Множество полемики предизвика новия проект на популярния диригент Левон Манукян, който ще направи национално турне с Разградската филхармония и Криско. Съвсем очаквано коментари има в двете крайности – от „Вече ще си тегля ножа“ на Рут Колева и „Съчетанието е обидно за мен“ на диригента Найден Тодоров, до подкрепящи Манукян фенове, които смятат, че критиците просто завиждат.

Изкуството е такава сфера от живота, че всеки има право на мнение. Нормално е едни хора да харесват едни неща, други хора – други неща. Извън субективното мнение на всеки, обаче, когато си поставим някаква обща основа, можем да имаме и обективни критерии. В случая можем да намерим много общи фундаменти, като при всички случаи имаме твърде голям компромис тези артисти да застават на една сцена.

Можем да започнем безпристраство. Хипотетично приемаме, че проектът е предизвикателен, но не е твърде скандален. Та да видим какво се случва с дискусиите. Самият диригент Левон Манукян се похвали, че след обявяването на проекта е изтрил 200 души от личния си фейсбук. Всички сме се срещали с крайни мнения, с обиждащи и нападащи хора. Често някои хора действително прескачат всякакви граници – но наистина, 200 души? И то „половината колеги“, по думите на самия диригент? Няма нищо страшно в това да бъдеш критикуван – но тази критика се оборва с (художествени?) резултати, а не с игнориране и скриване на критиците. Съмненията за стойността започват от тук.

И все пак ще има ли художествена стойност цялото нещо? Един по-заяждащ се човек може да започне от самото заглавие – „Трибют към българската музика“. „Трибют“? Наистина? И коя българска музика точно ще „трибют“-ваме? Според медийните съобщения – Миро, Ъпсурт, Ку-ку Бенд…

Така де, нека сме максимално широко скроени. Нека музикант като Криско прави „трибют“ на български музиканти. Но може ли да не са Миро и Ку-ку бенд. Не може ли да направи „трибют“ на Мими Иванова, Тодор Колев, Емил Димитров… Или всъщност, може би, по-добре, наистина – не.

Може би използването на чуждицата „трибют“ е съвсем на място. Да стане ясно, че няма да е и съвсем на българската музика, а някакъв модерен миш-маш за неосъзнати музикално деца и възрастни, които се радват на „новото“ и „различното“ по единствената причина, че е „ново“ и „различно“.

И все пак – защо точно Криско? Нека бъдем по-умерено широко скроени и да видим нивото на поп музиката. Ами окей, Ъпсурт наистина са интересни музиканти. Хип-хопът им обаче е няколко нива над Криско. Графа, Миро, може да са творци, които по ред причини са стигнали на нивото на пиано барове, а не истинско музикално творчество. Но все пак са много над нивото на Криско – самият факт, че той им прави „трибют“ на тях е ясно доказателство. Но защо те, тези живи и съществуващи творци не са поканени? Наистина е необяснимо. Обикновено „трибюти“ се правят на хора, които вече не са сред живите – дали ще е Ейми Уайнхаус или Фреди Меркюри, или пък от малки банди в малки градски клубчета, където не могат да поканят Рамщайн или Дийп Пърпъл.

Дали тук се търси шокът, ужасът, многото публика или нещо друго не мога да се изкажа. Със сигурност самият факт, че „поп“ музикант се кани да твори със симфоничен оркестър не е шокиращ. Необичайна музика, представена от симфоничен оркестър във формат класически концерт не е нито ново, нито нещо лошо – трябва да си много ограничен във възприятията си да бъдеш против проекти, в които се представя музика от филми, компютърни игри или подобни нетипични места, изсвирена от симфоничен оркестър. Именно това е приемливият начин да „вкараш“ в залата деца и тийнейджъри, или дори възрастни, които иначе не биха отишли да слушат „Островът на мъртвите“ на Рахманинов.

Но да слезеш до нивото „Криско“, за да е нужно да представиш симфоничен оркестър, е твърде лоша новина… Единият вариант е идейният двигател да има известен проблем с компромисите – да срещне абсолютните две крайности. От едната страна е класическата музика и симфоничен оркестър. От другата страна не е просто хип-хоп музиката, а музикант, който е повърхностен дори в собствената си поп-сфера.

Другият вариант е да приемем, че класическата музика толкова много се е отдалечила от средния българин, че е нужно някой, като Криско, за да се случи срещата отново.

Аз лично вярвам в първото. Твърдо вярвам, че няма нужда публиката да бъде обиждана с подобни компромисни варианти. В последните години съм присъствал на препълнения Античен театър с прекрасна филмова музика от „Фортисимо“. Препълнен Античен театър с Лиса Джерард и симфоничен оркестър. Препълнен Античен театър за Opera Open и концертите на Държавна опера – Пловдив. Публиката няма нужда от подобно падение.

 

Криско и Разградската филхармония „Димитър Ненов“ (използвам случая да ви препоръчвам да си пуснете нещо от Ненов - „Токата“, например) ще пристигнат в Пловдив на 24 юни. Приблизително в същите дни ще се провежда и оперния фестивал на Държавна опера – Пловдив. Знам аз къде ще отида. Знам и къде ще има повече хора. Както и тези, които ще отидат – ще се върнат отново, а няма това да им бъде единствената среща със симфонична музика. Защото публиката не е тъпа.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…