Киномания продължава днес с френския филм “Дьо Гол”, носител на 3 номинации за награда Сезар. Филмът ни пренася в май месец 1940 година. С настъпването на немската армия Франция е изправена пред катастрофална военна ситуация.

Шарл дьо Гол, току-що повишен в генерал, се присъединява към правителството в Париж, докато съпругата му Ивон и трите им деца остават в провинцията. Виждайки отстъпничеството на маршал Петен и готовността му да преговаря с Хитлер, Дьо Гол си поставя една цел: да продължи борбата. Редом с хиляди други френски семейства, Ивон и децата скоро са принудени да бягат от фашистите. Без връзка едни с други, съмнението нараства: ще бъде ли жертвано семейството на Дьо Гол в името на Франция? Една невероятна съдба, която ще промени не само френската история, но и развитието на Втората световна война.

В програмата до края очаквайте последните филми на Андрей Кончаловски – „Скъпи другари!“, Уди Алън – „Фестивалът на Рифкин“ и Педро Алмодовар – „Човешкият глас“. И още - филмовата класика със Шон Конъри и Майкъл Кейн – „Мъжът, който искаше да бъде крал“, „Пътуване към спомените“ с Колин Фърт и „Уенди - момичето, което не иска да порасне“.

Славена Шекерлетова

„Още не съм те срещнал, а мога да видя как цъфтежът на белите ти дробове повдига одеялото ми. Разцъфват като гъсти бели божури и пак се затварят“

Да държиш в ръцете си съвсем нова книга с любовни писма, написани ей сега, в 21 век от млада съвременна писателка звучи почти невъзможно. Но е факт. И то един от най-изящните и красиви факти напоследък. „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е книга с автор Ирена Иванова, позната под псевдонима Рене Карабаш . Тя определя жанра като „Епистоларна книга, но може да се каже, че е поезия в проза“. Книгата е обвита в плик, като писмо, пощенски плик. Оформлението е дело на Люба Халева. Редактор е Азиз Таш.

В интервю за БНР водещата се обръща към теб с думите „Рене или Ирена, както решиш?“. А ти отвръщаш с: „Омар, може би?“. Така, че нека това интервю бъде с Омар.

Любовта към себе си, любовта към друг и Бог…  Любовта като ѝмане, любовта като даване, любовта като желание, любовта като Бог. Любовта е в тези писма, пропита, извира от всяка дума възхитително. Коя любов търси Омар, коя има в себе си и какво му липсва?

-На пръв поглед Омар търси своята съвършена любима, която още не е срещнал и не знае дали изобщо съществува. Но с всяко следващо писмо става ясно, че той търси нещо повече от това. Той търси своята цялост или по-точно своята Божествена половина. Писмата всъщност са за Бог в нас и извън нас. Онази част от нас, която все не успяваме да обикнем, както обичаме другите. Това е дълъг път, който си струва да поемем.

Намира ли Омар своя вътрешен покой и кога става това?
- Омар намира покой за душата си, когато си дава сметка, че не търси съпруга, а себе си. От обсесивен тип, с времето той се превръща в първи защитник на свободата в любовта. Но истината е, че свързването с друг не бива да се случва от липсата, а през излишъка. Едва, когато постигнем цялост и обикнем истински себе си, тогава можем да създадем нещо трайно с някого и този желан човек наистина да се появи.

„Слушай, трябва да си обещаем, ако животът ни стане твърде еднообразен – да го разрушим! Да не позволим на мозъка да ни измами, на бита – да ни превърне в статуи, на времето – в артефакти. Ежедневната борба с изброените – това е. Най-единственият мост към свободата“

Старомоден ли е Омар, защо пише писма, вместо да праща мейли и не пише в чат? Пишеш ли писма често, на лист, с химикал? И ако да, на кого?
- Да, случва се да пиша писма. И в това отношение съм старомодна. За мен писането на писма е голям ритуал. Обикновено пиша писма на любимите си хора. Имам цял антураж от восъци, печати, марки. Самите писма на Омар ги писах без презумпцията да се превърнат в книга. Писани са в продължение на година-две и всъщност си свършиха работата. Както пише в тях “вярвам в абракадабрата на думите” и така срещнах човека до когото ги пишех. Все още продължавам да му пиша писма. Може би любовта диша през писмата…И ако спрем да си изпращаме писма и да правим малки жестове към любимите хора, значи любовта е избрала някой друг ревер, на който да кацне. Не сме успели да я задържим. Затова трябва да сме внимателни и да сме отговорни към това, което имаме.

