Нова книга на издателство „Книгомания“ – „Бъдещето накратко 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света“ от Кийт Мансфийлд

Какво крие бъдещето? Как ще живеем, работим и ще се забавляваме? Какви нови технологии ще се появят? Ще еволюира ли човечеството – може би към вечен живот? Изправени ли сме пред заплахи за съществуването на вида ни… и дори на цялата Вселена?

Бъдещето накратко разглежда тези и още много други фундаментални въпроси, дава кратки и ясни обяснения по разнообразни теми – от криптовалути и световни правителства, до генна терапия и колонизиране на чужди планети, обрисува последиците, вариращи от утопия до катастрофа.

Съдържанието включва: Как ще живеем; Обществени промени; Технологии на бъдещото; Недостиг и решения; Политика, война и етика; Пътят към безсмъртието; Трансхора и постхора; Изкуствен интелект; Заплахи за човечеството; Космически пътувания и колонизация; Свръхнапреднала наука; Съдбата на Земята и Вселената.

Най-бързият начин да надникнем в нашето бъдеще – от космически туризъм и кибервойни, до безсмъртие и сингулярност.

Кийт Мансфийлд публикува в сферата на науката и технологиите повече от двайсет години. Занимавал се е с теоретична физика в колежа „Тринити“ в Кеймбридж, а в момента работи с Института за бъдещето на човечеството в Оксфорд и с Инициативата за екзистенциален риск в Бъркли. Автор е на три научнофантастични романа.

За книгата:

Темата за бъдещето винаги ни интригува – особено в началото на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за надежда за по-добро – често четем хороскопа си, търсим икономически прогнози или какви ще са тенденциите в професията, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да очакваме... Струва си обаче да сме наясно какво казва науката за бъдещето, защото тя е далеч по-далновидна спрямо нашата собствена прозорливост. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се предвиди какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни очаква в следващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 г.?

Справочникът на Кийт Мансфийлд „Бъдещето накратко” (изд. Книгомания) дава както конкретни отговори, така и очертава тенденции в редица области на познанието. Авторът представя в хронология 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света. Някои от тях ще се сторят на читателя твърде смели, абстрактни, непостижими, дори невъзможни, но всички те свидетелстват за развитието на човешкия ум и способността му да изобретява и да променя цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се проследяват като на кинолента историята на промените, които ни предстоят, и как ще се отразят върху човека. Засягат се теми като начин на живот, промени в обществото, технологии и наука, дефицити и решения, световна политика, войни, изкуствен интелект и много други. Включените са и теми като: има ли заплаха за човечеството, каква ще е съдбата на планетата Земя и Вселената, ще се осъществяват ли космически пътувания, ще постигнем ли безсмъртие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предупреждение и стимул да вземем мерки и изградим стратегия за противодействие навреме – например намаляване на въглеродните емисии, политика срещу застаряване на населението в определени държави и т.н.

Кийт Мансфийлд всъщност е много оптимистичен за времето, в което живеем, и смята, че днес всички сме късметлии. Ето защо:

„В цялата история на човечеството днес се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни болести, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия напредък от аграрната революция преди десет хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развитие е пряко свързано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на идеи. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век почти цялото човешко познание днес е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с широк кръг от приятели и колеги – никога не сме били по-свързани.”

Макар да виждаме миналото, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е изцяло потенциал, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на прогреса и да не се обезкуражаваме от т.нар. шок от бъдещето, съветват ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и използването на постоянно изкуствено осветление; Никола Тесла е далновиден за появата на роботите; Артър Кларк споменава в романите си за сателити, развитието на комуникацията и появата на смартфоните, а Айзък Азимов – безпилотните автомобили.

Най-общо казано, за да предвидят бъдещото състояние на една система, учените съставят компютърен модел, в който се задават първоначални условия и се провежда симулация на тази „динамична система“ във времето. Звучи парадоксално, но значително по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, отколкото времето след 15 дни поради дългосрочните тенденции, които намаляват отделните ефекти от краткосрочните.

„Бъдещето накратко отговаря и на въпроса защо предвиждаме бъдещето: „защото искаме да го моделираме” и за да следим тенденциите. Трябва да имаме предвид обаче, че скоростта на прогреса непрекъснато се увеличава. Така технологиите водят до индустриалната революция и технологичният напредък днес се е превърнал в синоним на модерно развитие. Поради засиления обмен на идеи между хората се предвижда достигане на технологична „сингулярност“ в бъдеще, след която ще настъпи качествен скок, свързан с технологично ускорение от много по-висок порядък от този, установен с настъпването на индустриалната революция например. Какви ли ще са преломните събития, които ще формират нова технологична среда?

