Капана.БГ

Капана.БГ

Гергана Балабанова и Йордан Велков откриват съвместна изложба в залите на Градска художествена галерия Пловдив на ул. Княз Александър I 15. Откриването ще се състои на 30.09 от 18 часа, а изложбата ще продължи до 19.10.

Йордан Велков и Гергана Балабанова са автори, чието творчество, макар и на пръв поглед различно, е обединено от това, върху което се основава – личните преживявания и емоциите, породени от тях, които биват преобразувани в естетически опит. В работата им са ценни отвореният финал и неяснотата на възприятията. Зрителят не получава отговори на конкретни въпроси –той е предизвикан да създава собствени асоциации въз основа на своя опит и емоционалност, като по този начин се цели осъществяването на по-интимна и лична комуникация.<br>В тяхното творчество е ключова уникалността на всеки момент – краткотраен и преходен, на пръв поглед тривиален, той е невъзможно да бъде уловен по различен начин, от този, останал във времето. Нa границата между реалното и абстрактното, картините в тази изложба са запечатали в себе си влиянието на светлината в един конкретен миг.

Характерна за сюжетите на Йордан Велков е тяхната непретенциозност. Фигурите са поставени в едно условно пространство, което бива интериорно или част от градската среда. Личната гледна точка е преплетена със сцени от ежедневието, които, извадени от контекста, стават част от социални и философски теми. Логичната мисъл е прекъсната и заменена с по-условно и емоционално предаване на светлина и форма. Образите сякаш се самообразуват, поставени в една въображаема среда и погледнати през неговите собствени очи, улавяйки преходността на момента. Фрагментирането, срещано в работите му, позволява по-лична комуникация със зрителя, основаваща се на възможността за индивидуалната интерпретация. Натурата и личният опит са само отправна точка за последвалите композиционен експеримент и метафора, а велатурният начин на работа създава неочаквани ефекти и позволява по-експресивно предаване на атмосфера и състояние. Принципът на режисираната случайност.

В картините на Гергана Балабанова сюжетът отсъства и времето сякаш не съществува. Основавайки се на противопоставянето на общото и личното, интимното, творчеството й се занимава с неизобразими неща - съкровените мисли и чувства, трудни за описване и останали неизказани, съществуващи само в съзнанието на всеки отделен индивид. Човешките същества се усещат и разбират по-добре на подсъзнателно ниво отколкото вербално. Затова и зрителят е провокиран чрез наблюдение и осмисляне да се свърже със своите дълбоко заключени чувства и запечатани в съзнанието моменти. Цветът като основно изразно средство служи като паралел между човешкия живот и творчеството й. Възприемането му, включително и в природата, е плод на наблюдение, концентрация и размисъл. Нюансите, подобно на живота, в който нищо не е категорично и непроменливо, преливат един в друг и е трудно да се каже какъв е основният цвят. Всяка ситуация има безброй гледни точки в зависимост от наблюдателя.

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

 

През предстоящия уикенд Балабановата къща ще се превърне в сцена на жанрово многообразие с концертите на видната джаз певица Мими Николова и изтъкнатия квартет “Пипков”. На 1 октомври от 18.30 ч. Мими Николова, изпяла с дълбоко чувство и непреходно въздействие едни от най-красивите български песни, сред които шлагера “Замълчи, замълчи”,  ще ни срещне със златни хитове от музикалната ни съкровищница в акомпанимент на пианиста Самуел Ефтимов.

На концерта си в „Дни на музиката в Балабановата къща“ Мими Николова  ще направи специален жест към Пловдив с посветената на Стария Пловдив песен „Вечерен сняг“ по музика на Георги Генков и текст на пловдивския поет Иван Теофилов. Ще прозвучи и „Вечер над Орлов мост“ от Бенцион Елиезер и Виктор Самуилов, която Мими Николова записва с триото на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ през 1967 г. и до днес е представила само веднъж с Милчо Левиев в дует със съпругата му Вики Алмазиду. „Замълчи, замълчи“ и „Малката креолка“ от композитора Петър Ступел, „Когато луната изплува“ и „Недей ми казва тази вечер сбогом“ от Патриарха на песента Йосиф Цанков, „Синьо“, „Мостчето на влюбените“ и „Двата бряга“ от Иван Стайков, както и джаз стандарти ще бъдат включени в програмата на 1 октомври, а водещ на срещата ще бъде програмният директор на Jazz FM радио Светослав Николов.

