Преди малко повече от седмица кметът Иван Тотев обяви официално идеята стълбището към Арменската църква „Сурп Кеворк“ да бъде продължено и това да се превърне в нов подход към Небет тепе. Малко по-късно от фейсбук групата „Архитектурата на възрожденския Филипополис“ публикуваха мнение срещу тази идея, според което мястото не е подходящо за подход, тъй като там съвсем естествено никога не е имало вход за крепостта, тъй като е най-стъмната част на хълма. Оттам припомниха, че към Небет тепе има и други съществуващи подходи. Те обаче рядко се ползват от пловдивчани, а за туристите са в пълна тайна. Решихме да проверим в какво състояние са и какво е нужно за тяхното облагородяване, както и какви са вариантите за стълбището от Арменската църква.

Разделили сме подходите към Небет тепе на 4. Първият от тях (в синьо на картата) е известният на всички от улица „Стоян Чомаков“. Ще се спрем поотделно на другите три – северният (в розово), източният (в оранжево) и предложението за нов западен (в червено).

Подходите от север

Пътеките от север доскоро бяха в много лошо състояние, но след окастряне на растителността, достъпът към върха на тепето вече е съвсем лесен. Основната пътека към върха тръгва точно зад спирката срещу семинарията. Тя минава между двете нови къщи и след няколко красиви стълбища, може да се влезе в крепостта от северозападния край – близо до т.нар. Диагонална стена.

Другият възможен, малко по-логичен, вход при подход от север, е през „официалния“ античен вход към крепостта. Входът там се образува с едно „разминаване“ на крепостните стени, което дава възможност да се образува своеобразна порта. В непосредствена близост до този вход е и тунелът, който минава под крепостната стена. Той обаче е в лошо състояние и напълно занемарен, пълен с боклуци. Достъп до него има само от горната страна на крепостта, но не е препоръчително, тъй като е доста мръсен. Със сигурност както официалният вход, така и тунелът, може да бъдат приведени в нормален вид и да се използват от пловдивчани – а след нужното обозначаване с табели и от туристи.

Самите пътеки в тази част (източната на розовото поле) са в лошо състояние. Изградените тераси и стълбища на места прекъсват и се превръщат в стръмни пътеки, без никаква настилка, а на места не могат и да се преминават от растителност. Самите изградени преди години тераси и пътеки са достатъчно добре направени, така че там днес спокойно могат да се поставят пейки и да се оформят места за почивка и наблюдение точно под крепостните стени.

Подходите от изток

Източните подходи са малко по-тайнствени. Вариантите за вход от тази страна са доста повече, преминавайки през различни живописни улички на Стария град между възрожденски и по-нови къщи. Едната пътека тръгва от северната страна, до бившето заведение под тепето. Друга от пътеките минава през малката уличка „Камчия“, през малко стълбище между къщите. Третият път е от ул. „Стръмна“, известна и като Улица на занаятите. Към тези пътеки може да се тръгне и от другия край на улица „Стръмна“ – под Етнографския музей, покрай Хисар капия.

Пътеките влизат в зелена зона с дървета, като са в сравнително добър вид, макар и на места да има изпадали камъни от подпорните стени или самата настилка. Също както северният път, който минава точно под стената, така и този заобикаля покрай крепостните стени и е много интересно сливането на стълбището и крепостта на някои места. Всички пътеки се събират в една, която излиза на бившата площадка на заведението Рахат тепе.

Като цяло и този подход е проходим, но също липсва поддръжка – нужни са малки поправки по някои от стените, също няма никакво осветление. За разлика от северните подходи, които са в, да го наречем „открита местност“, то източните са в горичка и може би няма нужда от пейки или места за наблюдение и почивка. Със сигурност обаче и тук трябва да има указателни и информационни табели, които да насочват туристите, защото този път е достатъчно интересен и показва непозната част от крепостта.

Подходите от страната на Арменската църква

В червено на картата сме отбелязали планирания подход откъм Арменската църква. Позицията на „Архитектурата на възрожденския Филипополис“ изглежда съвсем коректна – стълбището при всички положения ще премине през запазената 190-годишна вълнообразна ограда на Арменската църква. По какъвто и начин, откъдето и да се заобиколи, тази двувековна ограда, строена, заедно с изграждането на самата църква, трябва да бъде разрушена поне частично.

От страната на върха на тепето възможностите са няколко. Ако се продължи в права линия нагоре се излиза на широкото пространство, в непосредствена близост до водохранилището и разкопките, които се извършваха през изминалата година. Макар и да не е обявено официално, очаква се през 2018 година там да продължат разкопките. През миналата година там екипът на София Христева разкри непозната досега кула. Вход към крепостта там не е имало, така че ако се прави стълбище, то със сигурност ще преминава през крепостната стена по един или друг начин.

Любопитно е обаче, че изглежда преди години от външната страна на двора на Арменската църква е имало някакво стълбище. В момента в посока надолу то завършва неочаквано в съседния двор. Нагоре към момента това малко стълбище се свързва с пътечката, образувана от пловдивчани, която върви от западната (външна) страна на крепостта. Един от вариантите, за да не се пресича крепостната стена, е тази пътечка да бъде оформена в по-добър вид и стълбището от Арменската църква да се свързва с нея и да води към северния вход и тунела. Самата тази западна тераса предлага чудесна гледка към центъра на града и може да бъде облагородена с осветление, пейки и друга малка инфраструктура.

Image Gallery

View the embedded image gallery online at:
http://kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/10322-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD#sigProIde2dccab4d1

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…