Капана.БГ

Капана.БГ

Четвъртък, 03 Ноември 2022 08:17

Програма LUCKY Дом на киното 4-10.11

Новите филми са италианският СУПЕРГЕРОИ, както и детските заглавия КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ и МАРМАДЮК

04.11 /петък/

16:15 ч  ЧЕРНИЯТ АДАМ (7/6лв)

16:30 ч  КАК СЕ НАУЧИХ ДА ЛЕТЯ (7/6лв)

(c) 16:45 ч  БЕЗСМЪРТНИЯТ И КРАСАВИЦАТА (8/9лв)

18:15 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

(c) 18:30 ч  АМСТЕРДАМ (9/8лв)

18:45 ч  СУПЕРГЕРОИ (7/6лв) *

20:30 ч  ДЕНЯТ НА ФЛАГА (7/6лв)

21:00 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (7/6лв)

(c) 21:15 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

 

05.11 /събота/

(c) 10:45 ч  МАРМАДЮК (8/9лв) *

11:00 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (6/7лв) *

(c) 12:30 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (8/9лв) *

12:45 ч  НАЙ-ЛОШАТА ЛИЧНОСТ НА СВЕТА (7/6лв)

13:00 ч  МАРМАДЮК (6/7лв) *

(c) 14:30 ч  АМСТЕРДАМ (9/8лв)

15:00 ч  КАК СЕ НАУЧИХ ДА ЛЕТЯ (7/6лв)

15:15 ч  БЕЗСМЪРТНИЯТ И КРАСАВИЦАТА (6/7лв) *

16:45 ч  МРАК (7/6лв)

(c) 17:00 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

17:30 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (7/6лв)

18:45 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

(c) 19:00 ч  ЧЕРНИЯТ АДАМ (9/8лв)

20:00 ч  СУПЕРГЕРОИ (7/6лв) *

21:00 ч  ОСТРОВЪТ НА БЕРГМАН (7/6лв)

(c) 21:15 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (9/8лв)

 

06.11 /неделя/

(c) 10:45 ч  БЕЗСМЪРТНИЯТ И КРАСАВИЦАТА (8/9лв)

11:00 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (7/6лв) *

12:15 ч  МРАК (7/6лв)

(c) 12:30 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (8/9лв) *

13:00 ч  МАРМАДЮК (6/7лв) *

14:15 ч  КАК СЕ НАУЧИХ ДА ЛЕТЯ (7/6лв)

(c) 14:30 ч  МАРМАДЮК  (8/9лв) *

15:15 ч  БЕЗСМЪРТНИЯТ И КРАСАВИЦАТА (6/7лв)

16:00 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

(c) 16:30 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (9/8лв)

18:00 ч  ДЕНЯТ НА ФЛАГА (7/6лв)

18:30 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (7/6лв)

(c) 18:45 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

20:30 ч  НАЙ-ЛОШАТА ЛИЧНОСТ НА СВЕТА (7/6лв)

20:45 ч  СУПЕРГЕРОИ (7/6лв) *

(c) 21:00 ч  ЧЕРНИЯТ АДАМ (9/8лв)

 

07.11 /понеделник/

16:15 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

16:30 ч  МАРМАДЮК (6/7лв) *

(c) 16:45 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (8/9лв) *

18:15 ч  МРАК (7/6лв)

18:30 ч  АМСТЕРДАМ (7/6лв)

(c) 18:45 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (9/8лв)

20:30 ч  КУБИНЕЦЪТ (7/6лв)

21:00 ч  ЧЕРНИЯТ АДАМ (7/6лв)

(c) 21:15 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

 

08.11 /вторник/

(c) 16:00 ч  АМСТЕРДАМ (8/9лв)

16:15 ч  СЪРЦЕТО МИ ТАНЦУВА (7/6лв)

16:30 ч  МАРМАДЮК (6/7лв) *

18:15 ч  ОСТРОВЪТ НА БЕРГМАН (7/6лв)

18:30 ч  СУПЕРГЕРОИ (7/6лв) *

(c) 20:30 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

20:45 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (7/6лв)

21:00 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

 

09.11 /сряда/

16:15 ч  ЧЕРНИЯТ АДАМ (7/6лв)

16:30 ч  НАЙ-ЛОШАТА ЛИЧНОСТ НА СВЕТА (7/6лв)

