На 30 септември 2022 г. Опера Пловдив кани пловдивчани на едни специален концерт от „КЛАСИК OPEN AIR: Концерт за деня на музиката“ в двора на Катедрален храм „Успение Богородично“ от 19:00 часа и молебен за откриване на новия творчески сезон на Опера Пловдив, с начален час от 18:45 часа.

Каним ви да отбележим заедно Международния ден на музиката с концерт с арии и ансамбли от опери на Верди, Росини, Пучини, Офенбах, Чилеа, Джордано под  диригентството на Якопо Сипари Ди Пескасероли - Италия.

В концерта ще вземат участие солистите Александър Баранов, Александър Носиков, Вера Гиргинова, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Евгения Ралчева, Елена Чавдарова – Иса, Марияна Панова, Светлана Иванова, Свилен Николов и Таня Иванова.

Участват Хор и Оркестър на Опера Пловдив.

Достъпът до събитието в двора на Катедрален храм „Успение Богородично“ в подножието на Стария Пловдив е СВОБОДЕН за всички почитатели на оперното изкуство.

Изказваме благодарности за любезното домакинство на Пловдивска Света Митрополия!

Проектът „КЛАСИК OPEN AIR: Музиката под тепетата“ се финансира от община Пловдив е част от Културния календар на града за 2022 година.  

Гергана Балабанова и Йордан Велков откриват съвместна изложба в залите на Градска художествена галерия Пловдив на ул. Княз Александър I 15. Откриването ще се състои на 30.09 от 18 часа, а изложбата ще продължи до 19.10.

Йордан Велков и Гергана Балабанова са автори, чието творчество, макар и на пръв поглед различно, е обединено от това, върху което се основава – личните преживявания и емоциите, породени от тях, които биват преобразувани в естетически опит. В работата им са ценни отвореният финал и неяснотата на възприятията. Зрителят не получава отговори на конкретни въпроси –той е предизвикан да създава собствени асоциации въз основа на своя опит и емоционалност, като по този начин се цели осъществяването на по-интимна и лична комуникация.<br>В тяхното творчество е ключова уникалността на всеки момент – краткотраен и преходен, на пръв поглед тривиален, той е невъзможно да бъде уловен по различен начин, от този, останал във времето. Нa границата между реалното и абстрактното, картините в тази изложба са запечатали в себе си влиянието на светлината в един конкретен миг.

Характерна за сюжетите на Йордан Велков е тяхната непретенциозност. Фигурите са поставени в едно условно пространство, което бива интериорно или част от градската среда. Личната гледна точка е преплетена със сцени от ежедневието, които, извадени от контекста, стават част от социални и философски теми. Логичната мисъл е прекъсната и заменена с по-условно и емоционално предаване на светлина и форма. Образите сякаш се самообразуват, поставени в една въображаема среда и погледнати през неговите собствени очи, улавяйки преходността на момента. Фрагментирането, срещано в работите му, позволява по-лична комуникация със зрителя, основаваща се на възможността за индивидуалната интерпретация. Натурата и личният опит са само отправна точка за последвалите композиционен експеримент и метафора, а велатурният начин на работа създава неочаквани ефекти и позволява по-експресивно предаване на атмосфера и състояние. Принципът на режисираната случайност.

В картините на Гергана Балабанова сюжетът отсъства и времето сякаш не съществува. Основавайки се на противопоставянето на общото и личното, интимното, творчеството й се занимава с неизобразими неща - съкровените мисли и чувства, трудни за описване и останали неизказани, съществуващи само в съзнанието на всеки отделен индивид. Човешките същества се усещат и разбират по-добре на подсъзнателно ниво отколкото вербално. Затова и зрителят е провокиран чрез наблюдение и осмисляне да се свърже със своите дълбоко заключени чувства и запечатани в съзнанието моменти. Цветът като основно изразно средство служи като паралел между човешкия живот и творчеството й. Възприемането му, включително и в природата, е плод на наблюдение, концентрация и размисъл. Нюансите, подобно на живота, в който нищо не е категорично и непроменливо, преливат един в друг и е трудно да се каже какъв е основният цвят. Всяка ситуация има безброй гледни точки в зависимост от наблюдателя.

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

През предстоящия уикенд Балабановата къща ще се превърне в сцена на жанрово многообразие с концертите на видната джаз певица Мими Николова и изтъкнатия квартет “Пипков”. На 1 октомври от 18.30 ч. Мими Николова, изпяла с дълбоко чувство и непреходно въздействие едни от най-красивите български песни, сред които шлагера “Замълчи, замълчи”,  ще ни срещне със златни хитове от музикалната ни съкровищница в акомпанимент на пианиста Самуел Ефтимов.

