Капана.БГ
Фестивалът Electric Orpheus на Вила Юстина се разраства и добавя благородна кауза
Лятното издание на фестивала за независима музика Electric Orpheus ще се проведе отново на парк-лозе Вила Юстина, този път в цял уикенд, от 21 юни, петък до ранните часове на 23 юни, неделя.
Организаторите на Electric Orpheus отдават заслуженото на календарната година, в която Пловдив е културна столица на Европа и подаряват това фестивално приключение на символична цена. Фестивалната такса за два дни с включен къмпинг е само 4 лева. Това е възможно благодарение на подкрепата от партньорите, като основната заслуга е на ОФ Пловдив 2019 и инициативата Пловдив – европейска столица на културата 2019. Събитието е част от официалната програма.
Музикалното съдържание, запазената марка на фестивала, е отново богато и разнообразно. Рокендрол рифове, психиделика и близкоизточни ладове комбинира един от хедлайнерите, израелската рок четворка Ouzo Bazooka. Представете си Блак Сабат, които се събуждат в двореца на Шехерезада… Гръндж от Атина, сърф-рок от Белград, синт-поп-нойз от София, пост-пънк-поп от Истанбул, електроника от Берлин и Копенхаген, това е само част от това, което ще чуем и видим на живо. Както и в предишни издания програмата е внимателно подбрана и предлага жанрово еклектичен подход с постепенна градация във времето.
Добрите новини не спират дотук. Помислено е и за транспорта от Пловдив до парк-лозе вила Юстина и обратно. Специална фестивална линия ще обслужва феновете с начална спирка паркинга на Тримонциум в Пловдив. Тези, които искат да пропуснат къмпингуването, ще могат да се възползват от ранната сутрешна автобусна линия от парк-лозето и да се приберат в Пловдив. На другия ден могат отново да хванат уредения транспорт и да се завърнат сред природата и програмата на фестивала. Разстоянието е малко, удобствата са налице. По този начин организаторите се надяват не само да привлекат нова публика, но и да покажат красотата и развитието на региона като цяло.
Локацията за фестивала, парк-лозе Вила Юстина вече се наложи като топ дестинация и предлага едновременно природа и удобства. На място ще се предлагат храни и напитки, пазар за музикални сувенири, свободна читалня, размяна на плочи от винил, както и дегустации на български вина, бири, коктейли и гурме кухня.
За да запазят това място възможно най-чисто и приятно, гостите на фестивала са поканени да участват в благородното начинание #БезОтпадъци под мотото: “Да пазим чисто е естествена част от фестивалната култура.” За посетителите на събитието от 21 до 23 юни ще бъдат осигурени чаши за многократна употреба, както и картонени чаши, които ще се събират за рециклиране. Част от предлаганите на място храни ще бъдат в картонени тарелки и с дървени прибори. Отпадъците на къмпингуващите и на гостите на фестивала също ще се събират разделно и ще бъдат предадени за рециклиране. Всички посетители ще бъдат информирани и насърчавани да спазват за правилата за опазване на чистота по време на фестивала.
Партньор на Electric Orpheus в това благородно начинание е платформата за чиста градска среда „Аз, Ти, Пловдив!“ – инициатива на пловдивското сдружение БГ Бъди активен, която работи в четири направления, за да промени отношението на гражданите, организациите и институциите към темата за чистотата и за реализирането на град #БезОтпадъци.
Очакват ни приятни емоции сред природата, прекрасната Вила Юстина и артисти от световната сцена. Подробности и новини около фестивала следете в събитието във Фейсбук и на официалния сайт.
Линкове:
Събитието във Фейсбук: https://www.facebook.com/events/427551971000000/
Официален сайт: http://electricorpheus.com/
Промо видео: https://youtu.be/KvVkn7mIeK8
Невена Митрополитска с новия си роман “Дарът” на „Пловдив чете“
„Основното, което изследвам, е човешката психика – по какъв начин средата ни оформя и на какво сме способни, когато стигнем своя предел. Това е голямата тема в моите романи.“
Марияна Горанова, стажант
„Дарът“ е втората книга на българската писателка Невена Митрополитска, която от 17 години живее със семейството си в Канада. Първият роман „Ана и планината“ се появява през 2013, също издаден от Ик „Жанет - 45“. Невена много обича да поставя героите си в трудни и заплетени психологически ситуации, да ги избута до самия предел на съществото им и да разбере какъв избор ще направят.