 „Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – ключови изобретения, които напълно ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият интелект ще промени света ни до такава степен, че собственият ни човешки интелект ще стане несъстоятелен.” – обобщава Кийт Мансфийлд.

Ето някои от тенденциите за идните 50 години:

Броят на многофамилните домакинства се увеличава и много възрастни днес живеят „разделени заедно“, съчетавайки интимност и независимост. С все по-широкото приемане на еднополовите бракове домакинствата ще стават още по-разнообразни. Ще се появяват все повече „дизайнерски” бебета, като се избират различни наследствени качества на повече от двама родители.

В бъдеще ще има все повече фирми с инфраструктура, осигуряваща връзката между работници и потребители, а телеприсъствието ще увеличи дела на дистанционната работа. Очаква се технологиите да ни донесат повече свободно време. Бъдеще, доминирано от изкуствен интелект (ИИ), поражда редица страхове, включително от масова безработица. От ключово значение ще бъде начинът на разпределяне на благата, създадени чрез революцията на ИИ.

Поява на нови модели криптовалути, подобни на биткойн. Някои мегакорпорации обмислят създаването на собствени криптовалути. А парите вероятно ще станат излишни във всичките си форми.

Рано или късно ще се наложи преход към синтетично месо, което да задоволява хищническия апетит на нарастващото население, същевременно ограничавайки щетите върху планетата – а тя ще придобие съвсем различен вид, когато отпадне необходимостта да се отглеждат животни за храна. Ще бъдат открити и иновативни хранителни източници.

ООН предвижда увеличаване на незаконната употреба на наркотици с 25% до 2050 г. Все по-тясното обвързване на сетивата ни с дигиталния свят, достигащо връх при интерфейсите мозък-компютър, нашите възприятия ще могат да се модулират софтуерно, с което ще настъпи времето на дигиталните наркотици.

Спортът ще се промени с подсилването, превръщайки се в експериментално поле за нови технологии. По-строгите изисквания за безопасност ще доведат до изменения, като забрана на играта с глава във футбола. Електронните спортове – отборни състезания на видеоигри в зали със зрители – ще стават все по-масови. А когато хората заживеят в Космоса, спортният пейзаж ще се промени още повече.

Откъси:

Персонализирано образование

Традиционното обучение, при което един учител разпространява еднакво съдържание сред сравнително голяма група ученици, скоро ще приключи. В бъдещето ще учим със свой темп, следвайки собствените си интереси, получавайки индивидуално адаптирано образование, разработено и доставяно от изкуствен интелект. Фондацията „Гейтс“ подпомага развитието на набор от дигитални инструменти за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите ученици.

По-умните също ще имат полза. Бъдещото образование няма да приключва със завършване на училището или университета. Ученето през целия живот е важно за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което повечето работа се върши от машини. Масовите отворени онлайн курсове (МООК) позволяват на студентите да се обучават в някои от водещите институции в света. Перспективите са огромни – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес училище.

Умни градове

Сензационната  видеоигра на Уил Райт от 1989 г. „Сим Сити“ вдъхнови специалистите по градоустройство и компютърните маниаци, прокарвайки идеята за „умни“ градове. В тях технологиите регулират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните запаси, обработката на отпадъците, прилагането на законите, дейността на училищата, библиотеките, болниците и всички останали услуги. Това ще стане възможно чрез интернет на нещата. Един от първите примери се появи през 2011 г. с мобилното приложение „Смарт Бъмп“. Докато жителите на Бостън шофират, приложението изпраща до кметството местоположе нието на засечените чрез акселерометъра на мобилния телефон

дупки по пътя. Дори в бъдеще градовете да се управляват чрез изкуствен интелект, ще трябва да имаме предвид, че алгоритмите му ще отразяват и политическите решения. Колкото „по-умни“ стават градовете, толкова по-надеждна ще трябва да бъде дигиталната им инфраструктура, особено когато достигнем до автоматизира ни, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят стоки и изграждат инфраструктурата спрямо отчитаните тенденции.

Тунелиране и хиперлупуве

Градовете са триизмерни пространства. Действащият предимно наземно транспорт е ограничаващ фактор за доброто функциониране на градските системи. Откритата през 1863 г. лондонска подземна железница е първият опит за триизмерен транспорт. Много градове са последвали примера, но претоварените наземни градски магистрали продължават да разделят общностите. Бостънското „Голямо копаене“, завършено през 2007 г., е подобрило тази ситуация, но огромният преразход е показателен за трудностите, свързани с „тунелирането“. Развитието на подземния транспорт ще бъде възможно само при намаляване на разходите с цели порядъци. За да даде тласък на иновациите в тази насока Илън Мъск основава „Боринг Къмпани“, чиято цел е постоянно разширяваща се мрежа от тунели с неограничен брой нива, позволяваща високоскоростен транзит до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 г. Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита под земята, ще се оформят красиви градски пространства без превозни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат изградени и междуконтинентални тунели.