(c) 16:45 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (8/9лв) *

18:30 ч  АМСТЕРДАМ (7/6лв)

(c) 18:45 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

19:00 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

(c) 20:45 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (9/8лв)

21:00 ч  СУПЕРГЕРОИ (7/6лв) *

21:15 ч  КУБИНЕЦЪТ (7/6лв)

 

10.11 /четвъртък/

16:30 ч  МАРМАДЮК (6/7лв) *

(c) 16:45 ч  КРОКОДИЛЪТ ЛАЙЛ (8/9лв) *

17:00 ч  КАК СЕ НАУЧИХ ДА ЛЕТЯ (7/6лв)

18:30 ч  СУПЕРГЕРОИ (7/6лв) *

(c) 18:45 ч  ТИЧАМ КЪМ ТЕБ (9/8лв)

19:00 ч  МРАК (7/6лв)

20:45 ч  ЧЕРНИЯТ АДАМ (7/6лв)

(c) 21:00 ч  БИЛЕТ ДО РАЯ (9/8лв)

21:15 ч  БРАЙТЪН 4 (7/6лв)

Знаете ли какво е „камея“? Не? А интересувате ли се от митове и загадъчни истории? Ммм, да, но започваме отдалече.

„Сладко… сладко…“ е името на съвместната изложба на петима млади хора, учили заедно преди около 10 години. Обединява ги любовта към изкуството, талантът им и незабравимите студентски години.

Това са: Ирена Карастамова, Ксения Иванова, Красимира Милева, Величко Величков, Владимира Христозова. В изложбата се представя скулптура, живопис, графика.
Ирена Карастамова е от Бургас, но от години живее в Асеновград. Тя създава изключително интересни ювелирни форми, гравюри. Какво показва в изложбата, разказва самата тя тук:

Казвам се Ирена Карастамова и се самоопределям като скулптор. Завършил съм скулптура във Велико Търново, но още от малка формите са били нещо, което ме е увличало. С течение на годините след завършването ми, много други неща привлякоха вниманието ми като ювелирните изкуства, но и при тях, умението да вая (восък), работя с метал (запоявам), да си представям различни 3Д обекти- дори и кинетични (като дипломната ми работа при курса ми за бижутер), са били основополагащи и подпомагащи творческия ми процес. Едно от нещата, които пробвах за пръв път, но което грабна сърцето ми, е гравирането върху скъпоценни камъни в миниатюрни размери. Още с първите ми опити се пренесох в студентските години на скулптурните симпозиуми, където работех в доста по-голям мащаб с мрамор и варовик и разбрах, че това е нещо много повече от мимолетно увлечение.

Винаги съм харесвала истории, особено древни. Всякакви митове, легенди, предания са владеели въображението ми и често бягам в света на фантазиите си. Може би това е причината да избирам сюжети на гравюрите си, които в общи - линии са свързани с древността. Например, една от най-любимите ми е камеята (изпъкнало изображение) на богинята Родопа. Мотивът съм избрала от монета, сечена във Филипополис (старото име на Пловдив), което още повече ме свързва с мястото, на което творя - Асеновград. Така се преплитат двете най-вдъхновяващи неща за моето творчество: природата и историите.

На друга моя творба съм изобразила отново мотив от антична монета, но този път от племето Дерони. Това е опит да напомня за произхода ни и за общото, което би следвало да имаме с нашите прародители.

На камеята е изобразен човек в кола, теглена от вол, а над тях лети орел, държащ гущер - символ на стремежа към надрастване на низкото в човека и политане към по-високите октави в човешката природа и душа.

Произведенията на Ирена, както и на останалите четирима художници може да видите до 5 ноември в галерия КРИС.


Вижте ВИДЕО  (автор: Сава Иванов) от откриването на изложбата.

Кметът на Централен връчва ключовете на председателката на ДПХ на изложба

От 2015 до 2017-а година управата на Града на художниците тестваше обществените нагласи за събарянето на Галерията на ул. "Гладстон" 32, която се стопанисваше от Дружеството на пловдивските художници, с информации от типа:

Ще бутат галерията на „Гладстон“

Няма да бутат галерията на Гладстон

Бутат галерията на Гладстон

Всички знаем какво се случи в крайна сметка - Пловдив получи едно модерно, европейско галерийно пространство на мястото на старата сграда.