„С този мой интерес към психологичното, някой ден може да напиша и психотрилър“, шегува се авторката. Новият й роман има сложна структура. Героите, от чиято гледна точка се води действието, са четирима. Всеки от тях си върви със своите външни и вътрешни конфликти, които са от най-различен характер, споделя Митрополитска. Една от основните теми е свързана с инвитро процедурите и с една грешка, която променя живота на главните герои. „Идеята за романа ми хрумна, когато прочетох статия във вестника за любима от детството ми балетна постановка – „Жизел“.
"Една от героините в книгата е балерина“, Невена предпазливо разкрива още малко подробности от „Дарът“. Тя се подготвя за романите си изключително педантично, прави почти документални проучвания, среща се с различни хора, провежда множество интервюта. „Понеже разказът се редува от името на четиримата главни герои, си имах по една тетрадка за всеки, тъй като са твърде различни и всеки ден нямах търпение да свърши денят ми, за да мога вечерта да се потопя в техния свят“, споделя как работи авторката. И допълва: “Старая се всичко да бъде максимално достоверно, но не трябва да забравяме, че аз пиша художествена литература и понякога ми се налага да преувеличавам фактите”.
Основният конфликт в романа е между две двойки, напълно различни като хора и положение в обществото, но водени от една и съща мечта – да имат дете. Невена Митрополитска разказва, че преди да започне да пиша книгата, не успяла добре да се запознае с българското законодателство, което е ключово за сюжета. „Прочетох го, едва след като историята беше завършена, а героите разпределени. И бях на път да се откажа от романа, но успях да се свържа с един юрист, който всъщност спаси книгата ”, обяснава трудностите около появата на „Дарът“ авторката му.
Друга тема в книгата е изкуството. Поставят се въпроси като например как се съвместява отдадеността на изкуството с всекидневния живот, какви компромиси са допустими в негово име. „А основното, което изследвам, също както и в „Анна и планината“ и вероятно и в следващите ми романи, е човешката психика. Довеждам героите си до техния предел, за да видя как ще се справят“, разказва Невена. Тя е завършила руска филология с втора специалност английски език и литература, също така урбанология, библиотекознание и информационни науки. Работи като библиотекар в българската библиотека в Монреал. Според нея „Дарът“ си струва да се прочете, защото може би в романа ще намерите себе си.
Петя Кокудева учи пловдивски малчугани на творческо писане
Литературното ателие “Колко професии има писателят” на „Пловдив чете“
Марияна Горанова, стажант
“Обичам да си измислям истории, но светът винаги предлага по-интересни сюжети. Децата все още не го знаят и си мислят, че всичко е плод на въображението. Моята цел е да им покажа какво прави един писател, преди да седне на бюрото ”, разказва писателката Петя Кокудева.
“Пътешествам, виждам нови хора и места. В писателството има магьосничество, изобретателство и телепортация, за което искам да обясня на децата. Тоест, има много компоненти, които са далеч от това да си затворен в стаята и да твориш. Иска ми се да разбием тази клиширана представа за писателя”, казва още Кокудева.
В рамките на фестивала “Пловдив чете” , тя проведе ателието “Колко професии има писателят”. Деца от различни литературни клубове в страната имаха възможността да се запознаят с различните компоненти на творческото писане и да ги упражнят по уникалния метод на Петя Кокудева чрез игри на превъплъщения. За да изпълнят задачата, малчуганите трябваше да изберат различни предмети, които да им помогнат. Чрез очила, карта и тиква например, авторката провокира децата да се вглеждат по-внимателно в детайлите и да създадат истории по тях, което е ключово умение за творческия процес на един писател.
Петя Кокудева е автор на редица популярни детски книги, завършила е “Журналистика” и “Творческо писане” в СУ ”Св. Климент Охридски”. Дебютната й книга “Лулу- детски стихове за възрастни” печели конкурс за дебютна литература “Южна пролет” през 2012 година, а през 2017 година – национална награда за принос в детското книгоиздаване в категория “Автор”.
Интервю с Петя Кокудева вижте ТУК
Виенска филхармония гостува на “Дни на музиката в Балабановата къща”
От десетилетия марката „Виенска филхармония“ се е превърнала в образец за най-висока класа, неповторим стил, недостижимо високо ниво и съзвездие от изумителни музиканти в състава си. На 24 и 25 юни 2019 г. Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ ще представи своеобразен цикъл от два концерта на едни от най-изтъкнатите солисти от прочутия оркестър:
На 24 юни от 18.30 ч. соло флейтистът на Виенска филхармония Карл-Хайнц Шютц, считан за топ-флейтист от новото поколение и именитата пианистка Мария Принц, предпочитан сценичен партньор от редица световноизвестни музиканти, ще изнесат рецитал в Малката Базилика;
На 25 юни от 18.30 ч. в Балабановата къща знаменитият ансамбъл WIEN, в чийто състав са Албена Данаилова – концертмайстор на Виенска филхармония, Раймунд Лиси – водач на втори цигулки на Виенска филхармония, Михаел Щрасер – виола, Йозеф Нидерхамер – контрабас и отново Карл-Хайнц Шютц – флейта ще озарят сцената на Фестивала с концерт от най-висока класа.
