, тя решава да попита своя позната дали могат да произведат нещо подобно.  Междувременно двете вече работят добре заедно и са станали близки приятелки. „Това, което не намираме, правим сами“, обяснява Вера.

Оптимизъм

Тя взаимства бизнес идеята си от Индия, където известно време е прекарала на доброволческа служба в био-вегански лагер. Тук в Пловдив, с този свой опит, тя успява да си създаде работа, която й дава „смисъл“.

Предимно в Капана срещам много изпълнени с оптимизъм хора, които са взели живота си в своите собствени ръце.

През 2012 г. градът решава да съживи полуразрушения и почти изоставен бивш занаятчийски квартал в единия край на центъра на града. Общината започва да преотдава свободни помещения в дву- и триетажни къщи за една година безплатно на желаещите предприемачи. Много от тях ги реновират и откриват заведения, клубове, ресторанти, снек барове, бутици или магазини за нетрадиционни сувенири. Концепцията работи. Капана е пълен през уикенда. Хората идват дори от София за пазаруване, купони, почивка, музиката и заради изкуството. Например, Велизар отваря бар с помощта на родителите си, в който възстановява мазето и го превръща в галерия. Той умишлено не организира много изложби. Излага  по стените единствено картините, които самите творци му носят.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Пловдивското състояние на духа

Освен изкуството, музиката също привлича посетителите в Капана. Точно на входа на творческия кварта Ася успява да изпълни мечтата си: Ентусиазираната суинг танцьорка оставя добре платената си работа като адвокат в София, за да отвори първия суинг бар в града. В стилното и модерно помещение, декорирано с много дърво и стомана, нейният екип сервира коктейли, забъркани по оригиналните рецепти от САЩ. Въпреки че никога не пия коктейли, трудно ми е да не си поръчам трета напитка. Ася организира ежегодния суинг фестивал, който събира повече от 800 гости и вече е част от официалната програма на  „Европейска столица на културата“. Всеки четвъртък тя кани почитателите на жанра на Swing Dance Night в бара си: „Хората често са толкова развълнувани, че продължават да танцуват на улицата“, разказва организаторката.

Тайната на айляка

Разбира се, питам и нея за тайната на айляка. Произходът на думата е турски, където има много значения. „Това е състояние на духа, характерно за Пловдив“ отговаря Ася. „Достигаш го, когато правиш нещата, на които си се посветил, със спокойствие“: отпускаш се в това, което вършиш и се оставяш да те залее като поток. Тя намира това състояние в суинга.

Нов повод за градска гордост

Пловдив се е променил след избирането си за Европейска столица на културата преди четири години към по-добро: „Хората обновяват и украсяват домовете си“, възторжено обяснява жена с дълга тъмна коса и яркочервени устни. „Навсякъде се отварят заведения и магазини.“ Има все повече културни събития и местните жители са придобили по-голямо самочувствие. „Те вярват в себе си и в своя град“. Новата гражданска гордост направи Пловдив по-колоритен и жив.

Точно зад ъгъла в най-стария бар в квартала, в който се предлагат повече от 100 вида бира, намирам и Иво. Той, освен бара, управлява и онлайн местен вестник със свой колега. Отношението му към айляка ми изглежда скептично, „ Нямам време” , обяснява той и се втурва към следващата си среща: Няколко човека спонтанно насрочват демонстрация. Един министър е направил пренебрежителни забележки относно самотните родители и жените. Младите хора не искат да приемат това.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Гражданското общество в мрежата

Постепенно в българските градове възниква гражданско общество, което не позволява да бъде манипулиранот от често корумпираните политици.

В Интернет намерих Веселина, Вера и още много други.

Чрез Facebook те обменят идеи, помагат си и организират съвместни екскурзии или вечери в заведения. Бях приет с едно кликване. Мнозина искаха да ми разкажат за живота в техния град и да ми покажат любимите си места.

