Как един 33-хиляден ориенталски град, без градоустройство, канализация и осветление, се превръща в европейски за 60 години

Отговорът на този въпрос дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Таня Грозданова

Защо държавата е била „мащеха“ за втория български град, гръмко именуван културна столица още след Съединението? Кои са най-успешните пловдивски кметове и кои са най-корумпираните? Чия е вината за унищожаване на Марково тепе и части от останалите хълмове? Защо в Пловдив не е изграден трамваен транспорт?

Отговорите на всички тези въпроси, както и на множество други, дава новото научно издание на Регионален исторически музей – Пловдив  „Ролята на Община Пловдив  за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“.

Негов автор е директорът на историческия музей под тепетата Стефан Шивачев. Дванадесетият поред годишник на РИМ-Пловдив бе представен днес от автора и екипа на музея в зала Съединение.

Това е първото монографично научно изследване за ролята на местното самоуправление за развитието на един от най-големите български градове през периода на капитализма.

„Защо точно този период от Освобождението до 44-та година? Не че нещо много  се е случило от Освобождението до Съединението, но тогава се поставят основите на самоуправлението… Пловдив от едни 33-хиляден ориенталски град, да, един от най-красивите в Османската империя, но е бил без градоустройство, канализация и осветление, се развива и се превръща в европейски за няколко десетилетия. През тези шест десетилетия е натрупан безценен опит, актуален и днес, когато общинското самоуправление отново е най-важният фактор за развитието на града,“коментира авторът.

На база неизвестен досега и огромен по обем документален материал, Стефан Шивачев, разкрива реализацията на най-важните инфраструктурни проекти за града, свързани с водоснабдяването, канализацията, градоустройственото развитие, електрификацията, екологията, транспорт и образование.

След Съединението от 1885 година Пловдив изгубва престижното си положение на столичен град и макар да запазва позицията на исторически утвърдил се център на една от най-плодородните и важни за страната области, постепенно се превръща в обикновен окръжен град. Неговото развитие и модернизация са предоставени на „крехките възможности“ на местното самоуправление, твърде често обезсилвано кадрово и финансово от централната власт.

Изследването проследява в над 300 страници взаимодействието между местната и централната власт, което достига драстични примери, особено когато те са доминирани от различни политически сили. Важно място е отделено на финансирането на общината и заробващите условия на заемите от БНБ.

И тогава и сега градът ни се развива на база заеми, добри и лоши решения, разказва историкът.

„БНБ и Държавата били „мащехи“ за развитието на българските градове  след Освобождението до 1944-а година, та и до днес,“ коментира Шивачев.

„Успехът на един кмет тогава (и сега) бил свързан както с обективните обстоятелства, така с взаимодействието централна-местна власт/партийна принадлежност, и още с възможностите и мъдростта на самия управник.“

„Ролята на Община Пловдив за развитието на града през периода 1886 – 1944 година“ е в продажба в музея на цена от 8.00 лева. Там може да откриете и историческия годишен календар.