28 есета събират посланията на великата поетеса

Нареждат я сред великите жени на ХХ век, Опра Уинфри е нейна духовна наследница

„Не забравяй, че си достатъчна сама на себе си! Постарай се да нe умреш, преди да си направила нещо прекрасно за човечеството.”

Такъв съвет дава преди десетилетия поетесата Мая Анджелоу на тв звездата Опра Уинфри. По онова време водещата е съвсем млада, бори се с травмите от преживяно насилие, а постижението да бъде първата чернокожа жена, натрупала милиард долара в банковата си сметка, тепърва предстои. В онзи момент най-голямото признание на Офра е доверието и приятелството на Мая Анджелоу, нареждана сред най-великите жени на ХХ век.

Преди Опра да стане първа в своята област, Мая вече е влязла в историята като първата чернокожа кондукторка в трамвай, първата чернокожа режисьорка, като вдъхновяваща е актриса, танцьорка, певица... И като борец за граждански права на афроамериканците рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкъм Екс...

От половин век насам книгите на Мая Анджелоу (1928 - 2014), сред които 7 автобиографии, томове с поезия, есета, пътешествия, неизменно са в списъците с бестселъри в САЩ. Тези дни у нас за първи път излиза книгата ѝ „Писмо до дъщеря ми“ в превод на Христина Керанова и с логото на издателство „Лист”. Изящно оформеният том включва колекция от 28 есета, стихотворения и поздравителни адреси, посветени на всички жени.

„Родих едно дете, син, но имам хиляди дъ­щери. Вие сте черни и бели, еврейки, мюсюл­манки, азиатки, испаноезични, индианки и алеутки.

Вие сте дебели и слаби, хубави и обикновени, хомо- и хетеросексуални, обра­зовани и неграмотни и аз говоря на всички вас. Ето моя дар за вас”, обръща се Анджелоу към своите читателки-духовни дъщери.

„Може да не успееш да контролираш всичкo, коeто ти се случва, но можеш да вземеш решение, че не си победена. Опитай се да бъдеш дъгата над нечий облак. Не се оплаквай. Прави всичко възможно, за да промениш нещата, които не харесваш. Ако не можеш да ги промениш, промени начина си на мислене”, казва авторката.

В САЩ „Писмо до дъщеря ми” излиза през 2008 г. и става бестселър, а избрани цитати се превръщат в крилати фрази и обикалят социалните мрежи и до днес.

В България духовните наследници на Мая Анджелоу също се множат, благодарение на автобиографиите ѝ „Знам защо пее птицата в клетка” и „Мама и аз и мама”, издадени от „Лист”.

Корицата на книгата е дело на Мила Янева-Табакова.

През 2021 г. се навършват 280 години от нейното издаване

В рамките на Националната библиотечна седмица, която се провежда от 17–23 май, Пловдивската народна библиотека “Иван Вазов” ще покаже на гражданите и гостите на града оригинален екземпляр на „Стематография“ на Христофор Жефарович (1690–1753),  печатан във Виена през 1741 г. Книгата е изложена на 11 май и може да бъде видяна до 24 май. Екземплярът е част от специалните колекции на библиотеката,  придобит след покупка в периода 1901–1906 г. от директора Борис Дякович.

„Стематографията“ изиграва значителна роля за духовното пробуждане и съзряване на българите и южните славяни, оказвайки силно въздействие върху българската възрожденска култура. В продължение на повече от век, „Стематографията“ се ползва от зографи, иконописци, гравьори и илюстратори на книги като образец за изписване на светци, царе и хералдически символи и особено на българската хералдика.

„Стематографията“ се появява  в началото на европейския просветен абсолютизъм и не може да бъде разглеждана и анализирана вън от този общоевропейски исторически процес. През 2021 г. се навършват 280 години от нейното издаване.

Книгата е показана в специално аранжиран стъклен шкаф в изложбеното пространство на Изкуствотеката, фоайе ет.2.