На концерта си в „Дни на музиката в Балабановата къща“ Мими Николова  ще направи специален жест към Пловдив с посветената на Стария Пловдив песен „Вечерен сняг“ по музика на Георги Генков и текст на пловдивския поет Иван Теофилов. Ще прозвучи и „Вечер над Орлов мост“ от Бенцион Елиезер и Виктор Самуилов, която Мими Николова записва с триото на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ през 1967 г. и до днес е представила само веднъж с Милчо Левиев в дует със съпругата му Вики Алмазиду. „Замълчи, замълчи“ и „Малката креолка“ от композитора Петър Ступел, „Когато луната изплува“ и „Недей ми казва тази вечер сбогом“ от Патриарха на песента Йосиф Цанков, „Синьо“, „Мостчето на влюбените“ и „Двата бряга“ от Иван Стайков, както и джаз стандарти ще бъдат включени в програмата на 1 октомври, а водещ на срещата ще бъде програмният директор на Jazz FM радио Светослав Николов.

В неделя, 2 октомври от 11.30 ч. е насрочено матинето “Майсторството на майсторите”, в което изтъкнатият квартет “Пипков” ще сподели с публиката необятната красота на камерното музициране. Музикантите в ансамбъла са уважаваните български инструменталисти с активна преподавателската дейност в НМУ „ Л. Пипков“ Ирина Стоянова - цигулка, Евгени Николов - цигулка, Виктор Мицев - виола и Кристиян Чернев - виолончело. В концерта са включени прочути творби от Йозеф Хайдн, Любомир Пипков и Хектор Вила-Лобос.

Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация “Музикартисимо”. Билети в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

Пълна програма на есенното издание на фестивала вижте ТУК.

На 30 септември Фестивал Тракийски Мистерии стъпва за първи път на сцената на Античния театър в Стария Пловдив. След успеха и завладяващите преживявания в Стария град на Несебър в две поредни години – сега античната тракийската култура се завръща на територията на древния Филипопол.

Фестивалните форми оживяват в култови средища, които съхраняват събития и образи – памет и реалност от свещената цивилизация на древните. Затова, напълно закономерно е стъпването на уникалната по рода си продукция в един от най-древните градове в Европа, с 8000 годишна история.

Вълнуващият фестивален ден в Пловдив е кулминацията и финалът на тазгодишното издание на Фестивал Тракийски Мистерии. Началото в Античния театър е от 18 ч. с отварянето на творческите работилници и ателиета, които ще подготвят зрителите за пълноценното им потапяне в атмосферата на древната духовност и родовите традиции. Ателиетата възстановяват смисъла и дълбоките послания, закодирани в обредността по приготвянето на празничния обреден хляб и обредно облекло, както и изписването на място на лична оброчна плочица на древните свещени руни.

Във фестивалното пространство е разположена и новаторската изложба „Тракийски Мистерии“ на дигиталния артист Диляна Ангелова – мащабни платна, където минало и настояще съжителстват в неочаквана симбиоза.
Миналото обуславя бъдещето и всяко завръщане към здравите корени на родовото дърво е шанс да почерпим нови сили и вдъхновение, за да продължим напред!

Програмата на Фестивал Тракийски Мистерии - Пловдив, Старият град, 30 септември 2022:
 

    Изложба "Тракийски Мистерии" / 14:30ч. / Античен театър
    Лекция на Института по Т-наука "Свещеният език на траките и неговата сила за човека днес" / 16:00ч. / Античен римски стадион
    Фестивално Шествие / начало 17:30ч. / площад "Римски стадион"
    Творчески Ателиета / 18:00ч. / Античен театър
    Интерактивен Спектакъл "Тракийска Мистерийна Драма" / 20:30ч. / Античен театър

Във фоайе „Изкуствотека“ на НБ „Иван Вазов“ в Пловдив днес бяха представени изложба и двуезичен албум със заглавие „Изкуство и обществено пространство: Проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници от колекцията на Пловдивската народна библиотека“.

През 2020 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив спечели проект с тази тема и заглавие по програма „Наследство“ на  фондация Пловдив 2019 - Пловдив – Европейска столица на културата, чиято реализация доведе до този ценен за града ни и за българското изкуство двуезичен албум, пътуващата изложба, както и уебсайт с градски маршрути на реализациите.

Колекцията на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив включва 84 проект за монументална украса. Основни автори са Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Димитър Киров и Енчо Пиронков, а като съавтори се появяват Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев – Слона. Обектите на творчество са пръснати из цяла България. Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот.

За изложбата и албума пред многобройната публика от ценители, студенти от АМТИИ и граждани разказа директорът на библиотеката Димитър Минев.

