Капана.БГ
Активните жени на Пловдив: Запознай се с Йоана Иванова
През месец юни на ТЯ в Пловдив се срещаме с Йоана Иванова - журналист в Капана.БГ, преводач и активист.
Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?
Всяка сутрин е различна. Ако съм сънувала нещо странно, известно време си мисля за него. Друг път в главата си прехвърлям какво имам да свърша през деня. А много често просто си мисля за кафето.
С какво се занимаваш професионално?
Винаги ми е трудно да отговоря на този въпрос. Журналист, автор на статии, преводач, копирайтър… Понякога и маркетолог. Работата в медиите е такава, но затова пък си я обичам.
А в свободното си време?
В свободното си време чета, гледам сериали и спортувам. От няколко години тренирам бокс и пилатес. Също много обичам да ходя на концерти. Не само големи концерти на световноизвестни изпълнители, но и на ъндърграунд групи в някой клуб или по фестивалите.
Защо в Пловдив?
Където и да ходя, винаги когато се върна в Пловдив, изпитвам облекчение. Пловдив си е вкъщи. Обичам този град, въпреки че понякога е изтощаващо малък. Искам да се развива и знам, че това зависи от хората, включително и от мен. Все още имам какво да дам на Пловдив. Ако някой ден нямам, ще видим.
Какво те вдъхнови да развиваш кариера като журналист?
Много обичам да пиша. Когато бях малка пишех много разкази, есета и стихотворения.Исках да стана писателка и да пиша романи. Освен книги обаче винаги ми е доставяло удоволствие да чета различни списания, сайтове и блогове. В един момент просто реших да опитам да пиша статии, докато се престраша да напиша книга. До романа още не съм стигнала, но със статиите мисля, че се справям. А напоследък се завръщам и към разказите и стихотворенията.
Какви трудности срещаш в своята професионална сфера?
Аз за щастие работя в независима медия, което означава, че имам свободата да пиша каквото искам без да бъда цензурирана. Няма какво да се лъжем обаче, медиите имат нужда от читатели, за да съществуват, а това означава, че понякога се налага да пишеш за кликове. Много неприятно е също как много медии в България смъкват нивото. И нямам предвид само, че публикуват злободневни и несъществени неща, клюки или фалшиви новини заради тези кликове. На много места по света във вестниците и медийните сайтове се използва понякога дори преднамерено сложен език и отличителна стилистика. Тук се пише „простонародно“, а да не говорим, че нивото на езиковата култура понякога е под средното.
Какво е за теб феминизмът и защо е важно присъствието му днес?
Няма да се опитвам да давам определения на феминизма, само ще кажа, че живея всеки ден с пълното осъзнаване, че много от нещата, които имам и които мога да приема за даденост, ги имам благодарение на него. А някои жени по света и това нямат. В същото време много отдавна спечелени битки напоследък започват да се оспорват. Затова феминизмът ни е нужен и важен.
Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?
Мисля, че жените сме много силни и устойчиви. В това най-вече проявявам женската си енергия– знам, че пред каквито и предизвикателства и трудности ми се наложи да се изправя, ще се справя.
Как завършваш един ползотворен ден?
Ако денят ми е бил ползотворен, нямам нужда да го завърша по някакъв специален начин. Чувството на удовлетворение е достатъчно.
Този месец ТЯ в Пловдив е на 27 юни от 19:00 часа в Отсреща.
Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова' с цел да овластява момичета и жени и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!
Три дъщери се връщат в Пловдив от Швейцария, Австрия и София за кноцерт, посветен на загиналия им по време на работа баща
Датата на концерта „Акорди за тати“съвпада с края на учебната година за младите музикантки
Концерт за пиано, цигулка и виолончело изнасят в семейния мебелен магазин трите сестри: Габриела, Дебора и Елизабет Стефанови. Посвещават го на своя баща, който наскоро загина по време на работа, затова са нарекли концерта си „Акорди за тати“. Трите сестри се връщат в Пловдив от Швейцария, Австрия и София. Датата на концерта съвпада с края на учебната година за трите музикантки. И това е техният начин да покажат на тати и на приятелите си, че са пораснали виртуози в музиката. Ще изпълнят произведения от Бах, Бетовен, Чайковски, Масне, Албинони и др.