Любопитното при тази книга е, че романът е автобиографичен, включващ снимки и истории от живота на братята Спаркс. Изключително откровен, сантиментален, богат на спомени (хумористични и трагични). Съавторството на Мика Спаркс в романа също прави творбата по-различна.

Вълнуваща и завладяваща като романите на неподражаемия Спаркс, „Три седмици с брат ми“ е искрена и топла история за семейството, любовта и надеждата.

Никълъс и неговият брат Мика поемат на триседмично пътешествие в тежък и за двамата житейски момент. През Мачу Пикчу, Великденските острови, необятната пустош на Австралия до Етиопия, Индия и Камбоджа, двамата си спомнят бурното детство, драматичните моменти, както и щастливите развръзки. Братята откриват пътя един към друг, но и всеки за себе си намира вдъхновение и мотивация да следва мечтите си. Те ни припомнят да приемем това, което ни предлага животът, да се наслаждаваме на големите радости и малките удоволствия и да ценим тези, които ни ги поднасят.

В „Три седмици с брат ми“ хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс разкрива необикновената история на своето семейство, както и емоционалното, изпълнено с приключения пътуване, на което поема с Мика. Той споделя трогателни семейни снимки и кадри от екзотичните дестинации, които посещават.

Книгата е на пазара от 11 май 2021 г.

В рамките на фестивала Младият Пловдив чете

В Нощ на литературата в читателско гнездо Ателие Веселин Русев избрахме да четем откъс от романа Суинг Тайм на Зейди Смит.

Пловдив: 18:00 - 21:00 ч.

Обиколете всички читателски гнезда, но не забравяйте да се отбиете при нас. Ще Ви посрещнем със суинг.

Кой чете?

Със специалното участие на Дима Атанасова, преподавател по танци от Lindy Hop Plovdiv и актьора Николай Станчев от Драматичен театър Пловдив.

Къде се чете? - в магичния двор пред @AVR Atelier Vesselin Roussev (вход откъм Главната улица срещу Градска художествена галерия).

Какво се чете?
Избрахме да четем откъс на Суинг Тайм на Зейди Смит в превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева.
Книгата избра: British Council.

Кога се чете: 18/18:30/19/19:30/20:00/20:30/21:00 часа.

На всеки 30 минути в читателските гнезда се чете един и същи откъс от един и същи четец.

„Нощ на литературата“ е събитие, което се случва по едно и също време в различни европейски градове.

България се включва за десета поредна година в един от най-вълнуващите формати за популяризиране на съвременната европейска литература.

Известни личности четат откъси от съвременна европейска поезия и проза, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четенията се случват на нетипични за литературата локации, наречени „читателски гнезда“.

Повече за инициативата прочетете тук.

Рене Карабаш представя „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ в рамките на фестивала и води работилница за творческо писане (2 сесия)

Младият Пловдив чете има удоволствието да Ви покани на работилницата по творческо писане с водещ Рене Карабаш.

След срещата онлайн с Рене и лекцията за "Скритият свят на героя", дойде време да обявим и втората част на творческата работилница, която предвижда практически задачи за писане: "Героят и неговият свят"

Ден: 15.05.2021, събота

Час: 11:00-12:30 ч.

Място: на живо в двора на галерия Джуркови ( ул. Съборна 20)

Участници: до 20 човека (подходяща за16+)

Събитието е безплатно и част програмата на Пловдив чете 2021.

Местата са ограничени. Необходимо е предварително записване чрез платформата на eventbrite: https://www.eventbrite.com/e/2-tickets-153489556395?fbclid=IwAR2-Etsm2DChe5GzuR4-5Usp2p2aaLs5F8at0jOLI5lYl5OelMqSJ-QsTV4

Важно: Запишете се, ако сте сигурни, че ще участвате на живо! В случай, че поради определени причини нямате възможност да присъствате, моля да ни уведомите. 

