Любимият бар за крафт бира в Капана си има блог и в него откриваме любопитни неща от кухнята на  Котка и Мишка. Казват, че на лекар и барман се казва всичко. Вие вярвате ли го?

Представяме ви Гергана:

Представи се.

Казвам се Гергана. На 26 години.

От колко време си барман в „Котка и мишка“ и какво те задържа тук?

От 4 години и половина. Задържа ме приятната атмосфера, прекрасните хора, за които и с които работя, и не на последно място страхотните ни клиенти!

Какво е за теб „Котка и мишка“?

Мисля, че спокойно мога да обобщя с две думи – втори дом. Винаги ми е приятно да съм тук и винаги съм сред приятели.

Коя е любимата ти бира? А коя бира препоръчваш най-често на клиентите?

Невъзможен въпрос за отговор. Имам толкова много любими, че се затруднявам сама, когато си избирам. А на клиентите след кратък разговор препоръчвам това, което най-много смятам, че ще им хареса в момента, защото човек в различно настроение и в различно време на деня предпочита различни неща и в същото време всеки има свой индивидуален вкус, с който винаги се старая да съобразя препоръките си за бира.

Така че елате да си поговорим за бира и ще направя всичко възможно да ви препоръчам най-добрата за вас!

Разкажи ни забавна случка от бара:

Една от любимите ми е един изключително забавен диалог:

Идва на бара при мен една жена с въпрос:
– Имате ли лимонади?
Аз и отговарям:
– Да, имаме домашна лимонада
Тя ме пита:
– А от какво е?
Аз съответно казвам:
– Ами, лимонадата е от лимони.
И след това тя възкликва:
– Е, как така?
И аз онемях! Буквално не знаех точно как да отговоря на: “ Е, как така лимонадата е от лимони?“

Как съчетаваш работата с интересите си?

Когато човек иска нещо, обикновено намира начин. Понякога ми се иска седмицата да е 8 дни по 30 часа, за да ми стига за работа, университет, спорт, излизане с приятели и пътуване насам-натам. Но и с наличния вариант се справям някак – просто е необходима добра организация.

Източник: catandmouse.bg

Вървим под сянката на 60 минали и 10 бъдещи културни столици на Старата госпожа 

120 метра от най-дългата пешеходна зона в Европа са покрити с тенти, изпъстрени с логата на всички минали, настоящи и бъдещи Европейски столици на културата. Пъстрите платна са опънати над Главната на Пловдив и привличат погледите на местни минувачи и туристи.

С инсталацията, която наподобява онази от 2014-а година, когато Градът под тепетата празнуваше спечелването на титлата, сега отбелязваме 5 години #Заедно в Семейството на ЕСК.

На тентите са изписани имената на 60 града, които вече са носили титлата, двата настоящи – Пловдив и Матера, както и на 10-те ясни бъдещи столици на културата в Европа.

Френският писател Ги дьо Мопасан се ражда на 5 август 1850 г. вероятно в замъка Миромеснил около гр. Диеп. Считан е за един от най-големите майстори на късия разказ. Творбите му са уж безпристрастни, понякога - комични, а се помнят цял живот заради великолепния стил и фино обрисуване на ситуации и герои. Описва всекидневни битови ситуации, разкриващи скритите страни на хората. Най-популярен е най-вече романът му „Бел Ами“, но на български са преведени още книгите му „Един живот“, „Непознатата“, „Силна като смъртта“. Френският писател е сред най-продаваните класици в света. Прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 г., когато се опитва да си пререже гърлото. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където и умира на 6 юли 1893 г.

Капана.БГ подбра няколко от най-забележителните му цитати:

„Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.”

„Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.”

„Обикновената целувка никога не е толкова добра, колкото откраднатата.“

„Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!“

„Който не уважава себе си, е нещастен, а който е прекалено самодоволен – глупав.”

„По-добре да бъдеш нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.”

„Патриотизмът е като религия. Той е яйцето, от което се излюпват войните.”

„Най-обикновените жени са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните дилеми със способности, граничещи с гениалност.”

„Войната е варварство, ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг, ако защитаваш родината си.”

„По-добре да бъдещ нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.”