Кои са трите сестри:
Габриела Стефанова е най-голямата и нейният музикален инструмент е пианото. Ето и пътят й в музиката:
Започнах да свиря на четири години и продължавам вече осемнадесет. Когато сме били малки със сестра ми сме били шаферки на сватба на най-добрата приятелка на мама. И докато е траела церемонията сме тичали навсякъде из залата. В един момент водещата е спряла церемонията и казала: не чувате ли – ангелска музика! Били сме аз и Дебора. Намерили сме пианото и сме открили, че то може да свири. Тогава мама и тати решили да ме запишат на пиано. Първото ми представяне пред публика е било, когато съм станала на пет години, но не си го спомням.
Тати винаги се грижеше да имаме най-големият комфорт, за да може да работим спокойно и да се развиваме. Поради постоянните ми пътувания той ми осигури три инструмента – два роялa Franz Wirth, Steinway&Sons и едно пиано Yamaha. Единият е в Пловдив, другият – в София. Лично отиде до Виена и ми докара първият. А пианото си го докарах аз от Виена, когато се върнах да уча тук.
В момента уча в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ при проф.д-р Борислава Танева. Сега трябваше да завършвам бакалавър, но ме върнаха две години назад в обучението ми, след като се върнах от Виена, където учех в Консерваторията за музика и изкуства. Имам и малък клас от 6 деца от 4 до 11 годишна възраст, които уча също да свирят на пиано. Бях изненадана, че когато преподавам и аз научавам много неща за моето свирене и начин на работа.
Разбрах, че не съм посредствена на 12-13 годишна възраст, когато започнах да ходя по майсторски класове и конкурси в чужбина, и да ги печеля. Виждах на какво ниво съм и чувах професионални мнения от различни хора за това как се справям. Но най-високата оценка получих от тати. Веднъж той ме чу как се опражнявам в къщи и каза: брей, колко хубаво свирела моята дъщеря. Той не коментираше нещо, ако нямаше какво да каже и това беше един от малкото коментари, които някога е правил относно свиренето ми. Тогава за първи път и свирих нещо наистина виртуозно – бързи пръсти, техника, скокове. Всеки би разбрал, че е трудно и би се впечатлил. Но все пак трябва и да се хареса.
С моето изпълнение днес се надявам да докосна духа на тати, като свиря за него и за публиката от сърце и душа. И знам, че няма начин как да не се усети.
Дебора Стефанова e студентка в Музикалния университет на Лозана, Швейцария. Нейният инструмент е цигулката.
Уча цигулка при професор Светлана Макарова – една от най-добрите преподаватели в света в момента. Моята инструмент е от Франция, възстановена френска цигулка. Направи я българският лютиер Калоферов. Той ми даде да свиря с нея за известно време и накрая тати ми я купи.
Бях на 6 години, когато за първи път хванах цигулка. Най-напред ме записаха на пиано и скоро разбрах, че това не е моят инструмент. Така „открих“ цигулката. Отидох при мама – бях едно шестгодишно хлапе – застанах с ръце на кръста и казах: разбрах какъв е проблема, пианото не е моят инструмент, искам да свиря цигулка. Тогава получих първата си цигулка и започнах да уча.
Не съм била на много конкурси. Но преди три години спечелих две първи места в България. Имам множество концерти в България и в чужбина. Свирила съм и с оркестри, като първият ми такъв концерт беше в четвърти клас.
Най-важният концерт ми предстои. Той е рецитал в края на следването ми догодина. Ще бъде в Лозана в голямата зала на Консерваторията. Ще трябва да подготвя програма и да свиря 60 минути.
Тати беше човекът, който ме заведе на майсторски клас в Блоне, Швейцария. Бях на 14 години. Тогава видях за първи път професор Светлана Макарова. Тя е съпруга на цигуларя Павел Верников, ученик на Давид Ойстрах. В музикалния свят това са големи имена и за мен беше чудо, че се докосвам до тях. Тати беше до мен постоянно, говореше с професора, бореше се за мен. Професорът ни извика на още два майсторски класа след това и аз трябваше да се подготвя и да докажа, че заслужавам да ме учат. Днес ще покажа, че съм заслужавала подкрепата на тати.
