Съдебната палата в Пловдив е един от непознатите шедьоври в архитектурното наследство на града ни. Сградата се свързва основно с негативни събития – арестувани престъпници, различни видове дела и леко скучна администрация за хората, които се занимават с дружества, свидетелства за съдимост и подобна бюрокрация.

Освен с тези задължителни за функционирането на обществото дейности, можем да свържем сградата и с нейната вълнуваща история. Тя се преплита между тази на големите пловдивски бизнесмени, трудностите на общината да осигури място за Съдебна палата и решенията от социализма, но и – това, на което ще акцентираме тук – великолепните архитектурни решения на строителите на сградата.

Първоначалната история на сградата е свързана с Търговско-индустриалната камара. Тя се сформира през 1895 година, когато се провеждат и първите избори за нейни членове. През 1901 година Камарата открива Частно търговско училище, през 1910 година се създава Търговската гимназия. С помощта на Камарата се построява и днешната сграда на бул. „Руски“ и ул. „Гладстон“, която е открита през 1927 година.

Дейността на Търговско-индустриалната камара продължава и в следващите години. През 1930-а година се изготвя проект от архитектите Димитър Попов и Светослав Грозев за Промишленото училище, днес гимназията по дървообработване „Христо Ботев“. Сградата носи много от стилистичните белези на модерната архитектура от 30-те години на века – например козирката и балконът с полукръгъл завършек над входа, както и изключителните вертикални ленти прозорци на стълбищата.

В началото на 30-те Камарата започва работа и по възобновяването на Пловдивския мострен панаир. Изложенията се провеждат във временно издигнати палати, повечето от които са около Централна гара. В някои години за изложението се използват и сградите на Промишленото училище, самата Търговска гимназия, както и училището „Андрю Карнеги“ – днес ОУ „Алеко Константинов“. Интересното е, че за дизайна и архитектурата на повечето от мострените палати отговаря отново архитект Светослав Грозев.

Така, набрали скорост, в края на 30-те Търговско-индустриалната камара решава да си издигне и собствена представителна сграда. Това се случва чак през 1938 година, когато започва строежът на този техен нов дом. Проектирането отново е възложено на Димитър Попов и Светослав Грозев. Строителството продължава до 1941 година, като сградата е осветена на 6 март.

Дизайнът е доста строг, типичен за сериозна и представителна сграда. Носи и много от белезите, обичайни за архитектурния модернизъм у нас между двете световни войни. Той е в тенденцията от края на 30-те години, когато част от архитектите представят в проектите си цитати или преработки на мотиви от класицизма. Много от представителните сгради от периода са именно такива. Сградата е била на три етажа, с две големи зали и две отделни стълбища. По-големият вход и по-голямото стълбище водят до двете зали – едната е точно над самия вход, другата гледа на север, днес – към вътрешния двор.

Това е по-представителната част на сградата – подовата настилка е от големи мраморни черно-бели плочи. Около касите на вратите са използвани красиви гладки мраморни плочи, на които ясно си личат ефектните жили. Стените са облицовани в травертин. Всичко е изпипано в максимален детайл. До днес на много места си личат и устойствата за отваряне на прозорците, както и името на фирмата, която ги е изработила – немската Kiekert, която до ден днешен съществува и прави заключващи системи за целия свят.

В западната част са събрани по-малки помещения – там подовата настилка е от черно-бели шахматни карета от мозайка, също типично за модернизма у нас през 30-те. Стълбището също има типичен модернистичен елемент – дългите тесни и високи верткални прозоречни отвори. Парапетът е тръбен.  Изключително интересно и необичайно за страната – но срещано в други сгради в Пловдив – е решението за долната част на стълбищата. Вместо с гладка, полегата повърхност, те са стъпаловидни и от долната си страна.

Екстериорът на сградата също е много интересен. Облицовката е каменна, изчистена от детайли, които са съвсем малко. Такива намираме най-вече на двете врати – по-голямата от източния вход и по-малката – на западния вход. В метални медальони на вратата са изобразени типични за промишлеността символи – стилизирана фабрика, зъбни колела, житни класове, както и покровителят на търговците – Меркурий. Подобни елементи има и над централния вход на сградата, под корниза. Тези елементи се откриват и в други подобни сгради, свързани с търговията в цялата страна – например в Търговско-индустриалната камара на Бургас.

Днес сградата на Търговско-индустриалната камара е претърпяла известни промени. Това се случва най-вече в периода на социализма. Още след Освобождението, Пловдив изпитва трудности да построи сграда за нуждите на съдебната власт. Обсъждат се купища варианти за място, за видове финансиране и т.н., но така и до 1944 година такава сграда не се създава. След 9 септември Търговската камара е закрита и сградата е отнета, като малко по-късно там ще се настани именно пловдивският съд.

Една от големите промени е изграждането на още един четвърти етаж, в нетипичен и неподходящ за модернизма стил. Полегатият скатен покрив от проекта от 1938 година е премахнат и на негово място е изграден сегашният мансарден етаж. Друга голяма промяна се случва в началото на 80-те години, когато се изгражда сградата на север, като двете са обвързани с топла връзка. Двете сгради днес се делят от Окръжния, Районния съд и други институции. Множество преустройства са извършени в интериора, свързани с премахване на някои врати, преоборудване на различни зали, поставяне на павилиони във вътрешните помещения, лампериите по стените и др.

Много от чара на автентичната сграда обаче все още е запазен. Сред елементите са подовите настилки и облицовките на стените от естествени материали, стълбищата, прозоречните отвори (на някои места са подменени дограмите, но други са запазени), някои от много специфичните врати с метални тръбни дръжки, парапетите по стълбищата, както и голяма част от екстериора – красивите врати, дребните детайли, както и самата каменна облицовка отвън. Това са елементи, които трябва да бъдат запазени, а при възможност, да се акцентира и повече на тях, тъй като близо 80-годишната сграда е един от шедьоврите на пловдивската архитектура и от малкото относително добре запазени големи сгради в града ни.

 

 

Image Gallery

View the embedded image gallery online at:
http://kapana.bg/zabraveniyat-grad/item/11806-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-30-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD#sigProId5a1ff96df8

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…