През 1964 г. развиващият 250 км/ч японски „Шинкансен“ или „влак-куршум“ открива нова ера във високоскоростните железници. Когато през 2012 г. е одобрено изграждането на скоростна линия между Сан Франциско и Лос Анджелис, с очаквано завършване на първия етап между 2027 и 2033 г., Илън Мъск изразява разочарованието си от мудния темп и предлага радикално нова технология, „хиперлуп“, която може да съкрати планирано то 160-минутно пътуване до под половин час при скорост до 1200 км/ч. Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща назад нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде изграден върху пилони по протежение на съществуваща магистрала, черпейки енергия от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат под земята.

„Върджин Хайпърлуп Уан“ на Ричард Брансън е сключила споразумения с няколко правителства за развиване на технологията в идните десетилетия. В още по-далечна перспектива хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.

Формат: 12,5*12,5 см

Обем: 416 с. (с черно-бели илюстрации)

Корици: меки

Превод от английски: Боян Вагалински

На 9 февруари от 17:00 до 19:00 часа в Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ 32 ще се открие сборната изложба „ЖИВОПИСТА СЕГА - ПЛОВДИВ 2021“ с куратор Моника Роменска – художник и уредник в Градската художествена галерия. Със свои творби ще се представят 24-ма пловдивски живописци, поканени от нея. Изявата е второ събиране на утвърдени пловдивски художници от същия куратор след „ГРАФИКАТА СЕГА – ПЛОВДИВ 2020“ в Галерия „Капана“, която беше посрещната с акламации от публика и познавачи.

Моника Роменска мотивира отправените покани за настоящата изложба така:

„Поканила съм хора, които живеят с изкуството и в него, които се развиват в собствените си терзания и накрая намират или не отговорите на собствените си въпроси или зададени от другиго.

По обстоятелствени причини не можах да кажа нищо за предишната изложба - ГРАФИКАТА СЕГА – ПЛОВДИВ 2020, но моментът е този, в който да ги събера, обобщя – идеята е да представим пловдивските художници - ГОЛЕМИТЕ, ЖИВИТЕ и ОБИКНОВЕНИТЕ, които незнайно как продължават да работят и създават неведоми, от никого не поискани, но очаквани истини, превърнати в приказки.

Каквото и да кажа за всекиго от художниците, участващи тук, ще е малко и няма да е достатъчно. Всеки един от тях е допринесъл с цялото си творчество, за да бъде Пловдив Градът на художниците. Независимо от развитието на политическите битки, сбивания, победи и раздели – художниците на Пловдив остават да живеят в него.

И някак градът живее такъв, какъв е – чрез тях, благодарение на тях.

Защото те са съзидателна част от многолика България."

Изложбата може да се види до 3 март 2021 г.

Списък с 24-ма автори, участващи в изложбата на ХГХ „Живописта сега – Пловдив 2021“ в Изложбена зала „2019“ от 09. февруари. 2021 г.

Ангел Китипов

Атанас Хранов

Васил Стоев

Венета Маринова

Веско Велев

Вихра Григорова

Георги Щърбев

Димитър Генчев

Здравка Василева

Иван Генов

Иван Шишков

Илиана Манукова

Илия Йончев

Кирил Иванов

Лили Кючукова

Михаела Иванова

Никола Певичаров

Николай Алексиев - Фокс

Николай Кучков

Николай Няголов

Румен Жеков

Христо Николов

Чавдар Маринов

Явор Костадинов.

За книгата

На пръв поглед сдържаният Райдър Монтгомъри е груб и необщителен. Въпреки това жените не могат да устоят на сексапила му.

На пръв поглед Хоуп Бомон е съвършена. От безупречния й външен вид, изискан стил и усет към красивото до всеотдайността, с която работи като управител на семеен хотел „Бунсборо“.

Животът в малкото градче е коренно различен от забързаното ежедневие във Вашингтон, с което Хоуп е свикнала. Само допреди година тя работи в бутиковия хотел „Уикъм“ и със сина на собственика – Джонатан, са сред най-влиятелните двойки в обществото. До момента, в който той не обявява годежа си... с друга жена.

Загърбила унижението и стария си начин на живот, сега Хоуп е изправена пред ново предизвикателство – да се справи с искрите, които прехвърчат между нея и Райдър. И докато инатът пречи и на двама им да разкрият истинските си чувства, то романтичният призрак Лизи ще им помогне да повярват в съдбата и в истинската любов.

