Екипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата ви води на виртуална разходка из някои от най-емблематичните постройки на социалистическия строй

 

Изграждането на социализма в България започва на 15.09.1946, когато страната ни променя името си на Народна република България и поставя началото на нова страница от историята.

За повечето от нас това време звучи доста далечно, а всъщност са минали точно 30 години от  смяната на строя и преминаването ни към демокрацията. По онова време по улиците на градовете ни най-често можеше да срещнете предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода, а задръстванията бяха нещо нечувано. За децата най-лелеяното място бе Кореком, а предпочитаното лакомство – шоколадово яйце Киндер. Голяма част от жителите на града се нанасяха в сиви панелни блокове, които още запълват пейзажа в повечето квартали на града.

Важен момент от гледна точка на архитектурата и строителството в градовете е 1948 година, когато малко след приемането на нова Конституция, се забранява частната архитектурна практика и всички архитекти започват да работят в изкуствено създадени градски обединения в колективи. Архитектурата до 1989 година преминава през много периоди, и в Пловдив – както и във всички градове – се появяват разнообразни големи сгради. Освен по-скоро скучните жилищни постройки, някои от обществените сгради се превръщат в знакови за Града под тепетата и хората.

Кино Космос             

Забележима сграда е откритото през 1964 година кино „Комсомол“ по проект на арх. Любомир Шинков. Знаков пример за модерната архитектура след Втората световна война с изчистените си форми и обеми, просторни вътрешни пространства и скромни декоративни елементи. Кино залата е била сред най-големите за времето си с около 1000 седящи места. По-възрастните пловдивчани го помнят с премиерни прожекции на много легендарни филми, чак до 90-те, когато променя името си на Кино Космос.

По-късно то започва да приема и други функции, като към 2010 година вече запада до такава степен, че съществува идея да бъде съборено заради паркинг. Гражданска активност спира това, след което екип архитекти, обединени като Колектив Кино Космос опита да го възстанови като културен център. За момента обаче сградата пак пустее и чака своето бъдеще след ремонт от общината.

Дом на науката и техниката

Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е интересна с видимите си бетонни колони и греди, които носят широките тераси. В дизайна на сградата от арх. Милчо Сапунджиев са интересни също и декоративните акцентите с тухли в интериора. След падането на соца сградата остава част от сдружението „Научно-технически съюзи“ и продължава да приема в залите си различни конференции, форуми и др. събития.

През 90-те там беше и домът на Лъки Синема, което по-късно затвори, а преди няколко години прие и единственото арт-кино на Пловдив LUCKY Дом на киното. В съседство в сградата е и Club Fargo, което също приема много кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където се случват множество качествени блус, джаз и други концерти, както и различни театрални постановки.

Младежки дом

Построен през 70-те години на миналия век, Младежкият дом е един от интересните примери на най-смелия „брутализъм“ – архитектурният стил, в който основен акцент са видими бетонни елементи. Много често при тези сгради има впечатляващи конструктивни решения – така при Младежкия дом над главния вход има огромен бетонен обем, който сякаш нереално виси във въздуха. Сградата е построена по проект на арх. Веселин Ракшиев и преди 10-ина години се превърна в дом на пловдивския Общински съвет.

Сградата на Административен съд – Пловдив / Руско консулство

Бившето Руско консулство в Пловдив на улица „Иван Вазов“ е сред по-деликатните сгради от соца, която не шокира с големи размери. Сградата е построена през 70-те години по проект на архитектите Димка Танева и Милчо Сапунджиев. През 1998 година дипломатическата мисия на Русия в Пловдив е закрита, и сградата остава празна до около 2010 година. Тогава същите двама архитекти преустроиха сградата в Административен съд, каквато функция изпълнява до днес.

Партиен дом

Партийният дом е една от най-видимите сгради в Пловдив, която се приема със смесени чувства от местните. Високата постройка доминира пейзажа в централната градска част, където повечето съседни сгради са по-ниски. Освен това тя закрива и гледката от Главната пешеходна улица към Родопите.

Въпреки това построената в началото на 70-те години сграда има своите архитектурни достойнства. Във високото си тяло се помещават много административни помещения, а в ниското – Концертна зала, която доскоро бе домът на пловдивската опера.

Сградата е и един от примерите за доста популярната идея през социализма за „синтез на изкуствата“ – тоест в сградите да се интегрират и творби на други изкуства. Така във фоайето на Партийния дом има голям стенопис, а отвън – към площад „Централен“ – мозаечно пано от големия пловдивски художник Йоан Левиев. Подобни големи стенописи или други произведения на изкуството има и в други сгради от периода – като сградата на Централна поща с мозайка от Георги Божилов – Слона или в Народната библиотека със стенопис, също от Слона.

Източник: Lost in Plovdiv

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…