„Всяко правителство е длъжно дотолкова да избягва войната, колкото капитана на кораб корабокрушението.”

„Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа. Започнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия на живота ни."

„Всичко в живота е въпрос на нюанси...“

„Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. ... Хубаво е да бъдеш обичан.“

„Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели безутешно. И слаби, които носят кръста си. Не отсъждайте за нещо, в което не сте сигурни. Не обещавайте, ако сте решили да излъжете. Не проверявайте, когато вече сте се доверили. И не подарявайте нещо, планирайки да си го вземете обратно.“

„Дявол да го вземе, какво ли не биха си позволили жените, ако не ги беше страх, че ще се разчуе.“

Артистичният директор на „Пловдив 2019” определи като спекулации нападките на Снежана Фурнаджиева

380 произведения на изкуството на близо 100 художници от Източна и Западна Германия ще гостуват в галерия „2019”, публиката ще види оригинали на Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Арно Фишер и много други

Под тепето потърси артистичният директор на „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева за коментар относно директните нападки срещу нея и фондацията от страна на председателя на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. Преценихме, че след изказването на шефката на ДПХ трябва да потърсим и другата гледна точка, тъй като Куюмджиева има право отговор. Ще търсим мнение на специалисти и относно възможностите за менажиране и издръжка на новата галерия на Гладстон, чието откриване предстои. Светлана Куюмджиева разговаря с Иво Дернев.   

Вчера Снежана Фурнаджиева ви атакува персонално, че сте “ свили гнездо” в техния дом и ги гоните от сградата им. Ще й отговорите ли?

Ще започна с това, че ние не желаем да бъдем поставяни насила в конфликт с Дружеството на пловдивските художници, или с който и да било друг от партньорите ни, с които работим по програмата на ЕСК. Нека това да е ясно и дейността ни или становищата ни да не се тълкуват по друг начин.

Смятам за недопустимо артистични събития и проекти да стават заложници на нечии интереси и обидни квалификации. В работата си не сме си позволявали подобни квалификации към традиционните събития от художествения живот на Пловдив, организирани от дружеството, както и сравнения на базата на качество или адекватност спрямо съвременните тенденции. Непримирима съм с невярната информация и скандалните спекулации, на които за пореден път е подложен един от проектите на Европейска столица на културата. Част от тези спекулации са и въпросните твърдения за „гнездо“ и прочие. Нямаме претенции нито към сградата на галерията, нито към дружеството. Пределно сме наясно с ресурса, който е необходим за управлението на една такава сграда. Ние сме поели друга голяма отговорност и работим усилно по изпълнението на програмата, така, както сме я обявили още през миналата година, както и за обогатяването на културния афиш на града със събития, които да отговарят на уникалността и мащаба на проекта Европейска столица на културата.

Ще ковете ли инсталации с пирони по таваните в новата галерия и каква всъщност е въпросната немска изложба?

Изложбата „Пътуване по света. Изкуство от Германия“, към която имаме ангажимент като организатори, е най-голямата пътуваща изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) Института за международни отношения на Германия, която включва 380 произведения на изкуството на близо 100 художници от Източна и Западна Германия. Изложбата се организира в партньорство с Гьоте институт – България и е включена в селекцията с акценти от програмата на Европейската столица на културата, представена на 5 септември 2018 г.

Това е изложба с висока художествена и образователна стойност, която е рядък подарък за нас и публиката в Пловдив и България. Вложили сме твърде много време, усилия, професионален капацитет и финансов ресурс, за да позволим това събитие да бъде употребено в спорове за собствеността на пространствата.

Изложбата включва живопис, рисунки, фотография, обекти и скулптури, които разглеждат в хронологичен ред основни движения и направления в европейското изкуство след Втората световна война. За първи път с нея тук ще дойдат оригинали на Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Арно Фишер, Катарина Фрич, Херман Глокнер, Андреас Гурски, Матиас Хох, Кандида Хофер, Ребека Хорн, Барбара Клем, Райнхард Муха, Нам Джун Пайк, Дитер Рот, Томас Руф, Карин Сандер, Томас Шуте, Волфганг Тилманс, Гюнтер Юкер, Волф Фостел, Улрих Вюст и тн.

