Програмата на София Филм Фест продължава в понеделник (17 май) в 18:30 часа с копродукцията на Иран и Франция “Кандахар”. Нафас е млада журналистка, родена в Афганистан и избягала в Канада по време на гражданската война с талибаните. По време на бягството по-малката й сестра е ранена от мина и се изгубва в суматохата. Сега, години по-късно, Нафас получава писмо от сестра си, която е решена да се самоубие при следващото слънчево затъмнение.

Тя има само три дни, за да успее да се вмъкне в страната, да стигне до Кандахар и да я спре. Забулвайки се с плътна бурка, за да влезе в Афганистан, Нафас изживява лично задушаващата липса на свобода, на която са подложени афганистанските жени.

От 20:30 часа е началото на документалния филм на Тони Палмър “Вангелис и пътуването до Итака”.

Вангелис е композитор на електронна, амбиънт, джаз, поп/рок и оркестрова музика, познат най-вече с отличената с награда „Оскар“ музика към филма “Огнените колесници”, както и с музиката към филмите “Антарктика”, “Блейд Рънър”, “1942: Завладяването на рая” и “Александър”. Двучасовият документален филм съдържа интервюта с Вангелис и много от неговите приятели и колеги, сред които Шон Конъри, Хю Хъдзън, Джеси Норман, Оливър Стоун, Акико Еби и много други. Включени са и редки архивни кадри, повечето от които се показват за първи път. Освен това във филма са включени и кадри, в които Вангелис импровизира нова музика.

Райна Кацарова

Броени дни след като стана ясно, че „Уудсток в градината“ на Димитър Гачев е номинирана за Наградата „Пловдив“, книгата имаше своята премиера и пред публика в рамките на фестивала „Пловдив чете“. И щом като денят е вторник, то разбира се мястото е „Петното на Роршах“ на ръба на Капана. Фиксирам Доктор Гечев, гладко обръснат, облечен с небрежно - елегантна бяла риза, обут в точния нюанс на червеното обувки и успявам да открадна няколко минути.

- Вашата книга носи заглавието „Уудсток в градината“,  мислите ли, че на цяло едно поколение липсва този  Уудсток, който не се е случил у нас?
- Настроението около този фестивал на живота още се усеща. Ние го потушихме. Потушихме Уудстока в себе си и сега започва една от носталгия по него заглавието на книгата дойде от една фраза на една американка която казва: „Майка ми никога почти не се завърна напълно от Уудсток.“  Хората остават там Това е метафора, идея, утопия освен и реално събитие.
- Усещате ли бариера между хората и писателя Гачев?
- Добрият писател краде истории, но малко по-елегантно, малко по-лирично трябва да и предаде. Някакъв ореол да и сложи.
 

Събитието започва и в ролята на водещ влиза Александър Секулов, който също така е и редактор на книгата, а по всичко личи и добър приятел на автора. Представя го като „човек който е роден да пише“ и определя последните му две книги като „литературни явления“. Разговора съвсем естествено се завърта около трудностите на работния процес и самия автор се шегува, че усетил историческия шанс Секулов да му е редактор и мълчал през цялото време. Секулов от своя страна изтъква фигурата на редактора като полезна за книгата. От публиката се чува глас на самата Божана Апостолова:

- Че кой ти каза, че всички редактори са като теб?

Дискусията между автор и редактор продължава и засяга стила му на писане който е едно смесване на сюрреалистично и реалистично, за липсата на граница и как много лесно може да преминеш от едното в другото.

- На мен си ми е напълно реално всичко! отсича Гачев, ужасявам се от книги и филми които започват сериозно и изведнъж някоя котка ти проговаря!

Следват неизменните въпроси за бъдещите творчески планове.
-Усещам, че поезия скоро няма да пропиша.
- Сигурен ли си?
- Е, не съм сигурен, разбира се! Най-хубавите, най-добрите стихотворения се пишат точно като си започнал някой дълъг разказ, тогава можеш да напишеш цяла стихосбирка. Драматургия няма да пробвам!

И двамата се смеят.
 

Ето с какви думи Александър Секулов обрисува своя приятел, писателят Димитър Гачев: „ Автор, който си обича героите и дори когато те са гротескни, през цялото време. Има човеколюбив поглед, леко снизходителен. Гледа да ги изправи, да не ги остави. Никой всъщност не загива. Той подкрепя героите си. Надеждата, вярата, куража...като затвориш една книга да ти се доживее да си кажеш - Има смисъл! Има поводи да се усмихнеш! Това е най-трудното за мен в изкуството! Да окуражиш въображението, да подкрепиш сърцето, да накараш другия да вярва!

Последваха автографи, поздравления и представянето приключи успешно.

След около половин час се върнах в. “Петното". Ще кажа само - компаниите уж бяха няколко,  а се усещаха като една. Имаше и китара, пяха се песни. Уудсток май наистина никога не е свършвал...
 
Книгата е прекрасна, аз я прочетох, направете го и вие!

Само дано не се завърнат крушовидните дънки и чарлстоните :)

Неделният ден ще зарадва пловдивчани с още две заглавия от фестивалната програма на София Филм Фест. В 18:15 часа е началото на филма на Илайза Хитман “Никога рядко понякога винаги”. Есен е. Търпелива и скромна тийнейджърка е касиер в провинциален супермаркет в Пенсилвания. Изправени пред нежелана бременност и невъзможност за прекратяването й в родния щат, тя и нейната братовчедка Скайлър едва успяват да съберат малко пари, опаковат си багажа и се качват на автобуса за Ню Йорк. Само с адреса на клиниката в ръка и без никакъв подслон, двете момичета смело се впускат в непознатия град. Филмът получава голямата награда на журито „Сребърна мечка“ в Берлин’20 и Специална награда на журито в секция „Филми от САЩ: Неореализъм“ на Сънданс’20.