Да почувстваш града отгоре

Например, Дилян предпочита да се разхожда пеш по тесните улички на Стария град до Римския амфитеатър. Зад белите мраморни пейки на театъра, вкопани в камъка, залязващото слънце облива вътрешността на града в златисто-жълта светлина. Авторът на пиеси и  къси истории ми разказва какво да гледам в далечината, въпреки че е почти сляп. „Различавам само светло или тъмно. Усещам вятъра и чувам звуците на града. ” Едно от неговите стихотворения е написано тук. Той го чете на глас, спира между пейките, и се наслаждава на прохладния вечерен вятър. На 25-годишна възраст той е  избран за младежки делегат на България в ООН,често лети  до Лондон и Ню Йорк и дори се среща с генералния секретар на ООН.

Снимка: Робърт Б. Фишман

По неравния път през изключително разбития стар градски тротоар със стърчащи до 20 сантиметра камъни го съзира и приятелката му. Двамата са отличен екип.

Михаела също успява да превърне страстта си в кариера. Нейните весели и цветни снимки от Пловдив, направени с мобилен телефон, се приемат наистина добре Instagram. Приятелите ѝ  дали идеята да разпечата снимките на дървени дъски, хладилни магнити и като пощенски картички. Наема малък магазин в Капана с брат си Петър. Там те продават картини и други сувенири. Петър обича родния си град като много други тук. Въпреки че му предлагат място в университет в Германия, той решава да остане. „Трябва да ходя редовно по улиците на стария град и се нуждая от пловдивския начин на живот“, казва силният млад мъж. Айляк е за него, както и за сестра му, спокойствие, мир и свободно време.

Изграден на хълмове като Рим

Фотографът Михаела намира вдъхновение в Капана, Стария град и планината. Пловдив, който е построен върху седем хълма, предлага много места за наблюдение, откъдето местните жители се наслаждават на залезите над покривите на града. Придружавам Михаела до любимия й  Данов хълм. Преминаваме през наскоро ремонтираната пешеходна зона покрай статуята на Мильо: „Пловдивски оригинал“, обяснява Михаела. Всеки го знае тук, винаги е бил там, винаги приятелски настроен, макар и да не чува много добре. Затова и усмихващата се фигура държи ръка над ухото си.

Зад него се простира път измежду обикновените къщи от началото на 20-ти век в провинцията. На върха на павираната наблюдателна платформа  има стара, измазана в сиво постройка с предавателна кула. Михаела използва мобилния си телефон, за да снима гледката над червените покриви на центъра на града до  Родопа планина. От другата страна можете да видите обходите с поглед пешеходната зона чак до ядрото. Съвсем тихо се долавя шума на трафика. Вятърът прошепва в цветните есенни листа на дърветата, а слънцето изчезва зад противоположния хълм Альоша. На върха му е разположен огромен съветски войник. Пловдивчани искат да запазят паметника от времето на социализма. Долу в града, в подножието на Дановия хълм, още остатъци от следвоенната епоха очакват своята съдба.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Разрухата на Космос

След като толкова много хора ми разказаха за легендарното кино „Космос“, вече гледам към тайнствената сграда, която се намира в близост. Истинска социалистическа бруталност в най-автентичния си вид: 2 и 3-етажни бетонни плочи със стъклени фасади и бяло-сиви орнаменти, от които мазилката се разпада. Вътрешността се състои от просторно помещение с широко, извито стълбище. За съжаление постройката е затворена за посещение.

Не само Пловдив се бори с наследството на „реално съществуващия социализъм“. Дори и за  големия блок, в който се помещава пощата зад кметството, не се знае в какво ще се превърне. В комплекса има няколко магазина, поща и голямо като фитнес зала фоайе. В бледата светлина на стъкления покрив две палми са оцелели в бурните времена, поставени пред запълващата цялата стена абстрактна мозайка.

Много малко пловдивчани искат да си върнат Червената диктатура, въпреки че (официално) по това време е нямало никаква безработица. След 1989 много от хората на властта за „завзели” предишното национално имущество. Обикновените хора са останали с празни ръце.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Тези, които са на ръба, и не се виждат

Горчилка е оставила „повратната точка” и у ромското население, което преди е получавало поне някакъв вид работни места. Те поне им давали представа какво би могла да означава интеграцията в обществото. Този тип работни места вече отдавна са изчезнали.

