Ени хамам, Орта Мезар, Еврейската, Чайка...

Банята е една от четирите най-стари все още живи сгради в Пловдив

Обгорелите и стени са на 6 века

Пловдив е древен град, в който толкова сме свикнали с паметниците на културата, някои от тях за съжаление не в добро състояние, че ги подминаваме, без да вникнем в богатата им история. Такава е и постройката – „герой” на днешната ни публикация. Баня Орта Мезар е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив, а през годините, освен турска, е била и еврейска.

By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Хамамът е наречен на едноименния квартал, който започва да се населва след завладяването на града от османските турци в края на XIV век. Според историческите данни тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Известна е и с името Ени хамам.

Обявена е за паметник на културата от местно значение. Орта мезар означaва средното гробище, тъй като всяка нова махала по бреговете на река Марица си имала и място за покойниците, така се редували: квартал с гробище.  Към 1902 г. била наречена „Корона”, а по-късно приела името “Цар Борис”.

Типично по пловдивски през вековете „турската баня“ става „еврейска“. Орта мезар се наричал  целия „площад“ отпред дълги години. През вековете махалата от робското време става част от еврейския квартал, а банята добива нарицателното „еврейската“. Въпреки че когато еврейските бежанци идват и се заселват тук, сградата е била на мястото си от векове.

By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Друг любопитен факт от историята на хамама е че през 1929 –та гдина лично цар Борис III подписал указ за събарянето ѝ, който за щастие впоследствие не бива изпълнен.

При предишния строй тя се е наричала „Чайка“. Незнайно защо соц кръстниците ѝ избират това име, под което банята функционира като обществена къпалня някъде до средата на 80-те години.

Малко по-рано, през 80-те години на ХХ век започва събарянето на старите сгради около нея, а Орта Мезар е една от малкото постройки, които остават там като символ на отминалите времена.

В зората на демокрацията хамамът е общинска собственост и бива отдаван под наем за търговски цели, после в процеса на приватизация, го купуват двама пловдивски бизнесмени. Още тогава те имат проект, с който целят възстановяването и превръщането на банята в галерия със сцена и кафене.

За съжаление, през 2016-а г. в постройката избухва пожар, който не оставя почти нищо от намиращия се там по това време мебелен магазин. Изпепелен е и покривът... В момента от втората най-стара жива сграда ва Града под тепетата стърчат останали само стените - като белег от историята на кръстовището на два от най-големите булеварда на Пловдив.

Източник: Lost in Plovdiv

Снимка на корицата: By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61092656

Ралица Чобанова: Важно е да се гласува. Информирай се. Участвай. Гласувай. Гласуването е твоята суперсила.

Да си гражданин в демокрация изисква да участваш активно в нейния живот. Това е посланието на илюстрованата история.

Твоя работа е как се управлява държавата и се харчат данъците ти.

Това и още много зависи от избора, който правиш в изборния ден.

Твоята страна е твоя отговорност.

Гласуването наистина е твоята суперсила, но не е единствена.

Запознайте се с Ралица Чобанова:

В момента съм художник на свободна практика с насоченост към илюстрация и концептуално изкуство.

"Родена съм в София, където завърших Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“. След средното си образование смело се запътих към земята на ритуалното пиене на чай и вечно намръщено време – Лондон. Там придобих бакалавърска степен в научната сфера от University College London (UCL). Паралелно със следването си се занимавах с всичко от музейна работа до бекстейдж менажиране на предавания като Britain’s Got Talent и The Late Late Show with James Corden. В края на този период осъзнах две неща: първо, че Англия не е място, което мога да нарека „дом“, и второ, че науката винаги ще отстъпва на това, което от малка ме влече най-силно – изкуството. В края на 2018 се завърнах на софийска земя и прекарах една година, занимавайки се с дигитален маркетинг, с цел да си осигуря средствата, за да се запиша в Арк Академия. В Академията развих уменията си в дигиталното рисуване и разработка на игри, което ме потопи в креативната индустрия."

Източник: us4bg.org

Десетки красиви рисунки ни показват от ОИ „Старинен Пловдив“ по повод Световния ден на водата - 22  март. Инициативата е на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив и СНЦ „Зелени Балкани“, съвместно с Община Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“.

Тазгодишното издание на кампанията е под надслов „Ценим водата“ – тема, която поставя акцент върху стойността на водата и какво означава тя за различните хора.