Сред гостите на събитието бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ доц. д.-р Елена Кантарева – Дечева, проф.д-р Галина Лардева – Минкова – изкуствовед и заместник-ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“,  директорът на "Регионален държавен архив" – Пловдив – Димитър Севов, представители на Фондация „Пловдив 2019“, както и издателския екип, реализирал проекта за албума. Това са: ръководител проект -  Димитър Минев, издателски екип - Антоанета Лесенска, Бояна Чешмеджиева, д-р Петко Георгиев. Дигитално заснемане и превод - Иван Крачанов, редактор- Джон Матюсън, фотограф - Тодор Ненов, дизайн и предпечат - Еница Коева. Издател е Народната библиотека „Иван Вазов“.

„Специално поздравявам екипа за реализацията на този изключително смислен проект. Смисълът и на програма Наследство е да управлява процесите, започнали с ЕСК,- Пловдив 2019,  но и в посока опазването на културното наследство на Пловдив. Това е тема важна и за общината. Започвайки  с реставрацията на мозайките на Йоан Левиев в подлеза на Баня Старинна, след това на сграфитото на Жоро Слона на частната сграда на паркинга на ул. Съборна, сега по възстановяването на сграфитото на Ди Киро на ул. Съборна, установихме, че монументалното изкуство, което е навсякъде в нашия град, в голямата си част не е описано, документирано, не се познава и не се съхранява. Затова е важно да  работим в синхрон и съм щастлив, че заедно с ОИ „Старинен Пловдив“, Градската художествена галерия , фондация „балканско наследство“, АМТИИ и други  обединяваме опит и усилия, в резултат на които ще изработим собствена стратегия и ще имаме собствен фонд, чрез който ще можем да възстановяваме монументалната живопис. Впечатлен съм от труда ви. Това е кауза и се надявам, че ще продължим да я реализираме заедно“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

„Нямам думи! Поздравления на целия екип!. Важно е да отбележим, че не само трябва да опазваме тези произведения на монументалната живопис, но и да ги популяризираме. Те са ключова част от творчеството на тези големи български художници и хората трябва да ги познават, ценят и пазят“, каза доц.д-р Елена Кантарева.

Свои впечатления от изложбата и албума споделиха също проф. д-р Галина Лардева, д-р Петко Георгиев – участник в екипа, Ренета Георгиева от фондация Пловдив 2019.

Колекцията е създадена на 5 март 1979 г. Хронологичните граници на създаване на проектите обемат периода 1961–1983 г. Включени са авторите Йоан Левиев (28 проекта), Анастасия Кметова (19 проекта), Димитър Киров (19 проекта) и Енчо Пиронков (14 проекта). Съавтори на някои от творбите са Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. Три от проектите остават неидентифицирани. От всички включени в колекцията 84 проекта, нереализираните са 14.

Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот. Обектите в Пловдив са 40, в Пловдивска област 8 (в градовете Хисар, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово), в страната са 36 (в София, Бургас, Шумен, Силистра, Козлодуй, Благоевград, Ботевград, Ямбол, Сливен, Чирпан, Девин, Дом-паметник връх „Братан“ – Средна гора, Дом-паметник – връх Бузлуджа, международна изложба „20 години по пътя на социализма“ в Москва, СССР). Без локация на реализиране са седем проекта.

Художниците монументалисти Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Георги Божилов-Слона представляват ядрото от автори, които в края на 50-те и началото на 60-те г. полагат основите на утвърждаването на монументалната живопис като обичайна практика в българския художествен живот.

Завърнали се в родния град след завършване на Художествената академия в София, те обособяват Пловдив като стенописен център у нас. През този период те се посвещават на експеримента в монументалната живопис. Без наличие на утвърдени формули за възлагане, подпомогнати от Атанас Кръстев, кмет на „Старинен Пловдив“, те сътворяват едни от най-интересните и свободни творби. Открояващи за групата са общите търсения на обновление на пластическия език на стенописта и постановяването на доминиращото ú взаимодействие с архитектурата.

На територията на Пловдивската народна библиотека се намира един от знаковите образци на монументално-декоративното изкуство в града. Водена от идеята да запази и за бъдещите поколения тази изключителна монументална творба, библиотеката инициира реставрационна намеса преди времето да нанесе сериозен отпечатък и вреда върху нея. Предхождано от реставрацията на пет от проектите в колекцията (в периода 2016–2018 г.), емблематичното стенописно пано по мотиви от Вазови произведения („Чичовци“ – худ. Георги Божилов-Слона, „Под игото“ и „Службогонци“ – худ. Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – худ. Христо Стефанов, 1973–1974 г.) беше реставрирано в цялост през 2020 г.