На снимката: Опразненият склад днес
Избягаха наемателите на един от двата добри примера в зоната- складът с бившия вече мебелен магазин Галеро
Владимир Ботушаров: Напуснаха ни заради липсата на достъп до сградата и заради изключителната неприветливост на района към днешна дата
Вместо да се оживи тази зона, тя гасне. Няма никой вече. Мачът е свирен, Тютюневият град е мъртъв, казва собственикът на Тотал Спорт Валентин Драгнев
Иво Дернев
Умират надеждите за оживяването на Тютюневия град. Мечтите за ново бъдеще на атрактивната иначе градска зона угаснаха заедно със светлините в склада, в който до скоро се помещаваше мебелен магазин „Галеро”. Един от двата добри примера за изпълнени с бизнес функции, запазени и реставрирани бивши промишлени сгради напълно притъмня, след като всички наематели напуснаха. Причината е състоянието, в което в момента се намира историческият район в сърцето на града. Ако до скоро Тютюневият град бе неприветливо място, днес е свърталище на духове. А складът, от който след активна 10-годишна търговска дейност собствениците на „Галеро” си тръгнаха, при това още преди да е изтекъл договорът им, от най-живата постройка се превърна в своеобразна резиденция на призраци.
Мебелен салон "Галеро" преди година
Тютюневият град е тотално провалена част от проекта Пловдив Европейска столица на културата 2019. Не мога да посоча конкретен виновник за това, защото вината е колективна. Но по-важното е липсата на желание и реални мерки в срок за справяне със ситуацията. Измина повече от половин година от пожарите и една от събарянето на Одрин 8, а 2019-та чука на вратата. Фактът е факт, всички замесени се правят, че всичко е наред. Като говорим за международен облик, нека малко се напънем да се направим европейци, а не да сме такива само на хартия. Защото нищо европейско няма в това, което се случва в Тютюневия град, коментира Владимир Ботушаров към днешна дата, само година след като бе герой на публикация в Под тепето за добрия пример със заглавие „ Тютюневите складове не са мъртви”. Е, към текущия момент, мъртвецът е още един.
„На никого не му дреме какво се случва тук. Всички някак са изхабени и изтощени от тази история. Не виждам никаква енергия, освен гражданска, която да е по-скоро за контрол, отколкото създаване на нещо градивно. А и времето и нея приспа. Все още няма реални възстановителни работи по горелите и разрушени складове. Загражденията седят и ни режат от света. Всичко е в тупик. Всички се махнаха, тръгнаха си. Не знаем кога и ние ще хвърлим кърпата. Вместо да се оживи тази зона, тя гасне. Няма никой вече. Само ние и едни жени фермерки, които се осмеляват да правят нещо при нас. Мачът е свирен, Тютюневия град е мъртъв. От пат вече отиваме в мат. Казва го човек, който седи там и от 14 години се опитва да прави бизнес, а все още не е ясно как успява”. Така пък коментира случващото се в Тютюневия град собственикът на Тотал Спорт Валентин Драгнев- другият добър пример там.
Затрудненият достъп до сградите на "Екзарх Йосиф" и неприветливостта на района изгони наемателите
Не знам колегите от Тотал Спорт как се справят. Но и те, като нас, страдат от орязания достъп до сградите ни, пешеходен и автомобилен. Страдаме заради начина, по който направиха загражденията и решиха казуса с движението в зоната. А това решение не е съобразено с предписанието на архитекта на район Централен. Който е направил загражденията по този начин е искал да се презастрахова. По предписанията на архитекта, половината „Иван Вазов” трябваше да се отвори за автомобили. Част от „Екзарх Йосиф”, нашата улица, също трябваше да бъде отворена. А дълго време след пожара до нас нямаше абсолютно никакъв достъп, дори пешеходен. Аз, като собственик на сградата, трябваше да се обяснявам къде отивам. Това се случваше до след Нова година. После откриха само тротоара, но вече беше късно. Това се отрази на бизнесите ни- и на нашите наематали, и на Тотал спорт. Освен всичко се отнеха много паркоместа, обяснява търсещият нови наематели за сградата си Владимир Ботушаров. И допълва, че дори преди пожара от миналия август, когато складът му и този на Тотал спорт бяха изпълнени с живот, администрацията не се е отнасяла благосклонно към усилията на инвеститорите по „Екзарх Йосиф”. Улицата между двете функциониращи сгради е била единствената без улично осветление, а тротоарът пред „Галеро” бил направен с личните физически и финансови усилия на собствениците на склада.
Ботушаров подчертава, че никой не е се е свързвал с него, за да коментира бъдещето на зоната. Не виждам общи усилия това да се промени до 2019г. Аз например влагам усилия наново да търся предназначение на тези помещения, при положение, че бяха пълни. А за общата визия, нямам надежда. Тук, в Тютюневия град, сега могат да бъдат правени единствено туристически турове за опропастено българско културно наследство. А проектът „Тютюневия град” е част от одобрената кандидатура на Пловдив за Европейска столица на културата, което може да бъде разглеждано като договор между Пловдив и Европейската комисия. Съответно всички знаем какво следва при неизпълнени задължения по договор, оставя отворен края на историята Владимир Ботушаров.
Тротоарът, направен от Ботушарови, бе отворен за пешеходци едва след Нова година
Последните бури в града, свързани с назначаването на транспортен специалист за зам.-кмет по културата, и отстраняването на Манол Пейков от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”, още повече подхранват съмненията за бъдещето на Тютюневия град. Година и половина преди сакралната 2019-та няма реален знак за усилия в посока оживяването на този район. Дали мечтите напълно ще угаснат, предстои да разберем.
