От Общината съставят комисия за поддръжка на парк Бунарджика

Паулина Гегова

Темата за зелените площи на Пловдив или по-точно липсата им, продължава да държи граждани и специалисти на нокти. Казусът се разисква и разисква, но за сега не сме видели нищо на лице, въпреки разискванията, желанията на обществото и постоянните конференции.

Поради тази причина, снощи се състоя пореден форум за зелените площи. Той събра на едно място представители на съюза на ландшафтните архитекти като Станимир Шаламанов, арх. Антоанета Топалова, инж. Тодорова, инж. Нанко Кушеков и други, журналисти и членове на Общината. На форумът се показаха добрите и лошите примери у нас и по света, обсъдиха се идеи и се дадоха предложения. Но първо нека започнем с няколко интересни факта от миналото.

-През 1878 г. в град Пловдив е създадена първата обществена градина в Южна България. Това е „Градината при кметството“, днешната „Дондукова“.

-През 1880 г. са направени първите улични насаждения, регламентирани с „Публично-административен правилник за преустройство на градовете и селата в Източна Румелия“.

-През 1887 г. е създаден първият разсадник за производство на посадъчен материал „Пепиниерата“ на площ от 125 дка на мястото на днешната Сточна гара. През 1891 г. той е преименуван на „Шаваласов разсадник“.

-Третата обществена градина в България, също е създадена в Пловдив. Това е „Цар-Симеоновата“ градина, на мястото на проведеното „Първо българско земледелческо – промишлено изложение“ през 1892 г. от Люсиен Шевалас и Иван Несторов.

-През 1896 г. първият регулационен план на Йосиф Шнитер поставя основата на линеарно-лъчеобразния характер на Зелената система на град Пловдив, резервирайки хълмовете за озеленяване и зелените улици „Станционна“ („Иван Вазов“) и „Цар Освободител“ („Руски“).

-През 1896 г. е първото планирано залесяване.

-В миналото пловдивският разсадник е захранвал цяла Южна България, голяма част от Северна България и Гърция. В днешни дни той е продаден.

И до тук спираме с фактите. Недоволството на ландшафтните архитекти в Пловдив е основателно и съвкупност от много елементи, които вчера изложиха пред общинските членове. Присъстваше и кметът на район „Централен“ Георги Стаменов, който търпеливо изслуша всички.

Специалистите възнегодуват от това, че много от замислените зелени терени в общо устройствения план от минали години са били преотредени в жилищни сгради и комплекси. През 2013 г. 540 дка се превърнаха в зона за спортни атракции, а те могат да се застрояват само до 80% от територията си.

В момента, на всеки пловдивчани се падат реално 6,3 кв.м./ж от общата територия на града. Архитектите са единодушни, че в ОП „Паркове и градини“ няма специалисти, а само изпълнители, които не си разбират от работата. Те са изумени и не могат да разберат кой точно проектира парковете и поставя дървета на неподходящи за физиологията им места. Много от проектите за озеленяване не се изпълняват и контролират. Те вярват, че е задължително Пловдив да има главен озеленител – специалист, който да знае какво върши.

Отделно, в границите на урбанизираните територии на града имаме три защитени хълма. В това отношение Георги Стаменов сподели новината, че Общината съставя комисия, която ще се грижи за поддръжката на парк Бунарджик и ще го върне към първоначалната му форма.

Кметът на „Централен“ също така обясни, че най-големият причинител на липсваща растителност са изпаренията и вредните газове от колите. Много хора паркират и в градини и паркове, без да се съобразяват със законите.

Проблемите с озеленяването са много. Концепциите на градоустройствения план от преди 35 години са тотално грешни. В този отрязък от време животът се е променил и ще продължава да се променя. В момента са останали наистина малко територии за залесяване, каза той.

Стаменов допълни и че нещата няма да се оправят само с обвинения, а с работа. Той самият е търсил ландшафтен архитект, който да работи в администрацията, повече от половин година, но никой не е пожелал.

Общо взето в това се състоя форума, на който пак нищо не се реши. Много се изприказва, но какви ще са резултатите и дали изобщо ще има такива - не е ясно.

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…