В упадъчния панелен квартал Столипиново в покрайнините живеят повече от 50 000 от така наречените цигани. Немски колега  участва в учебна работилница в покрайнините на квартала от 1990-та година, където жените  се учат да шият. С удоволствие приемам поканата му да я посетя. Ръководителят на проекта Мария, стройна, енергична жена, около 40-годишна, ме взима от уговореното място с едно древно Пежо. „Има си собствено мнение“, казва тя, докато се опитвам да наглася пътническата седалка. Нямам шанс.

Пътуваме по шест лентов булевард на североизток, докато стигаме пред ръждясала порта. Един охранител ни поздравява и отваря вратата. Вътре има разположени сиво-кафяви бетонни кубчета по цялата трева. Районът е избран да бъде постороен точно преди завой, което е удобно, особено за хората с увреждания, които живеят и работят тук. По дълги коридори стигаме до голяма класна стая с около десет шевни машини, на които седят шест млади жени. Те говорят и се шегуват на напълно чужд език, който звучи като турски. Български, повечето от тях, едва говорят. Малко несигурно, гледам в приятелски настроените, кръгли лица. Техните желания звучат скромно за мен. Те искат да се изучат на професия, да намерят работа и да печелят собствени пари.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Да шиеш за по-добро бъдеще

На въпроса дали семействата им в края на месеца имат достатъчно пари за храна, някои засрамени поклащат отрицателно глава. Повечето мъже се захващат с работа, където има, справят се с всякакви неща, работят в сметосъбирането или в почистването на улиците с машини. Докладите сочат, че до 80% от ромите в Столипиново не могат нито да четат, нито да пишат. Мария ми казва, че има много кандидатки, които искат да преминат през шестмесечното обучение за шивачки. Често обаче мъжете настояват, че „техните“ съпруги трябва да стоят у дома си. Не ми е позволено да снимам амбициозните шивачи. Мъжете им могат да ги набият заради това. Моят колега Мирко, който ме свърза с Мария, ме уверява, че обучението „Шиене за бъдеще” може да предостави на всички успешно завършили го, работа на първичния пазар на труда. Това е уникално в България. Текстилните компании вече чакат следващата реколта курсистки. В противен случай, няма да могат да получат пари от държавата или от общината.  Безвъзмездните средства от Европейския съюз се отпускат само на тези, които имат и свой собствен принос. Общината е предоставила само сграда за бъдещите шивачки без наем. Тя е трябвало да се реновира със собствени средства. Обучаващите се получават средно около 80 франка месечно. Ръководителят на проекта, материалите и учителите по проекта също изискват средства за разплащане.

Обратно в центъра на града питам дали познават някого, който може да ме придружи в Столипиново. Нели организира проекти в ромското селище чрез фондацията  за Европейска столица на културата. Тя е израснала в една от панелните сгради в края на квартала. Там живеят предимно етнически българи. Заедно започваме нашето пътуване. В западната част на ромското гето мъжете поправят стари коли на калния път. Други продават домакински стоки на тротоара или в малки магазини. В България има популярни малки павилиони, които предлагат всичко – от цигари, бисквити, вода, бира и евтини вина до тоалетна хартия за ежедневна употреба.

Да оцелееш, докато не дойдат от общинските служби

В самия край на квартала собственоръчни направени колиби от грубо издялани тухли, дърво, гофриран метал, пластмасови остатъци и ламарина едва устояват на дъжда: незаконни конструкции, които жителите са принудени да събарят отново, за да може после да ги възстановят възможно най-бързо.  Мнозина не смятат, че се нуждаят от разрешително за строеж или нямат пари за това. Много хора носят вода от близката река. Електричеството се подава от един от околните високи блокове. На пътя има планини от боклук. Между тях децата играят. Един човек на 40 години ни заговаря: „От Германия?“ Той скоро се е завърнал, след като е бил да си търси работа в Рурската област – „ Всичко тук е объркано: няма пари, няма храна, няма пиене, няма работа” – казва той.