Междувременно екскметът Иван Тотев и председателят на ДПХ имаха неколкократни сблъсъци по темата за бездомността на пловдивските художници:

ДПХ: Иван Тотев унищожава най-старото дружество в България

Тотев: Нека ДПХ убедят общинските съветници, че ще могат да управляват новата галерия.

Днес - 3 години по-късно, управата на Града на художниците намери решение къде да ги приюти. Очаква се тази вечер, по време на откриването на юбилейна изложба на Снежана Фурнаджиева, кметът на район "Централен" Георги Стаменов да връчи ключовете на председателката на ДПХ за помещение, което да се превърне в новия дом на Дружеството.

"Това е общински терен, близо 200 кв. м. на централния булевард "Цар Борис III Обединител" № 153. Намира се малко преди бившия Военен стол. С решение на Общински съвет - Пловдив е предоставен за ползване на ДПХ," коментира пред Под тепето Стаменов.

На юбилейната изложба довечера ще бъде подписан и Меморандум за сътрудничество между Дружеството и район "Централен", след символичното предаване на ключа.

Помещението е било с предназначение за обществено хранене. Нуждае се от ремонт, за да се пригоди за нуждите на пловдивските художници, каза още райкметът.

По думите му, има място и за изложбена зала и за провеждане на пленери, хранилище и други работни помещения.

Мястото е изключително комуникативно и художниците ще вдъхнат живот на това помещение, а хората ще могат да се наслаждават на творчеството им. Със символичната церемония тази вечер искам да засвидетелствам на ДПХ, че в мое лице имат един приятел и партньор, който е готов винаги да помогне, коментира още Георги Стаменов.  

С наградата са удостоени доц. д-р Нина Найденова и Хорът

 

Екипът на Държавна опера – Пловдив спечели две награди в тазгодишния конкурс „Кристална лира“.

Призът в категория „Мениджмънт в музикалното и танцовото изкуство“ бе присъден на директорът на културната институция – доц. д-р Нина Найденова за организацията на Международната фестивална платформа „OPERA OPEN 2022“ на Античния театър – Пловдив (19 юни – 26 август 2022 г.).

Хорът на Операта с диригент Драгомир Йосифов спечели наградата в категория „Хорово изкуство“ за изпълнението му в постановката на операта „Орфей и Евридика“ от Глук на сцената на Античен театър.

Припомняме, че Операта в Пловдив имаше 10 номинации в наградите  за ярки постижения в музикално-изпълнителското и танцово изкуство на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

 

Балетната трупа на Опера Пловдив кани на премиера на два едноактни танцови спектакъла с международно признание на водещия съвременен хореограф Раду Поклитару. „Дългата коледна вечеря“ по едноименната пиеса на Торнтън Уайлдър и музика на Вивалди и  „Жени в ре минор“ по музика на Бах ще се представят на 12 ноември от 19 часа.  Представянето на творчеството на Раду Поклитару е едно от най-ярките събития в танцовия календар в България за годината.

 

Раду Поклитару е основател и главен балетмайстор на Академичния театър за модерен балет Киев, заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства.  Освен десетките спектакли в Киевския модерен балет, през годините той поставя балетни постановки в Болшой театър, Мариинский театър, националните опери на Украйна, Молдова, Латвия, Беларус, Чехия, Сърбия и др. От началото на годината Раду Поклитару е част от екипа на Опера Пловдив.

 

„Дългата коледна вечеря“ е балет-размисъл за преходността на живота, за суетните и безполезните дела, с които запълваме скъпоценните минути, часове и години от престоя си на Земята. Постановката проследява деветдесет години от живота на аристократично семейство, минаващи в поредица от коледни вечери.  Празник след празник съдбите на хората се разтварят в забрава като пеперуди еднодневки, без да оставят нищо след себе си.  Ярката, гротескна хореография по музика на Вивалди успява да достигне до сърцето на всеки зрител и без морализиране да постави въпроса  - с какво се различаваме от сценичните герои?  Пиесата „Дългата коледна вечеря“ на отличения с Пулицър американски драматург Тортън Уайлдър продължава да присъства в афиша на редица драматични театри в Европа и САЩ, по нея е създаден филм, както и опера от композитора Паул Хиндемит.