В неделя, 2 октомври от 11.30 ч. е насрочено матинето “Майсторството на майсторите”, в което изтъкнатият квартет “Пипков” ще сподели с публиката необятната красота на камерното музициране. Музикантите в ансамбъла са уважаваните български инструменталисти с активна преподавателската дейност в НМУ „ Л. Пипков“ Ирина Стоянова - цигулка, Евгени Николов - цигулка, Виктор Мицев - виола и Кристиян Чернев - виолончело. В концерта са включени прочути творби от Йозеф Хайдн, Любомир Пипков и Хектор Вила-Лобос.

Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща” е част от Културния календар на Община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация “Музикартисимо”. Билети в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

Пълна програма на есенното издание на фестивала вижте ТУК.

 

 

На 30 септември Фестивал Тракийски Мистерии стъпва за първи път на сцената на Античния театър в Стария Пловдив. След успеха и завладяващите преживявания в Стария град на Несебър в две поредни години – сега античната тракийската култура се завръща на територията на древния Филипопол.

Фестивалните форми оживяват в култови средища, които съхраняват събития и образи – памет и реалност от свещената цивилизация на древните. Затова, напълно закономерно е стъпването на уникалната по рода си продукция в един от най-древните градове в Европа, с 8000 годишна история.

Вълнуващият фестивален ден в Пловдив е кулминацията и финалът на тазгодишното издание на Фестивал Тракийски Мистерии. Началото в Античния театър е от 18 ч. с отварянето на творческите работилници и ателиета, които ще подготвят зрителите за пълноценното им потапяне в атмосферата на древната духовност и родовите традиции. Ателиетата възстановяват смисъла и дълбоките послания, закодирани в обредността по приготвянето на празничния обреден хляб и обредно облекло, както и изписването на място на лична оброчна плочица на древните свещени руни.

Във фестивалното пространство е разположена и новаторската изложба „Тракийски Мистерии“ на дигиталния артист Диляна Ангелова – мащабни платна, където минало и настояще съжителстват в неочаквана симбиоза.
Миналото обуславя бъдещето и всяко завръщане към здравите корени на родовото дърво е шанс да почерпим нови сили и вдъхновение, за да продължим напред!

Програмата на Фестивал Тракийски Мистерии - Пловдив, Старият град, 30 септември 2022:
 

    Изложба "Тракийски Мистерии" / 14:30ч. / Античен театър
    Лекция на Института по Т-наука "Свещеният език на траките и неговата сила за човека днес" / 16:00ч. / Античен римски стадион
    Фестивално Шествие / начало 17:30ч. / площад "Римски стадион"
    Творчески Ателиета / 18:00ч. / Античен театър
    Интерактивен Спектакъл "Тракийска Мистерийна Драма" / 20:30ч. / Античен театър

Във фоайе „Изкуствотека“ на НБ „Иван Вазов“ в Пловдив днес бяха представени изложба и двуезичен албум със заглавие „Изкуство и обществено пространство: Проекти за монументално-декоративна живопис на пловдивски художници от колекцията на Пловдивската народна библиотека“.

През 2020 г. НБ „Иван Вазов“ – Пловдив спечели проект с тази тема и заглавие по програма „Наследство“ на  фондация Пловдив 2019 - Пловдив – Европейска столица на културата, чиято реализация доведе до този ценен за града ни и за българското изкуство двуезичен албум, пътуващата изложба, както и уебсайт с градски маршрути на реализациите.

Колекцията на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив включва 84 проект за монументална украса. Основни автори са Йоан Левиев, Анастасия Кметова, Димитър Киров и Енчо Пиронков, а като съавтори се появяват Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев – Слона. Обектите на творчество са пръснати из цяла България. Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот.

За изложбата и албума пред многобройната публика от ценители, студенти от АМТИИ и граждани разказа директорът на библиотеката Димитър Минев.

Сред гостите на събитието бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ доц. д.-р Елена Кантарева – Дечева, проф.д-р Галина Лардева – Минкова – изкуствовед и заместник-ректор на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“,  директорът на "Регионален държавен архив" – Пловдив – Димитър Севов, представители на Фондация „Пловдив 2019“, както и издателския екип, реализирал проекта за албума. Това са: ръководител проект -  Димитър Минев, издателски екип - Антоанета Лесенска, Бояна Чешмеджиева, д-р Петко Георгиев. Дигитално заснемане и превод - Иван Крачанов, редактор- Джон Матюсън, фотограф - Тодор Ненов, дизайн и предпечат - Еница Коева. Издател е Народната библиотека „Иван Вазов“.