Елизабет Стефанова – най-малката сестра, свири на виолончело
Моят инструмент го избра … сестра ми Габриела. Попита ме: Елизабет, искаш ли да свириш на чело? Не знаех дори какво е. Но тя ми даде решаващият довод: така ще свирим трите заедно. Бях на 5 години. Сега съм 10 клас в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. Отначало инструментът ми изгледаше грамаден, но сега съм влюбена в него. Толкова е красив. Моето виолончело е направено от Апостол Калоферов – той е български лютиер.
Тати харесваше понякога да слуша как най-малката му дъщеря свири. Слушаше, но не коментираше. Усещах обаче, че одобрява работата ми.
За да стана добър музикант ми трябват само три неща: стая, стол и инструмент. Останалото е в мен – работа, усърдна работа. Вече знам, кога успявам – тогава, когато музиката на моето изпълнение доставя удоволствие на слушателите. Познавам по усмивките.
Тази вечер искам да усмихна тати.
12 цитата за морето
Летните понеделници винаги ни карат да мечтаем за морето и поне в мислите си за миг да избягаме от сивото ежедневие. Особено когато отпуската е още далеч. Пренасяме се на брега с няколко цитата за безкрайното синьо:
Решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море. – Исак Динесен
След като веднъж ви омагьоса, морето ви държи в плен на чара си цял живот. – Жак Кусто
Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим. – Робърт Хенри
Рибарите знаят, че морето е опасно и бурята е ужасна, но те никога не са смятали тези опасности за достатъчна причина да останат на брега. – Винсент Ван Гог
Аз търсех свобода, пространство на открито и приключение. Намерих ги в морето. – Ален Жербо
Морякът е художник, чието вдъхновение е вятърът. – Уеб Чийлс
В морето ние винаги намираме себе си. – Едуард Естлин Къмингс
Когато се взирам в морето, ми се струва, че вълните му отнасят мъката ми. – Елчин Сафарли
Море и небе - два символа на безкрайността. – Джузепе Мацини
Морето никога не остарява. – Марк Леви
Няма нищо по-привлекателно, разочароващо и заробващо като живота край морето. – Джоузеф Конрад
Тези, които живеят край морето, трудно биха могли да родят и една мисъл, в която то да не участва. – Херман Брох
Млада авторка от Албания гостува в Балабановата къща
Изложбата „ИГРИ И ФОРМИ” на албанската съвременна художничка Блерта Хюсени се открива днес от 18 часа в дълбока зала на Балабанова къща. Тя е завършила скулптура в Прищина, а към настоящия момент е докторант в Нов български университет в София.
Госпожица Хюсени представя 20 свои платна, в които основно изразно средство е акрилната боя. Силно повлияна от творчеството на Дега тя представя експресивни произведения, в които властва духа на балетната магия. Авторката използва силата на цветовете, нейните сюжети са в чисти и ярки тонове. Освен фигурални композиции тя изгражда и миражни абстрактни образи и въздейства върху зрителя със своя емоционален и творчески потенциал.
Желанието да сподели свои творби в Балабанова къща е повлияно от усещането за магичност и историчност, които Старият град е вдъхнал у авторката.
Изложбата ще гостува в Пловдив до 30 юни. Входът е свободен!
Пловдив е домакин на осмото издание на Фестивала на студентите франкофони
Световноизвестните графити артисти Елла & Питр пристигат в България, за да отпразнуват многообразието
Фестивалът на студентите франкофони на Университетската агенция на Франкофонията (УАФ) ще отбележи своето осмо издание. След Загреб и Ереван,франкофонското семейство се отправя към Пловдив – Европейска столица на културата 2019, за да отпразнува многообразието под мотото „Да творим заедно“, което е отговор на нейния девиз „Заедно“. Тази година Френският институт в България (ФИБ) и Международната организация на Франкофонията (МОФ) се обединяват за организирането на това събитие, което ще се проведе в Медицински университет – Пловдив.
