Предполага се, че под античната кула е гробницата на императорския наместник в провинция Тракия от края на 2-ри век и началото на 3 век

Освен статуя на върха си, гигантският монумент е имал и колонада

И строителите, и притежателите на тази надгробна могила, са свързани с управлението на Филипопол

Иманярският набег, нарушил конструкцията на кулата, е станал през 16 век

Иво Дернев

В гробницата под изумителната запазена 20- метрова антична кула в могилата Малтепе може да е положено тялото на императорския наместник в провинция Тракия от края на втори век и началото на 3 век след Христа. Това е едно от предположенията на археолозите, които работят на наистина сензационния обект. Сензационен, тъй като антична сграда с такава височина в Европа няма запазена. Тя е оцеляла благодарение на това, че кулата е заровена в насип. Насипът е полаган на ръце от хората, които са погребали знатната персона в гробницата и в градили мащабния монумент над нея.

„Като го разкрием всичко това в цялост и възстановим с намерения материал, ще стане една от археологическите атракции в Европа”, сигурен е директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Днес той показа на министър-председателя Бойко Борисов, на министрите на културата и финансите Боил Банов и Владислав Горанов, на областния управител Здравко Димитров и кмета Иван Тотев постигнатото от екипа му през този археологически сезон. А то наистина е впечатляващо. Специалистите на терен са стигнали почти до основите на кулата и сега започват да ги проучват в детайл.

„Все още не можем да стигнем до основата, тъй като извира вода. От кръпката, която виждате на мястото на първата иманярска дупка, тръгва тунел, който стига до основата. Иманярите са влезли вътре, издълбали са една стая 4 на 4 метра и един вид са обрушили конструкцията. Но за щастие нищо не са намерили. Още пет метра надолу пак са изкарали камъните от зида, но нищо не са намерили. В тунела намерихме монети на Сюлейман Първи, което значи, че иманярският набег е станал през 16 век. Вкарвали са магаре вътре, намерихме каишки от него. Тунелът е бил висок метър и осемдесет, за да може да минава животно.  Не случайно могилата се казва Малтепе. В превод от турски това значи иманярската могила”, обясни Костадин Кисьов на премиера Бойко Борисов.

Той уточни, че на юг от кулата няма нищо. Според изследванията на археолозите гробницата се намира на север. Ако се наложи обаче да махнат по-голяма част от насипа, трябва да е сигурно дали кулата ще издържи. Затова трябва да стигнат до основите и да разберат как са изградени.

„Досега сме намерили 40 мраморни блока. Като проучим останалата част от огилата съм сигурен, че ще излязат още. Желанието на всички е един ден това цялото нещо да го възстановим във вида, както е било. Оказа се, че освен статуята, която е била на върха и от която, за съжаление още нямаме нищо, намерихме преди няколко дни и капител от колона, която е била висока 3.80 метра. Което значи, че горе е имало и колонада. Това е бил някакъв огромен монумент.  Не знаем на този етап дали статуята на върха на кулата е била на този, който е погребан тук, или е на някакво божество”, разказа още Костадин Кисьов.

Допълни, че са намерени и елементи от войнишки обувки, което доказва, че на този гигантски за древността обект са работили не само поданици на императора, но и войници.

„Това не е гробна кула. Тя е направена, за да може да носи горе постамента, колонадата и статуята. Това, което е било на върха, е било с тежест над 50 тона. Тази кула изпълнява именно ролята на здрава и висока основа. Строителството е ставало паралелно с насипването на насипа. Изграждат два-три метра от кулата и насипват. После пак така и по този начин до горе. Те са използвали самия насип като скеле”, разкри още директорът на Археологическия музей.

Пред журналистите той доразказа, че резултатите от проучванията тази година са установили на практика реалната височина на кулата.

„В момента тази структура е 20 метра. Сега трябва да установим докъде в терена влизат нейните основи и какво представляват те. Това е много важно за нас, тъй като иманярските изкопи и разрушения от 16 век, са разрушили самата конструкция на кулата. Ние трябва да сме наясно дали тази кула е достатъчно стабилна и здрава, тъй като ако се наложи да махнем по-голяма част от насипа да няма опасност за нея. Нарушенията вътре ще се запълнят и възстановят, за да се укрепи конструкцията”, разясни Костадин Кисьов.