Оформлението на книгата е красиво и различно. Как работихте с Люба Халева, откъде идеята за това оформление?
- Идеята за книга-писмо се роди преди година и си обещах, че ако някой ден реша да публикувам тези писма в книжно тяло, това ще е нейното тяло. За щастие талантливата Люба Халева  материализира желанието ми и създадохме това абсолютно бижу. Артефакт дори, тъй като в оформлението са включени чернови от писмата на Омар, пощенски марки от личната ми колекция и дори снимка на любовта на Омар, която е едва забележима дори за приятелите ми. Това беше и моята изненада. И може би тези мои лични архиви и болезнената откровеност на писмата успяват да стигнат до сърцата на читателите и дълго да бъдат носени във вътрешния им джоб.

„…тези продълговати нервни ласки
и езика ти като миро в устата ми.“
Твой Омар

Дали пък Омар не получи писмо от своята бъдеща съпруга, дали неговите писма стигнаха до нея, може и да разгадаем, прочитайки книгата.

„Но хората не обичат омари, още повече такива, които знаят какво искат и как да го постигнат. Нещо, което те не умеят. И не ги осъждам. Все пак всеки стига дотам, докъдето стигат ръцете му, когато са разперени за прегръдка“

Снимки в галерията:

books_diamond (instagram) и

Виктория Никифорова.

Отскоро може да поръчате любимите лакомства и през онлайн магазина им само с няколко клика

Започнали преди точно 30 години с много надежда, ентусиазъм и своите уникални мелби с нестандартни имена, днес Вики и Васил продължават с още повече любов да развиват начинанията си и да обогатяват асортимента на предлаганите изделия. Отскоро сладкарница "Стената" има и онлайн магазин, от който само с няколко клика може да поръчате с доставка или взимане от място предпочитания си вкус торта, курабийки, мъфини и покрай пролетните празници – домашни козунаци и великденски сладки. Последните открихме при едно от поредните си посещения за вкусен сладолед и първо усетихме по носещия се дори в двора примамлив аромат на прясно изпечено тесто. Те обаче се предлагат вече за пета година и стават все по-любими на всички, които ги опитат!

Празничният сладкиш се приготвя, както и всичко друго, на място с истински продукти и без никакви готови смеси. Може да бъдете сигурни, че за направата му са вложени високо качество краве масло, яйца, слънчогледово олио, брашно и всичко друго нужно, без да се пести от продуктите, за да е хубав и автентичен вкусът му. Приготвянето изисква време и енергия, тъй като втасва на два пъти и си има някои тънкости, затова и все повече хора предпочитат да си поръчват предварително. Когато попитахме Вики кой е най-често купуваният вид, с изненада установихме, че явно вкусовете доста са се променили и в момента домашният козунак с портокалови корички и шоколад е тотален фаворит.

Той много прилича на италианския вариант – панетоне и си е истинско пиршество от аромати. В сладкарницата сами си приготвят захаросаните кори и заедно с шоколада те перфектно се допълват и допринасят за топящ се в устата пухкав резултат.

Другата опция е доста по-традиционна: с локум и стафиди, а третият избор е със стафиди и портокалови корички.

Нашият екип не можа да си избере любимец, а и няма нужда, защото има време да опитате всичките и сами да подберете какво да сложите на трапезата, според личните си предпочитания.

От миналата година и покрай пандемията от сладкарницата често са изпращали тестени вкусотии като подарък от свои клиенти до най-различни краища на България. Това е много лесен начин да зарадвате любими хора, дори и да не може да се видите на живо покрай ковид ограниченията или други ангажименти. Нужно е единствено да направите предварителна поръчка до 26-ти април или до изчерпване на количествата и ценният дар ще може да е на празничната маса на близките ви.

Освен козунаците, перфектни за подарък са и великденските сладки. Те се приготвят на маслена основа по избор с какао, ванилия или в линцер вариант – слепени с домашно ягодово сладко. Предлагат се в малка или голяма опаковка и със закачливите формички и домашната кралска глазура, направена от белтък с пудра захар, са любимо лакомство на малки и големи – с топлото мляко, чашата чай или сутрешното кафе.

Сладоледена къща и сладкарница "Стената" вече са отворени и в момента на дворчето е изключително приятно със спокойната гледка към потъналия в цвят Бунарджик и далече от шума на централните улици. Покрай пандемията пък вече може да вземете и сладолед, сладкиш или напитка за навън и да я изпиете на пейка в парка.