Фестивалът ще събере 100 студенти франкофони от 16 държави, които ще работят заедно по културни проекти, обединяващи техните различия в движеща сила. Те с ентусиазъм ще представят своите държави и култури, обединени от Франкофонията в своето многообразие.
Общо 5 творчески ателиета в продължение на една седмица ще обединят студентите. Танц, театър, музика, дигитална култура и градско изкуство ще бъдат в центъра на тяхното внимание. Младите франкофони, под ръководството на признати артисти, ще работят заедно, за да създадат спектакъл, който ще бъде представен на публиката на 5 юли по време на гала вечер под високия патронаж на франкофонските институции в България и Групата на посланиците франкофони, председателствана от г-н Ерик Льобедел, Посланик на Франция в България.
По покана на Френския институт в България, двамата френски графити артисти в пълен професионален възход Елла & Питр пристигат в Пловдив. Те са първите художници, които създават гигантски изображения на земята, „Спящите великани“, чийто размер е повече от няколко хиляди квадратни метри. В рамките на фестивала, „Елла & Питр“ в партньорство с Фондация Пловдив 2019 ще изобразят картина на площ от 5000 кв.м., която ще свърже студентите от тези 20 държави, обединени в своите идентичности от френския език. Тяхната творба ще бъде представена с филм, направен с дрон, който ще покаже студентите като творци в многообразието.
Акцент ще бъде поставен върху дигиталните култури и по специално върху видео игрите в рамките на Френско-германския културен фонд. В Европа видео игрите се превърнаха в значим културен феномен за широката публика и днес никой не може да се обърне към младите хора, ако омаловажава ролята на този вектор, който промени из основи отношението на индивидите към тяхното обкръжение и към цялото общество. Това културно благо е в основата на възстановяването на Европа чрез културата и позволява смесването на култури и личности. Със своето дълбоко социално проникване, то допринася за създаването на нова форма на гражданство и Франкофонията подпомага насърчаването на този нов културен вектор.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Университетската агенция на Франкофонията в партньорство с Международната организация на Франкофонията и Френския институт в България за частта културна програма, Медицинския университет – Пловдив, както и Френско-германския културен фонд, Международната делегация Валония-Брюксел, Оргахим, Mr. Bricolage и Telus International.
Юбилейното издание на Дни на музиката в Балабановата къща с два концерта
Знаменити музиканти от Виенска филхармония ще гостуват на юбилейния международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” 2019 с два концерта
От десетилетия марката "Виенска филхармония" се е превърнала в образец за най-висока класа, неповторим стил, недостижимо високо ниво и съзвездие от изумителни музиканти в състава си.
На 24 и 25 юни 2019 г. Международният фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща" ще представи своеобразен цикъл от два концерта на едни от най-изтъкнатите солисти от прочутия оркестър:
На 24 юни от 18.30 ч. соло флейтистът на Виенска филхармония Карл-Хайнц Шютц, считан за топ-флейтист от новото поколение и именитата пианистка Мария Принц, предпочитан сценичен партньор от редица световноизвестни музиканти, ще изнесат рецитал в Малката Базилика;
На 25 юни от 18.30 ч. в Балабановата къща знаменитият ансамбъл WIEN, в чийто състав са Албена Данаилова - концертмайстор на Виенска филхармония, Раймунд Лиси - водач на втори цигулки на Виенска филхармония, Михаел Щрасер - виола, Йозеф Нидерхамер - контрабас и отново Карл-Хайнц Шютц - флейта ще озарят сцената на Фестивала с концерт от най-висока класа.
Концертите се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив, Фондация “Музикартисимо”, Австрийско посолство, Министерство на културата, Фондация “Америка за България”
Карл-Хайнц Шютц e най-изтъкнатият представител на новото поколение топ-флейтисти. Соло флейтист на Виенска филхармония, той получава музикалното си образование в Landeskonservatorium във Vorarlberg при Eva Amsler, в Conservatoire National Supérieur de Musique в Лион при Philippe Bernold, и при прочутия Aurèle Nicolet в Швейцария. Лауреат е на редица национални младежки конкурси. През 1998 става лауреат на Международен конкурс „Карл Нилсен” в Одензе, Дания, а през 1999 прибавя към тази победа първото място на Международния конкурс за флейтисти в Краков.