Находките от разкопките тази година също са впечатляващи в детайла си. Особено откритият капител от колона.

„Този сезон открихме 20 квадрови блокове, които са били горе на постамента на кулата. Всички тях ги намираме разпръснати в подножията на могилата. Другата супер интересна находка за нас е дорийският капител от колона, който също открихме в периферията на могилата. Наличието на такъв дорийски постамент е много важно, тъй като такъв вид постамент от всички балкански градове има единствено във Филипопол. Във Филипопол са четири и при нас има един засега. Това показва, че този, който е градил кулата, е бил от майсторите от Филипополската школа, изграждали сградите в древния град. И строителите, и притежателите на тази надгробна могила, са свързани с управлението на Филипопол. Не мога да предполагам кой е погребан тук, но за мен такова монументално съоръжение от 30 метра реална височина говори, че тук е бил погребан или император, който е управлявал в периода края на втори и началото на трети век след Христа, или е неговият наместник, който е управлявал провинция Тракия. Възможно е това да е тракийски аристократ, който е бил наместник на императора. Знаете, че дълго време се смяташе, че Античният театър е строен от Траян, а се оказа, че е строен от тракийски аристократ, сложен като наместник. Той е строил театъра и голяма част от сградите с негови средства. Това и допускам – тази надгробна могила да е на наместника на императора в провинция Тракия от 2-3 век след Христа. Под провинция Тракия разбирайте половината Европа и Балканския полуостров”, разясни Костадин Кисьов пред журналистите.

От гробницата засега нищо не се знае. Археолозите разполагат единствено с геофизиката на терена от измерванията там. Има наличие на огромна аномалия на кота нула. Това най-вероятно е някаква сграда, която продължава и под земята. Дали е гробница, ще се разбере, когато разкопките стигнат до там. Северната половина, където се намира гробното съоръжение, ще бъде проучвана следващата година. Тази година целта на археолозите е да проучат основата на кулата и периферията на могилата, за да намерят максимално части от постамента и ако имат този късмет, от статуята.

Средства археолозите имат предостатъчно. Костадин Кисьов смята даже, че половината от финансирането ще остане неизползвано. Припомняме, че за дейностите там общинския съвет в Пловдив гласува 290 хиляди лева.

„Това е уникален обект, без аналог в Европа. Стискаме палци да не са успели да докопат погребението. Ако е цялостно ще бъде приказно с тази уникална кула. Кисьов е страшен. Чуваме се с него непрекъснато, но не очаквах да видя това. Тук се работи със страшно темпо, но така и трябва. Смислено е, защото такъв обект трябва да се разкрива, да се социализира и показва. Това е гордост, история за цяла Европа без аналог. Във Франция е имало едно-две подобни съоръжения, но те са съборени през 5-6 век. Това са. Три в цяла Европа, от които единственото запазено е това”, каза министърът на културата Боил Банов.

Девет творци творят по темата Поетики на образа

Националните есенни изложби се откриват тази недела в изложбените пространства на Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив. Те са едно от първите събития на Есенен салон на изкуствата в Пловдив, част културния календар на града-  форум за съвременно българско изкуство, предоставящ възможност за артистична творческа изява извън галерийните или музейните пространства, където публиката обичайно се среща с визуалното изкуство. Спецификата на събитието се определя както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно десет самостоятелни изложби, което прави Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.

От 2013 г. Национални есенни изложби смениха изцяло формата на представяне, като по такъв начин се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, с което се направи опит за преодоляването на изкуствено установените границите между „младите“ и „старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014), Ан пасан (2015), Огледало (2016) , Плацебо (2017) и „Отвъд повърхността“ (2018), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на една дебютна изложба, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница.