По този случай, през изминалия месец, РИОСВ – Пловдив и СНЦ „Зелени Балкани“ организираха конкурс за детски рисунки на тема „Водата – извор на живот“, в който взеха участие над 1550 деца от цяла България. Талантливи малчугани, възпитаници на детски градини в страната, изпращаха творбите си до екоинспекцията, а накрая жури избра най-атрактивните рисунки.

В Пловдив творенията на малките художници ще бъдат представени от екипа на ОИ „Старинен Пловдив“. Поради усложняващата се епидемиологична обстановка това ще се случи в онлайн изложба, която се излъчва директно на Фейсбук страницата на общинския институт. Желаещите да се потопят в света на детските рисунки, по повод Световния ден на водата, могат да го направят чрез Фейсбук страницата на Старинен Пловдив, както и в техния Ютюб канал.

Победителите в конкурса ще получат награди, а на всички участници ще бъдат предоставени специално изработени грамоти.

Поради големия брой получени творби, организаторите ще продължат да представят голяма част от детските творби в поредица от виртуални изложби. Очаквайте ги по повод Деня на Земята и други предстоящи екологични празници.

Световният ден на водата се отбелязва на 22 март всяка година от 1993 г. насам под егидата на ООН и акцентира върху важността на достъпа до питейна вода и предприемане на действия за справяне с водната криза в световен мащаб. Текущата кампания цели да покаже как разумното ползване на водата ще спомогне в борбата с климатичните промени - за намаляване на наводненията, сушата, недостига на вода и замърсяването. Водата, като основен елемент за всички растения и животни, се оказва ключова и за опазването на местата, където видовете се срещат и хранят, или намират убежище. За да се подсигури опазването на важни местообитания, включващи водата като основен компонент – като блата, реки, торфища, всяка страна членка на ЕС е набелязала мрежа от защитени зони, включени в екологичната мрежа "Натура 2000". В България защитените зони от "Натура 2000" покриват повече от 34 %.

Макар и написани преди десетилетия, произведенията на Джордж Оруел са актуални и в наши дни. „Фермата на животните“ и „1984“ са книги, които предизвикват оживени дискусии и теми за размисъл. В тази статия ти предлагаме да научиш няколко интересни факта за Джордж Оруел, които до този момент може би не си знаел.

Рожденото име на Джордж Оруел е…

… Ерик Артур Блеър. Джордж идва от Свети Джордж, а Оруел е взаимствано от едноименната река в Англия. Авторът за пръв път се подписва с този псевдоним под книгата „На дъното в Париж и Лондон“. Много хора решават, че това е истинското име на Оруел и той продължава да го използва за всички останали негови произведения.

Мразел е да ходи на училище

Трудно можем да си представим, че толкова известен и успешен автор е мразел училището. Това става ясно едва след смъртта му – публикувана е статия с негови разсъждения по темата. В нея авторът разказва за преживяванията си в St. Cyprian School for Boys и описва ръководството и учителите като „ужасни, всемогъщи чудовища”.

Ръкописът на „Фермата на животните“ почти е унищожен

 Бомба от немска страна разрушава повечето от сградите в града, в който Оруел живее заедно с жена си и сина си, включително и техния дом. За щастие, авторът и семейството му не са вкъщи по време на бомбардировката. Но почти всички техни вещи са унищожени, в това число и ръкописът на „Фермата на животните“. Оруел и синът му прекарват немалко време сред отломките, опитвайки се да спасят каквото е възможно. Именно така е „оцеляла“ и книгата.

Джордж Оруел работи в силите на реда

Бащата на автора го подтиква да се присъедини към Британската Кралска Полиция. Оруел избира да служи в Бирма. Завръща се в Англия едва след като се разболява от тропическа болест. Именно след това стечение на обстоятелствата решава да започне да пише.

Живот като просяк

По време на службата си в Бирма Джорд Оруел се чувства не на място и това го подтиква, след като се уволнява, да избере маргинален начин на живот. Решава да се внедри в обществото на нископлатените и бедните. Носи скъсани дрехи, обитава бедните предградия на Париж, живее с просяци. След това започва работа като мияч на чинии в Лондон. Смята се, че точно този период от живота му до голяма степен подпомага написването на книгата му „На дъното в Париж и Лондон“.

Ако знаеш още интересни и малко известни факти за Джорж Оруел, сподели ги в коментар.

Снимка на корицата: Джордж Оруел в BBC (През Втората световна война той води предаване срещу фашизма по ВВС. Работи две години в обществената медия)

Източник: Orange center