Освен големият брой активни художници в Пловдив има две професионални училища по изкуствата и една академия. За тези студенти и ученици ще е от изключителна полза да видят тук тази уникална колекция и произведения, които иначе биха могли да видят само в най-добрите музеи в чужбина. В този смисъл името на изложбата е и символично, освен че тя буквално пътува. Какво ли не бих дала, да имаше такова събитие в града, докато аз учех в тукашната художествена гимназия. Със сигурност щях да наваксам значително с образованието. Да не говорим за възможността за възпитаване и изграждане на публики за изкуство чрез едно такова събитие. То е от полза за всички и като съдържание, и като критерии и еталон за експозиционна култура, която отговаря на съвременните международни стандарти. Образованието е един от основните търсени ефекти на Европейска столица на културата и елемент на наследството от инициативата. Историята на българското изкуство познава много такива примери на ключови гостувания на изложби и колекции от чужбина, които оставят трайна следа в тенденциите и посоките на неговото развитие, раздвижвайки инерцията и обичайната среда.

Вземете също например музея за съвременно изкуство в Белград – институция с дълга и сложна история и наскоро изцяло реновирано пространство, което най-сетне отвори за посетители след 10 години ремонт. Между другото в България такъв музей все още няма. Но не виждам защо изложбата „Пътуване по света“ да може да бъде инсталирана там, и да не може да намери място в новите пространства в Пловдив. (Изложбата гостува в Белград в началото на тази година.)

Обвиниха ви и в създаването на дипломатически скандал с испанската изложба на ДПХ. Поддържате ли контакт с института „Сервантес“?

Разбира се, че сме в контакт с Институт „Сервантес“. От три години развиваме десетки проекти с всички културни институти, представени в България. Нямаме причина да смятаме, че с който и да е от тях говорим различен език. Скандал няма. Не е моя работа да се изказвам от името на института и да давам повече информация, в какво точно се състои събитието, в което те са се включили като партньор, и кое е техен приоритет. Ще кажа само, че вместо да се правят жалки опити за дискредитиране на една изложба, което най-малкото не отива на хора на изкуството, то по-добре да се потърсят алтернативи и пространства за реализацията и на планираните от дружеството изложби за този период, ако наистина в случая те са приоритетът, а не сградата.

Запознати ли сте с новите технически специфики в галерия „2019“?

Дали изложбата, която планираме толкова дълго, в крайна сметка ще дойде в Пловдив или не, зависеше от решението на нейните куратори и на техника, който отговаря за инсталирането й. Те специално отлагаха идването си в Пловдив до момента, в който вече имаше готовност на пространствата. Така че, да, отговорните за изложбата хора са запознати с техническите възможности на новите пространства в Пловдив.

Ще може ли новото изложбено пространство да се самоиздържа с пестене на електричество от фотоволтаици? Колко сложна ще е издръжката на новата галерия, според опита ви?

Избягвам да се изказвам по въпроси, които са извън моята експертиза, така че нищо не мога да кажа за въпросните фотоволтаици. Но със сигурност, освен сметките за ток, това пространство има и други разходи, така че може би е планирано и да се продава енергията от въпросните панели…

Съдейки по най-пресен опит с управлението на сградата на СКЛАД, в която се намират офисите на фондация „Пловдив 2019“, както и наблюдения от работата ми в Съюза на художниците в София, точно в момента, в който се развиваше сериозната драма със сградата на Шипка 6, както и опита с управлението на частна галерия с по-малък мащаб, мога да твърдя, че при всички случаи се изисква базисен финансов ресурс, който да е гарантиран, и от там нататък вече да се търсят допълнителни варианти и възможности за издръжка. Моят опит до тук обаче е основно с некомерсиални пространства.

За съжаление нерядко става така, че при пространства за култура, оцеляването и издръжката вземат превес над качественото програмиране.

Колко души на щат са нужни, за да се управлява удачно това пространство за култура според вас?

Санитарният минимум е четирима и това е наистина на границата.

По силите ли е на ДПХ менажирането на една такава нова сграда?

Да, по силите е на всяко дружество, което има необходимия управленски капацитет, възможността да се самоиздържа, да привлича спонсори, и което има устойчиво финансиране.