Пловдив отколе е бил известен като Града на седемте хълма , но дали знаем точната бройка от древността

Пловдив винаги е бил известен като Града на седемте хълма и поради това сравняван с Рим. В момента са останали само шест, тъй като Марково тепе бе „стопено“ и на неговото място  – построен голям търговски център. Но колко всъщност са били тепетата в древността и дали знаем точната им бройка, ние ще се опитаме да разкрием днес.

Има данни, че  по средата на XVII в. през Пловдив преминал турският пътешественик Евлия Челеби. От това си пътешествие оставил подробно описание на града, което обаче днес ни озадачава. Според него в тогавашния град имало не седем, а цели девет хълма. Оказва се, че повечето от изследователите също посочват девет хълма в Пловдив. Към известните по това време седем тепета те добавят също разрушените Каменица и Лаут тепе.

Съдбата на хълма Каменица (Петреница) е известна – разрушен е напълно през 1882 г. и на мястото му е изградена Пивоварна „Каменица”. Лаут тепе се споменава единствено от изследователите. Историкът Козмас Апостолидис пише, че се издига на 172 м над морското равнище, в австрийска карта от 1903 г. са посочени 173 метра, а в българска карта отпреди век са означени 177, 9 м (т.е. тепето било високо почти 17 м). Според специалистите, ядрото на хълма било от рядък вид андезит, който е открит само на две места в България – в Пловдив и край Витоша. Към края на ХIХ в. тепето било почти непокънато. Разрушаването му започнало с устройването на артилерийските казарми. След 1915 г. последните остатъци от скалите на хълма били насипани по шосетата за Крумово и Асеновград, а през 1932 г. до тепето тържествено е открито летището на Пловдив.

В описанието си Евлия Челеби споменава и Валели тепе. По това време имало и махала със същото име. Това означава, че хълмът се е намирал в чертите на тогавашния град. Гръцкият историк Козмас Апостолидис предполага, че става дума за „изломеното северозападно разклонение на Небеттепе”, от което през ХХ в. останал единствено споменът.

Специалистите изреждат девет хълма, но в картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Данов хълм се брои не за едно, а за две тепета. Южният връх е означен като Топлартепе (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Северният връх пък е означен като Сахаттепе (т.е. Хълм на часовника).

А колко всъщност за били тепетата? Най – лесно е да кажем според документите, с които разполагаме – десет, от които към днешна дата са останали шест. Но дали знаем колко от тях може би за изчезнали през древността?