Всичко е нормално

Нели ме завежда до нещо като арт стадион на единия край на селището. Там жителите празнуват пищни сватби. Много момичета все още се женят от родителите си, когато са на 12 или 13 години. На 18 години някои вече имат три деца. В такива семейства образованието често се пренебрегва. От Столипиново оставам с най-разнообразни впечатления. Има по-богата зона, където главите на клановете си строят къщи, но и порутени панелни сгради от началото на 70-те години. Някои апартаменти нямат дори прозорци.

Нели си спомня за детството си през 90-те години. Нито тя, нито родителите й са имали проблем с ромите. – „Те бяха нормални съседи, като всички останали”.

След седмица напускам Пловдив със смесени чувства. Отдадените млади хора в Капана ме вдъхновиха с нетърпението и оптимизма си, а впечатленията ми от Столипиново ме депресираха. Българската политика се прави в София, далеч от проблемите в страната. На място все повече хора се ангажират с идеята за по-добро съвместно съжителство, което най-вероятно е причината за ораганизирането на гражданско общество и е допринесло за успешното презентация на културния капитал на Пловдив. Това дава надежда.

Информация за Пловдив:

Постепенно градските туристи откриват втория по население град в самия център на България. Все още тук не може да се отдадете на обичайните организирани обиколки по кръчми, екскурзии с велосипед, тематични турове на града и други събития за туристи. Ако желаете, можете да се присъедините към безплатната пешеходна обиколка пред кметството: freeplovdivtour.com. През 2019 г. Пловдив е избран да носи титлата Европейска столица на културата. Под мотото „Заедно“ на разположение е обширна културна програма www.plovdiv2019.eu. Градът очаква повече от два милиона посетители.

Tourist-Info Plovdiv

Tourismusportal Bulgarien

Eurolines Busse nach Sofia

Пристигане:

С полети с wizzair или (през лятото с) Ryanair от Fra-Hahn директно до Пловдив. Освен това, България Ер лети всекидневно към България. От Летище София (Забележка: Повечето „бюджетни авиокомпании“ кацат на  построения през 1949, но до голяма степен запазен в първоначалния си вид стар терминал) е приблизително 130 км до Пловдив. От централната автогара в София (с разписание и на немски) автобусите на Хебросбус се движат за 2 часа до Пловдив.

От централната автогара има автобуси по линии до Германия (например Фрайбург)  и  Австрия (например Инсбрук).

(По-бавните) влакове може да намерите от централната жп гара и с тях да стигнете директно до Пловдив.

Блогове за Пловдив

Пловдивският дигитален пътеводител Lostinplovdiv със собствен блог  за всичко  полезно в  града и Madamebulgaria с някои статии, които са конкретно от и за Пловдив.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Пловдив Капана

Градът превръща бившия занаятчийски и пазарен район Капана в творчески квартал. Името напомня старата турска дума за пазар, но и за „капан“, защото лесно може да се изгубите в тесните улички. След като Капана дълго време се е състоял от до голяма степен празни и пустеещи къщи, през 2012 г. от общината, предлагат на  стартиращи фирми, художници и други артисти да използват пространството за магазини и ателиета. Улиците на Капана се превръщат в пешеходна зона. Младите хора откриват множество барове, кафенета, кръчми, галерии, художествени студия и самостоятелни магазини.

Пловдивският айляк

Отпуснете се, вие сте в Пловдив. Твърди се, че хората тук имат свой собствен вътрешен мир. Перфектното състояние на спокойствие,мир и радост от живота е айляк. Името на специалното чувство на живот в Пловдив, което представялва един вид концентриран върху спокойствието  дзен момент в ежедневието, идва от турския айлък, който може да се преведе в тесен смисъл  като „безсмислен“, а в по-широк като  „лентяйстване“. Дали това е отдих или безделие?

