Описание само в 2 страници в романа „Христос се спря в Еболи“ е създал негативния имидж на италианското градче Матера, който десетилетия по-късно с много усилия местните хора изчистват, докато станат Европейска столица на културата през 2019 година. Историята на града бе разказана в документалния филм „Матера – от срама на Италия до Европейска столица на културата“, прожектиран в рамките на фестивала Master of Art в LUCKY Дом на киното. Италианският град ще носи титлата „Европейска столица на културата“ заедно с Пловдив догодина.

Матера е изключително интересен феномен. Градът се намира на най-южния край на Ботуша в регион Базиликата. Градоустройството на Матера е уникално – старата част, т.нар. „Сасси“, е върху каменист хълм от туф. Сградите са построени по два начина – издълбани пещери в скалите или изградени върху тези скали сгради, от същия този камък, изкопан от пещерите. През вековете сградите са променяли своето предназначение и градът пази спомен от всички периоди, през които е преминавал. Всъщност в околността са открити поселения още от палеолитната епоха, разказват историци в документалния филм, които се гордеят, че историята на Матера е на 9000 години. Там има и средновековни, барокови църкви, а в близката околност и изключително интересни скални лангобардски (ломбардски) християнски храмове със стенописи от 7 век.

Дълго време градът живее спокоен живот, далеч от бурните събития на север или около Рим. В центъра на общественото внимание попада в първите години след Втората световна война. Именно тогава е издадена и събира популярност книгата на Карло Леви „Христос се спря в Еболи“. Романът става изключително популярен и се изучава от учениците в цяла Италия. Историята се развива именно в регион Базиликата. 

Ефектът от книгата обаче е негативен за Матера. Тя се превръща в „срама на Италия“, тъй като е описана като изключително изостанало, пропаднало от цивилизацията място. Освен срамно петно за Италия, Матера е станала интересна на социолози и антрополози, които са отивали там да изследват място, изостанало в някаква стара епоха, коментира екскурзовод в документалния филм. „Хората не разбираха, че това е една художествена творба и приемаха труда на Леви като документ. Местните хора, моите баби и дядовци, и на моите приятели, са живеели спокоен и приятен живот, но негативното описание е употребено от политици, за да прокарат различни техни идеи“, добавя местният жител. 

По този начин Матера става символ за изостаналостта на италианския юг. Така се стига до политическото решение тази историческа част – Сасите – да бъде изселена. Всички жители, които живеят в каменните сгради и пещери са преместени от държавната власт и историческия хълм остава празен и пуст за десетилетия. Той се превръща в призрачен град, без съгласието на местните жители. 

В този период именно жителите на Матера обаче се хващат да докажат, че те имат своя богата култура и не са изостанали цивилизационно. Сформира се група от архитекти и други ентусиасти, които започват да изследват и документират както Матера, така и наследството на региона, с множество неизвестни малки скални църкви. Постепенно жителите на Матера работят за възстановяването на имиджа на своя собствен град, докато чак в средата на 80-те години държавната власт позволява Сасите да се заселят отново. Хората се връщат в домовете, които са обитавали като деца. Малко по-късно, в началото на 90-те, градът е обявен и за част от списъка на Световното културно наследство ЮНЕСКО. 

През XXI век градът вече има самочувствие, макар и да не е голяма туристическа дестинация. Те обаче решават да се впуснат в битката за „Европейска столица на културата“. Нямахме представа с какво се захващаме, какво изобщо представлява това, разказва местен възрастен архитект. Подадохме си документите и преминахме във втория кръг, разказва той, и нямахме огромни очаквания – конкуренти бяха Сиена, Лече и други, които имат много какво да покажат. Местните в Матера обаче са искали да акцентират върху културата на обикновените хора – не на богатите фамилии, исторически центрове, а на обикновените жители, които с хилядолетия живеят и обитават един труден за живеене регион и го превръщат в уютно място.

Ръстът на туризма за последните няколко години е над 150%, разказа ексурзовода. Показахме, че не сме срама на Италия, а имаме култура, която може да има всякакви измерения, коментира той. Въпреки големия ръст, Матера се справя с туризма, сподели и Паоло Вери, директор на местната фондация „Матера 2019“, който също участва във филма. В програмата на „Матера“ всеки дом ще се превърне в хотел, хората няма да идват заради хотелите и ресторантите, а ще могат да спят в къщите на местните хора, да се хранят и тях, да се чувстват наистина като местни жители за няколко дни, разказа той.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…