Вкусът на всичко си остава непроменен вече три десетилетия и е сигурно, че денят ви ще е сладък!

Източник: Lost in Plovdiv

Пловдивският талант спечели Златен медал и най-престижната награда „Гран при Джуниър“

Само седмица след завоюването на златен медал от Международния музикален конкурс   „Giuseppe Raciti "- 2021 в Сицилия, малкият пианист от Музикалната школа при Народно читалище “Цар Борис ІІІ и царица Йоанна 1931 г.“, гр. Пловдив събра овациите на жури и публика на Х-я Международен конкурс за пианисти „ VIVAPIANO“ 17-18.04.2021г. в гр. София. 

Борис получи най-престижната награда „Гран при  Джуниър“ - изпълнение с оркестър, а също и специалната награда на името на академик Андрей Стоянов.

Талантливото момче завоюва и златен медал с най- висок резултат  от участниците във всичките възрастови групи в състезание  с деца от България, Великобритания, Германия и Албания.

За високи педагогически постижения е от ичена и г-жа Росица Грозданова - клавирният педагог на Борис.

Заведения в квартал Капана ще събират разделно пластмаса от останалия отпадък, който генерират. Над 20 заведения се включват в каузата #БезОтпадъци  и в рамките на април, май, юни и юли ще поставят отделен кош за събиране на пластмасови отпадъци, а специален камион ще минава по график, за да извозва. Кампанията е част от  инициативата “Искам да съм полезен….Рециклирай ме!”, която тече в цялата страна и от дейностите на проекта “Партньорство за красива и чиста България”, част от програмата _Място България на сдружение БГ Бъди активен.

“Искам да съм полезен….Рециклирай ме!”  тече в градовете Пловдив, Варна, Силистра, Шумен, Добрич, Смолян и Плевен. Под тепетата кампанията се осъществява в партньорство с ЕКОПАК България и Община Пловдив, дирекция Екология. Поставената цел за 2021-ва от организаторите е да бъдат събрани 2тона пластмасови опаковки, в замяна на което от сдружението подаряват интересен и креативен градски елемент, по избор на общността. В Пловдив кампанията тече в заведенията в Капана, в училища и сред граждани. Организацията на акцията, която е насочена към граждани, е съвсем опростена – може да се включи всеки, който събира пластмасови опаковки у дома или в офиса и ги изхвърли в жълтите контейнери в своя квартал.

“С голямо желание се присъединяваме към каузата, засягаща важната за обществото тема – отпадъците. Осъзнаваме напълно, че всичко зависи от нас самите се опитваме да насочим вниманието на обществото, към темата и да ги ангажираме към по-отговорно отношение към градската среда. Вярваме че заедно можем да променим нагласите на другите, чрез силата на добрия пример”, коментират от заведенията, които са част от кампанията. Едно от тях е бар „Котка и Мишка”, откъдето настояват за облекчено събиране на стъклени бутилки в зоната на Капана от дълго време. Към момента има само един контейнер за събиране на стъкло в квартала, но той е твърде неудобен за използване, тъй като е предвиден за битова смет- в него може да се изхвърля само по една бутилка.

Заведенията, които са се присъединили към кампанията ще получат пакет материали за да улеснят своята комуникация с посетители и клиенти. На всички маси ще бъдат поставени информационни пирамиди с послание #Безотпадъци  като чрез тях тя ще информират своите гости кои са стъпките за опазване на природата и градът чисти. Всяко заведение ще получи и специален стикер, които ще го отличи като “зелено” заведение.

„Надяваме се, че това ще бъде само началото, а устойчивата практика ще продължи и за напред, след тези 4 месеца.“, казва Румяна Киризиева от сдружение БГ Бъди активен. „ Като фестивален квартал, Капана е място което е дом на много масови събития като фестивали, концерти, спектакли. Безспорно това са едни от най-приятните моменти в живота на всеки град. Но освен положителните емоции, те носят със себе си и много отпадъци. Вече няколко години партнираме на събитията тук с цел на намалим генерирани от тях отпадък, а този който не можем да предотвратим – да съберем разделно, за да отиде за рециклиране. Капана вече е узрял за тази идея и за това сме сигурни в успяха на кампанията в заведенията“, допълва тя.

Проектът “Партньорство за красива и чиста България” се осъществява с подкрепата на Фондация Кока-Кола

Още идеи как да живеем в по-чиста среда  може да откриете на сайта на инициативата thespot.bgbeactive.org