„Специално поздравявам екипа за реализацията на този изключително смислен проект. Смисълът и на програма Наследство е да управлява процесите, започнали с ЕСК,- Пловдив 2019,  но и в посока опазването на културното наследство на Пловдив. Това е тема важна и за общината. Започвайки  с реставрацията на мозайките на Йоан Левиев в подлеза на Баня Старинна, след това на сграфитото на Жоро Слона на частната сграда на паркинга на ул. Съборна, сега по възстановяването на сграфитото на Ди Киро на ул. Съборна, установихме, че монументалното изкуство, което е навсякъде в нашия град, в голямата си част не е описано, документирано, не се познава и не се съхранява. Затова е важно да  работим в синхрон и съм щастлив, че заедно с ОИ „Старинен Пловдив“, Градската художествена галерия , фондация „балканско наследство“, АМТИИ и други  обединяваме опит и усилия, в резултат на които ще изработим собствена стратегия и ще имаме собствен фонд, чрез който ще можем да възстановяваме монументалната живопис. Впечатлен съм от труда ви. Това е кауза и се надявам, че ще продължим да я реализираме заедно“, каза в приветствието си заместник-кметът Пламен Панов.

„Нямам думи! Поздравления на целия екип!. Важно е да отбележим, че не само трябва да опазваме тези произведения на монументалната живопис, но и да ги популяризираме. Те са ключова част от творчеството на тези големи български художници и хората трябва да ги познават, ценят и пазят“, каза доц.д-р Елена Кантарева.

Свои впечатления от изложбата и албума споделиха също проф. д-р Галина Лардева, д-р Петко Георгиев – участник в екипа, Ренета Георгиева от фондация Пловдив 2019.

Колекцията е създадена на 5 март 1979 г. Хронологичните граници на създаване на проектите обемат периода 1961–1983 г. Включени са авторите Йоан Левиев (28 проекта), Анастасия Кметова (19 проекта), Димитър Киров (19 проекта) и Енчо Пиронков (14 проекта). Съавтори на някои от творбите са Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. Три от проектите остават неидентифицирани. От всички включени в колекцията 84 проекта, нереализираните са 14.

Географията на предназначението на работите е знакова и говори убедително за влиянието на пловдивската група монументалисти в българския художествен живот. Обектите в Пловдив са 40, в Пловдивска област 8 (в градовете Хисар, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово), в страната са 36 (в София, Бургас, Шумен, Силистра, Козлодуй, Благоевград, Ботевград, Ямбол, Сливен, Чирпан, Девин, Дом-паметник връх „Братан“ – Средна гора, Дом-паметник – връх Бузлуджа, международна изложба „20 години по пътя на социализма“ в Москва, СССР). Без локация на реализиране са седем проекта.

Художниците монументалисти Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Георги Божилов-Слона представляват ядрото от автори, които в края на 50-те и началото на 60-те г. полагат основите на утвърждаването на монументалната живопис като обичайна практика в българския художествен живот.

Завърнали се в родния град след завършване на Художествената академия в София, те обособяват Пловдив като стенописен център у нас. През този период те се посвещават на експеримента в монументалната живопис. Без наличие на утвърдени формули за възлагане, подпомогнати от Атанас Кръстев, кмет на „Старинен Пловдив“, те сътворяват едни от най-интересните и свободни творби. Открояващи за групата са общите търсения на обновление на пластическия език на стенописта и постановяването на доминиращото ú взаимодействие с архитектурата.

На територията на Пловдивската народна библиотека се намира един от знаковите образци на монументално-декоративното изкуство в града. Водена от идеята да запази и за бъдещите поколения тази изключителна монументална творба, библиотеката инициира реставрационна намеса преди времето да нанесе сериозен отпечатък и вреда върху нея. Предхождано от реставрацията на пет от проектите в колекцията (в периода 2016–2018 г.), емблематичното стенописно пано по мотиви от Вазови произведения („Чичовци“ – худ. Георги Божилов-Слона, „Под игото“ и „Службогонци“ – худ. Йоан Левиев, „Епопея на забравените“ – худ. Христо Стефанов, 1973–1974 г.) беше реставрирано в цялост през 2020 г.





Понеделник, 26 Септември 2022 12:46

Костас Коциолис ще закрие GuitArt фестивал

 

Виртуозът на класическата китара, Костас Коциолис ще закрие тазгодишното издание на GuitArt фестивал в Пловдив заедно с честващите 60 години на сцена, Софийски Солисти.

 

Костас Коциолис е онзи пример за човек, за когото музиката е любов и призвание. Приносът му в областта на изкуството, музиката и по-специално в класическата китара, е световно признат. Гръцкият китарист дава своя собствена гледна точка за изкуството, хората и музиката, като сърдечно и топло ни пренася в един свят, където нотите не са просто звук, а емоция, техника, любов. Те започват от ума и завършват в ръцете, преминавайки първо през душата. Тази магия грабва слушателя и го потапя в едно ново изживяване. Изживяване за цял живот!