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“

Това не е книга, а плик с 11 писма за обичането на онзи или онази, която има да идва. Или вече е дошла, но ти не можеш да я видиш…
Надявам се писмата, които съм написала да ви докоснат и да ви свържат с онази съкровена част от вас, която не спира да обича, да очаква, да се надява…

Искрено ваша,
Кой, какво и кога?

Четене и разговор с Рене Карабаш
Модератор: Ина Иванова

Начало: 15 май 2021, събота, 18:00 ч.
FLUCA – Австрийски културен павилион
Ул. Отец Паисий 38, Пловдив

Събитието е част от инициативата Младият Пловдив чете 2021 на Литературен фестивал Пловдив чете и част от Културния календар на Община Пловдив по програмата „Фестивали и значими събития“.

Организира се в партньорство с Издателство Жанет 45, FLUCA – Австрийски културен павилион.

Откъс Писмо на Омар до бъдещата му съпруга (2)

Не знам дали си получила писмото ми, но знам че те има, както знам, че банките в града ще отворят точно в девет и отегчените им служители ще източат кафетата от машините за кафе. Представи си само момента, в който всички с един единствен жест пъхат монета в машината и звънът на всички монети се разнася като симфония над града, празничната симфония на второто кафе, кафето което ще изпият сами, след първото кафе изпито със сърдитите съпруги с ролки на главата или с любовниците по халат в евтини хотели край пътя, ти любима, не принадлежиш на тази пролетариатска история, ти си нещо съвършено друго. Ти си запалената цигара в no smoking area, металното перце, което пада от самолета, който излита за Баден Баден, но преди да продължа, искам да кажа нещо по повод първото ми писмо: когато ти написах, че не искам да ти пречи, когато се обсебя от теб, ти нали не си помисли, че не обичам себе си? Нали не постъпи като дете и не прие първата си мисъл за вярна? Ако е така, мислиш ли, че не се обичам щом пиша това писмо, в което искам най-доброто за себе си, а именно теб, защото те заслужавам и няма да спра да го твърдя, докато не се появиш? Ти да не помисли, че склонните на обсесии хора никак не обичат себе си, следователно не могат да обичат, следователно трудно биха били обичани? Извинявай, но е смешно да мислиш подобно. Аз съм просто един фанатик, който иска да се разтвори като мултивитамин в чашата ти с вода. Ето, още не сме се срещнали и възникнаха първите противоречия. Но всичко е в редиците на нещата и признавам, че аз съм причината за този спор, прости ми. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, защото всички знаем, че сълзите развалят вкуса на чая, а в по-лошия случай на уискито. Всичко това за себеобичането ти го казвам, за да съм спокоен, че съм го декларирал, че съм направил тази застраховка, ако някога се стигне дотам, че да трябва да решаваме как да разделим общия диван. Но merde! това не би трябвало да се случи с нас, нали, защото знам силата на думите на тази молитва и това което търся е някой, който също като мен търси богът на амурите. Аз ще обтривам всеки ден пиадестала ти с влажните кърпи на погледа си, не защото си трофей (не бих си позволила вече подобни своеволия), а защото искам да опазя чистотата на душата ти и нито един кариес да не поникне в белите й зъби. Обещавам въпреки това да не бъда спасител (това което винаги съм бил) и да те оставям сама да доплуваш до брега, когато разбереш, че под краката ти няма дъно, но аз ще плувам до теб…

…Разбрах и други неща за теб, но няма да назова нищо от това, за да не изчезнеш, да не си помислиш, че ти пише някой самовлюбен Бог, който мисли, че може да се разпорежда с живота ти преди да ти е направил поне хиляда пъти закуска, да е завел децата на детска градина, да ти е записал час за фризьор и да ти е оставил стихотворение на нощното шкафче, което да завършва с

“...тези продълговати нервни ласки

и езика ти като миро в устата ми

Твой, Омар”.

Снимка: Георги Казаков за #URBN