Пловдивската пешеходна зона Княз Александър Първи:

Със своите 1,75 километра се предполага, че това е най-дългата пешеходна зона в Европа, започваща от старата огромна пощенска станция от социалистическото минало, преминаваща през около 120-годишното кметство и стигаща до река Марица. Наред с постсоциалистическите сгради съществуват множество къщи от всички стилове от края на 19 и началото на 20 век, включително класицизъм, сецесио и ар деко.

Под пешеходната зона има 240-метров римски стадион. Арехеолозите са разкрили началото му от площада пред величествената турска джамия и края (близо до кметството). По-нататъшните разкопки са скрити (но свободно достъпни) срещу клона на H&M и под търговския център Excelsior.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Старият град на Пловдив:

Пловдив е един от най-старите населени градове в света. Първите селища са се образували тук още преди повече от 6000 години. Траки, гърци, римляни, турци, арменци, евреи и много други народи са оставяли своя отпечатък.

Улиците на стария град са настлани с  груба калдъръмена настилка от сурови камъни от предишни векове. Къщите на търговците и тютюнопроизводителите от времето на Възраждането на България (след края на османското владичество през 1878 г.) са прясно възстановени и боядисани в синьо, червено, кафяво или бяло. Някои от тях могат да бъдат посетени.

Собствениците са превърнали някои от старите къщи в хостели и хотели. Някои галерии са се преместили. Съвет: Струва си да посетите богато озеленените градини, особено през лятото, където разходката би била разхлаждаща.

На улицата на занаятите много ковачи, художници и други занаятчии са отворили студиа. Някои, като тъкачката Слава Балджиева (ул. Съборна 61, тел. +359 878341263, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) предлагат въвеждащи курсове в техния занаят.

Римският Амфитеатър на Пловдив:

Пловдив се е наричал Филиполис, когато римляните са построили тук през II в. един от най-добре запазените амфитеатри с около 5000 места, разположени в полукръг. Тук може да гледате много концерти, оперни представления или просто да се наслаждавате на залеза над града, противостоящите тепета и Родопите.

Пловдивската площадка за наблюдение Небет тепе:

Една от най-добрите гледки към града на лъчите на залязващото слънце предоставя хълмът с неговите римски и тракийски руини. Тук са открити и следите от първото селище. По-комфортното изкачване е по улиците на Стария град, но може да стигнете и по загадъчните стръмни стъпала от северната страна. През IV век Пловдив се развива оттук като един от най-важните градове в македонското царство.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Пловдивски етнографски музей:

Вторият по големина музей на културната история в България си заслужава напълно  мястото главно заради своята архитектура. Изложбата се намира в богато украсената Куюмджиева къща от възрожденския период в края на 19 век. Тя показва културата на траките (предци на днешните българи и източник на “национална идентичност” днес), както и  ежедневието след освобождението от османско владичество.  Всеки 1-ви четвъртък на месец има ден с безплатен достъп.

С най-добър изглед към центъра и Стария град са отсрещно разположените Данов хълм, Альоша (с огромната статуя на съветския войник) и Младежкия хълм на югозапад.

Малката базилика на Пловдив:

В подножието на стария град (бул. Княгиня Мария Луиза 31 А) археолозите са открили една от най-старите църкви в света от V век. В сградата на модерния музей над нея са разположени оригиналните подови мозайки и вграденият в пода шрифт.

Време навън:

Капана:

В Капана има заведения и барове за почти всеки вкус. Особено от четвъртък до събота в много от тях може да слушате музика на живо. Някои от най-препоръчваните са  Bee Bop Café (джаз) Fargo, Найлона или Петното на Роршах.

Бившият адвокат Ася Владимирова сбъдва своята мечта с отварянето на Gingertale. Тя е толкова запалена по суинга, че напуска добре платената си работа в софийска адвокатска кантора, за да открие в Пловдив бар в стила от 20-те години.  Всеки четвъртък от 21:30 ч. може да се отдадете на вечер, изпълнена със суинг и танци.