Концертите се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив, Фондация “Музикартисимо”, Австрийско посолство, Министерство на културата, Фондация “Америка за България”
Карл-Хайнц Шютц e най-изтъкнатият представител на новото поколение топ-флейтисти. Соло флейтист на Виенска филхармония, той получава музикалното си образование в Landeskonservatorium във Vorarlberg при Eva Amsler, в Conservatoire National Supérieur de Musique в Лион при Philippe Bernold, и при прочутия Aurèle Nicolet в Швейцария. Лауреат е на редица национални младежки конкурси. През 1998 става лауреат на Международен конкурс „Карл Нилсен” в Одензе, Дания, а през 1999 прибавя към тази победа първото място на Международния конкурс за флейтисти в Краков.
Той е професор по флейта в Тhe Musik und Kunst Privatuniversität във Виена и гост-професор на няколко други консерватории. Води майсторски класове в Европа, като същевременно записва активно, специално за CAMERATA TOKYO, където е реализирал CD-та с опуси на Моцарт, Прокофиев и Брамс. Съвместно с The Academy of St. Martin in the fields, под диригентството на Сър Невил Маринър, издава за CHANDOS албум, озаглавен „20th centuries concerto grosso”. Карл Хайнц Шютц е артистичен директор на HORIZONTE Landeck.

Прочутият Ансамбъл WIEN е сред представителните камерни състави на Виенска филхармония – по време на ежегодния Новогодишен концерт на знаменития оркестър в Златната зала на Музикферайн WIEN често участва с брилянтни изпълнения.
Първата цигулка на Ансамбъл WIEN е българката Албена Данаилова – концертмайстор на Виенска филхармония. Втората цигулка в ансамбъла е водачът на втори цигулки на Виенските филхармоници – Раймунд Лиси.
Струнен квартет с контрабас, вместо виолончело. Това е комбинация, която позволява на ансамбъла да осъществи идеята си за включване на по-малко известни творби от Шуберт, Ланер и династията Щраус в класически програми. Както и да разшири репертоарната палитра с произведения, създадени специално за именития състав.
WIEN участва редовно в елитни форуми – Залцбургски фестивал, Виенски фестивални седмици и Пролетен фестивал, „Шубертиада”, Берлински фестивални седмици, Фестивал в Равена, и изнася концерти в престижни музикални центрове в Европа, Япония, Канада и САЩ. Съвместни изяви с музиканти от калибъра на T. Барто, Х. Карерас, Пл. Доминго, Б. Фритоли, А. Kиршлагер, Г. Mайзенберг и С. Владар, дооформят звездната дейност на ансамбъла, ползващ се с репутацията на един от най-стойностните камерни състави в света.
Артистичната дейност на Мария Принц обхваща солови рецитали, концерти с оркестър и камерна музика. Сред най-важните събития в нейната кариера са изявите й с Виенската филхармония под диригентството на Рикардо Мути и Сейджи Озава, и най-вече дългогодишната съвместна работа с легендарния Сър Невил Маринър на концертния подиум и в звукозаписното студио. Българската пианистка, която от 30 години живее и работи във Виена (от 1987 преподава във виенския Universität für Musik und Darstellende Kunst), концертира в Европа, САЩ, Япония, Австралия и Нова Зеландия, участва в програмите на престижни фестивали като Salzburger Festspiele, Pacific Music Festival в Япония, Donau Festival в Улм (Германия) и „Мартенски музикални дни“ в Русе. Нейни партньори на камерния подиум са солисти от Виенската филхармония, а също и именити интернационални инструменталисти и певци, като Патрик Галоа, Андрю Маринър, Филип Кюпер, Красимира Стоянова, Людовик Тезиé, Матиас Гьорне и Маргарита Грицкова.
И сметта може да е шарена в Европейската столица на културата
Забавни графични послания за чистота ще напомнят на жителите на Кючук Париж от днес да се замислят къде и как изхвърлят отпадъците си. Акцията е дело на творческия тандем Goldhorn (Златорог), известен с графити рисунките си в Капана, и на платформата за чиста градска среда „АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“.