 

„Жени в ре минор” е спектакъл, пропит с преклонение пред гения на Й. С. Бах. Раду Поклитару разказва трагична история за едно несъществуващо женско приятелство, което служи само като извинение за разгръщането на необичайно сложни многофигурни композиции и пронизителни дуетни фрагменти.

 

След „Ана Каренина“ на Лео Муич по-рано през годината, това е втори премиерен проект, с който Балетът на Опера Пловдив заявява свой собствен ярък почерк, характерен с динамика, експресия и успешно маневриране между различни танцови стилове.

 

Билети за „Дългата коледна вечеря“ и „Жени в ре минор“ се продават онлайн на eventim.bg, на касата на Опера Пловдив и в мрежата на Ивентим.


 

На 11 ноември, от 18.00 ч. в Arsenal of art gallery (в Капана), очакваме своите зрители.

Текстовете на Чудомир оживяват благодарение на театрална трупа „Ами да”. След няколко отлагания заради ковид мерки, постановката вече е факт. Спектакълът "Пестете ни времето!" е изграден върху фрагменти от разкази, спомени и статии на Чудомир.

Актьори: Никола Мутафов, Милена Илиева, Петко Каменов, Кънчо Кънев

Режисьор и драматург: Десислава Боева 

Хореография: Владислава Боева

Костюми: Ива Кънева

"Отчаях се и реших да се спомина. Ще се отровя, рекох, и го ударих на вино. Пия вечер бяло вино и ям печени дробчета, пия вино и ям кебапчета - не помага. Тогава го ударих на черно. Черно вино и печени костенурки, варени крачка, пълнени шерденчета. Наям се, напия се и на туй отгоре, като се върна в къщи, пак ям, дано се пукна най-после и да се отървеш от мене, ама пак не ще."

„При избора на текстове не се опитвахме да привнесем измислен сюжет с причинно-следствена връзка. Целта на изследването ни, се насочи към обединението на отделни пасажи, фразеологични форми и думи, които превърнахме в повод за конструиране на драматургичен текст. Опорни точки, при създаването на този пъзел, бяха живите спомени на съвременника Чудомир, категоричната му морална позиция към изкуството и не на последно място, неподправеното и добронамерено чувство за хумор.“

Почетният гражданин на Пловдив събра 80 стихотворения за 80-тия си рожден ден

 

„Упорито отлагах това време, когато трябва да събера стиховете от досегашните си книги на едно място, но вече няма мърдане. Мене къде ще ме поместят като му дойде времето се знае, но на стиховете мястото им е в книгата”, споделя в автопредговора Петър Анастасов.

„Реших, че е по-честно да представя последователно издадените от мене книги, след като съм избрал от тях онова, което според мене и днес си струва да бъде прочетено.  Накрая представям и някои от последните си стихотворения”, допълва авторът. 

Поетът и драматург Петър Анастасов е почетен гражданин на Пловдив и носител на награда „Пловдив” за цялостно творчество и автор на текста на химна на града под тепетата.

„Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Както те обичам”, „Единствено безсмъртие любов”, „40 стихотворения”, „Този черен бял свят”, „Хубава и проклета си” са заглавията на неговите поетични книги. Към тях се прибавят двата тома „Избрано” – поезия и пиеси.

През 1985 г. Петър Анастасов дебютира в театър с остро полемичната си драма „Обещай ми светло минало”, която се поставя в почти всички театри в страната. Следващите му пиеси „От сняг помилвана душа”, „Голям колкото малка ябълка”, „Четирите посоки на света”, „Църква за вълци”, „Живите от мъртвата махала” се играят с успех в българските театри.

През 2007 година БНТ излъчи 12-серийният филм „Църква за вълци”, създаден по мотиви от неговата едноименна пиеса.

По негови сценарии са заснети и излъчени телевизионните новели „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен” и „Оттатък ставаш невидим”. Автор е и на документалната повест „Особени белези няма”.

Поетът и драматург Петър Анастасов е удостоен с националните награди за литература „Пеньо Пенев”, Наградата на българските писатели, „Изворът на Белоногата”, „Акад. Николай Лилиев” и е първи лауреат на приза „Валери Петров”.

Страница 10 от 2112

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…