Трилогията „Хотелът“ бързо се нарежда сред най-любимите книги от Нора Робъртс. Романите са вдъхновени от реалния опит на писателката и съпруга й. Те купуват стара хотелска сграда, на която вдъхват нов живот. Днес хотел „Бунсборо“ може да бъде посетен, а феновете на романтичните истории могат да отседнат в стаи, носещи имената на някои от най-известните двойки от световната литература и от книгите на Нора Робъртс. А българските читатели вече могат да се насладят на новите издания на трилогията с красиво оформление и обновени корици.

За автора

Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиресет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и откази през 1981 година се появява първата й книга.

През 2007 г. списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на романтичните писателки и книгите й са прекарали общо 893 седмици – близо шестнайсет години – в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Откъс от книгата:

С пъшкане и въздишки старата сграда най-сетне притихна в нощта. Под звездното небе каменните й стени блестяха меко, извисявайки се над площада в Бунсборо вече близо два века. Дори и кръстопътят бе тих, лежеше кротко под светлините на лампите и тънеше в сянка помежду им. Всички прозорци и витрини на главната улица изглеждаха заспали, потънали в доволна дрямка в топлата и уханна лятна нощ.

И тя трябваше да направи същото, помисли си Хоуп. Да се отпусне, да се протегне в леглото. Да заспи.

Това би било най-разумното, а тя се смяташе за разумна жена. Но след дългия ден се чувстваше неспокойна и се наложи да си напомни, че Каролий ще пристигне рано сутринта, за да поднесе закуската.

Управителят на хотела можеше да поспи до късно.

И бездруго бе едва полунощ. Когато живееше и работеше в Джорджтаун, рядко бе успявала да си легне толкова рано. Естествено, тогава беше управител на хотел „Уикъм” и ако не бе заета с разрешаването на някакъв дребен проблем или не изпълняваше желание на гост на хотела, щеше да е навън и да се забавлява по клубовете.

Бунсборо, скътан в подножието на планината Блу Ридж в Мериленд, може и да имаше богата и славна история и определено притежаваше собствен чар – част от който според нея бе и реновираният хотел, който тя управляваше сега - но градът не бе прочут с нощния си живот.

Това донякъде щеше да се промени, когато приятелката й Ейвъри отвореше вратите на новия си ресторант и бирария. Щеше да е истинско удоволствие да види какво ще направи с новото си начинание в близката сграда енергичната Ейвъри Мактавиш – точно от другата страна на площада, срещу пицарията „Веста”.

Преди края на лятото Ейвъри щеше да е заета с управляването на два ресторанта, помисли си Хоуп.

А хората наричаха нея амбициозна.

Озърна се в кухнята – чиста, лъскава, топла и уютна. Вече бе нарязала плодове, проверила бе запасите им, напълнила бе хладилника. Така че всичко бе готово за Каролий, която щеше да приготви закуската за гостите им, които в момента спяха в стаите си.

Беше приключила с работата по документите, проверила бе всички врати и бе обиколила навсякъде, за да види дали няма оставена чиния – или нещо друго - не на място. Задълженията й бяха приключили, каза си тя, но въпреки това не бе готова да се оттегли в апартамента си на третия етаж.

Вместо това си сипа чаша вино и направи една последна обиколка из фоайето, като изключи полилея над голямата маса с неговите красиви летни цветя.

Мина под арката, провери за последен път входната врата и се отправи към стълбите. Пръстите й леко погалиха железния парапет.

Вече бе проверила в библиотеката, но отново надникна вътре. Това не бе проява на педантизъм, каза си тя. Някой гост можеше да се е отбил вътре за чаша уиски или за книга. Но стаята бе притихнала като останалите.

Погледна назад. Имаше гости на този етаж. Господин и госпожа Варгас – Дона и Макс - женени от двайсет и седем години. Нощувката в хотела в стаята „Ник и Нора” бе много мил подарък за рождения ден на Дона от дъщеря им.
Другите й гости, на горния етаж, в „Уесли и Лютиче”, бяха избрали хотела за първата си брачна нощ. Надяваше се, че младоженците, Ейприл и Трой, ще отнесат със себе си прекрасни и трайни спомени.

Провери вратата към верандата на втория етаж, после, действайки импулсивно, я отключи и излезе навън в нощта.

С виното в ръка, тя прекоси широката дървена веранда и се облегна на парапета. От другата страна на площада апартаментът над „Веста” бе тъмен – и празен, след като Ейвъри се бе пренесла да живее с Оуен Монтгомъри. Хоуп с готовност си признаваше – поне пред себе си - че й липсва възможността да погледне натам и да знае, че приятелката й е наблизо, точно отсреща.

Но Ейвъри бе намерила своето място, реши Хоуп, при Оуен, нейния първи и както се оказа, последен любим.

Не можеше да има по-сладко нещо.