Поредната инициатива на активистите за чистота в Пловдив беше проведена пред любопитните погледи на трийсетина деца на възраст между 8 и 12 години от занималня „Киколина“. Част от тях се включиха в изрисуването на контейнерите. За малките художници беше интересно да научат защо е важно да пазим чисто, как да събираме разделно отпадъците си и къде да ги изхвърляме. През м. юли предстои изрисуването с послания за чистота на още контейнери в града.
„АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“ е платформа, която обединява усилията на активисти, доброволци, граждани, артисти и представители на различни организации, с цел да бъде променено отношението на хората в Пловдив към отпадъците. За да живеем в по-чист град #БезОтпадъци и за да привлече вниманието на пловдивчани към темата за чистотата в града, през последните два месеца платформата подпомогна разделното събиране на опаковките от храна и напитки на шест мащабни събития в града, създаде насоки как да се организира чисто събитие и проведе няколко публични акции, сред които и представянето на т. нар. Траш патрул.
Изложба показва 100 години полски дизайн в Пловдив
Постиженията на съвременната полска графика и традициите на полската илюстративна школа последните 100 години ще могат да се видят за пръв път в България в изложба. „АБВ на полския дизайн“ ще бъде открита на 21 юни от 18.00 часа в СКЛАД, като акцент в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. Изложбата се състои от 100 предмета, 100 изображения и 100 разказа на 25 съвременни полски дизайнери. Посвещава се на стогодишнината от възстановяването на независимостта на Полша. Организирана е съвместно между Полски институт, София, Институт „Адам Мицкевич“ във Варшава и Фондация „Пловдив 2019“. Групата от представените визуални артисти в изложбата включва хора на различни етапи от своята кариера – опитни майстори на полската илюстраторска школа и от по-младото и средното поколение, отличени с награди по цял свят. Голяма част от артистите са художници на детски книги.
Освен мебели, стъкло и порцелан, традиционно свързвани с дизайна, сред стоте експоната са включени по-малко видими неща, като шрифтове, лога, детски играчки, локомотив, неон, безмоторен самолет, скутер, дори най-вкусния полски сладкиш – „Птиче мляко“ и каучуковия кръг на популярната игра „Ринго“. В изложбата съвременният полски дизайн е в компанията на предмети, считани вече за класически, също уникати, обособили се като отделни произведения на изкуството и прототипи, никога не влезли в производство. Представени са и популярни предмети, използвани в ежедневието от поляците през последните 100 години.
Куратор на изложбата е полската журналистка и интериорен обучител Ева Соларж. Тя подрежда експонатите в хронологичен ред, който показва как определени теми и форми се появяват неизменно в хода на стогодишния период от историята на полския дизайн. Експозицията е насочена към широка публика, включително и към най-младите. Тя ще остане в Пловдив отворена за посетители до 28 юли.
Илюстратори, участващи в изложбата:
- Яцек Амброжевски
- Едгар Бонк
- Мачек Блажняк
- Катажина Богуцка
- Ада Бухолц
- Ивона Хмелевска
- Роберт Чайка
- Агата Дудек
- Емилия Джубак
- Малгожата Гуровска
- Моника Ханулак
- Марта Игнерска
- Тимек Йежерски
- Павел Йонца
- Агата Крулак
- Гражка Ланге
- Патрик Могилницки
- Пьотр Млодоженец
- Анна Немерко
- Ола Непсуй
- Мариана Оклеяк
- Павел Павлак
- Давид Риски
- Мариана Штима
- Ола Волданска-Плочинска
Невена Дишлиева: След всяка преведена книга мирогледът ми става по-широк
Преводачът Невена Дишлиева – Кръстева отблизо
Има толкова много начини да кажеш “подай ми солта!" и още толкова да кажеш кой кого мрази. И ето - вместо да приготвя две чаши за себе си и за Робърт, Мария приготви само една.."
Труби
Анна Велкова, стажант
Невена Дишлиева-Кръстева е родена през 1971 година в Ботевград. Превежда художествена литература от английски език. Завършила е българска филология в Софийския университет и магистърска програма по изкуствознание в Нов български университет. Сред авторите, които превежда са Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джефри Юдженидис, Зейди Смит, Джеф Дайър, Мохсин Хамид, Рейчъл Къск, Шона Сингх Болдуин, Джоан Харис и много други. За тънката материя на словото и смирението пред езика, за стълбовете към познанието и призванието на публициста и за скритите врати на превода с Невена разговаря Анна Велкова.