Той е професор по флейта в Тhe Musik und Kunst Privatuniversität във Виена и гост-професор на няколко други консерватории. Води майсторски класове в Европа, като същевременно записва активно, специално за CAMERATA TOKYO, където е реализирал CD-та с опуси на Моцарт, Прокофиев и Брамс. Съвместно с The Academy of St. Martin in the fields, под диригентството на Сър Невил Маринър, издава за CHANDOS албум, озаглавен „20th centuries concerto grosso”. Карл Хайнц Шютц е артистичен директор на HORIZONTE Landeck.
Прочутият Ансамбъл WIEN е сред представителните камерни състави на Виенска филхармония – по време на ежегодния Новогодишен концерт на знаменития оркестър в Златната зала на Музикферайн WIEN често участва с брилянтни изпълнения.
Първата цигулка на Ансамбъл WIEN е българката Албена Данаилова – концертмайстор на Виенска филхармония. Втората цигулка в ансамбъла е водачът на втори цигулки на Виенските филхармоници – Раймунд Лиси.
Струнен квартет с контрабас, вместо виолончело. Това е комбинация, която позволява на ансамбъла да осъществи идеята си за включване на по-малко известни творби от Шуберт, Ланер и династията Щраус в класически програми. Както и да разшири репертоарната палитра с произведения, създадени специално за именития състав.
WIEN участва редовно в елитни форуми – Залцбургски фестивал, Виенски фестивални седмици и Пролетен фестивал, „Шубертиада”, Берлински фестивални седмици, Фестивал в Равена, и изнася концерти в престижни музикални центрове в Европа, Япония, Канада и САЩ. Съвместни изяви с музиканти от калибъра на T. Барто, Х. Карерас, Пл. Доминго, Б. Фритоли, А. Kиршлагер, Г. Mайзенберг и С. Владар, дооформят звездната дейност на ансамбъла, ползващ се с репутацията на един от най-стойностните камерни състави в света.
Артистичната дейност на Мария Принц обхваща солови рецитали, концерти с оркестър и камерна музика. Сред най-важните събития в нейната кариера са изявите й с Виенската филхармония под диригентството на Рикардо Мути и Сейджи Озава, и най-вече дългогодишната съвместна работа с легендарния Сър Невил Маринър на концертния подиум и в звукозаписното студио. Българската пианистка, която от 30 години живее и работи във Виена (от 1987 преподава във виенския Universität für Musik und Darstellende Kunst), концертира в Европа, САЩ, Япония, Австралия и Нова Зеландия, участва в програмите на престижни фестивали като Salzburger Festspiele, Pacific Music Festival в Япония, Donau Festival в Улм (Германия) и „Мартенски музикални дни“ в Русе. Нейни партньори на камерния подиум са солисти от Виенската филхармония, а също и именити интернационални инструменталисти и певци, като Патрик Галоа, Андрю Маринър, Филип Кюпер, Красимира Стоянова, Людовик Тезиé, Матиас Гьорне и Маргарита Грицкова.
Звукът на Страдивариус се мести в Дома на културата
Поради потвърдените прогнози за опасно време и интензивни валежи на 25.06 (вторник) концертът „ЗВУКЪТ НА СТРАДИВАРИУС” ще се проведе на същата дата в Дом на културата от 21:15 часа вместо на Античния театър.
Решението е продиктувано от необходимостта да се съхранят безценните музикални инструменти от епохата на Страдивариус, за които е немислимо да бъдат изложени на неблагоприятни метеорологични условия! Държавна опера Пловдив искрено се надява, че по този начин ще осигури по-комфортно преживяване и за зрителите!
Разпоредителите на OPERA OPEN ще Ви асистират при настаняването в Зрителната зала в Дом на културата, където е направена допълнителна организация за разпределение на местата. Билетите важат без заверка.
Като комплимент за причиненото неудобство, зрителите на концерта ще получат бонус ваучери за 50 % отстъпка за заглавие по избор от програмата на OPERA OPEN!