Тазгодишните изложби ще се проведат под надслова Поетика на образа. Този проблемен фокус представлява максимално широка творческа платформа, свързана с възможностите за произвеждане на художествени значения. Тази перспектива засяга авторовите намерения, изразните средства и медии, насочени към изграждането на комплекса на образната цялост. Но поетиката на образа засяга също наблюдателите – тя отдавна е и резултат от постиженията на зрителите, които разполагат видяното в хоризонта на своите очаквания и разбиране. В този смисъл поетиката на образа се съдържа в комуникацията между създатели и потребители на образи: „как е направен“ разговаря непосредствено с „как е разбран“. И тук – в перспективата, отключваща се отвъд комуникацията между създател и възприемател, се създава един особено важен план на образната поетика: този план определя как образът се разполага в нормата, как работи с традицията. Този план на поетиката е толкова значим не защото е „над“ или „отвъд“ творческия разговор на създател и зрител, не защото дава на поетиката институционален израз. Планът на нормата и традицията е толкова важен, защото събира и осмисля останалите планове на поетика, защото без неговата щедро приемаща широта следите от всяка художествена комуникация биха се разпилели, не биха останали във времето. – Точно такава платформа – не само широка, но и толерантна към всички звена на създаване, възприемане и запазване на визуалните образи е подходяща за празник като Националните есенни изложби.

Събитието се финансира от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2019 г.

ПОЕТИКА НА ОБРАЗА  Национални есенни изложби Пловдив 2019

Автори

БАЛАБАНОВА КЪЩА

ДИНКО СТОЕВ – живопис/ Дълбока зала

ДИМИТЪР ВОДЕНИЧАРОВ – акварел/ Сводеста зала

СТОЯН КУЦЕВ – живопис/ Първи етаж

КРИСТИНА ВЪТОВА – графика/ Двор

КЪЩА ХИНДЛИЯН

ЗАРА АЛЕКСАНДРОВА  и ЗОРАН ГЕОРГИЕВ – рисунка, обект и инсталация/

Веранда и мааза

НИКОЛЕТА ИВАНОВА – скулптура/ Двор

КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО

ИГЛЕНА РУСЕВА – фотография/ Зала

НАДЯ ТЕКНЕДЖИЕВА – керамика/ Двор

ПОЕТИКА НА ОБРАЗА

Национални есенни изложби Пловдив 2019

1-30 септември

Старинен Пловдив

откриване: 1 септември, Балабанова къща, 18.00

Проектът на художника Хинес Лиебана и пианистката Мария Долорес Гайтан намери своето място в Пловдив и то като част от програмата на Европейска Столица на културата

Иво Дернев

Испанската изложба GIGA на художника Хинес Лиебана и пианистката Мария Долорес Гайтан ще се случи в Пловдив като част от програмата на Пловдив ЕСК 2019 в края на октомври тази година.

Днес директорът на Институт Сервантес – Хавиер Валдивиесо посети Дом на Културата Борис Христов заедно със Светлана Куюмджиева и Виктор Янков от Фондация Пловдив 2019, за да огледат пространството за изложбата и концерта. От тях разбрахме, че на 22 октомври 2019 там ще се състои концертът на Мария Долорес Гайтан, пиано и Марио Хосен, цигулка, на който гост ще бъде генералният директор на Институт Сервантес – Кармен Ногуеро.

Въпреки спекулациите в медиите, явно испанският проект намери своето място в Пловдив и то като част от програмата на Европейска Столица на културата. Припомняме, че председателят на Дружеството на пловдивските художници алармира че се заражда международен скандал, тъй като испанският проект оставал на улицата заради липса на изложбена площ. Международен скандал обаче няма и тя ще се състои. Самата Фурнаджиева не е присъствала на днешната среща в Дома на културата. Домакини на директора на Институт Сервантес  Хавиер Валдивиесо са били само хората от екипа на Пловдив 2019.

Проектът ГИГА, име породено от алегорията, която представлява артистичният съюз между двама души от Кордоба, Испания – Гинес и Гайтан. По повод Европейска Столица на Културата за 2019, в Пловдив се представя мулти-жанрово събитие, което има за цел да укрепи още повече българо-испанския съюз и да въведе две артистични дисциплини по оригинален и атрактивен за българските граждани начин. Чрез художествена изложба и пиано концерт ще се пренесе частица от испанските и кордобски корени. През Октомври Пловдив ще бъде домакин на най-доброто от живописното творчество на Гинес Лиебана – пейзажи и очертания пресъздаващи испанската земя и неусетно пренасящи наблюдателя в столицата Кордоба.

Очаквайте подробности.