Снимка: Робърт Б. Фишман

Пловдивските пазари:

Особено по време на прибиране на реколтата пазарите са препълнени с пресни плодове и зеленчуци: домати, ябълки, сочни круши, пъпеши или билки от близките планини: в мекия климат на региона всичко процъфтява. За торове и пестициди много дребни фермери нямат пари. Така че техните продукти често са „органични“, дори и да не ги наричат така. На пазара продуктите са по-свежи и значително по-евтини, отколкото в супермаркетите. Например, можете да си купите един килограм домати за по-малко от франк. В миналото седмичните пазари се редували последователно в различните квартали на града. Така че все още има понеделник-вторник, … събота пазар. Струва си да се разходите и да обиколите всеки един от тях.

Пари:

България е член на Европейския съюз, но има своя валута, която е запазена и обвързана с еврото. За 1 евро получавате 1.96 лева. Можете да обменяте в някое от многобройните обменни бюра, които са публикували курсовете си. В града обменът е по-евтин, отколкото на летището. Банкоматите приемат обичайните карти. За Централна Европа България е евтина. Покупателната способност на едно евро е почти два пъти по-висока от тази в Германия. В замяна заплатите в България са ниски. Официалната минимална работна заплата е 510 лв. / месечно.

В Пловдив има много приятелски настроение и желаещи да помогат експати от цял свят, събрани във Facebook.

Столипиново в Пловдив:

Кварталът е дом на едно от най-многобройното ромско население в Европа. Тъй като много жители са имали лош опит с чуждестранни посетители, непознати не са непременно добре дошли там. Особено туристите, които снимат, бързо стават недолюбвани. От друга страна, тези, които проучват квартала с местните жители, обикновено ще се срещнат с приятелски настроени хора.

Пловдивските роми:

През Средновековието ромите (ром = човек) вероятно са дошли от Индия в Югоизточна Европа, където много от тях са останали. Като номади (цигани) те се скитали из селските райони с каруци и живеели главно от занаяти и търговия на дребно, които отдавна са престанали да хранят някого.

Днес около 12 милиона роми живеят в Европейския съюз, повечето от тях на Балканите. Предразсъдъците за т. нар. цигани са еднакви навсякъде: ромите са „мързеливи и мръсни, пият и крадат“. Въпреки милионите програми на Европейския съюз, интеграцията на най-голямото малцинство в Европа едва ли напредва. Всеки, който успява да говори с тях, получава по-нюансирана картина: тяхната „култура“, която е несъвместима с европейските обичаи и ценности, е порочен кръг на бедност и липса на образование, особено в Източна Европа. Според проучване от 2016 г. в България 86% от т. нар. цигани живеят под прага на бедността, 30% в абсолютна бедност. Продължителността на живота на ромите е 10 години под средната за страната.

Шиене за бъдеще:

В „ Шиене за бъдеще“ жените от ромската общност в Столипиново се обучават как да шият на дарени стари шевни машини. „Гарантираме на всеки завършил постоянна работа на първичния пазар на труда“, обещава немският журналист Мирко Шваниц, който подпомага изграждането на обучителния център и продължава да го подкрепя. Компаниите се обединяват, за да наемат шестмесечните курсисти. Докато компаниите търсят квалифицирани работници, девет от десет ромски жени в България нямат професионално обучение. 70% са безработни, много от тях трудно могат или не могат да четат и пишат. У дома те говорят собствена микс от турски, български и ромски. В училището те също учат български език, от който се нуждаят за трудовия живот. Допълнителна информация за нуждата от  дарения може да намерите  на името на Zukunftsnäherei на betterplace.org

Снимка: Робърт Б. Фишман

Музика вместо улица

Проектът „Музиката вместо улицата“, който позволява на ромските деца да получават уроци по цигулка в класическата музика, залага на съвсем различен подход. Музиката отваря сърцата и дава на младите хора усещането, че могат да постигнат нещо и да впечатлят положително другите. Само силните, самоуверени деца имат шанса да излязат от цикъла на лошото образование, лишенията и изключително авторитарните, често необразовани семейства. В крайна сметка, от 30 участници в програмата, шест са успели да влязат в една от най-взискателните български музикални гимназии. Повече за този проект може да намерите и разберете на bestplace.org.

Повече информация за ромите на: Европейския център за правата на ромите

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…