 

На 9-ти октомври, в красивата Епископска Базилика на Филипопол от 19.00 часа, Костас Коциолис ще подари това изживяване на публиката на фестивала, като след антракта, към него ще се присъедини емблематичният камерен ансамбъл „Софийски Солисти“, които тази година честват своята 60-  годишнина и ще са за първи път под диригентската палка на маестро Константин Добройков. 

 

Заедно, те ще представят един от най-известните концерти на Вивалди за китара и струнен оркестър. За първи път, българската публика ще се наслади на един по-различен прочит на песни на Бийтълс. „Бийтлерианас“ (Beatlerianas), е сюита от аранжименти на седем песни на Ленън и Маккартни, за китара и струнен оркестър, на кубинският композитор Лео Брауер.

 

Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Пловдив и е част от Културния календар на града.

 

Поредна среща със супер звездите на световната джаз сцена ще ни осигури осмият Plovdiv Jazz Fest.  Гостуване на световната Гретчен Парлато, заедно с носителя на „Грами“ Тейлър Айгсти; отбелязване на 70-годишния юбилей на Йълдъз Ибрахимова и огромното ѝ значение за джаз музиката в България; акцент върху пианистите в джаза и разбира се, някои от младите звезди от международната джаз сцена – така накратко може да се опише осмият Plovdiv Jazz Fest, който ще се проведе от 04 и 07 ноември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Пандемията беше причина фестивалът да ограничи сериозно своята програма в последните две години. През 2022 г. обаче събитието се завръща с много по-голяма програма: концерти в четири дни и съпътстваща програма. Билетите за всички концерти вече са в продажба в мрежата на Еventim.

Запазвайки подхода си да кани някои от най-атрактивните и интересни млади джаз музиканти, един от най-големите джаз фестивали в страната ще бъде открит с концерт на тромпетистката от британско-бахрейнски произход – Яз Ахмед. Тя ще гостува заедно със своя квартет. Музикалната критика отбелязва, че творчеството ѝ не прилича на нищо, което сте слушали. Експерименталната ѝ музика опитва да замъгли границите между джаза и електронния саунд дизайн, а това, което прави на сцената е описвано като опияняващ психеделичен арабски джаз. Тя има три издадени албума и програмата на концертите ѝ включва различни точки на света. Яз Ахмед е работила с Radiohead, Лий Scratch Пери, Transglobal Underground, Артуро О'Фарил, Наташа Атлас и др. Била е част от световното турне на These New Puritan. Яз Ахмед е номинирана от престижното американско списание DownBeat за „Тромпетист на годината“ и бе посочена за „Изгряваща тромпетна звезда“ през 2020 г. Тя бе отличена с две от престижните Jazz FM награди за 2020 в категориите „Албум на годината“ и „Изпълнител на годината“. Яз Ахмед е носителка и на престижното отличие Ivor Novello Award за иновация. „Надявам се, че чрез музиката мога да събирам хората, да строя мостове между културите и да променям възприятието за жените в джаза и наследството на хората от близкия изток“, казва тромпетистката. Концертът на Яз Ахмед ще бъде на 04 ноември от 20:00 ч.

Следващият ден (05 ноември) ще започне с концерта на Йълдъз Ибрахимова заедно с Живко Петров, Веселин Веселинов-Еко и Христо Йоцов. Тази годината певицата отбелязва своята 70-годишнина. Plovdiv Jazz Fest ще ѝ връчи Наградата за цялостен принос в джаз музиката, с което ще отдаде огромна почит към дългогодишната ѝ и забележителна кариера. Йълдъз Ибрахимова е едно от най-важните имена в историята на българския джаз, но нейната внушителна творческа биография надхвърля значително пределите на България. Тя започва да пее на 10-годишна възраст и впоследствие завършва музикално училище. Преди да се насочи към джаз музиката, Йълдъз Ибрахимова се дипломира в Музикалната академия в София с оперно пеене. За нея е известно, че гласът ѝ притежава уникален диапазон, който обхваща четири октави. Йълдъз Ибрахимова дебютира през 1975 г. с джазквартета на Марио Станчев. Тя концертира с формациите „Джаз линия“, „Акустична версия“ и за кратко е солистка заедно с Теодосий Спасов на „Бели, зелени, червени“. Носителка е на много награди и е имала концерти в над 30 страни по света.