- Как започва един превод, има ли някакви граници за него - езикови,
смислови или чисто народопсихологични?
- Ще отговоря с думи на Капка Касабова: „Границата е място, където тъканта отънява“. Границата между оригинала и добрия превод е отъняла, но съществуваща тъкан. Преминаването от едната до другата страна изисква търпение, вслушване, разбиране, познания, труд, талант. Обич. И смирение.
- За да преведете една книга, доколко трябва да сте в синхрон с езика й, да се докосвате до нейната естетика на словото?
- За да се захвана с един превод, трябва да чувствам емоционална, културна, интелектуална близост с текста. Да усещам езика на автора, думите му да ми говорят и да ги запомням. Когато правех първите си преводи, нямах лукса да избирам, но това е необходим процес – всеки преводач трябва да остави зад гърба си немалък брой страници. Работата с текст, който ми е чужд, е мъчителна и вече не превеждам книга, ако не съм в синхрон с езика й, както казвате.
- Смята се, че добрият преводач в никакъв случай не е съавтор, а трябва да остане невидим. Но за да се разбере от чуждата публика, преводачът не трябва ли да наложи видими промени?
- За едни преводът е изкуство, за други – занаят. За едни преводачът е съавтор, за други – невидимият глас, скрит зад авторовия. Аз не си позволявам да съавторствам. По-скоро се стремя да съм добронамерен съмишленик на автора, да намеря най-добрия начин да изразя това, което усещам в оригинала. В никакъв случай не го дописвам. Ако има загадъчност или недоизказаност, се опитвам да удържа това и на български.
- Разкажете малко повече за издателство ICU. Какво се крие зад името?
- Зад трите буквички се крие абревиатурата I SEE YOU, виждам те. Някои индиански племена, като например хопите, се поздравяват по този начин. „Виждам те“ (I see you) е поздрав, на който се отговаря с „Тук съм“ (I am here). Може би си спомняте този поздрав и от филма „Аватар“. „Виждам те“ е израз на нашето уважение към читателя, благодарността ни, че е избрал да разгледа нашите книги и да ни се довери. Иска ни се да сме от един отбор с читателите си, да ги възприемаме като общност от хора, с които споделяме ценности. Вече сме издали четирима лауреати на Наградата за литература на Европейския съюз: Пиер Мейлак (Малта), Гаст Грьобер (Люксембург), Емилиос Солому (Кипър) и Андонис Георгиу (Кипър). Преводите са мои, на Елена Димитрова и Ирена Алексиева.
- Какво планирате за следващите издателски години?
От самото си създаване през 2013 година следваме една избрана посока: издаваме добра литература с важни човешки послания. Нашите теми са домът, родното, но и смесването на култури и традиции; бащата. В следващите няколко месеца следват книги пак в тази посока: „Югославия, моя страна“ от звездния словенски писател Горан Войнович – роман, в който син на сръбски генерал от 90-те се отправя в търсене на баща си през нараненото тяло на бивша Югославия в годините след войната. Сборникът „Истории от 90-те“, който идва след двете ни най-успешни антологии „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“ ще излезе наесен. Тази книга, както и предишните две от поредицата, е съсредоточила в себе си цялата ми енергия – професионална и лична. За края на годината подготвяме „Майсторът на ангели“ от белгийския писател Стефан Брайс в превод на Мария Енчева, като част от все по-прекрасната ни колекция „По пътя“ – книги от различни краища на света, които показват разнородните лица на съвременната литература.
- Сред толкова различни езици и стилове на писане как се повлиява вашия начин
на изразяване и интерпретация на света? Вие самата пишете ли?
- Надявам се, че речникът ми се обогатява, че боравя по-добре с родния си български. След всяка прочетена книга човек си тръгва с по-широк мироглед. Преводачът, като възможно най-внимателният читател, неизбежно е повлиян от своите автори – не само по отношение на информацията, а и в чисто езиково отношение. Пиша някакви мои си неща, които нямат за цел да излизат на бял свят, а са някакъв вид канализиране на творчески енергии.
- Има ли книги, които не бива да се превеждат?
Издателската логика за избор на книги е различна, така че не смея да отговоря, че има книги, които не бива да се превеждат. Ако за мен е безсмислено, за друг няма да е.
- Мястото на преводача в света - медиатор, интерпретатор или свободен
електрон, прескачащ полетата на реалността с честотата на различните езици?
- Не бих избрала нито едно от трите определения. За мен мястото на преводача е сред думите, с широко отворени сетива. В повече мълчание, за да чува по-добре.