В 20:30 часа феновете на Томас Винтерберг могат да гледат на голям екран филма му “Празненство”, високо оценен в Кан през 1998-ма година. Хелге празнува 60-ата си годишнина заедно с голямото си семейство. Във фамилната къща са дошли децата му – собственикът на ресторант Кристиан, който живее във Франция (неговата сестра близначка се е самоубила), живата сестра Хелене и най-малкият брат Михаел – женен, с три деца. На трапезата гневният Кристиан уж вдига тост, но вместо това произнася стряскаща реч, в която обвинява Хелге в сексуална злоупотреба с него и близначката му.

Билети на касата на касата на LUCKY Дом на киното (Понеделник - Петък: 16 - 21 часа, Събота - Неделя: 10:30 - 21 часа) и онлайн на boxoffice.bg.
Цена на билетите: 8лв; студенти, ученици и пенсионер - 6лв. Карта за 5 прожекции: 35лв.

Театрални костюми и сценографски проекти, илюстрации, творби на живописта, графиката и скулптурата, плакати и видео изпълват двата етажа на Залите за временни експозиции на Градската галерия. С голяма многожанрова изложба Националната гимназия за сценични и екранни изкуства - Пловдив празнува 45 години от създаването си. Поздравленията за рождения ден на единственото по рода си у нас и на Балканите училище получаваха един до друг настоящият директор Николай Томов и предишният - Емилия Арабаджиева, ръководила гимназията 27 години.

Преподавателят от АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” проф. Любомир Караджов поднесе поздравление от името на ректора на Академията проф. д-р Тони Шекерджиева - Новак. В него се посочва високия престиж на училището, в което са завършили повече от 2200 възпитаници, а те “впоследствие са доказали с реализацията си в сферата на изкуствата качеството на полученото образование в гимназията”.

В училището преподаватели и ученици се чувстват като едно голямо семейство, и се чувстват добре в това семейство, сподели своите наблюдения директорът на Градската художествена галерия Красимир Линков, който е свързан с гимназията като преподавател по история на изкуството. По думите му: “В тази изложба се вижда плодът на тези 45 години. Виждаме резултата от професионалното отношение на преподавателите и амбицията на учениците, които се превърнаха в признати артисти. А това, което най-много ни вълнува, е толерантността в училището, добрата приемственост, която много рядко се среща днес. Пожелавам винаги да е младо училището”.

Куратор на настоящата експозиция е Емилия Арабаджиева, която обеща такава обща изложба да се организира вече всяка година, като се обхванат представители от всички випуски на училището. Сега участват: Кольо Карамфилов (посмъртно), Теодор Киряков, Яна Илиева, Краси Райков, Иван Чакъров, Борис Стоилов, Никола Певичаров, Маргарита Иванова, Емил Атанасов, Иван Карев, Ваня Христова, Ева Петкова, София Лазарова, Донка Боева, Ангел Гешев, Александър Захариев, Лина Петрова, Петър Митев, Розалина Панижел, Светлана Желязкова, Димка Якимова, Рада Хаджийска, Илиян Марков, Нели Христова, Мария Митева, Николай Томов, Кирил Иванов, Аглика Чонева - Стоилова, Димитър Марински, Кънчо Касабов, Доротея Христова, Динко Ненов, Господин Чакалов, Тихомир Пенов, Димитър Механджийски.

А сред многобройните гости на бяха новият вицеконсул от Генералното консулство на Република Турция в Пловдив г-н Халит Ислям Таръ и съпругата му.

Изложбата може да се разгледа до 2 юни.

Фото: Христо Русев

Пловдивчаните Керана и Васко Василев срещнаха глас и цигулка за нов радио сингъл. Песента „Една“ е по музика, текст и аранжимент на Керана и е създадена специално за церемонията на наградите Икар, които тази година са под знака на 100-годишнината на Съюза на артистите. Премиерата на дуета се състоя по време на връчването на 47-мите Награди ИКАР на 11 май в Народния театър.

„Забелязах Керана още в „Гласът на България“, изслушах авторските им парчета с групата „Керана и космонавтите“ и си помислих, че би било интересно да направя нещо с нея. Гласът й има страхотен диапазон и тя може да направи каквото си поиска с него. Отделно е много креативна – истински творец, който знае какво иска. За мен беше много лесно, защото тя знаеше как иска да звучи гласа й, как да звучи цигулката и мисля, че се получи вълнуваща песен“, споделя Васко Василев.

Керана определя песента като откровение към близък човек, към себе си, защото вярва, че най-силната връзка, която имаме, е с нас самите.

И двамата с Васко благодариха на Съюза на артистите в България и лично на Христо Мутафчиев за поканата да бъдат част от Икар 2021.

Веднага след церемонията Васко Василев замина за серия от концерти в Испания и финализиране на нов студиен проект, посветен на Шопен. В края на месеца пък започва обратно работа в Кралската опера в Лондон, където постепенно продукциите влизат в ритъм на работа от преди пандемията.

„Керана и космонавтите“ довършват в студио дебютния си албум, който предстои да излезе до месец, а за представянето му са планирани серия от концерти по големи музикални фестивали като Music Daze на хълм Бунарджика в Пловдив на 13-ти Юни, Sofia Live Fest на Колодрума в Борисовата градина в София на 20-ти Юни, Vola Open Air на връх Околчица на 17-ти Юли, както и голям самостоятелен концерт на 28-ми Юли на сцената на Sofia Summer Fest в Южния парк в София.