Веднага след нея на сцената ще се качи един от най-разпознаваемите и модерни  млади джаз музиканти днес. С турнета из цял свят, американският джаз пианист и композитор Емет Коен включва в натоварената си програма и Plovdiv Jazz Fest. Той е сред централните фигури от своето поколение в джаз музиката. Свирил е и е записвал с Рон Картър, Бени Голсън, Джими Коб, Джими Хийт, Тути Хийт, Кърт Елинг, Били Харт и др. Коен започва да свири още на 3-годишна възраст по метода на Сузуки. Емет Коен ще гостува на Plovdiv Jazz Fest със своето трио.

Пианистите са определящи за селекцията на фестивала тази година. В неговата трета вечер на 06 ноември ще бъде концертът на може би най-известният фламенко-джаз пианист – Давид Пеня Дорантес. Той е добре познат на българската публика, с концертите си заедно с Теодосий Спасов и втория си албум “Sur”, записан в Париж, Севиля и София през 2001 г. През 2020 г. излезе неговият шести албум. Дорантес е и сред най-прочутите музиканти от ромски произход. Силно повлиян от джаза и от класическото си музикално образование, Давид Дорантес се превръща в забележителен новатор и променя напълно представите за фламенко музиката. Носител на много музикални награди, той е гост на най-престижните фестивали. Концертът му в Пловдив ще бъде заедно с неговото трио.

Последният концерт (на 07 ноември) от програмата на фестивала през 2022 г. ще бъде с участието на американската джаз певица и текстописец Гретчен Парлато. Тя заслужено е считана за една от най-изобретателните и хипнотизиращи певици днес. През 2021 г. Гретчен Парлато издаде своя нов албум FLOR, който отдава почит на бразилската музика и е първият ѝ студиен албум за последните близо десет години. Албумът донесе и втората номинация за „Грами“ на Парлато за „Най-добър вокален албум“ и бе описан като прекрасен синтез между американска популярна музика, европейска класическа музика и бразилски стандарти. Важна тема в него е майчинството, което е било причината за временното оттегляне на певицата от музикалния свят.

Гретчен Парлато участва в над 85 албума и има четири издадени албума като лидер. За първи път е номинирана за „Грами“ през 2013 г. Албумът ѝ “The Lost and Found” от 2011 г. пък получава над 30 национални и международни награди, включително награда на списание DownBeat за „Най-добър вокален албум“. Още като студентка тя пее с Хърби Хенкок и Уейн Шортър, по-нататък си сътрудничи с много музиканти, сред които са Маркъс Милър и Аирто Морейра.

Гретчен Парлато пристига в Пловдив със своята група, част от която е един от най-интересните съвременни пианисти Тейлър Айгсти, който пък тази година спечели „Грами“ за „Най-добър съвременен инструментален албум“.

Организатор на Plovdiv Jazz Fest е Blue M.
Събитието се провежда с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Община Пловдив за 2022 г.
Концертите на Емет Коен и Яз Ахмед се реализират с подкрепата на Министерство на културата.
Гостуването на Давид Пеня Дорантес се осъществява със съдействието на Посолство на Кралство Испания в България.

Народна библиотека „Иван Вазов“ представя проекти от колекциите си „Изкуство и обществено пространство“

Колекция „Проекти на произведения на монументално-декоративните изкуства в синтез с архитектурата“, с творби на Анастасия Кметова, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев ще бъде представена с двуезичен албум, пътуваща изложба и уебсайт с градски маршрут на реализациите на 25 септември, неделя, от 12:00 часа в Народна библиотека „Иван Вазов“, ул. „Авксентий Велешки“ 17.

Публичното пространство е матрица на градската памет, защото градът е жив организъм, свързващ живи хора с техните ежедневни нужди и мечти. Знайно е, че дизайнът на градската среда трябва да служи като единен интегриращ инструмент, чрез който се съгласуват в ансамбли различните обществени пространства. Дизайнът трябва да гарантира устойчивост във времето – съчетаване на историческата приемственост и развитието. Това изисква проява на чувствителност към вече застроената среда и нейната историческа стойност, както и към наследените декоративно-архитектурни решения.

Чрез осигуряването на културна приемственост по отношение на визуалната среда, днешният физически сюжет на града кореспондира с автентичната история – така хората биха били по-склонни да са предани на своя град, да участват, като се асоциират в живота му.

Именно връзката „проект-реализация“ и съвременно състояние на образците на декоративно-монументалните изкуства от близкото минало, може да бъде мост между поколенията, съжителстващи в различни естетически и визуални контексти от близкото минало и днес.

Проектът на Народна библиотека „Иван Вазов“ е част от програма „Наследство“ 2021/2022 на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

 

Страница 1 от 2090

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…